Решение № 5667 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5667 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100511401 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение № 4021 от 29. 04.2022 г., постановено от СРС, ГО, 35 състав по гр.д.№ 51644 по описа за 2021 г., с което са уважени претенциите на ищците с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че съдът неправилно е приел, че клаузата на чл.28, б.“в“ от процесния договор за банков кредит № 3175/R/2008 е неравноправна. Неправилно било прието, че изменението на размера на погасителната вноска, изразен в лева, настъпило вследствие на курса на швейцарския франк към лева представлява изменение на цената на договора. Цената на предоставения паричен ресурс била лихвата. В случая лихвата не била предмет на спора. Договорът за кредит бил сключен в швейцарски франкове и се погасявал в същата валута на равни анюитетни вноски. Неправилно СРС бил приел, че не е налице изключението на чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП. Неправилен бил извода на СРС, че банката е действала недобросъвестно. Касаело се до изменение на валутния курс, а не до действия на банката. Ищците не оспорвали обективността на изменението на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева. Банката не можела да предвиди устойчивото нарастване на задължението по кредита вследствие на изменението на валутния курс. Сочи, че съдът не бил изследвал въпроса дали кредитът щял да бъде по-изгоден за кредитополучателите, ако 1 бил отпуснат в лева или евро. В последната хипотеза задължението също можело да нараства, ако лихвата била в по-висок процент. Затова необосновано съдът приел, че кредитополучателите нямало да изберат да сключат договор за кредит в швейцарски франкове, ако знаели как ще се измени курса. Дори да се приемело, че клаузата на чл.28, б.в от договора за кредит е нищожна, това не водело до извода, че банката следва да върне на кредитополучателите, респ. наследниците им, всички суми, резултат на курсовата разлика. Съгласно приетото в съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 в хипотезата на неравноправна клауза, потребителят следвало да се върне в правното и фактическо положение, в което се бил намирал при липсата на тази клауза, т.е. правното и фактическо положение не следвало да се променя. Това било така защото валутният риск следвало да се понесе от длъжника. Противното противоречало на логиката и обичая. Намира, че следва да се приложат правилата на чл.34 и чл.35 от Закона за кредитите за недвижими имоти, обн. в ДВ, бр.59 от 29.07.2016 г. Действително, този закон не бил действащо право към момента на сключване на процесния договор за кредит, но при липсата на друга правна уредба, съдът бил длъжен да го приложи. Сочи, че СРС не бил обсъдил възражението му в т.8 от отговора по исковата молба, където било посочено, че договор за кредит в швейцарски франкове бил по-изгоден, защото лихвата била по-ниска от тези за кредити в евро и лева. Това се установило от експертизата по делото.

Иска се решението да бъде отменено и претенциите на ищците да бъдат отхвърлени Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от С. И. Ц. и Д. Н. Ц., ищци пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения.Решението било съобразено с относимата и актуална практика на СЕС по дело С-186/16 г. и на ВКС. Сочи, че в постоянната практика на СЕС било закрепено правилото, че потребителя е в положението на по-слабата страна в отношенията. В случая валутния риск бил прехвърлен върху потребителя. Това водело до значително несъответствие между правата и задълженията на банката и клиентите й.

Действително, СРС неправилно дал квалификация по чл.143, т.12 и т.19 от ЗЗП, вместо по чл.143, т.18 ЗЗП, но това не променяло правилността на крайния извод. Позоваването от страна на въззивника на правилата на чл.144 ЗЗП било неоснователно, тъй като договора за кредит не бил ценна книга.

Решението било постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС по този въпрос. Банката тълкувала превратно приетото в цитираната от въззивника практика на СЕС. Съгласно тази практика, противно на соченото от въззивника, се следвала реституция на всичко получено от насрещната страна без правно основание. Неотносим бил въпроса, повдигнат от въззивника във връзка с преценката за неравноправността на клаузата на чл.28, б.в от договора с оглед цената на договорите за кредит, уговорени в лева и евро.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 09.05.2022 г.

