Определение № 3171 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502974 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 83 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от З. К. С., с която обжалва определение № 20 991 от 05.10.26 г., постановено по гр. д. № 10 987/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата на същия за освобождаване от внасянето на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Развива доводи, че съдът не е отчел в цялост неговото имуществено състояние – „тежко здравословно състояние“, „трайно намалена работоспособност“ и „ограничени финансови възможности“. Навежда твърдения, че е нарушен принципа на чл.

47 от ХОПЕС за достъпа до правосъдие. В тази връзка твърди, че освобождаването от държавна такса е механизъм, който гарантира „правото на достъп до съд“. По отношение на незаконосъобразността на определението, в частта, в която се иска предоставяне на правна помощ твърди, че съдът не е отчел факта, че е инвалид със 75% инвалидност и не винаги е в състояние да се движи, така, че няма възможност да присъства в съдебно заседание и да се запознава с материалите, да прави искания реплики, обяснения, да задава въпроси към съда и страните участници. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното, да постанови ново, с което да го освободи от заплащането на държавна такса и предостави правна помощ и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 20 991 от 05.10.26 г., постановено по гр. д. № 10 987/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, съдът е оставил без уважение молбата на същия за освобождаване от внасянето на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод постъпила искова молба от З. К. С., с 1 която същият е предявил иск срещу Софийски районен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определения съдът е давал указания за ищеца за уточняване на исковата молба.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с уточняваща молба вх. № 105 514/07.08.2026 г., ищецът е изпълнил указанията на съда. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че ищецът е предявил два обективно съединени иска с правно основание чл. 2 б от ЗОДОВ по гр. д. № 3 058/19 г. и гр. д. № 5 980/26 г., по описа на Софийски районен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че дължимата държавна такса от ищеца е в размер на 5.11 евро по всеки един от исковете.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е представил декларация за семейно и имотно състояние и доходите получавани от него, в която е декларирал, че получава пенсия в размер на 610 лв., а към нея са приложени доказателства за отпусната лична пенсия в размер на 663.03 лв. Към декларацията е приложена и медицинска документация от която се установява, че на същия е определена 75% нетрудоспособност.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение № 20 991 от 05.10.26 г., постановено по гр. д. № 10 987/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, съдът е оставил без уважение молбата на същия за освобождаване от внасянето на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Така подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в установините от закона срокове. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

По основателността на частната жалба, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса:

Релевираните в частната жалба доводи следва да бъдат обобщени до оспорване изводите на съда относно наличието/липсата на предпоставки за освобождаването на ищцата от внасянето на държавна такса. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за основателни по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии (т. т. 1-6), а така също и други констатирани обстоятелства (т. 7), които могат да дадат основание за извода, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие. Преценката винаги е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение за съответната държавна правосъдна услуга. Освобождаването от задължението за заплащане на държавна такса се извършва с изричен и мотивиран съдебен акт, който подлежи на обжалване. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Актът на съда за уважаване или отхвърляне на искането не формира сила на присъдено нещо, поради което при наличието на такава промяна може да бъде отменен от постановилия го съд.

Съобразно формираната безпротиворечива съдебна практика, обективирана в определение № 612 от 12.08.2010 г., постановено по ч. т. д. № 564/10 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2 492/13 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 2

305 от 15.06.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 335/09 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено.

Съобразявайки се с така дадените указания настоящият състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на цитирания текст, които да осигурят възможност на жалбоподателя да не заплати дължимата държавна такса. Преценявайки възрастта на ищеца 75 г., семейно му положение неженен, здравословното му състояние и имущественото му състояние, както и размера на дължимата ДТ от 10.22 евро (20 лв.) съдът намира, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса. Безспорно, същият е инвалидизиран, но размера на неговите доходи не дава възможност да се извърши преценка, че без освобождаването от внасяне на държавна такса ще бъде нарушен принципа на чл. 47 от ХОПЕС. Не на последно място следва да се посочи, че законодателят е отчел принципа за достъп до правосъдие при определянето на размера на дължимата държавна такса по този тип дела.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното определение в тази част следва да се потвърди.

По основателността на частната жалба, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ:

По отношение на законосъобразността на атакуваното определение в тази част жалбодателят е релевирал възражения, че съдът е нарушил принципа на ЗПП. Така наведените доводи, макар и неконкретизирани са неоснователни по следните съображения:

Предоставянето на правната помощ в гражданския процес не е априорно, а има за цел да обслужи конкретна нужда. С разпоредбата на чл. 21 от ЗПП, законодателят е определил видовете правна помощ. Като такива са посочени консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; подготовка на документи за завеждане на дело; процесуално представителство; представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 16а от Закона за митниците.

С разпоредбата на чл. 24 от ЗПП законодателят е посочил изключенията от предоставянето на правна помощ. Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не следва да се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима и в случаите на 3 търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът обаче не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а му дава възможност да прецени доколко това би било от полза за молителя (чл. 24, т. 1 ЗПП) и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна (чл. 24, т. 2 ЗПП). Спорно пред настоящата инстация е изводът на съда по отношение на съществуването на предпоставката посочена в разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПП.

В конкретния случай с оглед на ангажираните доказателства относно имущественото състояние на ищеца настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Наведеният довод, че с оглед на здравословното му състояние същият няма да бъде възможно да участва винаги в съдебните заседания съдът намира за ирелевантен. Правната помощ се предоставя за конкретна нужда с оглед на защитата на интересите на страната в процеса. Същата не се предоставя, с оглед невъзможността ищецът винаги да се явява в съдебни заседания. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 991 от 05.10.26 г., постановено по гр. д. № 10 987/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на същия за освобождаване от внасянето на държавна такса и предоставяне на правна помощ, като законосъобразно и правилно.