Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6343 от 15.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 1210/2026
Вид
Решение № 6343
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Марина Николова, Даниела Драгнева, Яна Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2, изр.първо · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 6343

Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИНА НИКОЛОВА

ЯНА КОЛЕВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20267040601210 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба подадена от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Бургас, чрез процесуален представител, против решение № 234 от 26.03.2026 г. по АНД № 164/2026 г. по описа на Районен съд - Бургас. С жалбата решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не се споделят мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като се излагат доводи относно срока по чл.34 от ЗАНН и установяването на нарушителя с констативния доклад от извършения последващ контрол. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и за потвърждаване на наказателното постановление по мотивите изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Промет стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Средец, представлявано от Д. З., чрез процесуалния си представител депозира отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане да се остави в сила обжалваното съдебно решение и да се присъдят направените по делото разноски. Депозира писмени бележки.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № BG2025/1000-1972/НП/18.11.2025 г., издадено от началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Бургас, с което на основание чл.234, ал.2, т.1, във вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на „Промет стиил“ ЕАД е наложена имуществена санкция от 2 623,67 лв.

За да постанови решението си съдът е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок, като е счел, че нарушението и нарушителят са открити на 03.02.2025 г. с представяне на въпросните фактури, от който момент контролните органи са имали обективна възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган от този момент. Тримесечният срок, в който може да се състави акт в конкретния случай, започва да тече от 03.02.2025 г. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 19.05.2025 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място, съдът е намерил, че наказателното постановление е незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като сумата не е следвало да се включва в митническата стойност, както и е нарушена и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като в просторното описание в НП се съдържат данни и за други нарушения, за които не е бил съставян АУАН, а в същото време е определена една санкция, което нарушава правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд.

„Промет стиил“ ЕАД е бил санкциониран за това, че на 20.05.2023 г. с митническа декларация MRN23BG001007055098R0, дружеството декларирало за режим свободно обръщение на стоки – валцдрат на кангали, с изпращач METINVEST INTERANTIONAL SA, Швейцария и издадена от него фактура № 94830514/06.05.2023 г., към която били издадени фактури **********/31082023, **********/30092023, **********/31102023, **********/30112023, **********/21122023, за лихва за забава, които обаче не били декларирани пред митническите органи и митническата стойност на стоките била некоректна и определена в нарушение на чл. 70 от Регламент 952/2013. По този начин било избегнато частично заплащане на ДДС в размер 2 623,67 лв.

Прието е, че с описаното деяние дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.234, ал.2, т.1, във вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, за което му е наложена имуществена санкция от 2 623,67 лева., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Неправилно районният съд е приел, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, който срок е обвързал с датата на представяне на фактури **********/31082023, **********/30092023, **********/31102023, **********/30112023, **********/21122023 на митническите органи - 03.02.2025 г., тъй като в Закона за митниците съществува специално предвидена процедура, съответно момент от настъпването на който е обусловено образуването на административнонаказателно производство, в случай на извършване на последващ контрол.

Съгласно чл.84к, ал.1 от ЗМ когато в хода на проверката в срока по чл.84в, ал.3, т.6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.

В нормата на чл.84л от ЗМ е предвидено, че проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл.84в, ал.3, т.6 и който съдържа: направените констатации (т.7) и предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство (т.9).

Видно от изложеното, законодателя е предвидил, че в случаите на последващ контрол, констативния доклад с който приключва производството може да съдържа предложение за образуване на административнонаказателно производство. Ето защо, в случай, че доклада съдържа такова предложение от момента на неговото издаване започва да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство.

В случая, при спазването на реда на чл.84к, ал.1 от ЗМ, на 01.04.2025 г. е проведено заключително обсъждане с представители на „Промет Стиил“ЕАД, след което на 14.04.2025 г. е изготвен и писмения констативен доклад.

Съгласно чл.84л, ал.4 от ЗМ, докладът, с доказателствата приложени към него, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие се явява и образуването на административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. В този смисъл срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от момента на съставяне на констативния доклад - 14.04.2025 г., а не както е прието в обжалваното решение от представяне на фактурите, поради което при съставянето на АУАН на 19.05.2025 г. са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Въпреки изложеното обжалваното решение се явява правилно, като краен резултат, тъй като неправилно от наказващият орган е определена датата на извършване на административното нарушение.

В наказателното постановление е прието, че административното нарушение е извършено на 20.05.2023г. – датата на подаване на митническата декларация, като същевременно фактурите за които се сочи, че не са включени при определяне на митническата стойност на стоките **********/31.08.2023 г., **********/30.09.2023 г., **********/31.10.2023 г., **********/30.11.2023 г., **********/21.12.2023 г. са издадени на 31.08.2023 г., 30.09.2023 г., 31.10.2023 г., 30.11.2023 г. и 21.12.2023 г.

В случая, правнозначимият факт е дали на датата на подаване на митническата декларация дружеството е било длъжно и е могло да декларира и разходите по фактурите, които все още не са били издадени, с оглед преценката дали на тази дата задълженото лице е избегнало или направило опит да избегне плащането на публични задължения.

Понятието за разход е законово уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане, като съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО разходът се признава тогава, когато е обоснован с първичен счетоводен документ, а според чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават разходи, които не са документално обосновани.

Безспорно към датата на подаване на митническата декларация, разходът по фактурите все още не е бил извършен и за него не са били издадени документи, поради което и обективно разходите е нямало как да бъдат включени в митническата стойност. В този смисъл, не би могло да се приеме, че на датата на подаване на митническата декларация – 20.05.2023 г. е осъществен състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, защото към този момент няма избягване на плащане на публично задължение.

По изложените съображения, следва да се приеме, че на датата на подаване на митническата декларация – 20.05.2023 г., посочена като дата на извършване на нарушението, дружеството не е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като е обосновал краен резултат за отмяната му, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро.

Съгласно чл.63д, ал.2, изр.първо от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

В случая, в касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но същото не е мотивирано, поради което не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234 от 26.03.2026 г. по АНД № 164/2026 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „Промет стиил“ ЕАД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от Д. З., разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 евро (хиляда и двеста евро).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