Решение № 254 от 10.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500296 по описа за 2025 година

С Решение № 154/22.03.2025 г. по гр. д. № 773/2022 г. Великотърновският окръжен съд прогласил нищожността, по предявените от Л. Т. Д. от гр. Велико Търново обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, на клаузите по чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 2, изр. второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12; чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 41404/30.07.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и Л. Т. Д. като неравноправни.

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Л. Т. Д. на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, следните суми:

-7 803.69 шв. франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане;

- сума в размер на 37 197.82 лв., представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане;

- сума в размер на 1 000.44 шв. франка, представляваща такса за усвояване на 1 кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 01.11.2022 г. до окончателното изплащане и - сума в размер на 3 127.29 шв. франка, представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. такси за управление на договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 01.11.2022г. до окончателното изплащане.

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Л. Т. Д. разноски по делото в общ размер на 9 508.30 лв.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт Н. Колев. Обжалва решението в частите, с които:

1/ е прогласена нищожността на договора поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора;

2/ банката е осъдена да заплати на ищеца:

- разликата над 2 551.06 шв. франка до 7 803.69 шв. франка (за сумата 5 252.63 шв. франка);

- сумата от 37 197.82 лв. (евентуално частично – за сумата 20 259.59 лв., представляваща разликата над 16 938.23 лв. до 37 197.82 лв.);

- сумата от 1 000.44 шв. франка и

- разликата над 1 237.24 шв. франка до 3 127.29 шв. франка (за сумата 1 890.05 шв. франка).

Счита решението в обжалваните части за неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението за всяка една обжалвана част. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като присъди направените по делото разноски.

В писмения си отговор ищецът Л. Т. Д. чрез адв. Д. Ф. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваните части, като присъди направените по делото разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Л. Т. