Решение № 36 от 31.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Смолян, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900029 по описа за 2024 година от ТЗ.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 Образувано е по искове, предявени при условията на кумулативно обективно и субективно съединяване от “У. Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „С. Н.“ № *, чрез адв. А.

В. срещу Д. М. Б., с ЕГН **********, М. В. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и срещу „А. – Д.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за установяване вземанията на банката от ответниците, дължими солидарно, за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.03.2024 г. по ч. гр. д. № 257/2024 г. по описа на РС – Смолян, а именно:

1/ 76 172.07 лв. главница по Договор за банков кредит № ****/ТR*****/08.07.2007 г. и Решение № 260064/06.11.2020 г. по в. т. д. № 711/2019 г. по описа на АС – Пловдив, влязло в законна сила на 30.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до погасяването му;

2/ 39 035.78 лв. договорна лихва, от които 35 995.56 лв. върху главницата от 108 645.62 лв. за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г. и 3 040.22 лв. възнаградителна лихва върху главницата от 79 823.64 лв. за периода 20.05.2022 г. – 21.10.2022 г.;

3/ 56 996.40 лв. наказателна лихва, начислена на основание чл. 43 от ЗКНИП, във вр. с чл. 4.3 от договора за ипотечен кредит, от които 44 058.21 1 лв. върху просрочена главница и просрочена възнаградителна лихва за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г. и 12 938.19 лв. върху падежирали вноски и просрочена лихва и върху главница и договорна лихва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за периода 20.05.2022 г. – 28.02.2024 г.;

4/ законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 29.02.2024 г. до погасяване на задължението;

5/ 709.44 лв. такса за подновяване на обезпечение по реда на чл. 172 от ЗЗД и

6/ 8 906.19 лв. разноски в заповедното производство, както и разноските по делото.

В хода на производството по делото ответникът М. В. Б. е починал /на 27.04.2025 г./, като на негово място са конституирани наследниците му Е. С.

Б., с ЕГН ********** и С. М. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник като кредитополучател, респективно с втория и третия ответник като солидарни длъжници Договор за банков кредит № ****/ТR*****/07.08.2007 г. в размер на 149 000 лв. с краен срок за погасяване 07.08.2027 г. Посочено е, че кредитополучателят не е заплащал изцяло и в срок месечните вноски, поради което на 29.02.2016 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 55/2016 г. по описа на РС – Смолян, като е издадена заповед и изпълнителен лист за следните суми: 126 322. 18 лв. главница, 18 422.95 лв. лихви за периода 20.10.2014 г. – 28.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в размер на общо 6 137.08 лв.

Наведени са доводи, че във връзка с подадено възражение от длъжниците, банката е предявила установителен иск по чл. 420 от ГПК, приключил с влязло на 30.01.2021 г. в сила Решение № 26064/06.11.2020 г. по в. т. д. № 711/2019 г. по описа на АС – Пловдив, с което частично е отменено и частично потвърдено Решение № 288/07.07.2019 г. по т. д. № 19/2016 г. по описа на ОС – Смолян. Посочено е, че със съдебните решения е прието, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като са налице неравноправни клаузи в договора и от страна на длъжника са надплатени суми, като последното плащане по договора е било на 14.08.2015 г., а падежиралите вноски за главницата по процесния договор за кредит за периода 20.11.2016 г.

– 20.09.2020 г. са в размер на общо 28 821.98 лв.

На следващо място са наведени твърдения, че след влизане в сила на решенията кредитът е върнат в статус „редовен“, като на 20.05.2022 г. банката го е преоформила и е преизчислила неприсъдените суми в съответствие с мотивите на съда, за което е направено подробно проследяване на платените, вкл. надвнесените, падежирали и непадежирали задължения, както и погасените такива чрез сумите, постъпили от принудителното изпълнение по изп. д. № 2013/2016 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски. Изложени са 2 аргументи, че кредитополучателят е продължил да не плаща и натрупаните неиздължени вноски за лихва са в размер на: 35 995.56 лв. /изчислени върху главницата от 108 645.62 лв. с фиксирана лихва 8.17 %/ за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г. и 3 040 лв. /изчислени върху остатъка от главницата след преоформянето на кредита с фиксирана лихва 8.17 %/ за периода 20.05.2022 г.

– 21.10.2022 г., които възнаградителни лихви за периода 20.11.2016 г. – 21.10.2022 г. са в размер на общо 39 035.78 лв.

Посочено е, че неплатена е останала и наказателната лихва в размер на 10 % /размера на законната лихва към този момент/, която за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г. е в размер на 44 058.21 лв., а за периода 20.05.2022 г. – 28.02.2024 г. е в размер на 12 938.19 лв. или общият размер на претендираната наказателна лихва за периода 20.11.2016 г. – 28.02.2024 г. е в размер на 56 996.40 лв. Направен е извод, че възражението на ответниците за формиране на претендираните суми въз основа на неравноправни клаузи и едностранно увеличение на задълженията, е неоснователно, тъй като изчисленията са извършени въз основа на влезлите в сила съдебни решения и повторно пререшаване е недопустимо.

Наведени са доводи и за неоснователност на възражението за погасяване по давност на претенцията за договорна лихва за период от 5 г. преди депозиране на заявлението от 29.02.2024 г., тъй като давността не е текла по време на предходния съдебен процес – от 29.01.2016 г. до 30.01.2021 г. Отбелязано е, че правото на банката на обезщетение под формата на лихва за забава от страна на потребителя е уредено от закона. Посочено е, че на 21.10.2022 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 16.1, във вр. с чл. 16.1.1 от договора, във вр. с чл. 60 от ЗКИ, за което банката е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници с покана за доброволно изпълнение, връчена на 14.09.2022 г. на първия ответник и на 01.02.2024 г. на останалите двама ответници.

Банката - ищец сочи, че се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 257/2024 г. по описа на РС – Смолян за дължимите от ответниците суми, както следва: 76 172.07 лв. главница по процесния договор за банков кредит и Решение № 260064/06.11.2020 г. по в. т. д. № 711/2019 г. на АС – Пловдив, 3 040.22 лв. договорна лихва /лихва върху главница – 8.17 %/ за периода 20.05.2022 г. – 21.10.2022 г., 12 938.19 лв. наказателна лихва /лихва за просрочена главница 10 %/ за периода 20.05.2022 г. – 28.02.2024 г., 44 058.21 лв. наказателна лихва 10% за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г., 35 995.56 лв. договорна лихва /в размер на 8.17 %/ за периода 20.11.2016 г. – 20.05.2022 г., 709.44 лв. такса за подновяване на обезпечение, 8 906.19 лв. разноски в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.02.2024 г. до датата на погасяване на задължението, срещу които длъжниците – ответници в настоящото производство са депозирали възражения и на банката е предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.

Ответниците с писмения си отговор оспорват предявените искове като 3 неоснователни, като признават единствено наличието на сключен договор за банков кредит от 07.08.2007 г. с предоставена сума 149 000 лв. и срок за издължаване 08.07.2027 г. Наведени са доводи, че претендирените задължения са формирани въз основа на неравноправни клаузи, вкл. едностранно са извършвани увеличения, които са дали отражение и при формиране на процесните суми, не е предвидена възможност за намаляване на лихвата, като липсва основание и за начисляване на лихва от 8.17 %, тъй като не е спазен годишният процент на разходите /8.9293 %, посочен в погасителния план/ и намалените стойности на единия от компонентите за изчисляване на лихвения процент – Софибор не са взети предвид от банката, а след отпадане на този индекс не е ясен начина на определяне на лихвения процент. Направен е извод, че договорът е нищожен, поради несъответствие на годишния процент на разходите с действителния размер на разходите по процесния кредит и противоречие със закона – чл. 38 от ЗКНИП /приет след сключване на процесния договор/, поради което ответниците дължат само чистата сума по кредита.

На следващо място като неравноправни, поради което и нищожни са посочени следните клаузи от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора, а именно: чл. 11.1.3 и чл. 11.2, предвиждащи, че при забава се начислява лихва върху основа, формирана не от вземане, чието неизпълнение е причина за изпадането в забава, а от бъдещи неизискуеми вземания /цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж – редовен дълг по главница/, като освен това в чл. 4.3 от процесния договор е уговорена и наказателна лихва при просрочие на лихва и/или главници като част от анюитетни вноски. Ответникът заявява, че основанието за начисляване на наказателна лихва от 10 %, а именно: чл. 43 от ЗЗНИП не е приложимо автоматично в отношенията между страните, като няма и договорна уговорка за такава лихва, тъй като клаузите, касаещи лихви, са неравноправни, респективно нищожни.

Релевирано е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземания на банката за договорна, законна, мораторна и наказателна /под формата на законна/ лихва, алтернативно 5-годишна погасителна давност за вземания за наказателна лихва за периода, предхождащ с 3 г./5 г. подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /28.02.2024 г./, които вземания не са били предмет на установяване в предходното съдебно производство, поради което института на спиране на давностния срок не е приложим.

Изложени са доводи, че договорната лихва като възнаграждение за ползване на предоставения кредит, не е дължима за времето след получаване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 14.09.2022 г.

Освен това в писмения отговор са наведени и съображения, че всички ответници по делото имат качеството на потребител, което е било констатирано и в мотивите на Решение № 711/2019 г. на АС – Пловдив, физическото лице – кредитополучател и солидарните длъжници, за които не възниква самостоятелен дълг към банката, а обезпечават изпълнението на 4 задължението на кредитополучателя. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

“У. Б.” АД, гр. С. е сключила с Д. Б., в качеството на кредитополучател и М. Б. и „А. – Д.“ ЕООД в качеството на солидарни длъжници Договор за банков кредит № ****/ТR*****/07.08.2007 г. в размер на 149 200 лв., с краен срок на погасяване – 07.08.2027 г. чрез анюитетни месечни погасителни вноски, предвидени в погасителен план.

Във връзка с неплащане на месечните вноски, издадена Заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 2 от ГПК, изпълнителен лист и депозирано възражение е постановено Решение № 26064/06.11.2020 г. по в. т. д. № 711/2019 г. по описа на АС – Пловдив, влязло в сила на 30.01.2021 г., с което частично е отменено и частично потвърдено Решение № 288/07.07.2019 г. по т. д. № 19/2016 г. по описа на ОС – Смолян. За неравноправни са приети клаузите от договора /чл. 11.1.2 и чл. 11.1.3/, предвиждащи възможност за банката едностранно да променя уговорените в чл. 4 от договора лихвени проценти, обусловили такива промени, довели до увеличаване на първоначално уговорените лихви и на анюитетните вноски, като с оглед извършените изчисления съдът е установил, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост /22.04.2015 г./ е имало надвнесени суми, т.е. не са били налице предвидените обективни предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, респективно началният момент на дължимост на падежиралите вноски за главницата по процесния кредит, вкл. и за договорни лихви е 20.11.2016 г. С решението си апелативният съд е признал за установено съществуването на вземането на банката солидарно по отношение на тримата ответници по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 56/01.02.2016 г. , издадена по ч. гр. д. № 55/2016 г. по описа на РС – Смолян в размер на 28 821.98 лв., представляващи падежирали през периода 20.11.2016 г. – 20.09.2020 г. вноски по главницата по процесния договор за кредит.