Решение № 38 от 22.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ловеч, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело № 20224300100371 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.55 ал.1 пред.2 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба с вх.№4823/18.08.2022 г. от Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** и С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр, *********** чрез Адвокатско дружество "Д. и Х.", БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, чрез адв. Р. А. срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Изпълнителните дирекгори П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и П. М. и прокуриста М. И. В.с посочено правно основание: искове по чл, 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, съединени с искове по чл. 86 от ЗЗДи цена на иска: 37 964.02 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и две стотинки - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ищеца Г. Е. Д. и 5 199.35 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ищеца С. К. Д., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане и за двамата ищци Твърдят, че предвид цената на иска и с оглед обстоятелството, че ищците имат качеството "потребители" по смисъла на ЗЗП, компетентен да разгледа настоящия спор е Окръжен съд - гр. Ловеч (чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК и чл. 113 от ГПК).

Сочат, че процесният договор е сключен между тях и "Банка Пиреос България" АД, ЕИК *******. На 12.11.2019 г. в ТР към АВ е вписано вливане на "Банка Пиреос България" АД в ответника "Юробанк България" АД (Доказателство № 1) и молят да се приеме, че поради настъпилото универсално правоприемство настоящата искова молба е предявена срещу надлежен ответник.

1

От фактическа страна излагат, че на 06.10.2008 г. между „Банка Пиреос България" АД, чийто универсален правоприемник е ответникът "Юробанк България" АД (по-долу наричано „Банката") като „кредитор", ищеца Г. Е. Д. като „кредитополучател", ищеца С. К.

Д. като „солидарен длъжник", И.И.П. и Н.Т.Н. като „солидарни длъжници", е сключен Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. (по-долу наричан „Договорът за кредит" или „Договорът" -Доказателство № 2).

Твърдят, че съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила кредит в полза на ищеца Г. Е. Д. в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка), като кредитът е бил използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното място У ПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., кваргал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна.

Сочат, че във връзка с Договора за кредит страните са сключили Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Т.В., per. № 479 на НК, РД PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г. (Доказателство № 3).

Изтъкват, че към Договора за кредит са сключени два анекса - Анекс № 1 от 15.10.2008 г. (Доказателство № 4) и Анекс № 2 от 19.02.2014 г. (Доказателство № 5), като анекс № 1 съдържа клаузи за промяна на годишния лихвен процент и възможността на банката да го променя едностранно, а също и клаузи за промяна на дължимите такси, а с Анекс № 2 са променени клаузи относно задължението за поемане на разходи за изготвяне на пазарни оценки от кредитополучателя и възможността на банката да увеличава лихвения процент.

Сочат, че погасителният план е променян няколко пъти и в тази връзка представят Първоначален погасителен план (Доказателство № 6), Погасителен план от 16.01.2012 г.

(Доказателство № 7), Погасителен план от 16.02.2014 г. (Доказателство № 8) и Актуален погасителен план (Доказателство № 9).

Твърдят, че между страните е водено и дело, по което е постановено Решение № 329783/02.02.2018 г. на СРС но гр.д. № 42961/2016 г., 26 с-в (Доказателство № 10), като делото е имало за предмет връщане на недължимо платени лихви поради приложение неравноправни договорни клаузи, с които се позволява на банката да променя едностранно размера на лихвения процент извън посочения метод за определяне на лихвата и с решението си съдът с осъдил банката да върне недължимо платените лихви.

Сочат, че кредитът е усвоен на 16.10.2008 г, като Банката е открила сметка на името на кредитополучателя Г. Д., която сметка е била открита като спестовна (а не разплащателна). Изтъкват, че кредитополучателят не е имал никакъв достъп до банковата сметка и всички операции по нея са извършвани служебно от банката, а сметката е служила само за целите на кредита.

Твърдят, че кредитът е отпуснат с цел покупка на имот, за което е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том III, per. № 6054, дело № 2

475 от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Т.В., per. N 479 на НК, РД Районен съд Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29364, акт № 97, том ХСИ, дело № 23239 от 10.10.2008 г. (Доказателство № 11). Сочат, че отпуснатата от Банката сума по Договора за кредит е преведена по сметка, посочена от продавача на имота, за чието закупуване е сключен процесният договор, в евро, видно от Преводно нареждане за сметки в различни валути от 16.10.2008 г. (Доказателство № 12). Изтъкват, че от платежното нареждане е видно, че преведената на продавача сума в размер на 98 579.20 CHF се равнява на 64 000 EUR. Т.а. към този момент курсът EUR-CHF е бил 0.6492 и тъй като към този момент курсът на еврото към лева е бил 1.95583, следва, че 64 000 EUR се равняват на 125 173.12 BGN или иначе казано, 98 579.20 CHF са равни на 125 173.12 BGN, откъдето следва, че курсът на лева към франка към датата на усвояване на кредита -16.10.2008 г., определен от Банката, е бил 1.26977.

Отбелязват, че към датата на сключване на договора за кредит - 06.10.2018 г., видно от извадка от онлайн валутен калкулатор (Доказателство № 13), валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев е, както следва: 1 CHF = 0.643747 EUR; 1 EUR- 1.95583 BGN

Сочат, че към настоящия момент - 17.08.2022 г. валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев (Доказателство № 14) е, както следва:

1 CHF- 1.03896 EUR 1 EUR= 1.95583 BGN и към 17.08.2022 г. 1 CHF - 2.03203 BGN (Доказателство № 15).

Изтъква, че в периода от сключване на Договора за кредит до настоящия момент е налице значително изменение във валутните курсове, като се наблюдава трайно обезценяване на еврото и лева спрямо швейцарския франк.

Твърдят, че вноските по кредита са били заплащани ежемесечно по следния начин:

Ежемесечно кредитополучателят Г. Д. или солидарният длъжник С. Д. са посещавали клон на банката с цел извършване на погасителни вноски и при всяко посещение те са носели със себе си парична сума в лева в брой, с която са извършвали погасяване. Сочат, че всяка вноска е погасявана на каса чрез покупка на швейцарски франкове от банката, като покупката е ставала чрез заплащане с левове. Отбелязва, че покупката на чуждата валута и вноската по кредита са ставали с една операция, т.е. чрез вноска (в лева) с обмяна на валута (швейцарски франкове), респ. бордера с обмяна на валута, не е имало физическо предаване на банкноти в швейцарски франкове, т.е. при всяко посещение в банката служителят е посочвал на ищците каква е равностойността на вноската, която желаят да погасят, във франкове и тяхната равностойност в левове съобразно актуалния курс на Банката на франка към лева към съответния ден, в който се извършва плащането. Изтъкват, че по този начин, за да погасят съответната вноска, ищците са закупували на място швейцарски франкове чрез паричните си средства в лева (по указание на служителите в банката) и по този начин се е погасявала съответната вноска, видно от приложените вносни бележки с обмяна на валута и бордера (Доказателство № 18 - Доказателство № 38) и тези операции са извършвани изцяло по указание на банката, като превалутирането на сумите от лева в швейцарски франкове е осъществявано от банката служебно съобразно актуалния курс към деня на плащането.

3

Твърдят, че единствено последната погасителна вноска от дата 15.03.2022 г.

(Доказателство № 39 и 40) е погА.а не чрез плащане на суми в брой на каса, а чрез банков превод, но отново чрез служебно превалутиране на суми от Банката. Отбелязва, че ищците са продали имота - предмет на ипотека за обезпечаване на Договора за кредит, на 07.03.2022 г., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, per. № 1696, дело № 69 от 07.03.2022 г. по описа на нотариус С.Д., per. № 363 на НК, район на действие Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 6251, акт № 195, том XV от 07.03.2022 г. (Доказателство № 17). Изтъква, че в нотариалния акт е уговорено, че част от продажната цена ще бъде преведена по банкова сметка на Г. Д. в "Юробанк България" АД с основание пълно предсрочно погасяване на ипотечен кредит съгласно Договор за банков кредит ЖК Пиреос АВ в швейцарски франкове № 3037/R/2008 г. Плащането е извършено с платежно нареждане от 15.03.2022 г. (Доказателство № 39), с което купувачът по сделката И.Д.К. е превела сумата от 104 750 лв. по сметка на Г. Е. Д., обслужваща кредита. Изтъква, че още на същия ден е извършено служебно превалутиране от страна на банката, видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 15.03.2022 г.

(Доказателство № 40), с което преведените от И.Д.К. средства (104 750 лв.) са превалутирани във франкове (54 842.93 шв.франка) по курс на CHF към BGN 1.910000, като сумата от 54 842.93 шв.франка е служила за окончателно погасяване на кредита. Изтъква, че видно от преводните нареждания, в основание за плащане е посочено "окончателно погасяване на кредит на Г. Е. Д. 3037 R 2008 и в тази връзка представят и извлечение от банковата сметка за 2022 г. (Доказателство № 41), от което е видно усвояването на последната вноска.

Прави извод, че от всичко изложено дотук е видно, че поради валутните разлики през годините за ищците в качеството си на кредитополучател (Г. Д.) и солидарен длъжник (С.

Д.) са настъпили негативни последици, доколкото същите са били принудени да заплащат по-високи суми за погасяване на месечните си вноски, тъй като последните били уговорени в швейцарски франкове, а плащанията са извършвани в лева, каквато е националната валута.

Твърдят, че при заплащане на всяка вноска банката е превалутирала дължимата сума в лева спрямо актуалния за съответния ден валутен курс, видно от приложените към настоящата искова молба вносни бележки и бордера (Доказателство № 18 до Доказателство № 38).

Изтъкват, че по този начин кредитополучателят и солидарният длъжник са понесли значителни вреди, тъй като обезценяването на еврото и лева спрямо швейцарския франк е довело до положение, в което ищците са заплащали суми, осезаемо по-високи от тези, които биха дължали, в случай че не бе налице изменение на валутния курс и в случай че Банката не бе предвидила в Договора за кредит прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя.

Предвид изложеното, прави извод, че разликата във валутния курс на франка спрямо еврото и лева е довела до неоснователно заплащане на недължими от кредитополучателя суми и това е така, защото клаузите, с които валутният курс се поема изцяло от кредитополучателя, са неравноправни по смисъла на ЗЗП и в този смисъл са нищожни, т.е. не са породили правно действия.

4

Сочат, че между страните по настоящото дело е налице влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на РС Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г.

(Доказателство № 16), с което съдът е прогласил на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД по отношение на "Юробанк България" АД като универсален правоприемник на "Банка Пиреос България" АД нищожността на договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която "При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл, 28, б. в/ от Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк ти швейцарски франк/лев"; осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, нредл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да заплати на Г. Б. Д. сумата в размер на 6 137.50 лв., представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищцата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й плащане; осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да заплати на С. К. Д. сума в размер на 12 157.92 лв., представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й плащане.