2

Въззивната жалба е подадена на 23.05.2022 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая се касае до договор за жилищен кредит, а кредитополучателите били „потребители“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Според съда клаузата на чл.28, б.“в“ от кредита била неравноправна, тъй като касаела промяната в цената по кредита вследствие на валутната разлика и същата не била обусловена от изразяване на съгласие на потребителя. За да достигне до този извод СРС се е позовал на приетото в решение от 22.02.2019 г. по т.д.№ 3539 по описа за 2015 г. на ВКС във връзка с изключенията по чл.144, ал.3 ЗЗП, както и на т.20 от определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/2017 г., което препращало към решението от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. Наред с това от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установило, че валутата на сметката е в швейцарски франкове, но банката служебно ги превалутирала в лева. Сумите се внасяли от кредитополучателите в лева като се превалутирали по курса на банката. Тази курсова разлика представлявала печалба за банката, която се получавала ведно с възнаградителната лихва. Дори кредитополучателят да бил закупувал швейцарски франкове от друго място, то пак търпял загуби, както и кредита се оскъпявал, защото правел разход за тази покупка, а освен това валутният курс на швейцарския франк значимо и постоянно се повишавал спрямо еврото и лева. В случая от ищците се претендирало връщане на надплатените суми в резултат на това оскъпяване на кредита, което се дължало на извършеното от банката служебно превалутиране. Чрез това превалутиране банката се възползвала от по-слабата информираност на потребителите върху които се прехвърлял валутния риск. Посочено е още, че в договора по отношение на потребителя не бил предвиден защитен механизъм във връзка с непрекъснатото нарастване на валутния курс на швейцарския франк докато за банката такъв механизъм бил предвиден чрез едностранното изменение на лихвата при настъпило изменение в пазарните условия, вкл. при финансови рискове. В договора липсвала клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка, което означавало наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите. Действително, в оспорената като неравноправна клауза било посочено, че потребителите са информирани с възможността за промяна на курса на швейцарския франк, 3 както и, че превалутирането би могло да доведе до повишаване на размера на погасителните вноски в евро. Банката, обаче, към момента на сключване на договора, не била предоставила на потребителите цялата относима информация, която да позволи обективна преценка на икономическите последици, т.е. липсвала „достатъчна информираност“ на потребителя съобразно даденото от СЕС, тълкуване. Преценката на потребителя дали да избере да получи по-нисък процент на лихвата и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябвало да бъде извършена на база предоставена от банката информация относно възможните промени в обменните курсове, която информация позволява на потребителя да вземе решение на база „добра информираност“. Правото на информация на потребителя било основно право по чл.1 от ЗЗП.

Задължението за предоставяне на такава информация било визирано в чл.4 от същия закон.

Според СРС не би могло да се очаква кредитополучателите да сключат договор за кредит в швейцарски франкове, ако били запознати с възможността за устойчиво нарастване на задълженията им вследствие на превалутирането. Прието е съща така, че банката като е прехвърлила валутния риск върху потребителя, е действала недобросъвестно. Затова не можела да се ползва от изключението на чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП. Налице била хипотезата на чл.143, т.19 от ЗЗП. Наред с това банката била гарантирала приход от възнаградителната лихва. Банката прилагала при превалутирането и собствени валутни курсове. Договорът бил сключен през 2008 г., когато вече било ясно, че курса на швейцарския франк ще се повиши. Банката била поинформираната страна и имала възможност да анализира и предвиди икономическите и финансови процеси. Наред с това съществената промяна в крайната стойност на стоката било въздигнато с чл.143, т.12 от ЗЗП в самостоятелно основание за неравноправност на клаузата. Налице били всички предпоставки на неоснователното обогатяване. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза надплатените от кредитополучателите суми в резултат на извършеното от банката превалутиране възлизало на 12 940, 83 лв. или ответника неоснователно бил получил от ищцата Д. Ц. сумата в размер на 9705, 62 лв., а от ищеца С. Ц. – 3235,21 лв. При съобразяване с диспозитивното начало ответникът следвало да върне на ищцата сумата в размер на 9621, 88 лв., а на ищеца – 3207, 29 лв.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.

Първоинстанционният съд е съобразил съдебната практика на ВКС по аналогични случаи при отпуснати кредити в швейцарски франкове. По въпроса за неравноправността на подобни клаузи освен богата национална съдебна практика е налице произнасяне и на СЕС- цитираните и от двете страни съдебни актове.

Приетата за нищожна клауза на чл.28, б.в от договора /л.8 от делото пред СРС/ за банков кредит по своя характер е декларативна; със същата 4 кредитополучателят е заявил, че е запознат с възможността з а промяна на курсовете швейцарския франк и превалутирането да доведе до повишаване на крайната цена на кредита. Наред с това с тази клауза се изключва отговорността на банката при настъпването на неблагоприятни последици, вследствие на промяната във валутния курс.

По делото от страна на ответника /въззивник не са ангажирани доказателства за надлежно изпълнение на задължението на банката за надлежно осведомяване. В практиката на СЕС се приема, че за да бъде реално изпълнено задължението за информираност, финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи да вземат решение, основано на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държаватачленка, в която се намира местожителството на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент /решение по дело С186/2016 г. на СЕС/. Клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си, а от друга страна банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута; при това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.