Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

Чл. 1

(1) Този закон урежда изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители, условията и реда за регистрация на кредитните посредници и контрола върху тях.

(2) По смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.

Чл. 2

Законът има за цел да:

1. осигури защита на потребителите чрез създаване на условия за вземане на информирано решение при получаване на кредити за недвижими имоти на потребители;

2. осигури условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители;

3. насърчи отговорно поведение на потребителите при получаване на кредити за недвижими имоти с цел предотвратяване на прекомерната им задлъжнялост.

Чл. 3

Разпоредбите на закона не се прилагат за:

1. договори за финансиране срещу собственост, при които кредиторът предоставя на потребителя еднократна сума, периодични и/или други плащания, срещу получаването на сума, произтичаща от бъдеща продажба на недвижим имот или на вещно право върху недвижим имот, и по които не се изисква връщане на предоставените суми до настъпването на едно или няколко определени събития в живота на потребителя, освен ако потребителят не изпълнява задълженията си по договора, в резултат на което кредиторът има право да прекрати договора;

2. договори за кредит, предоставяни от работодателя на работници и служители, които договори са извън предмета на неговата основна дейност, по които не се начислява лихва или годишният процент на разходите (ГПР) е по-нисък от преобладаващия на пазара и които не се предлагат на други лица;

3. договори за кредит, по които не се начисляват лихва и други разходи за потребителя, с изключение на разходите, пряко свързани с обезпечаване на вземането;

4. договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок до един месец;

5. договори за кредит, които са в резултат на уреждане на спор пред съд или друг орган, установен със закон;

6. договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващо задължение, за което потребителят не дължи разходи, и които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот;

7. договори за кредит, сключвани с ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в обществена полза, които са без лихва или са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара, и при лихва, не по-висока от преобладаващата на пазара;

8. договори за кредит, сключвани от взаимоспомагателни каси и кооперации с техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара.

Чл. 4

При договори за кредит по чл. 3, т. 7 и 8 кредиторите са длъжни при установяване на преддоговорни отношения своевременно да предоставят на потребителя информация за основните характеристики, рискове и разходи, свързани с предоставянето на кредита.

Чл. 5

(1) Кредиторите осигуряват на разположение на потребителя обща информация за договора за кредит за недвижим имот, наричан по-нататък „договор за кредит“ с цел да се дадат основни насоки на потребителя за вземане на информирано решение при получаване на кредит за недвижим имот, наричан по-нататък „кредита“.

(2) Кредиторът, съответно обвързаният кредитен посредник, осигурява на разположение на потребителя по всяко време обща информация за предлаганите кредити, която съдържа:

1. данни, идентифициращи кредитора, съответно обвързания кредитен посредник, включително постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;

2. целите, за които може да се използва кредитът;

3. видовете обезпечения, включително, когато е приложимо, възможността тези обезпечения да са на територията на друга държава членка;

4. възможния срок на договора за кредит;

5. текст, че потребителят разполага със срок не по-малко от 14 дни от получаването на проекта на договор за кредит, за да вземе решение за сключване на договора за кредит;

6. вида на лихвения процент – фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с кратко описание на характеристиките на фиксирания и/или на променливия лихвен процент, включително и свързаните с тях последици за потребителя а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и възможните последици за потребителя, свързани с промени в стойността на бенчмарка;

7. чуждестранната валута или валути, когато е приложимо за кредита, включително разяснения на рисковете от възможни движения в обменния курс на чуждестранната валута или валути, които може да се отразят върху размера на общата сума, дължима от потребителя;;

8. представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя, и ГПР по кредита;

9. възможните допълнителни разходи по кредита, които не са включени в общите разходи по кредита за потребителя, дължими по договора за кредит;

10. начините за изплащане на кредита, включително пример за броя, периодичността и размера на погасителните вноски;

11. при кредити с плащане само на дължимата лихва – ясен и точен текст, че спазването на сроковете и условията на договора за кредит не води до изплащането на общия размер на кредита;

12. условията, пряко свързани с предсрочно погасяване на кредита;

13. когато е необходима оценка на имота – кой осигурява извършването на оценката и дали възникват разходи за потребителя;

14. допълнителните услуги, които потребителят е длъжен да ползва, за да получи кредита или за да получи кредита при предлаганите условия, и когато е приложимо, разяснение, че потребителят има право да ползва допълнителните услуги от друго лице, различно от кредитора;

15. предупреждение за възможните последици при неизпълнение на задълженията, свързани с договора за кредит.

(3) Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител по ясен и разбираем начин или до нея се осигурява достъп в електронна форма, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Чл. 6

(1) Кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара кредити, както и за оценка на възможните последици за потребителя и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя:

1. без неоснователно забавяне, след като кредиторът или кредитният посредник е получил необходимата информация за потребностите, финансовото състояние и предпочитанията му и в достатъчен срок, преди потребителят да е получил обвързващо предложение или преди да е обвързан от договор за кредит;

2. на хартиен или на друг траен носител;

3. в стандартизиран европейски формуляр по приложение № 2;

4. на български език или на друг език, ако е уговорено между страните.

(3) Кредиторът попълва цялата приложима информация в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2.

(4) При предоставяне на кредит от разстояние по смисъла на глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя преди сключване на договора за кредит стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2.

(5) При договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент, кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник предоставя на потребителя информация за наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и за свързаните с бенчмарка последици за потребителя в отделен документ, който се прилага към стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2. Всяка допълнителна информация, която кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя, се представя в отделен документ, който се прилага към формуляра по приложение № 2.

(6) Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти и на интернет страницата си достъпна информация в писмена форма относно общите условия и тарифите, при които предоставя кредитите.

(7) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите и информацията, посочена в част А, т. 3 – 6 на приложение № 2.

(8) Когато договор за кредит е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 по реда на този закон.

Чл. 7

(1) В достатъчен срок преди предоставяне на услугите си кредитният посредник предоставя на потребителя най-малко следната информация на хартиен или на друг траен носител:

1. данни, идентифициращи кредитния посредник, включително постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;

2. наименование на регистъра, в който е вписан, регистрационен номер, когато е приложимо, и начина, по който тази регистрация може да се провери;

3. когато е обвързан или работи изключително за един или няколко кредитори – наименованията на кредиторите, за които работи, а когато отговаря на условията по чл. 32, може да посочи, че действа като независим съветник;

4. дали предлага услуги по предоставяне на съвет;

5. таксите, дължими от потребителя на кредитния посредник за неговите услуги, а когато не е възможно да бъдат посочени, метода за тяхното определяне;

6. процедурите за подаване и разглеждане на жалби от потребители и други заинтересовани лица, както и способите за алтернативно разрешаване на спорове;

7. комисиони или други плащания и техния размер, когато такива се дължат от кредиторите или трети лица на кредитния посредник за услугите по договора за кредит; в случаите, когато техният размер не може да бъде изчислен към момента, кредитният посредник информира потребителя, че техният размер ще бъде посочен в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2.

(2) Кредитен посредник, който не е обвързан, но получава комисиони от един или няколко кредитори, трябва да уведоми потребителя, че той има право при поискване да получи информация за разликите в размера на дължимите от различните кредитори комисиони по предлаганите договори за кредит.

(3) Когато кредитният посредник получава такси от потребителите и допълнително получава комисиони от кредитора или трето лице, той предоставя на потребителя информация дали таксата ще бъде платена в пълен размер, или частично от кредитора.

(4) Таксите, дължими от потребителя на кредитния посредник за предоставяните от него услуги, както и техният размер трябва да са посочени в договора с кредитния посредник.

(5) За целите на изчисляването на ГПР кредитният посредник предоставя информация на кредитора за таксите, които събира от потребителя.

Чл. 8

(1) Кредиторът или кредитният посредник предоставя разяснения на потребителя относно предлагания договор за кредит и всяка допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, позволяващи му да прецени доколко предлаганият кредит или допълнителна услуга съответства на неговите потребности и финансово състояние.

(2) Кредиторът, съответно кредитният посредник, разяснява:

1. преддоговорната информация по чл. 6 и 7;

2. основните характеристики на предлаганите кредити и допълнителни услуги;

3. специфичните последици, които предлаганите кредити и допълнителните услуги може да имат за потребителя, включително последиците в случай на просрочени плащания от потребителя;

4. при обвързването с допълнителни услуги дали договорът за кредит или допълнителните услуги могат да бъдат прекратени самостоятелно и последиците от прекратяването за потребителя.

(3) Разясненията по този раздел не представляват препоръка за избор на кредит.

Чл. 9

(1) Когато кредиторът предоставя на потребителя обвързващо предложение, същото трябва бъде на хартиен или на друг траен носител заедно със стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2, в случай че:

1. стандартизираният европейски формуляр не е бил предоставен на потребителя преди това, или

2. характеристиките на обвързващото предложение се различават от информацията, съдържаща се в стандартизирания европейски формуляр, предоставен преди това.

(2) Кредиторът отправя обвързващо предложение за сключване на договор за кредит след извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя.

(3) Предоставянето на проект на договора за кредит на потребителя, съдържащ всички индивидуално договорени между страните условия по него, се счита за отправяне на обвързващо предложение от кредитора. След получаването на проекта на договора за кредит потребителят разполага със срок 14 дни да вземе решение за сключване на договора за кредит.

(4) В срока по ал. 3 предложението е обвързващо за кредитора и потребителят може да приеме предложението във всеки момент.

Чл. 10

Информацията и разясненията по тази глава се предоставят безвъзмездно на потребителя.

Чл. 11

(1) Всяка реклама, включително всяко търговско съобщение, за кредити за недвижими имоти на потребители трябва да е ясна, разбираема и четлива.

(2) Рекламата не може да съдържа невярна или заблуждаваща информация. Забранява се използването на текстове, които може да въведат потребителя в заблуждение относно предлагането на даден кредит или разходите по него.

(3) Всяка реклама на кредити за недвижими имоти, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва да съдържа кратко, ясно и разбираемо:

1. наименованието на кредитора, а когато е приложимо за съответния вид кредит, и името или наименованието на кредитния посредник;

2. указание, че рекламата се отнася за кредит, който се обезпечава с ипотека върху недвижим имот или друго сравнимо обезпечение, когато е приложимо за съответния вид кредит;

3. лихвения процент, приложим към кредита, с изрично посочване дали е фиксиран или променлив или комбинация от двата, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;

4. общия размер на кредита;

5. годишния процент на разходите по кредита;

6. срока на договора за кредит;

7. размера на погасителните вноски;

8. общата сума, дължима от потребителя;

9. броя на погасителните вноски;

10. предупреждение, че възможните движения в обменния курс на чуждестранна валута може да се отразят върху размера на общата сума, дължима от потребителя;.

(4) Информацията по ал. 3, т. 3 – 9 се посочва чрез представителен пример.

(5) Информацията по ал. 3 се предоставя на потребителя с еднакъв по размер, вид и формат шрифт с информацията за приложимия по договора за кредит лихвен процент.

(6) Когато сключването на договор за предоставяне на допълнителна услуга е задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия и стойността на която не може да бъде определена предварително, рекламата посочва по ясен, разбираем и лесен за отличаване начин необходимостта от сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга заедно с ГПР по кредита.

(7) Информацията по ал. 3 и 6 трябва да бъде разбираема, четлива и/или ясно произнесена съобразно използваното средство за реклама.

(8) За рекламата се прилагат и разпоредбите на чл. 68б – 68м от Закона за защита на потребителите.

Чл. 12

(1) Кредиторът има право да предлага пакетни продажби.

(2) Кредиторът има право да използва обвързващи практики само в случаите, при които като условие за получаване на кредита кредиторът изисква от потребителя, от негов съпруг, роднина по права или по съребрена линия до втора степен включително или от лице, с което съжителства трайно, да:

1. открие или да поддържа разплащателна или спестовна сметка, чието основно предназначение е натрупването на средства за погасяването и обслужването на кредита, набиране на средства за получаване на кредит или предоставянето на допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение, или

2. закупи или да поддържа инвестиционен или индивидуален пенсионен продукт, чието основно предназначение е осигуряването на доход след пенсиониране на инвеститорите, но също служи и за предоставяне на допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение или за натрупването на капитал за погасяването и обслужването на кредит или за набирането на средства за получаване на кредит.

(3) Когато като условие за получаване на кредита кредиторът изисква от потребителя да сключи договор за застраховка, кредиторът е длъжен да приема освен застрахователните полици на застрахователя, с който той работи, и полиците на застрахователи по смисъла на Кодекса за застраховането, с които той не работи, но които осигуряват равностойно покритие.

Чл. 13

(1) Преди отправяне на обвързващо предложение за сключване на договор за кредит кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя.

(2) При извършване на оценката на кредитоспособността се вземат предвид всички фактори, включително допускания за бъдещи събития по време на действие на договора за кредит, свързани с проверка на възможността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит.

(3) Кредиторите са длъжни да приемат и да актуализират периодично подходящи вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на потребителите.

(4) Оценката на кредитоспособността не може да се основава предимно на допускането, че стойността на недвижимия имот надвишава размера на кредита или че стойността на недвижимия имот ще се повиши, освен ако целта на договора за кредит е строителство или ремонт на недвижимия имот.

(5) След сключването на договор за кредит кредиторът няма право да прекрати или измени договора за кредит във вреда на потребителя на основание на неправилно извършена оценка на кредитоспособността, освен ако се установи, че потребителят умишлено е укрил или е предоставил невярна информация по чл. 16 – 19.

Чл. 14

(1) Кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит.

(2) Кредиторът уведомява предварително потребителя, че при извършване на оценката на кредитоспособността ще направи справка в база данни при спазване изискванията на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

(3) Когато въз основа на извършена оценка на кредитоспособността на потребителя кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми своевременно и безвъзмездно потребителя за отказа и когато е приложимо, че отказът се основава на автоматизирана обработка на данните.

(4) Когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за базата данни, в която е направена проверката.

(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат в случаите, когато предоставянето на съответната информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, правото на Европейския съюз или обществения ред и сигурност.

Чл. 15

Когато след сключване на договора за кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на предоставения кредит, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да извърши нова оценка на кредитоспособността преди всяко значително увеличаване на общия размер на договорения кредит, освен когато увеличението е било предвидено и е било включено при първоначалната оценка на кредитоспособността.

Чл. 16

(1) Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката.

(2) Кредиторът ползва информация от съответни източници, включително информация, предоставена от потребителя, както и информация, предоставена на кредитния посредник от потребителя във връзка с искане за предоставяне на кредит.

(3) Кредитният посредник е длъжен да предоставя необходимата информация, получена от потребителя на съответния кредитор за целите на извършване на оценка на кредитоспособността.

(4) Кредиторът извършва проверка на информацията по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат проверени.

Чл. 17

(1) При преддоговорните отношения кредиторите ясно посочват необходимата информация и документите от независими източници, които може да бъдат проверени, както и срока, в който потребителят трябва да ги предостави.

(2) Изискваните от кредитора информация и документи се ограничават само до тези, които са необходими за извършването на оценката на кредитоспособността.

(3) Кредиторите имат право да изискват разяснения на получената информация и документи за целите на извършване на оценка на кредитоспособността.

Чл. 18

(1) Кредиторът няма право да прекрати договор за кредит на основание, че предоставената от потребителя информация преди сключването на договора за кредит е непълна.

(2) В случаите, когато се установи, че потребителят умишлено е предоставил неверни данни или обстоятелства или е използвал документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи, или умишлено е укрил информация, която може да доведе до отрицателна оценка на кредитоспособността на потребителя, кредиторът има право да прекрати договора за кредит.

Чл. 19

(1) Кредиторът информира потребителя, че за целите на извършване на правилна оценка на кредитоспособността потребителите трябва да предоставят при поискване от кредитора вярна и възможно най-пълна информация.

(2) Кредиторът, съответно кредитният посредник, предупреждава потребителя, че когато кредиторът не може да извърши оценка на кредитоспособността поради непредоставяне на информация от потребителя или ако необходимата проверка на информацията не може да бъде извършена, кредитът може да не бъде предоставен. Това предупреждение може да се отправи в стандартизирана форма.

Чл. 20

В случаите на трансгранично предоставяне на кредит кредиторите от държави членки имат право да получат достъп до и да използват информацията, съдържаща се в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите и с цел наблюдение дали потребителите изпълняват задълженията си за срока на договора за кредит при условията и по реда, при които данните се предоставят и използват от лицата, предоставящи кредит на територията на Република България.

Чл. 21

При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат изискванията за защита на личните данни.

Чл. 22

Договорът за кредит за недвижим имот е договор за кредит, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане.

Чл. 23

(1) Договорът за кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

(2) Договорът за кредит може да бъде сключен и чрез средства за комуникация от разстояние при спазване разпоредбите на този закон.

(3) Кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит.

(4) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор за кредит, които се подписват от двете страни по договора.

(5) При договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Чл. 24

(1) Договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. наименование на кредитора, неговото седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес, както и името на потребителя, неговия единен граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянен и настоящ адрес;

2. име/наименование на кредитния посредник, неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес;

3. дата и място на сключване на договора;

4. вида на предоставения кредит;

5. срока на договора;

6. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

7. условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

8. лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9. годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;

10. информация за правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни длъжници да получат при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора копия от него и анексите към него, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;

11. обща сума, дължима от потребителя по кредита;

12. изисквани обезпечения;

13. разходи, дължими при предсрочно погасяване на кредита;

14. предупреждение за последиците и разходите за потребителя при просрочени плащания;

15. нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, когато има такива;

16. допълнителни задължения, които възникват по договора за кредит, когато са предвидени такива (задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по кредита и други);

17. подписи на страните.

(2) Кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор да:

1. сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласието на кредитора, или

2. сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорност по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 25

(1) При договор за кредит с променлив лихвен процент кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

(3) Методиката по ал. 1 се включва в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

(4) Кредиторът публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент по ал. 1.

(5) Кредиторът осигурява информация за индекси, използвани за изчислението на променлив лихвен процент за срок 20 години назад.

(6) Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.).

(7) Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 28 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 6. Към момента на прилагането на плана по ал. 6 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.

(8) Когато потребителят предсрочно погаси задълженията си по договора за кредит поради промяна в договора, произтичаща от прилагането на плана по ал. 6, обезщетение по чл. 41, ал. 3 не се дължи.

Чл. 26

(1) Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира договора за кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.

(2) Когато задълженията на потребителя по договора за кредит са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница, след всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението.

(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен незабавно да върне на потребителя издадения запис на заповед или менителница.

Чл. 27

(1) Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

(4) Видът на таксите и/или комисионите и действието, за което се събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за кредит.

Чл. 28

(1) Кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната.

(2) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа информация за размера на погасителните вноски след влизането в сила на новия лихвен процент, както и за броя или периодичността на погасителните вноски, ако се променят.

(3) Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

(4) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент и за неговите компоненти може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора за кредит могат да уговорят, че информацията по ал. 1 се предоставя периодично на потребителя.

(5) Когато промяната на лихвения процент произтича от аукцион на капиталовия пазар, поради което не е възможно кредиторът да уведоми потребителя за промяната преди влизането й в сила, кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за предстоящия аукцион и предоставя информация за възможните промени на лихвения процент по кредита.

(6)

Чл. 28а

Преди условията на договора за кредит да бъдат променени, кредиторът предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител нов погасителен план, отразяващ промяната, както и следната информация:

1. ясно описание на предложените промени и, когато е приложимо, необходимостта от съгласие на потребителя, или за промените, направени по силата на закона;

2. сроковете за прилагането на промените по т. 1;

3. начините за подаване на жалба или възражение от потребителите във връзка с промените по т. 1;

4. срока за подаване на жалба или възражение;

5. наименование и адрес на компетентния орган, до който потребителят може да подаде жалба.

Чл. 29

(1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит.

(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

(3) Разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите за използване на платежни средства за плащанията, свързани както с погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка, и други разходи, свързани с платежни операции, се включват в общите разходи по кредита за потребителя винаги когато откриването или поддържането на сметка е задължително, за да бъде получен кредитът или за да бъде получен при предлаганите условия.

(4) Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при допускането, че договорът за кредит ще остане в сила за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него.

(5) При договори за кредит, които съдържат клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент, и където е приложимо, на размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не може да получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвеният процент и другите разходи остават фиксирани спрямо техния първоначален размер, определен при сключването на договора.

(6) При договори за кредит, за които е договорен фиксиран лихвен процент за първоначален период най-малко 5 години, в края на който се договаря нов фиксиран лихвен процент за следващ конкретен период, изчисляването на допълнителния, илюстративен ГПР по кредита, оповестен в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2, включва само първоначалния период на фиксирания лихвен процент и се основава на допускането, че в края на периода, за който лихвеният процент е бил фиксиран, оставащата част от главницата е погасена.

(7) Когато договорът за кредит позволява промени в лихвения процент, кредиторът информира потребителя най-малко чрез стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 за възможните последици от промените върху дължимите суми и върху ГПР по кредита. При тези договори за кредит кредиторът предоставя допълнителен ГПР, който илюстрира възможните рискове, свързани със значително покачване на лихвения процент по кредита. Когато няма горна граница за размера на лихвения процент по кредита, тази информация се придружава от предупреждение, че общите разходи по кредита за потребителя, показани от ГПР, може да се променят.

(8) При договори за кредит, при които са договорени както периоди с фиксиран, така и периоди с променлив лихвен процент, изчисляването на допълнителния, илюстративен ГПР по кредита се извършва съгласно ал. 7.

(9) Годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет.

(10) Клаузи в договора за кредит, надвишаващи определения по ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат за нищожни.

(11) При извършени плащания по договори за кредит, съдържащи клаузи по ал. 10, които са обявени за нищожни, надвзетите суми над прага по ал. 9 се удържат при последващи плащания по кредита.

Чл. 30

(1) Кредиторът, съответно кредитният посредник, изрично уведомява потребителя дали предлага услуга по предоставяне на съвет за конкретен договор за кредит.

(2) Лица, които не са кредитори или кредитни посредници, нямат право да извършват услуги по предоставяне на съвет по смисъла на този закон.

(3) Преди предоставяне на съвет от кредитор или от кредитен посредник, съответно преди сключване на договор за предоставяне на съвет, на потребителя се предоставя на хартиен или на друг траен носител по ясен и разбираем за потребителя начин следната допълнителна преддоговорна информация:

1. дали препоръката се основава на предлаганите договори за кредит, в съответствие с чл. 31, ал. 2 или 3;

2. за размера на дължимата от потребителя такса, ако се предвижда такава, а когато размерът й не може да бъде определен – методът, използван за нейното изчисляване.

Чл. 31

(1) Когато кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя съвет на потребителя, той трябва да изисква необходимата информация за финансовото състояние и личното положение на потребителя, неговите предпочитания и цели, за да даде препоръка за подходящите договори за кредит. Препоръката се основава на актуална информация и на основателни допускания за рисковете по отношение на положението на потребителя за срока на предлагания договор за кредит.

(2) Кредиторите и обвързаните кредитни посредници разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите от тях и препоръчват на потребителя един или няколко договора за кредит, подходящи за неговите потребности, финансово състояние и личното му положение.

(3) Необвързаните кредитни посредници разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите на пазара и препоръчват на потребителя един или няколко договора за кредит, подходящи за неговите потребности, финансово състояние и личното му положение.

(4) Кредиторите и кредитните посредници са длъжни при осъществяване на своята дейност да вземат предвид интересите на потребителите, техните потребности и положение, като препоръчват подходящи договори за кредит в съответствие с ал. 1 – 3.

(5) Кредиторите и кредитните посредници предоставят на потребителя препоръките по ал. 2 и 3 на хартиен или на друг траен носител по ясен и разбираем за потребителя начин.

Чл. 32

Кредиторите и кредитните посредници, които предлагат услуги по предоставяне на съвет, използват наименованието „независим съвет“ или „независим съветник“, когато са изпълнени следните условия:

1. разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите на пазара, и

2. не получават възнаграждение за предоставянето на съвет или получават възнаграждение от мнозинството кредитори на пазара.

Чл. 33

(1) При договор за кредит в чуждестранна валута потребителят има право да превалутира кредита във:

1. валутата, в която потребителят основно получава доходи или притежава активи, от които кредитът трябва да бъде погасен, както е било установено при извършване на последната оценка на кредитоспособността по договора за кредит, или

2. валутата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя към момента на сключване на договора за кредит или в която е обичайното му местопребиваване.

(2) Потребителят може да упражни правото си по ал. 1 във валута, в която кредиторът предлага кредити, и при условията за съответния договор за кредит.

(3) В случаите по ал. 1 кредиторът извършва превалутирането по обменния курс на Българската народна банка (БНБ) в деня на промяна на валутата, освен ако в договора за кредит е предвидено друго.

(4) Кредиторът няма право да променя едностранно валутата, в която първоначално е договорен кредитът, съответно остатъкът от кредита.

Чл. 34

(1) При договор за кредит в чуждестранна валута кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител в случаите, когато неизплатената част от общата сума, дължима от потребителя, или размерът на погасителните вноски се променят с повече от 20 на сто от размера, получен при прилагане на обменния курс на БНБ към деня на сключване на договора за кредит.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за увеличението на общата сума, дължима от потребителя, за правото на потребителя да превалутира кредита и условията за това, както и разяснения за другите приложими механизми за ограничаване на валутния риск, на който е изложен потребителят.

Чл. 35

(1) Кредиторът включва информацията по чл. 33 и 34 в договора за кредит.

(2) Когато в договора за кредит не се съдържа разпоредба за ограничаване на валутния риск, на който потребителят е изложен при колебание в обменния курс, не по-голямо от 20 на сто, в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 се включва представителен пример за отражението, което би имало колебание 20 на сто в обменния курс.

Чл. 36

(1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не може да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е нищожна.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

Чл. 37

(1) Всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна.

(2) Всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 41, ал. 3, е нищожна.

Чл. 38

Когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен.

Чл. 39

Когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чл. 40

За договора за кредит се прилагат и чл. 143 – 148а от Закона за защита на потребителите.

Чл. 41

(1) Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В този случай потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита с лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на договора.

(2) Кредиторът не може да откаже да приеме изцяло или частично предсрочното изпълнение по договора за кредит.

(3) Кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.

(4) Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.

(5) Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща сумата по ал. 3.

(6) Когато потребителят отправи изрично искане за предсрочно погасяване на кредита, кредиторът е длъжен своевременно да му предостави на хартиен или на друг траен носител информацията за размера на оставащата част от общия размер на кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за кредит преди предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното погасяване, както и използваните за това допускания.

Чл. 42

(1) Кредиторът и кредитният посредник изпълняват задълженията си почтено, добросъвестно, прозрачно и професионално, като отчитат правата и интересите на потребителя при определяне условията на предлаганите кредити, предоставянето на кредит, извършването на посредничество за предоставяне на кредит или предоставянето на съвет по предлаган кредит и когато е приложимо, при предоставянето на допълнителни услуги на потребителите, както и при изпълнението на договора за кредит.

(2) При предоставянето на кредит, при извършването на посредничество за предоставяне на кредит или при предоставянето на съвет по предлаган кредит и когато е приложимо, при предоставянето на допълнителни услуги на потребителя, кредиторът и кредитният посредник извършват своята дейност въз основа на информация, свързана с потребителя, и на изисквания на потребителя, за които той е предоставил информация, както и въз основа на основателни допускания за рисковете, свързвани с потребителя, за срока на действие на договора за кредит.

Чл. 43

(1) При забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата.

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

(3) Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по кредита.

Чл. 44

(1) Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за кредит на трето лице само ако договорът за кредит предвижда такава възможност.

(2) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.

(3) Недействителна е всяка клауза от договора за кредит, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 2.

(4) Кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя.

Чл. 45

Кредиторите поддържат информация за видовете недвижими имоти, приемани като обезпечение, както и използваните правила и процедури за предоставяне на кредити, обезпечени с ипотека.

Чл. 46

(1) Кредиторите приемат и прилагат правила, политики и процедури за работа с потребители със затруднения при погасяване на кредити, които включват и ранни показатели, че е възможно потребителят да изпадне в затруднение при погасяване на кредита.

(2) Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията.

(3) Кредиторът предоставя на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация за:

1. броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума;

2. общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя;

3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания;

4. последиците за потребителя при просрочие на вноските.

(4) Преди пристъпване към принудително изпълнение в разумен срок, като вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до затруднения, кредиторите прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране. Такива мерки за преструктуриране отчитат положението на потребителя и се състоят най-малко от:

1. пълно или частично рефинансиране на договора за кредит;

2. промяна на съществуващите условия на договора за кредит, което може да включва наред с другото:

Чл. 47

(1) Кредиторът и кредитният посредник приемат и прилагат политики за възнагражденията на своите служители, съгласно които възнагражденията не зависят преимуществено от броя или вида на сключените договори за кредит.

(2) Кредиторът приема и прилага политики за възнагражденията на кредитните посредници, с които е обвързан.

(3) При приемане на политиките по ал. 1 и 2 кредиторът и кредитният посредник вземат предвид изискванията на чл. 42.

(4) По отношение на възнагражденията на служителите, които отговарят за оценката на кредитоспособността, кредиторът разработва политики в зависимост от големината, вътрешната си организация и естеството, обхвата и сложността на своята дейност, които:

1. насърчават надеждното и ефективно управление на риска и не стимулират поемането на риск, надвишаващ приемливото за кредитора ниво;

2. са съобразени с бизнес стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на кредитора и предвиждат мерки за избягване конфликт на интереси, включително изискването възнаграждението да не зависи от броя или от процента на одобрените искания за кредит.

(5) Когато кредиторът и кредитният посредник предлагат услугата по предоставяне на съвет, структурата на възнагражденията на извършващите тази дейност служители не трябва да се отразява на задължението им да действат в интерес на потребителя и не зависи от целите по отношение на продажбите.

