Определение № 1129 от 05.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900044 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „НОВО ФИНАНС“ ООД, гр. Варна, с която са предявени обективно комулативно и субективно съединени осъдителни искове срещу Х. В. С., Й. Ж. Ж. и Б. Ж. Ж., в качеството им на наследници на И. Х. Г. за вземания по договори за заем, прекратени предсрочно поради просрочие.

Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл. 127 и 128 ГПК реквизити и приложения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са изразили становище по предявените искове и направените доказателствени искания, като на свой ред са формулирали доказателствени искания.

Размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите и преклудираните факти :

Легитимацията на страните е съответна на твърденията на ищеца за наличие на облигационни правоотношения между страните по договори за заем, по които ответниците, като универсални правоприемници на кредитополучателя, са встъпили правата на наследодателя си, както и за настъпила изискуемост на задълженията по тях преди уговорения краен срок Не могат да бъдат споделени съображенията на ответниците за недопустимост на иска поради образувано друго исково производство между същите страни. От служебна справка в деловодната система се установява, че в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 9094/2023г. по описана ВРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу наследодателя на ответниците И. Х. Г. за възнаградителна лихва по процесните договори за заем, но за периода 16.02.2022г. до 15.06.2023г.

1

Отвод за пресъдено нещо е допустим само ако е налице обективен и субективен идентитет между спора по приключилото производство и настоящия. В случая обективен идентитет липсва, тъй като предмет на предявените по настоящото дело искове са вземания за възнаградителна лихва за период след 15.06.2023г., както и за предсрочно дължима главница.

От служебно изисканата справка от съдебен изпълнител, както и при справка по заповедното дело- ч.гр.д.№ 9094/2023г. по описа на ВРС се установява, че издадената по делото заповед е влязла след пропускане срока за възражение, на осн.чл. 416, ал. 1 от ГПК

Влязлата в сила заповед за изпълнение има обвързваща силата между страните, вкл. техните универсални правоприемници, по отношение фактите от състава на съответното материалното право, удостоверено с нея. В практиката трайно се приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло в сила решение Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.; Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.).

В случая с влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 9094/2023г. по описа на ВРС са преклудирани всички възражения на длъжниците / ответници в настоящото производство/ за факти осуетяващи възникването на признатите със съдебния акт права (ТР 3/2016г. на ОСГТК на ВКС). Тоест въпросите относно валидността на възникналото кредитно правоотношение, включително и относно равноправността на договарянето не могат да бъда предмет на разглеждане от съда, разглеждащ спор за вземане, произтичащо от същия договор.

По предварителните въпроси:

Дължимите държавни такси, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции, са внесени авансово.

Тъй като кредиторът основава иска си на договори, сключен с физическо лице, а целта на кредитирането не е уговорена във връзка с професионалните му нужди, съдът квалифицира спора като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу потребител.

Въпреки субективния търговски характер на сделката на доставчика на заемните средства, особеното императивно правило на чл. 113, изр. 2 ГПК изключва приложение на процедурата за разглеждане на търговски спорове.

Затова търговското дело съдът разглежда по общия исков ред.

Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и по съединените претенции (чл. 104, т.6 ГПК).

По отношение на местната подсъдност съдът отчита, че регистрираните 2 съвпадащи настоящ и постоянен адрес на ответниците- потребители, попадат в района на сезирания съд.

По доказателствените искания:

Съдът намира, че представените в исковата молба и уточнителната към нея молба, писмени доказателства са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

Ищецът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, каквато следва да се назначи след допълнително формулирани от съда по служебен почин въпроси.

За установяване възраженията относно погасяване на процесните задължения от техния наследодател, на ответниците следва да се издадат удостоверения за снабдяване с разпечатки от движение по банкови сметки на И. Г. в банка „Интернешънъл Асет Банка“ АД и в „УниКредит Булбанк“ АД, както и за снабдяване с разпечатки от „Изи Пей“ АД.

По искането за събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе след като, съобразно нормата на чл. 156, ал. 1 от ГПК страните посочат фактите, които ще установяват със свидетелски показания.

Искането за събиране на доказателства за здравословното състояние на наследодателя на ответниците е неотносимо към предмета на спора. Както се посочи по-горе въпросите относно действителността на договарянето се явяват преклудирани.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО ОБЩИЯ РЕД (част II ГПК) редовна искова молба на „НОВО ФИНАНС“ ООД, гр.

Варна, с която са предявени обективно и кумулативно съединени допустими осъдителни искове за осъждане на всеки от ответниците Х. В. С., Й. Ж. Ж. и Б.

Ж. Ж. да заплати съобразно наследствената си квота от наследството на И. Х.

Г., починала на 23.11.2023г., по 1/3 от: сумата от 81 000 лева- главница по договор за заем № **************., или по 27 000 лева за всеки от ответниците; сумата от 22 950 лева възнаградителни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договор за заем № **************. като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита за периода 16.06.2023г. до 15.11.2024г., или по 7650 лева за всеки от 3 ответниците; сумата от 4000 лева- главница по договор за заем № *****************, или по 1333,33 лева за всеки от ответниците; сумата от 1133,39лева възнаградителни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договор за заем № *****************, като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита за периода 16.06.2023г. до 15.11.2024г., или по 377,80 лева за всеки от ответниците; ведно със законната лихва върху главниците по двата договора от датата на предявяване на исковата молба до окончателното издължаване на сумите.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА УСТЕН

ДОКЛАД:

ОБЯВЯВА ЗА ПРЕКЛУДИРАНИ и ненуждаещи се от доказване , с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9094/2023г. по описа на ВРС, фактите относно валидността на възникналото кредитно правоотношение по договор за заем № ***************** и договор за заем № *****************, вкл. относно спазване на изискванията за потребителска защита по чл. 22 –чл. 30 от ЗКНИП, факта относно действителното предоставяне на заемните суми, на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

По твърденията на страните (чл. 146 ал.1 т.1 ГПК):

Ищецът се позовава на възникнали облигационни отношения с лицето И. Х. Г., ЕГН **********, по силата на два сключени договора за заем, както следват: Договор за заем № **************. от 15.09.2020г., по който е предоставена заемна сума в размер на 81 000.00 лв. и Договор за заем № ***************** от 14.09.2020г., по който е предоставена заемна сума в размер на 4 000.00 лв. Твърди, че И. Г. е починала на 23.11.2023 г., като ответниците като нейни низходящи, призовани към наследяване, са приели оставеното им наследство с конклундентни действия и са встъпили в задълженията на наследодателя си до размер на наследствената си квота от по 1/3.

В исковата молба се сочи, че посочените договори за заем са сключени при Общи условия и предоставен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на потребителски кредит. Договорите са обезпечени с договорни ипотеки. Върху усвоените главници страните са договори възнаградителна лихва в размер на 20 % годишно. Общият размер на разходите по кредита(ГПР) се изчерпва само с размер на възнаградителната лихва.

Твърди се, че по кредитите са погасени първите 16 вноски, като след 23.01.2022 г. не са извършвани плащания. Съобразно утвърдения погасителен 4 план, с анюитетните вноски е погасена само договорната лихва, а целият размер на главницата се дължи на падежа на договора. Като се позовава на допусната забава от повече от 90 дни след съответния падеж на начислена вноска, ищецът твърди възникнало съгласно чл. 4.5 от Договорите право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това си право кредиторът не е упражнил предварително. Задълженото лице по договорите е починало на 23.11.2023 г., съответно упражнява правото си да прекрати договорите предсрочно с подаването на осъдителния иск спрямо наследниците на длъжника.

Ответниците възразяват, че в претендирания сбор от неиздължени главници са включени и други разходи. Възразяват, че от сумата за главницата следва да се приспадне гаранционната вноска по чл. 2.1. от договора.

Възразяват да са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост.

Противопоставят се на тезата, че с връчването на исковата молба са надлежно уведомени за изискуемостта на договорите за кредит, с оглед това, че не са страна по сключените договори, а са наследници на длъжника.

По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК): Предявените искови претенции имат за предмет договорно задължение на кредитополучател за връщане на изискуема главница след упражнено потестативно право на кредитора да измени едностранно договора като отмени занапред разсрочването на задължението на месечни вноски по погасителен план, както и за изпълнение на задължение за възнаградителна лихва за ползване на кредита в рамките на договорения срок до прекратяването му.

Законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца са правилата, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали, диспозитивните правила за заем за потребление (чл. 240 ал.2 ЗЗД), договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 71 и чл .84 от ЗЗД.

Относно обема на отговорността на ответниците, като универсални правоприемници на длъжника, се прилагат правилата на чл. 60, ал. 1 от ЗН и чл. 5 от ЗН.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже:

1/ че ответниците са наследници на починалия кредитополучател И. Х.

Г., както и че са приели на наследството с конклундентни действия; 2/ настъпване на основанията за обявяване на предсрочната изискуемост и надлежното упражняване на правото спрямо правоприемниците на длъжника;

3/ размера на претенциите.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че носят доказателствената тежест да докажат: направените в отговора правоизключващи възражения.

5

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.