Решение № 152 от 29.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Стара Загора, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20245500100303 по описа за 2024 година

Ищецът Г. С. Г. твърди в исковата си молба, че на 23.06.2022 г. между него и ответника „К.т.“ ООД бил сключен типов договор за кредит „Баланс“ № 159-2022/23.06.2022 г., който не бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което той имал качеството на потребител. По силата на договора ответникът му предоставил кредит в размер на 21 642 евро. В т.5.4.1, част І било определено да се платят в деня на нотариалното изповядване разни такси и гаранционна вноска в размерите и условията на т.6.5 и 6.6, част І от договора. Приложимият лихвен процент на кредита към датата на сключване на договора бил в размер на 22%; променлив лихвен процент – формиран от сбора на стойността на 3-месечни EURIBOR за съответния период плюс фиксирана надбавка в размер на 22% върху неизплатената част от главницата по кредита, но не по-малко от 22%; годишен процент на разходите от 24,94%, както и допълнителен годишен процент на разходите по кредита 31,82%. Било уговорено, че общата дължима от него сума възлиза на 74 753,81 евро. Срокът за погасяване бил 180 месеца или 15 години. Уговорена била и такса и застраховка преди усвояване от 398,78 евро.

Договорът бил с нотариална заверка на подписите. Ищецът твърди, че е получил от ответника друг кредит „Баланс“ № 83- 2021/12.08.2021 г. в размер на 12 800 евро, който бил напълно изплатен чрез посочения по-горе кредит от 23.06.2022 г. За обезпечаване на кредита „Баланс“ № 159-2022/23.06.2022 г. ищецът учредил в полза на ответника договорна ипотека – н.а. № 110, т.ІІ, рег.

№ 2241, дело № 307 от 2022 г., върху собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Ч., ***, идентификатор ***. Ищецът твърди, че му е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита на 1

30.01.2023 г. Освен това, по ч.гр.д. № 295/2023 г. по описа на РС – Чирпан била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, с която било разпоредено ищецът да заплати сумата от 42 295,63 лв. за главница, представляваща левовата равностойност на 21 625,41 евро, със законната лихва за периода от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 11 673,60 лв., представляваща неустойка за забава за период от 24.11.2022 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 11 572,68 лв., представляваща неустойка; сумата 530,30 лв. за законна лихва за периода 11.04.2023 г. до 03.05.2023 г., както и разноски по заповедното производство.

Ищецът твърди, че е потребител и като такъв се ползва от защитата по ЗКНИП. Съгласно чл.38 от този закон, когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т.5-9, т.11 и чл.25, ал.3, договорът е нищожен.

Изискванията в чл.23, 24 и 25 имали императивен характер. Счита, че няма основание за прогласяване за нищожност. Ищецът твърди, че още в самото начало, към датата на сключването на договора било налице едностранно условие на кредитора да определи вместо 21,822% лихва, 22%, което сочело, че той като потребител не е могъл да влияе на договора, както и че той е бил предварително изготвен. В т.7.2, част І било посочено, че, ако референтният лихвен процент е с отрицателна стойност, то страните по договора приемат, че тя е нулева и за съответния период ще се калкулира и дължи лихва само в размера на надбавката, но не било възможно намаляване на първоначално уговорената лихва, а само повишаването й. Тези две клаузи (т.7.1 и 7.2) били неравноправни на основание чл.146, ал.2 ЗЗП, защото не са уговорени индивидуално. Търговецът не е доказал, че те са уговорени индивидуално. Те били уговорени изцяло във вреда на потребителя, не отговаряли на изискването за добросъвестност и това водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като неравноправни, тези клаузи от договора са нищожни.

Ищецът счита, че годишният процент на разходите е доста висок за обезпечен кредит с имот, т.е. два пъти на законната лихва. Ищецът счита, че не е определено и не се разбира какви са правните и фактически действия преди сключване на договора за кредит, за които се плаща такса и ако тя е свързана с обичайната работа относно усвояването на кредита, то по аргумент от чл.27, ал.2 ЗКНИП тя не се дължи. Счита, че клаузата – т.10.1, която предвижда такава такса, е нищожна. Таксата по т.10.2., част І от договора за проучване на финансовото състояние и анализ на обезпеченията в размер на 0,10% от размера на кредита, не се дължи. Излага съображения в подкрепа на това. Счита, че клаузата е неравноправна и нищожна, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.27, ал.2 ЗКНИП. Клаузата по т.10.3. била неразбираема и неясна. Т.10.4. също била неразбираема, но в случая не било налице и частично и предсрочно погасяване.

Относно лихвите – част ІІ от договора:

Ищецът счита, че клаузата по чл.4, ал.3 от договора е нищожна относно израза „10 пункта над законната лихва“ на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във 2 връзка с чл.43, ал.1 ЗКНИП.

Относно неустойките:

Ищецът счита, че уговорената в чл.5, ал.7 неустойка за забава в плащанията на дължимите погасителни вноски или други задължения по договора е висока и не само неоснователно обогатява кредитора, но и спъва длъжника, като прави невъзможно изплащането на дълга. Размерът на уговорената неустойка надвишава 7 пъти законната лихва. Тя противоречи на морала и на добрите нрави, тъй като лихвата се начислява кумулативно с лихвата по чл.4, ал.3 и надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Счита, че клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, както и като неравноправна.

Клаузата на чл.13, ал.6, част ІІ от договора също била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, както и като неравноправна. При обявяване на предсрочна изискуемост били налице договорки върху непогасеното задължение в чл.4, ал.3, част ІІ – законна лихва плюс 10% годишно или само законна лихва. В чл.13, ал.6, част ІІ е договорена еднократна неустойка върху цялото непогасено задължение. Затова счита, че при предсрочна изискуемост върху неплатените суми се дължат лихви по чл.86, ал. 1 ЗЗД и неустойка в размер на 20 %, което било недопустимо. Според чл.4, ал.3 и 4, част ІІ от договора към законните лихви се начисляват два вида неустойки – по чл.5, ал.7 и чл.13, ал.6. Твърди, че уговорената неустойка надхвърля многократно очакваните вреди от неизпълнението. Така че този размер не е насочен към проявление на нейните функции, а по-скоро към несправедливо по съдържание съглашение поради обективна неравностойност на насрещните задължения, която води до облагодетелстване на един правен субект за сметка на друг. Затова счита, че в случая е договорен неморално висок размер на неустойките по договора, поради което са нищожни. Те не са породили права за кредитора още при сключване на договора за кредит.

Относно оценката на кредитоспособността на потребителя: ищецът счита, че кредиторът не е изпълнил служебното си задължение при сключването на договора и не е изпълнил разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКНИП, което е довело до допълнително увеличение на размера на задълженията и опасност от свръх задлъжнялост. Счита, че уговореното обезпечение – за учредяване на договорна ипотека върху единственото притежавано от ищеца жилище противоречи на целта на Директива 2008/48, като чл.8, §1 кредиторът задължително прави оценка за кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Било видно от приложеното удостоверение от НАП, ТР Пловдив, че ищецът при сключване на първия договор е бил на работа със заплата 1100 лв., а от 31.12.2021 г. до 26.06.2022 г. не е могъл да плаща вноските по кредита. Затова се е съгласил да сключи втори договор със същия кредитор. Към датата на сключването му той е бил без работа и по стечение на обстоятелствата след 4 дни е започнал работа със заплата в размер на 710 лв.

Погасителната вноска е в размер на 413,36 лв. – половината от месечната му 3 заплата. Плащането им било невъзможно.

Ищецът иска съдът да прогласи целия договор за кредит „Баланс" № 159-2022/23.06.2022 г., сключен между кредитора „К.т.“ АД съгласно чл.26, ал.

1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.42, ал.1 от ЗКНИП, както и въз основа на чл.26. ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и да прогласи нищожността следните клаузи на договора за кредит: на чл.7.1 и 7.2, част I на кредитния договор, като неравноправни по смисъла на чл.146, ал. 2 от ЗЗП и нищожни във вр. 146, ал.1 от ЗЗП; на чл.10, част I от договора, която е в размер на 153.39 евро, съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 27, ал.2 от ЗКНИП; на чл. 10.2 от част I от договора, която е в размер на от 21 642 евро или 21.64 евро, като нищожна на правно основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.27, ал.2 от ЗКНИП, както и неравноправна въз основа на чл.143, ал.1 от ЗЗП и нищожна във вр.с чл.146, ал.1 ог ЗЗП; чл,4, ал.3, част II от договора относно надбавката от 10% над законната лихва, която е нищожна на правно основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.43, ал 2 от ЗКНИП; чл. 5, ал.7, част II от процесния договор на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна въз основа на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и във вр.с чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна и на чл. 13, ал.6, част II от договора въз основа на чл.26,ал.1 от ЗЗД, както и неравноправна въз основа на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. Исковете са предявени при условията на евентуалност, като главният иск е този за нищожност на целия договор, а евентуални – на отделни негови клаузи.

Ответникът „К.т.“ АД оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е вътрешно противоречива и в нея се правят взаимоизключващи се твърдения, тъй като в петитума се иска да се прогласи нищожността на целия договор, а в текста на исковата молба било посочено, че той не е нищожен в цялост. Счита, че не е ясно и това за колко договора се иска нищожност. Счита, че с определение № 3390 от 13.12.2024 г. ВКС е постановил гледането на делото по същество с цел единствено и само във връзка с факта, че трябва да се установи в какво качество е действал ищецът. Твърди, че видно от съдържанието на разпореждане № 463 от 12.05.2023 г. ЧРС е извършил задълбочен преглед на представените доказателства в заповедното производство, анализиран е всеки един по отделно и в тяхната съвкупност.

Това разпореждане било изчерпателно и мотивирано и представлявал годен съдебен акт, на чието основание е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Счита, че заповедният съд е разгледал представените със заявлението доказателства и щом не е преценил, че има неравноправни клаузи, то такива няма. Това че в разпореждането си съдът не е посочил, че има неравноправни клаузи, не значи, че той не е извършил проверката.

Ответникът счита, че договорът за заем не е нищожен, тъй като в съдържанието му са спазени всички изисквания на ЗКНИП. Счита, че не всички норми за поведение на страните, въведени със ЗКНИП, са толкова съществени, че нарушенията им да изключат напълно обвързаността на потребителите. Само правилата на чл.38 опорочават договора изцяло, но такива нарушения в случая не били извършени.

4

На следващо място ответникът твърди, че твърденията на ищеца за нарушение на чл.13, ал.1 ЗКНИП са голословни, без връзка с предходното изложение и без правна обосновка. В опровержение на тезата на нарушение на чл.13, и сл. ЗКНИП твърди, че искането за предоставяне на кредит и декларацията за събиране на данни, въпросник и европейски стандартизиран информационен формуляр са били предоставени на ищеца преди подписването на договора и от тях е била събрана необходимата информация.

Относно искането за прогласяването на отделни клаузи за нищожни: по чл.7.1 счита, че в конкретния случай трябва да се приложи ЗКНИП като специален. От текста на клаузите 7, 7.1, 7.2, 7.3 и 7.4 се установявало, че твърдението за едностранно увеличение на лихвата от страна на кредитора е невярно. Промяната на лихвата се извършвала единствено, ако се промени индекса на 3-месечния EURIBOR, което било общо приета практика на всички кредитни институции. Ответникът не можел да влияе едностранно на този индекс. В договора нямало текстове, които да му позволяват едностранно да увеличава размера на лихвата. Твърдението, че лихвеният процент бил доста висок за обезпечен кредит било неправилно и не намирало упора в ЗКНИП, а конкретно числата не било ясно на какво основание се сочат.