Определение № 3056 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3056 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100100648 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е започнало по претенция заведена от И. Л. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Тодор Икономов“ №36 да бъде осъдено Народното събрание на основание чл.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца обезщетение за понесените от него вреди в резултат на приетия при съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 012.01.2019 г., с който са били направени промени в Закона за митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ чрез добавяне на изречение второ, което гласи: „Митнически служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“ В размер на неполучената от ищеца основна заплата за периода от 03.04.2019 г. до 10.06.2022 г., включително (по 1465 лв. месечно) или 56202.72 лв. за целия период, като искът следва да се счита за предявен за остатък от 31 202.73 лв., ведно със законната лихва от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима всяка от тези заплати до датата на изплащане на главницата. При условията на евентуалност е бил предявен иск на основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.7 от КРБ да бъде осъдено Народното събрание, да заплати обезщетение за нанесените имуществени вреди, причинени от законодателната дейност на Народното събрание, изразила се в приемането на противоконституционната норма на чл.10, ал.1, изр. 2 от ЗМ чрез §50 от ПЗР а ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г., както и в неуреждането на правните последици от обявения за противоконституционен закон, в размер на неполучената от ищеца основна заплата з периода от 03.04.2019 г. до 10.06.2022 г., включително (по 1465 лв. месечно) или 56202.72лв. за целия период, като искът следва да се счита за предявен за остатък от 31 202.73 лв., ведно със законната лихва от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима всяка от тези заплати до датата на изплащане на главницата.

В така депозираната ИМ е обективирано и искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по предявен частичен иск за същото вземане, заведено като гр. д. №13341/2022 г. по описа на 1

ВРС, с влязло в сила съдебно решение, като това е съобразено с постановките на т.3 от ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

С определение №2118/29.05.2024 г. съдът е спрял производството по делото до приключването на производството по гр. д. №13341/2022 г. на ВРС с влязло в законна сила съдебно решение на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

С решение №2369/21.06.2024 г. постановено по гр. д. №13341/2022 г. на ВРС първоистанционният съд е осъдил Народното събрание на РБ да заплати на И. Л. А. сумата от 25000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 59347,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучената от ищеца основна заплата, в размер на 1465 лв./месец, за периода от 03.04.2019 г. 10.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Също така е осъдил НС на РБ да заплати на И. Л. А. сумата от 1300 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 10729 лева – лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г., като е отхвърлил иска за периода от 01.05.2019 г. до 04.10.2019 г. Бил е отхвърлен иск за заплащане на сумата от 2960,10 лева – обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучено от ищеца допълнително възнаграждение за постигнати резултати, за периода от 03.04.2019 г. до 10.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, както и свързан с последния разглеждане като евентуален иск за заплащане на сумата от 2960,10 лева – обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучено от ищеца допълнително възнаграждение за постигнати резултати, за периода от 03.04.2019 г. до 10.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.7 КРБ вр. чл.49 ЗЗД.

Със свое Решение №215/28.02.2025 г. по в.гр.д. №2528/2024 г. по описа на ВОС въззивния съд е потвърдил решение №2369/21.06.2024 г. постановено по гр. д. №13341/2022 г. на ВРС в обжалваните му части – относно претенцията от 25000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 59347,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучената от ищеца основна заплата, в размер на 1465 лв./месец, за периода от 03.04.2019 г. 10.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, както и по отношение на присъдената сума от 1300 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 10729 лева – лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г., като е отхвърлил иска за периода от 01.05.2019 г. до 04.10.2019 г.

С Решение №244/16.04.2026 г. по касационно гр.д. №2719/2025 г. по описа на III ГО на ВКС е било отменено въззивното решение №215/28.02.2025 г. по в.гр.д. №2528/2024 г. по описа на ВОС, като са били отхвърлени уважените от първоинстанционния съд искове за главница от 25000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 59347,76 лева, 2 представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучената от ищеца основна заплата, в размер на 1465 лв./месец, за периода от 03.04.2019 г. 10.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, както и този за сумата от 1300 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 10729 лева – лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г., като е отхвърлил иска за периода от 01.05.2019 г. до 04.10.2019 г.

Предявените в условията на евентуалност искове в същите размери ,но почиващи на друго основание, са били предявени пряко срещу Държавата, като касационната инстанция е приела, че последната не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по тези искове и е прекратила производството в тази му част.

Разглежданите в настоящото производство искове включват с правно основание чл.

2в ЗОДОВ, предявен срещу Народното събрание на Република България, представлявано от Главния секретар за заплащане на сумата от 31 202,73 лв., заявена като остатък над сумата от 25 000 лв., (претендирана като частичен иск по гр. д. №13341/2022 г. на ВРС) до 56 202, 76 лв., която частично заявена сума от 25 000 лв., е предмет на производството по гр.д. № 13341/2022г. по описа на Районен съд - Варна, претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, от неполучено основно трудово възнаграждение на длъжността “главен инспектор” в териториална дирекция на Агенция “Митници”, дл.ниво 6, експертно ниво 2” в ТД “Северна морска” с ранг I младши в периода от 03.04.2019г. До 10.06.2022г. или по 1 465 лв. месечно, настъпили в резултат на приетия при съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който са направени промени в Закона за Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1 от Закона за митниците, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 02.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението до пълния размер от 56202.72 лв. освен предявеното по гр. д. №13341/2022 г. на ВРС или остатък от 31 202.73 лв., както и свързан с този главен иск претенция за мораторна лихва дължима за периода от 03.04.2019 г. до юни 2022 г. в общ размер според посоченото в молба от 28.05.2024 г. от 10633,78 лв.

Предвид изложеното в мотивите към т.3 на ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС „ Ако частичния иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.“

Предвид това следва да бъде прекратено производството в частта, в която се претендират сумите за обезщетение на основание чл. 2в от ЗОДОВ, като суми, по които постановеното от Решение №244/16.04.2026 г. по касационно гр.д. №2719/2025 г. по описа на III ГО на ВКС е формирало сила на присъдено нещо и е прието, че заявената в това производство частична претенция е неоснователна.

И в това производство отново в условия на евентуалност е предявен иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ, но е посочено, че е предявен против Народното събрание или евентуално 3 срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите за заплащане на сумата от 31 202, 73 лв., заявена като остатък над сумата от 25 000 лв. до 56 202, 76 лв., която частично заявена сума от 25 000 лв., е предмет на производството по гр.д. № 13341/2022г. по описа на Районен съд- Варна , претендирана като обезщетение за вреди под формата на пропусната ползва от неполучено основно трудово възнаграждение на длъжността “главен инспектор” в териториална дирекция на Агенция “Митници”, дл.ниво 6, експертно ниво 2” в ТД “Северна морска” с ранг I младши в периода от 03.04.2019г. До 10.06.2022г. или по 1 465 лв. месечно, настъпили в резултат на законодателната дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемането на противоконституционната норма на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ чрез §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г., както и в неуреждането на правните последици от обявения за противоконституционен закон, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 02.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В случая съдът за разлика от постановеното в Решение №244/16.04.2026 г. по касационно гр.д. №2719/2025 г. по описа на III ГО, в което съединения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ, като предявен срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, след като в мотивите си ВКС е приел, че Държавата не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по подобен иск, констатира, че в ИМ е посочено, че искът е насочен срещу Народното събрание или евентуално срещу държавата.

Към онзи момент съдът не е дал указания за отстраняване на нередовност на исковата молба в тази част, като бъде посочено към кой конкретно ответник се насочва този иск. В този смисъл в настоящият случай следва да бъдат дадени указания на ищеца в производството да посочи изрично срещу кого предявява иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ за заплащане на сумата от 31 202, 73 лв., заявена като остатък над сумата от 25 000 лв. до 56 202, 76 лв., която частично заявена сума от 25 000 лв., е предмет на производството по гр.д. № 13341/2022г. по описа на Районен съд- Варна , претендирана като обезщетение за вреди под формата на пропусната ползва от неполучено основно трудово възнаграждение на длъжността “главен инспектор” в териториална дирекция на Агенция “Митници”, дл.ниво 6, експертно ниво 2” в ТД “Северна морска” с ранг I младши в периода от 03.04.2019г. До 10.06.2022г. или по 1 465 лв. месечно, настъпили в резултат на законодателната дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемането на противоконституционната норма на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ чрез §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г., както и в неуреждането на правните последици от обявения за противоконституционен закон, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 02.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №648/2024 г. по описа на ОС Варна започнало по искова молба подадена от И. Л. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Тодор Икономов“ №36 да бъде осъдено Народното събрание на основание чл.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца обезщетение за понесените от него вреди в резултат на приетия при съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 012.01.2019 г., с които са били направени промени в Закона за митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ чрез добавяне на изречение второ, което гласи: „Митнически служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“ В размер на неполучената от ищеца основна заплата за периода от 03.04.2019 г. до 10.06.2022 г., включително (по 1465 лв. месечно) или 56202.72 лв. за целия период, като искът следва да се счита за предявен за остатък от 31 202.73 лв., ведно със законната лихва от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима всяка от тези заплати до датата на изплащане на главницата, като недопустимо поради формирана сила на пресъдено нещо при разглеждане на част от претенцията по гр. д.