Протоколно определение № 710 от 11.11.2025, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 710 гр. Свиленград, 11.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. СтамболиЕ. Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. СтамболиЕ. Байнова Административно наказателно дело № 20255620200874 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Съдът, след проведено съвещание констатира следното:

Производството е по чл. 186, ал. 1 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН.

Производството по АНД № 874/2025 година е образувано по Жалба на Е. Х. (***********), родена на ********** година в Украйна от град **********************,

Украйна, със съдебен адрес: град

****************, област Хасково, чрез адвокат Е. М., против НП № BG2024/1000-2881/НП от 08.01.2025 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас.

С отделна Молба, приложена към Жалбата (подписани с КЕП от пълномощник) се иска от Съда да възстанови срока за обжалване, тъй като Е.

Х. разбрала за НП на дата 10.10.2025 година когато на процесуалния й представител – адвокат М., по искане на последната е било връчено НП и в срока за обжалване, считано от узнаването за процесното НП, депозира в Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 13.10.2025 година Жалба.

Молителят Е. Х., редовно призована на основание чл. 178, ал. 11 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, не се явява. За нея се явява упълномощен процесуален представител – адвокат Е. М., която иска от Съда да уважи искането за възстановяване на срока, тъй като НП не било връчено на Е. Х..

1

Ответникът – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на основание чл. 178, ал. 11 от НПК, вр.чл.

84 от ЗАНН, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Д.

М., който намира Искането за неоснователно, тъй като липсвали уважителни причини за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на НП и тъй като НП било влязло в сила съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗМ, тъй като нарушителят Е. Х. била посочила адрес само в чужбина.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

След преценка на доказателства и във връзка със становищата на процесуалните представители на страните, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С обжалваното НП № BG2024/1000-2881/НП от 08.01.2025 година на И.Д. Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, н а Е.

Х. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 31 989.89 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ от Е. Х. е отнета в полза на Държавата златна сплав (отливка) – проба 585 ( 1 4 kt), 396.70 грама – предмет на нарушението. Тъй като в хода на административното производство, при съставянето на АУАН нарушителят Е.

Х. е посочила единствено адрес в чужбина – град Запорожие, ул.„Vetorichna” № 49а, Украйна, в тази връзка процесното НП не е било изпратено за връчване на нарушителя. На основание чл. 232, ал. 2 от ЗМ, НП е отбелязано, че е влязло в сила на 10.03.2025 година, т.е. два месеца след издаването му.

Във всички, налични и относими в АНП, документи до 10.03.2025 година Е. Х. е посочила само адрес в Украйна. Едва с Молбата от дата 18.08.2025 година, към която е приложено Пълномощно от дата 05.08.2025 година на адвокат М., посочва надлежен съдебен адрес на територията на Република България – този на адвокат Е. М..

По повод на Молба с вх.№ 32-269223 от 03.09.2025 година, депозирана от адвокат М., с която е направено искане за връчване на процесното НП на процесуален представител, е връчено. Видно от Известието за доставяне е получено на дата 10.10.2025 година лично от съдебния адресат – адвокат М., което обстоятелство е удостоверено с изписване на имената и качеството на 2 лицето, както и с полагането на подписа му. Посоченото Известие за доставяне не се оспорва от страните в това производство.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 10439 от 06.11.2025 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване на това основание.

При така установената фактическа обстановка Съдът достига до следния правен извод:

Искането е с правно основание чл. 186, ал. 1 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН и е допустимо – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от Искането и пред местно и родово компетентния Съд, а именно: Районен съд - Свиленград. Депозирана е и Жалба срещу НП.

Преценено по същество, Искането е неоснователно.

Съгласно приложимия НПК в производствата по обжалване на НП пред Районния съд, както и в особените производства за възстановяване на пропуснат срок, чл. 186, ал. 1 от НПК предвижда, че срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини. Ал. 2 и ал. 3 на същия чл. 186 от НПК указват, че Молбата за възстановяване на срока се подава до Съда или до органа на Досъдебното производство в 7-дневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока, като едновременно с нея се извършва и действието, срокът за което е пропуснат. Правилата за провеждане на производството пред органа, до който е депозирана Молбата за възстановяване на срока са уредени в ал. 4 и ал. 6 на коментирания чл. 186 от НПК, които предвиждат, че Молбата се разглежда в 7-дневен срок от постъпването й, като възстановяване на срока от Съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

В настоящото производство, Съдът на първо място следва да прецени дали действително законоустановеният срок (този по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, действащ към датата на издаване на НП) е пропуснат или не, след което при положителен отговор на този въпрос да даде такъв и на втория – а именно дали пропускането му се дължи на „уважителни причини” по смисъла на приложимата правна норма, и в зависимост от това да постанови и нарочен акт по чл. 186, ал. 6 от НПК като уважи или остави без уважение Искането за 3 възстановяване на срока, който акт подлежи на преценка и контрол от Касационната съдебна инстанция.