Чл. 48

(1) Кредиторът или кредитният посредник е длъжен да гарантира, че всеки негов служител притежава и поддържа подходящи познания и финансова и икономическа компетентност съобразно функциите, които изпълнява, при определяне условията на предлаганите кредити, предлагането и предоставянето на кредити, извършване на кредитно посредничество, както и при предоставянето на съвет по предлаган кредит.

(2) Познанията по ал. 1 се отнасят за предлаганите от кредитора или кредитния посредник кредити за недвижими имоти, за законодателството в областта на кредитирането на потребители, за процеса по закупуване на недвижими имоти, за оценяването на обезпеченията, за организацията и функционирането на кадастъра и имотния регистър, за пазара на кредити за недвижими имоти, за етичните стандарти при извършване на търговска дейност и за процеса по оценка на кредитоспособността на потребителя.

(3) Когато сключването на договор за кредит включва допълнителна услуга, служителите по ал. 1 трябва да притежават подходящи познания и компетентност за тази допълнителна услуга.

(4) Лицата, които управляват и представляват кредитора или кредитния посредник, трябва да имат висше образование и професионален опит в областта на кредитирането или финансовите услуги, освен ако друго е предвидено в закон.

(5) Професионален опит по ал. 4 е най-малко две последователни години работа на ръководна длъжност в предприятия от банковия и финансовия сектор или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на договори за кредит или за предоставяне на други финансови услуги.

(6) Служителите по ал. 1, непосредствено заети с дейността по кредитиране, съответно с извършването на кредитно посредничество, трябва да имат най-малко средно образование.

(7) Кредиторът и кредитният посредник осигуряват професионално обучение на служителите си.

Чл. 49

(1) Изискванията по чл. 48 се прилагат и за кредитори и кредитни посредници от други държави членки, които извършват дейност чрез клон на територията на Република България.

(2) При директно предоставяне на услуги на територията на Република България кредиторите и кредитните посредници от други държави членки трябва да притежават достатъчни познания за законодателството в областта на кредитирането на потребители, процеса по закупуване на недвижими имоти, организацията и функционирането на кадастъра и имотния регистър, както и за пазара на кредити и недвижими имоти в Република България.

(3) Когато кредитори и кредитни посредници от Република България извършват дейност чрез клон на територията на други държави членки, те трябва да притежават определените от приемащата държава познания и компетентност.

(4) Когато кредитори и кредитни посредници от Република България директно предоставят услуги на територията на други държави членки, те трябва да притежават определените от приемащата държава познания за законодателството в областта на кредитирането на потребители, процеса по закупуване на недвижими имоти, организацията и функционирането на имотни регистри, както и за пазара на кредити и недвижими имоти в приемащата държава.

Чл. 50

(1) При извършване на оценка на недвижим имот кредиторите са длъжни да използват лица, които са вписани в регистъра на независимите оценители по чл. 15 от Закона за независимите оценители и са получили сертификат за правоспособност на независим оценител.

(2) Оценителите по ал. 1 са задължени да прилагат утвърдените от общото събрание на Камарата на независимите оценители стандарти за оценяване.

(3) Кредиторите гарантират, че дейността по извършването на оценка на недвижим имот от оценителите по ал. 1 е отделена от процеса по предоставяне на кредита, така че оценителите да може да направят безпристрастна и обективна оценка. Оценката се записва и се съхранява на траен носител от кредитора.

Чл. 51

(1) За извършването на дейност като кредитен посредник се изисква вписване в регистър на Българската народна банка.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписва лице, което възнамерява да извършва дейност като кредитен посредник, ако са изпълнени едновременно следните изисквания:

1. има търговска регистрация в Република България – за юридическо лице или едноличен търговец;

2. има постоянен адрес в Република България – за физическо лице;

3. физическото лице, съответно лицата, които управляват и представляват лице по т. 1, имат добра репутация, включително не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, освен ако са с възстановени права за което БНБ следи служебно по отношение на българските граждани, а чуждите граждани представят аналогичните документи;

4. физическото лице, съответно лицата, които управляват и представляват лице по т. 1, притежават подходящите познания и компетентност в областта на кредитирането съгласно чл. 48;

5. има едногодишна застраховка „Професионална отговорност“, валидна в Република България и/или на територията на другата държава членка, в която възнамерява да извършва дейност, и цялата премия по застраховката е платена; застраховката се сключва от лицето или кредитора или кредиторите, от чието име ще действа като обвързан кредитен посредник.

(3) Редът за вписване и заличаване на кредитните посредници от регистъра по ал. 1, необходимите документи и информация, редът за тяхното предоставяне и изискванията за застраховка „Професионална отговорност“ се определят с наредба на БНБ.

(4) Кредитният посредник е длъжен по всяко време да спазва изискванията по ал. 2.

(5) Когато кредитен посредник извършва дейност от името и за сметка само на един кредитор, кредиторът е длъжен да осъществява наблюдение и контрол върху дейността му за спазване изискванията на този закон.

(6) Лице, което не е вписано в регистъра по ал. 1, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или чужд език, означаващи извършване на кредитно посредничество.

(7) Изискванията на ал. 2 не се прилагат за банките, лицензирани по Закона за кредитните институции, платежните институции и дружествата за електронни пари по Закона за платежните услуги и платежните системи. Когато тези лица възнамеряват да извършват дейност като кредитен посредник по смисъла на този закон, те уведомяват БНБ с цел вписване на това обстоятелство в регистъра по ал. 1.

(8) Кредитният посредник не може да възлага на други лица извършването на дейностите, за които е регистриран в регистъра по ал. 1.

Чл. 52

(1) Българската народна банка вписва кредитния посредник в регистъра по чл. 51 в едномесечен срок от получаване на заявлението и необходимите документи, удостоверяващи спазване на необходимите за вписването изисквания.

(2) Ако представените документи съдържат противоречива, непълна или невярна информация или е необходима допълнителна информация, БНБ уведомява заявителя, като определя срок за отстраняване на недостатъците и/или за предоставянето на допълнителна информация.

(3) Срокът по ал. 2 не може да бъде по-кратък от 15 дни. Срокът по ал. 1 спира да тече до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и/или предоставянето на допълнителна информация.

(4) Срокът по ал. 1 спира да тече и когато БНБ поиска съдействие от други органи.

(5) Българската народна банка събира такса за административните разходи, свързани с разглеждане на заявленията по ал. 1 и с промените в подлежащите на вписване обстоятелства.

Чл. 53

(1) В регистъра по чл. 51 се вписват следните обстоятелства:

1. данни, идентифициращи кредитния посредник, включително неговият постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;

2. дали кредитният посредник предлага услугата по предоставяне на съвет;

3. данни за лицата, които управляват и представляват кредитния посредник;

4. държавите членки, в които кредитният посредник извършва дейност директно или чрез клон в съответствие с чл. 57;

5. ако кредитният посредник е обвързан – кредиторът или кредиторите, с които е обвързан;

6. заличаване на кредитния посредник от регистъра и основанието за това.

(2) Вписаните в регистъра по чл. 51 кредитни посредници уведомяват БНБ за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, като представят съответните документи и информация.

(3) Регистърът по чл. 51 е публично достъпен по електронен път и подлежи на актуализиране.

Чл. 54

(1) Българската народна банка отказва вписване в регистъра по чл. 51 на лице, което:

1. не отговаря на изискванията по чл. 51, ал. 2;

2. не е представило необходимите данни и документи или представените съдържат противоречива, непълна или невярна информация и в определения от БНБ срок недостатъкът не е отстранен.

