Решение № 17 от 18.04.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Елхово, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно наказателно дело № 20242310200149 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/***, издадено на ***2024г. от И.Д.П. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което на Р. С. А. от гр. ***, ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 4286.59 лв. на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6, вр. с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – 1 бр. златно колие проба 585 - 48.05 грама и 1бр. златна гривна с пръстен, проба 585 - 7.45 грама, с обща митническа стойност 4286.59 лева.

Срещу това НП е подадена жалба от Р. С. А., чрез редовно упълномощената адв. И.

К., с която се желае същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалния закон, като се излагат доводи в тази насока. Твърди се, че жалбоподателят е имал законово право и възможност да пренесе през границата на основание чл. 4, т.2, глава трета от Наредба за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината. Процесните бижута, посочени в обж.

НП са с общ грамаж от 55.5 грама и не са с търговски характер, а са лични вещи /бижута на негова близка/. Счита, че в случая липсва виновно поведение от страна на Р. А. и не е извършено нарушение по чл. 233, ал.1 от ЗМ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият проц. представител адв. И. К. е изпратила писмено становище, в която заявява, че поддържа 1 изцяло подадената жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление – И.Д.П. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д., заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не следва да се уважава и се желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен и правилен. В съдебната фаза се ангажират доказателства. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – ***, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на И. К. и Ю. А. - служители в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ се установява, че на ***2023г. около 22.00 часа на МП Лесово на трасе за обработка на входящи леки автомобили от Република Турция за Република България е пристигнал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, управляван от българският гражданин Р. С. А.. В автомобила като пътници се намирали други две лица, посочени в АУАН и НП – Х.А. и С.М.. След пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, свидетелят И. К. попитал водача и пътуващите в автомобила лица дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, на който въпрос получил отрицателен отговор. След това митническите служители пристъпили към физическа проверка на автомобила и личния багаж на пътуващите в автомобила лица, извършен е и личен преглед на водачът А.. В единият джоб на якето на жалб. Р. С. А. бил установен черен найлонов плик, съдържащ изделия от жълт метал, наподобяващи части от златен колан. Непосредствено след това бил повикан златар от гр. Елхово, за да установи и оцени откритите вещи. На ***2023г. била изготвена експертиза от вещо лице Д.Я., вписан в МФ с Удостоверение за регистрация № ***г., приложена към АНП, от която се установява, че стоките, намерени у жалбоподателя Р.

А. представляват златно колие проба 585 - 1 бр. с тегло 48.05 грама и златна гривна с пръстен, проба 585 - 1 брой с тегло 7.45 грама, или общото тегло на златните изделия е 55.50 грама. Посочената от вещото лице пазарна стойност на 1 грам злато към момента на нарушението е 95.00 лева, а общата пазарна стойност на 55.50 грама злато е 5272.50 лева.

На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от Р. А.

/приложени към АНП на л.13/, в които жалбоподателят е посочил, че намерените у него 56 грама злато е купил от Турция за подарък и не знае защо същото е било иззето, тъй като според него има право да носи до 60 грама злато без да го декларира.

За извършените действия, контролните органи съставили Протокол за извършена митническа проверка № 23ВG001000М044584 от ***2023 г. и Протокол за личен преглед, приложени в АНП, като в протокола за митническата проверка жалб. А. вписал, че има възражения, но не е конкретизирал същите. Откритите у него златни изделия били 2 задържани с разписка за задържане № ***, в която А. отново е посочил, че възразява.

Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците, на жалбоподателя Р.

С. А. бил съставен на ***2023г. от св. И. К. Акт за установяване на административно нарушение № ВG28112023/1000/*** за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за това, че на ***2023г. на МП Лесово е пренесъл стоки – златни изделия с проба 585 /14 kt/ с общо количество 55.50 грама през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Веднага след съставянето на АУАН той е бил предявен на жалбоподателя, подписан от него и му било връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в седемдневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения по него. При подписването на съставеният му АУАН Р. А. вписал отново, че има възражения, но не ги конкретизирал.

В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок, на 04.12.23г. е подадена молба, в която Р.