За конкретния случай е налице специална правна уредба в чл. 232, ал. 2 от ЗМ, дерогираща общите правила на чл. 58 от ЗАНН за връчване на НП срещу подпис на нарушителя и за влизането му в сила, ако нарушителят е посочил адрес само в чужбина. Според чл. 232, ал. 2 от ЗМ, за случаите, когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на Акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина - НП не се връчва и се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му. Т.е. нормата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ е специална и е отклонение от общата уредба на ЗАНН, както правилно посочи процесуалният представител на АНО.

При изчисляване срока за влизане в сила на процесното НП освен разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ , се съобразяват и разпоредбите на чл. 183, ал. 3 и ал. 4 от НПК, към които препраща чл. 84 от ЗАНН, съгласно които:

„Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец ... . Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.”.

НП е влязло в сила на основание чл. 232, ал. 2 от ЗМ, поради непосочване от страна на нарушителя Е. Х. на адрес за връчването му в Република България. До датата на влизане в сила на обжалваното НП нарушителят Х. не е посочила съдебен адрес на територията на България, нито е представила надлежно и валидно доказателства за упълномощаване на процесуален представител. Наказващият орган не е задължен да връчи НП например по линия на международното сътрудничество или да издирва адрес на лицето на територията на Република България, тъй като националната уредба в чл. 232, ал. 2 от ЗМ дава достатъчна гаранция за упражняване на правото на защита пред Съд на лица, посочили адрес само в чужбина, като удължава на два месеца срока за обжалване на НП при хипотеза на невръчване на НП, за разлика от правилото по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (, действащо към датата на издаване на НП) за обжалване на НП в 14-дневен срок от връчването му (както вече бе посочено). Едва на 18.08.2025 година чрез депозиране на Молба с вх.№ 32-251430 по АНП, скрепена с необходимата представителна 4 власт (Пълномощно от дата 05.08.2025 година) са постъпили данни от нарушителя Е. Х., в която е посочен съдебен адрес в страната, но това е сторено след влизане на НП в сила. Към момента на постановяване на настоящия Съдебен акт е налице влязло в сила НП и единствената възможна защита пред Съд против него е тази по реда на чл. 70 - чл. 73 от ЗАНН.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че посочения в Молба с вх.№ 32-67293/04.03.2025 година, съдебен адрес не следва да се взема предвид, тъй като Искането в цитираната Молба е специално относно сключване на Споразумение и посоченият съдебен адрес касае именно това: сключване на Споразумение. С Молба с вх.№ 32-104421 от 02.04.2025 година, т.е. след влизане в сила на НП, Е. Х. отново сочи съдебен адрес на територията на Република България, но липсва представителна власт на процесуалния представител по отношение на обжалваното НП, тъй като Пълномощното от дата 25.03.2025 година, касае прекратеното ДП с предмет – валута, а не злато, като в този смисъл има представени от страна на процесуалния представител на АНО и приети като доказателства по делото писмени документи, от които става ясно че ДП № 85/2025 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас е различно производство от това, свързано с издаденото НП, както и че предметът на двете производства е различен – в единия случай е валута, а в другия - злато.

Правилно е изчислен процесуалният срок за влизане в сила на НП. С оглед на това двумесечният срок по чл. 232, ал.2 от ЗМ за влизане в сила на НП е започнал да тече от 08.01.2025 година и е изтекъл на 10.03.2025 година (първия, следващ изтичането на двумесечния срок, присъствен ден). В този срок не е подадена Жалба срещу НП, съответно депозираната пред Съда на 13.10.2025 година (повече от седем месеца след изтичане на крайния срок за обжалване) е много след допустимия краен срок за подаване на Жалба, а именно: 10.03.2025 година. Към 10.03.2025 година са били изпълнени условията на чл. 232, ал. 2 от ЗМ - по преписката са били налице данни за адрес на молителя Е. Х. само в чужбина и от издаването на НП е бил изтекъл двумесечен срок, което е основание да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 64, б. „б” от ЗАНН НП е влязло в сила на 10.03.2025 година, по аргумент за приложение на чл. 232, ал. 2 от ЗМ. Пропускането на нормативно установения срок за обжалване на НП преклудира възможността за атакуването му по съдебен ред.

5

Според чл. 186, ал. 1 от НПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини. Съгласно практиката на ВКС уважителни причини са тези, които са настъпили за страната след постановяване на Акта, подлежащ на обжалване и които обективно, извън волята й, са препятствали възможността на недоволната стана да го атакува в предвидения от закона срок, независимо, че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл. В настоящия случай в материалите по делото не се съдържат и не бяха представени доказателства, както и не са наведени доводи за уважителни причини, които да не са дали възможност на Е. Х. да атакува в предвидения от закона срок обсъжданото НП. В случая пропускането на срока не попада под хипотезата на „уважителна причина” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 186 от НПК. Връчването на НП при условията на чл. 232, ал. 2 от ЗМ не е препятствие, което да доведе до невъзможност лицето да подаде Жалба срещу НП в законоустановения срок, още повече, че с посочването на адрес в чужбина молителят Е. Х. сама се е поставила в положение НП да й бъде връчено по реда на чл. 232, ал. 2 от ЗМ.