(2) В случай на отказ заявителят може да подаде ново заявление за вписване в регистъра по чл. 51 не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението по ал. 1.

Чл. 55

(1) Българската народна банка заличава кредитния посредник – физическо лице, от регистъра по чл. 51:

1. по негово писмено искане;

2. при смърт – по заявление на наследниците;

3. при поставянето му под запрещение – по заявление на настойника или попечителя.

(2) Българската народна банка заличава кредитния посредник – едноличен търговец или юридическо лице, от регистъра по чл. 51 по негово искане, когато е взето решение за прекратяване на:

1. дейността по кредитно посредничество;

2. дейността на едноличния търговец;

3. юридическото лице.

(3) Българската народна банка има право да заличи кредитен посредник от регистъра по чл. 51, когато:

1. не започне да извършва дейност в срок 6 месеца от регистрацията;

2. е преустановил извършването на дейност за срок повече от 6 месеца;

3. регистрацията и промените по нея са извършени въз основа на представени неверни данни или чрез използване на други неправомерни действия;

4. престане да отговаря на изискванията за вписване в регистъра;

5. не изпълнява други изисквания на този закон и на наредбата по чл. 51, ал. 3;

6. срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация.

(4) Българската народна банка заличава от регистъра по чл. 51 лице по чл. 51, ал. 7, ако е отнет лицензът му.

(5) Българската народна банка задължително заличава кредитен посредник от регистъра по чл. 51 по мотивирано предложение на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

(6) При заличаване от регистъра по чл. 51 на кредитен посредник, който извършва дейност директно или чрез клон в друга държава членка, БНБ уведомява за това компетентния орган на приемащата държава в 14-дневен срок по подходящ начин.

(7) Българската народна банка отразява заличаването в регистъра по чл. 51 непосредствено след влизане в сила на акта за заличаване.

(8) Когато БНБ получи уведомление от друг компетентен орган, че е отнет лицензът, съответно че е заличена регистрацията на кредитен посредник, който извършва дейност директно или чрез клон на територията на Република България, БНБ го заличава от регистъра по чл. 51.

Чл. 56

(1) Кредитен посредник, лицензиран, съответно регистриран в друга държава членка, може да извършва дейностите по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет директно или чрез клон на територията на Република България, ако те са включени в лиценза му, съответно ако те са вписани в съответния регистър и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган на изпращащата държава.

(2) Българската народна банка вписва в регистъра по чл. 51 кредитния посредник, за който е получено уведомление по ал. 1.

(3) Комисията за защита на потребителите, съответно БНБ предприема необходимите действия за осъществяване на контрол върху клона в срок до два месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 или преди клона да започне да извършва дейност. В срока по изречение първо КЗП, съответно БНБ може да посочи условията, при които кредитният посредник трябва да извършва дейността си на територията на Република България.

(4) Кредитен посредник, за когото е получено уведомление по ал. 1, няма право да възлага на други лица извършването на дейностите, за които е вписан в регистъра по чл. 51.

Чл. 57

(1) Кредитен посредник, регистриран в Република България, може да извършва дейностите по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет директно или чрез клон на територията на друга държава членка, ако дейностите са вписани в регистъра по чл. 51.

(2) Кредитният посредник няма право да извършва дейност по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет за кредити на финансови институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции в държави членки, в които институции, различни от банки, нямат право да извършват дейност по кредитиране.

(3) В случаите по ал. 1 кредитният посредник уведомява писмено БНБ, че възнамерява да извършва дейности по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет в друга държава членка при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 51, ал. 3.

(4) В срок до един месец от получаване на уведомлението по ал. 3 БНБ уведомява компетентните органи на приемащата държава за намерението на кредитния посредник да извършва дейност на нейна територия и за кредиторите, с които кредитният посредник е обвързан. В същия срок БНБ информира и кредитния посредник, че е уведомила компетентните органи на приемащата държава.

(5) Кредитният посредник може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава след изтичане на един месец от информирането му по ал. 4, изречение второ.

(6) След получаване на уведомление от приемащата държава, че регистриран от БНБ кредитен посредник е вписан в регистъра на приемащата държава, БНБ включва тази информация в регистъра по чл. 51.

Чл. 58

(1) Професионална тайна е информацията, която КЗП и БНБ придобиват или създават за целите на упражнявания контрол за спазване на изискванията на този закон.

(2) Членовете на управителния съвет на БНБ и председателят и членовете на КЗП, служителите, одиторите и експертите, работещи за КЗП и БНБ, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с БНБ, съответно с КЗП.

(3) Лицата по ал. 2 може да използват информацията, представляваща професионална тайна, само за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен на посочените в ал. 5.

(4) Ограниченията по ал. 3 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид, така че да не може да бъдат идентифицирани лицата, за които се отнася.

(5) Лицата по ал. 2 може да предоставят информацията, която представлява професионална тайна и е получена при изпълнение на служебните им задължения, на следните органи за изпълнението на техните функции или задължения:

1. органите на Министерството на вътрешните работи и на съдебната власт – за целите на образувано наказателно производство;

2. съда – в случаите на обжалване на административен акт или наказателно постановление на КЗП или БНБ, издадени по реда на този закон;

3. Държавна агенция „Национална сигурност“ – в случаи и по ред, определени със съвместни инструкции или споразумения.

(6) Органите по ал. 5 са длъжни да използват получената информация само за целите, за които им е предоставена, и да не я разпространяват и предоставят на трети лица, освен при изпълнение на задължение, предвидено в закон.

(7) Комисията за защита на потребителите и БНБ може да обменят или да разгласяват информация, представляваща професионална тайна, помежду си и с другите компетентни органи в предвидените от този закон случаи и в съответствие с правото на Европейския съюз.

Чл. 59

Българската народна банка и КЗП обменят информация и си сътрудничат за прилагането на този закон.

Чл. 60

(1) Българската народна банка и КЗП си сътрудничат при извършване на проверки и обменят информация с другите компетентни органи, определени да получават искания за обмен на информация или за сътрудничество съгласно законодателството на съответната държава членка.

(2) Обменът на информация и сътрудничеството се осъществяват чрез БНБ, която е звено за контакт с определените от другите държави членки компетентни органи, които са звена за контакт.

(3) При предоставяне на информацията БНБ може да посочи, че информацията може да бъде оповестена само след нейно изрично съгласие.

(4) Когато БНБ получи информация от звеното за контакт от друга държава членка, тя може да бъде използвана само за целите, за които другият компетентен орган е дал съгласие.

(5) Българската народна банка има право да предоставя получената по ал. 4 информация на КЗП. Българската народна банка и КЗП могат да предоставят тази информация на други органи и лица със съгласието на компетентните органи, които са я предоставили, и за целите, за които е дадено съгласието. Това ограничение не се прилага в случаите по чл. 58, ал. 5, за което БНБ уведомява съответния компетентен орган, предоставил информацията.

(6) Българската народна банка може да отхвърли искане за сътрудничество за извършване на проверки или за предоставяне на информация на друг компетентен орган, отправено във връзка с осъществявания от този орган контрол, когато:

1. действията – предмет на искането или разкриването на информацията, могат да застрашат суверенитета, сигурността или държавната политика на Република България;

2. е налице висящо съдебно производство или влязло в сила съдебно решение в Република България по отношение на действията и лицата, за които е отправено искането.

(7) Решението по ал. 6 се съобщава на компетентния орган, отправил искането, като се предоставя съответната информация.

(8) Българската народна банка упражнява правомощията по ал. 3, 5, 6 и 7, след като получи становището на КЗП, в случаите, когато КЗП упражнява контрол по този закон.

Чл. 61

Когато БНБ получи отказ за предоставяне на информация или сътрудничество или не са предприети своевременни действия от друг компетентен орган, БНБ има право да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1093/2010“. Постановеното решение от Европейския банков орган по този ред е обвързващо за БНБ и КЗП.

Чл. 62

(1) Потребителите имат право да подават жалби, свързани с договори за кредити за недвижими имоти до КЗП.

(2) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите по договорите за кредити за недвижими имоти, предоставят им съвети и информация за правата им при ползването на кредити за недвижими имоти и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби.

(3) Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 63

(1) Кредиторите, съответно кредитните посредници са длъжни във вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност да предвидят процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на кредити, и да предоставят информация на потребителите за това.

(2) Кредиторът, съответно кредитният посредник е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение в срок до 30 дни от получаването му.

(3) Ако кредиторът, съответно кредитният посредник не се произнесе в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението не удовлетворява потребителя, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от органа за алтернативно решаване на потребителски спорове по чл. 64. Кредиторът, съответно кредитният посредник информира потребителя за наличието на тази възможност и заявява дали ще участва в помирителното производство.

(4) Подаването на възражение или жалба от потребителите във връзка с договора за кредит за недвижим имот не е задължителна предпоставка за образуване на помирително производство по чл. 64.

Чл. 64

Потребителите имат право да сезират секторна помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, създадена по реда на глава девета, раздел III от Закона за защита на потребителите, когато са нарушени техните права и законни интереси при предоставянето на кредит за недвижим имот, съответно при посредничеството за предоставяне на такива кредити.

Чл. 65

При разглеждане на трансгранични спорове по предоставяне на кредити за недвижими имоти секторната помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, си сътрудничи със съответните компетентни органи за алтернативно решаване на спорове на другите държави членки, като обменя информация и становища с тях.

Чл. 66

Контролът по този закон се осъществява от КЗП към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, с изключение на изискванията на глава пета, чл. 47 – 49 и глава тринадесета, контролът за спазването на които се упражнява от БНБ.

Чл. 67

(1) За осъществяване на контрола по изпълнение на закона председателят на КЗП оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията й.

(2) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон;

2. да разпоредят на всяко длъжностно лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;

3. да извършват проверки на място;

4. да привличат експерти;

5. да съставят актове за установяване на нарушения.

(3) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да опазват служебната, банковата, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията, получена в хода на проверката, извън целта и предназначението на проверката.

(4) Председателят на КЗП има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането обществено достояние;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението;

3. поиска заличаване от регистъра по чл. 51 в случаите на наложени административни наказания за две или повече нарушения или за грубо нарушение на този закон.

Чл. 68

(1) Упражняването на контрол по спазване на изискванията на глава пета, чл. 47 – 49 и глава тринадесета се осъществява от длъжностни лица, оправомощени със заповед от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ на БНБ.

(2) Лицата по ал. 1 имат право:

1. на свободен достъп в служебните помещения и информационните системи на кредиторите и кредитните посредници;

2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

3. да извършват насрещни проверки и проверки на място;

4. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на кредиторите и кредитните посредници – юридически лица;

5. да изискват копия от документи, заверени от кредитните посредници – физически лица, съответно от лицата, които управляват и представляват кредиторите и кредитните посредници – юридически лица, или от упълномощено от тях лице, и да определят срока за представянето им;

6. да изискват обяснения от кредиторите и кредитните посредници, от техните представители или служители.

Чл. 69

(1) Кредиторите и кредитните посредници – обект на проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл. 67, ал. 1 и по чл. 68, ал. 1:

1. достъп до служебните помещения;

2. необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверките по чл. 67, ал. 2, т. 3 и по чл. 68, ал. 2, т. 3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането им.

(2) Българската народна банка може да дава препоръки във връзка с дейността по предоставяне на кредити на потребители с оглед на осигуряване спазването на изискванията по глава пета и чл. 47 – 49 от закона.

Чл. 70

(1) Когато КЗП установи, че рекламата на кредит е в нарушение на чл. 11, председателят на комисията издава заповед, с която спира разпространението на рекламата.

(2) Председателят на КЗП може да задължи рекламодателя да докаже верността на съдържащите се в рекламата твърдения, както и да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него срок.

Чл. 71

Когато БНБ установи, че кредитор с действие или бездействие нарушава чл. 13 – 19, 47 – 49, както и че са налице обстоятелствата по чл. 55, ал. 3, т. 4 и 5 или са нарушени изискванията за предоставяне на информация, определени с наредбата по чл. 51, ал. 3, БНБ издава разпореждане за преустановяване на нарушението.

Чл. 72

(1) Когато кредитен посредник, регистриран от БНБ, извършва дейност чрез клон на територията на други държави членки, КЗП, съответно БНБ има право да извършва проверки на място в клона след уведомяване на компетентните органи на приемащата държава. Когато проверката на КЗП е за спазване изискванията на чл. 5 – 11, 29 – 32, 42 и 63, БНБ своевременно уведомява компетентния орган на приемащата държава след получаване на уведомление от КЗП.

(2) Когато компетентните органи на приемаща държава са приложили подходящи мерки за преустановяване на нарушения по чл. 5 – 11, 16 – 19, 29 – 32, 42, 48 – 49 и 63 на кредитен посредник, регистриран от БНБ, извършващ дейност чрез клон на нейна територия, включително са забранили извършването на дейност на нейна територия, и БНБ, съответно КЗП не е съгласна с приложените мерки, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 73

(1) Когато кредитен посредник, лицензиран, съответно регистриран в друга държава членка, извършва дейност чрез клон на територията на Република България, КЗП има право да извършва проверки в клона на приетите правила и прилаганите процедури, да изисква приемане на необходимите промени и да подпомага компетентните органи на изпращащата държава при упражняване на контрол за спазване изискванията на чл. 5 – 11, 29 – 32, 42 и 63 при осъществяване на дейността на клона, а БНБ – за спазване на изискванията по чл. 16 – 19, 48 и 49.

(2) Компетентните органи на изпращащата държава може да извършват проверки на място в клона на кредитния посредник по ал. 1 след уведомяване на БНБ. Когато проверката е за спазване изискванията на чл. 5 – 11, 29 – 32, 42 и 63, БНБ своевременно уведомява КЗП.

(3) Когато КЗП установи, че кредитен посредник по ал. 1 нарушава изискванията на чл. 5 – 11, 29 – 32, 42 и 63, КЗП разпорежда да се преустанови нарушението.

(4) Ако кредитният посредник по ал. 1 не предприеме необходимите действия в съответствие с разпореждането по ал. 3, КЗП публично оповестява информация за нарушението и посочва нарушителя, за което се уведомяват компетентните органи на изпращащата държава.

(5) Ако кредитният посредник по ал. 1 не преустанови нарушението, КЗП може след уведомяване на компетентните органи на изпращащата държава да му забрани да извършва дейност на територията на Република България, за което своевременно уведомява Европейската комисия.

(6) Българската народна банка има правомощията по ал. 3 – 5, когато установи нарушение на чл. 16 – 19, 48 и 49.

(7) Българската народна банка уведомява компетентните органи на изпращащата държава, когато КЗП, съответно БНБ разполага с достатъчни данни, че:

1. кредитен посредник, който извършва дейност директно на територията на Република България, нарушава изискванията на този закон;

2. кредитен посредник, който извършва дейност чрез клон на територията на Република България, нарушава други изисквания на този закон, различни от тези по ал. 3 и 6.

(8) В случай че компетентните органи на изпращащата държава не предприемат действия в срок един месец от получаването на уведомлението по ал. 7 или ако въпреки предприетите действия от компетентните органи на изпращащата държава кредитният посредник не преустанови дейност във вреда на интересите на потребителите на Република България или правилното функциониране на пазарите, КЗП, съответно БНБ, след уведомяване на компетентните органи на изпращащата държава, предприема подходящи мерки, включително забранява на кредитния посредник да извършва дейност на територията на Република България. Българската народна банка уведомява своевременно Европейската комисия за приложените мерки.

(9) В случаите по ал. 8 БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(10) Уведомленията по ал. 4, 5 и 8 се извършват от БНБ.

Чл. 74

(1) Индивидуалните административни актове по чл. 52, 54, 55 чл. 71 и чл. 73, ал. 6 се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Актовете по ал. 1 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.

(3) Актовете по ал. 1 могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата.

Чл. 75

(1) Индивидуалните административни актове по този закон се съобщават на адресатите им чрез връчване срещу подпис или чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка се извършва по постоянен адрес, съответно по седалището и адреса на управление на лицето.

(2) Ако административният акт не бъде връчен по един от посочените в ал. 1 начини, той се счита за връчен с поставянето му на специално определено за целта място в сградата на КЗП, съответно на БНБ. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на КЗП, съответно на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“.

Чл. 76

(1) Индивидуалните административни актове по чл. 73, ал. 3 – 5 се издават от председателя на КЗП.

(2) Актовете по чл. 70, 71 и по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 77

(1) За нарушение на чл. 4, 5, 7, 8, 10, 17, 19, 30 – 32, 45 и 47 на физическите лица се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 78

(1) За нарушение на чл. 6, 9, 12, 18, 23, 24, 28, 46, 48, 49, 50 и 63 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция – от 20 000 до 40 000 лв.

Чл. 79

(1) За нарушение на чл. 11, 13 – 16, 29, 33 – 35 и 44 на физическите лица се налага глоба в размер от 3000 до 6000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 6000 до 12 000 лв., а имуществената санкция – от 30 000 до 60 000 лв.

Чл. 80

(1) За нарушение на чл. 25 – 27, 41, 43, 51, 57 и чл. 69, ал. 1 на физическите лица се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция – от 40 000 до 80 000 лв.

Чл. 81

За неизпълнение на разпореждане на председателя на КЗП по чл. 67, ал. 4, т. 1 на физическите лица се налага глоба в размер от 3000 до 8000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 82

(1) Актовете за установяване на нарушения на изискванията на този закон, с изключение на глава пета, чл. 47 – 49 и глава тринадесета, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на КЗП.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на КЗП или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 83

(1) Актовете за установяване на нарушенията по глава пета, чл. 47 – 49 и глава тринадесета се съставят от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Наказателните постановления се издават от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Българската народна банка може да публикува на официалната си интернет страница информация за издадените от нея наказателни постановления, влезли в сила, с които са наложени наказания за нарушения на закона и на актовете по прилагането му, включително за нарушението, нарушителя и размера на санкцията.

Чл. 84

Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Група“ е група от кредитори, които са обединени за целите на изготвяне на консолидираните финансови отчети съгласно Международните счетоводни стандарти или, когато е приложимо, Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

2. „Договор за кредит с отложено определяне на стойността на имота“ е договор за кредит, при който дължимата сума по главницата се определя въз основа на определен в договора процент от стойността на недвижимия имот към момента на погасяването или погасяванията на главницата.

3. „Допълнителна услуга“ е услуга, предлагана на потребителя по договора за кредит.

4. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

5. „Изпращаща държава“ е:

6. „Компетентен орган“ е орган, определен като компетентен от друга държава членка да осигурява прилагането и спазването на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ, L 60/34 от 28 февруари 2014 г.).

7. „Кредит в чуждестранна валута“ е договор за кредит, при който кредитът е:

8. „Кредитен посредник“ е лице, което не действа като кредитор или нотариус, свързва пряко или непряко потребител с кредитор или кредитен посредник и при извършване на своята търговска дейност срещу заплащане в парична или в друга форма, уговорена в договора:

9. „Кредитна институция“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.

10. „Кредитор“ е кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции.

11. „Лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа от общия размер на кредита.

12. „Мостов кредит“ е договор за кредит без определен срок или със срок на погасяване в рамките на 12 месеца, който се използва от потребителя за временно финансиране за придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот до договаряне на друга форма за неговото финансиране.

13. „Обвързан кредитен посредник“ е кредитен посредник, който действа от името и за сметка:

14. „Обвързваща практика“ е предлагането или сключването на договор за кредит в пакет с други отделни финансови продукти или услуги, при което договорът за кредит не се предлага на потребителя отделно.

15. „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

16. „Общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.

17. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

18. „Оценка на кредитоспособността“ е оценка на възможността за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит.

19. „Пакетна продажба“ е предлагането или сключването на договор за кредит в пакет с други отделни финансови продукти или услуги, при което договорът за кредит се предлага на потребителя и отделно, но не непременно при същите условия, както при съвместното предлагане с допълнителните услуги.

20. „Потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.

21. „Предоставяне на съвет“ е услуга по предоставяне на индивидуални препоръки на потребителя по един или повече видове кредит и свързаните с тях сделки, което представлява отделна дейност от предоставянето на кредит и кредитното посредничество.

22. „Приемаща държава“ е държава членка, различна от изпращащата държава, в която кредиторът или кредитният посредник имат клон или директно предоставят услуги.

23. „Променлив лихвен процент“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят договарят, че приложимият към договора за кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.

24. „Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или от Националния статистически институт, или комбинация от тях.

25.

26. „Служител“ е:

27. „Траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

28. „Условно задължение или гаранция“ е договор за кредит, който гарантира изпълнението на друга допълнителна спрямо кредита сделка и където главницата, обезпечена с недвижим имот, може да бъде усвоена при настъпването на предвидени в договора събития.

29. „Фиксиран лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят договарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или договарят няколко лихвени процента за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, договорен при сключването на договора за кредит.

§ 2

Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010.

§ 3

Кредиторите и органите, които упражняват контрол по този закон, прилагат насоките, издадени от Европейския банков орган по прилагане на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4февруари 2014г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010.

§ 4

Този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41.

§ 5

(1) Лицата, които до влизането в сила на този закон извършват дейности по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби, може до 21март 2017 г. да продължат да извършват тези дейности в Република България при спазване изискванията на този закон.

(2) За извършване на дейности по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби след 21 март 2017 г. лицата по ал. 1 трябва да подадат заявление за вписване в регистъра по чл. 51 в срок до 21 януари 2017 г.

(3) Лицата по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби привеждат дейността си в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила.

§ 6

Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г., бр. 24 от 2009 г. и бр. 16, 23 и 96 от 2011 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7:

2. В чл. 17, т. 2, буква „б“ думите „в регистрите по чл. 7, ал. 1“ се заличават.

§ 7

В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 33 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 58 ал. 5 се изменя така: „(5) Този член не се прилага за кредити по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.“

2. В чл. 60:

§ 8

В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г. и бр. 14 и 57 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се създава ал. 4: „(4) Разпоредбите на закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по-голям от 147 000 лв. или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора.“

2. В чл. 4, ал. 1:

3. В чл. 5:

4. В чл. 11 ал. 5 се отменя.

5. В чл. 32 ал. 8 се отменя.

6. В чл. 40:

7. В чл. 45, ал. 1 думите „чл. 19, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 19, ал. 2“.

8. Приложение № 4 се отменя.

§ 9

Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.

§ 10

Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

§ 11

Управителният съвет на Българската народна банка издава наредбата по чл. 51, ал. 3.