А. посочва, че златото което му е отнето е по-малко от 60 грама и тъй като не е знаел, че отскоро има нов закон, за който му съобщили по време на митническата проверка, желае да бъде повторно разгледан АУАН и да му бъдат върнати златните изделия.

Видно от приложеното към АНП становище от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-1000 - 909/05.12.2023г. на Директор на ТД Митница Бургас, същата комисия е изчислила по реда на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕО/ № 952/2013 година митническата стойност на стоката - предмет на нарушението, както следва: 1 бр. златно колие проба 585 48.05 грама и 1 бр. златна гривна с пръстен, проба 585 - 7.45 грама на обща стойност 5272.50 лева, а с обща митническа стойност в размер на 4286.59 лева, след като е направена корекция в размер на ДДС от 20% и ставката на мито по отношение на трети страни в размер на 2.5%, приложима за стоки с код КН7113 19 00 /бижутерийни изделия от благородни метали/.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено на ***2024 година от И.Д.П. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ обжалваното Наказателно постановление № BG2023/***, с което на Р. С. А. от гр. ***, ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 4286.59 лв. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6, вр. с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – златно колие проба 585 - 1 бр. - 48.05 грама и златна гривна с пръстен, проба 585 - 1 брой - 7.45 грама, с обща митническа стойност 4286.59 лева.

Това НП е изпратено на нарушителя за връчване в гр. ***, но видно от приложеното към АНП известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, същото не е било надлежно връчено, като е отбелязано, че адресата е „преместен“. Последвало е връчване на НП чрез службите на ОД на МВР ***, като видно от приложената разписка, НП е било връчено на Р.

А. на 20.03.2024г.

Жалбата е депозирана пред съда на 04.04.2024г., изпратена по пощата на 03.04.2024г., видно от пощенското клеймо върху плика.

3

Материалната компетентност на И.Д.П. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас да издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената категория длъжностни лица – директорите и зам.директорите на териториалните дирекции и началниците на отделите „МРР“ в териториалните дирекции съобразно тяхната териториална компетентност да издават НП по реда на ЗМ.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства - изцяло от показанията на свидетелите И. К. и Ю. А.. Показанията на двамата свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя А., съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения срок и като такава се явява допустима.

Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на НПК. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от св. И. К. – митнически инспектор – лице, осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на И.Д.П. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването му със Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023г. на Директора на Агенция „Митници“.

Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна по следните съображения:

Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и което води до отмяна на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН е 4 допуснато нарушение на процесуалните правила на чл.42, т.4 ЗАНН, изискващ в АУАН да се опишат ясно, точно и недвусмислено нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая такова описание по отношение на нарушението липсва в АУАН, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и в атакуваното НП са описани различни обстоятелства, при които се твърди да е извършено нарушението. В АУАН е посочено само, че жалб. А. е пренесъл стоки – златни изделия с общ грамаж от 55.50 грама през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, но не е отразено какво конкретно задължение, предвидено в нормативен документ, е нарушил жалбоподателя и какво е било дължимото от него поведение. Едва в НП вече е конкретизирано, че недекларираната стока значително надвишава количествените норми за безмитен внос съгласно чл.41 от Регламент № /ЕО/ № 1186/2009г. на Съвета, във връзка с чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС и същата не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, буква „б“ от Делегиран Регламент на Комисията/ЕС/2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС. Посочено е също но само в НП, че пренесената стока подлежи на деклариране на основание чл.158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. по един от предвидените начини, съответно в чл.135 и чл.143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, т.е. АНО е приел, че пренасяните стоки са такива с търговски характер и същите като такива подлежат на деклариране. Поради това съдът приема, че в АУАН липсва надлежно описание на нарушението и същият не отговаря на изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН, както и че е налице несъответствие в описанието на адм. нарушение в АУАН и в НП, като това е основание за отмяна на НП. Съдът счита, че в случая не е спазено изискването за единство между АУАН и НП по отношение на фактическото описание на нарушението относно описанието и правната квалификация на нарушението, което е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил.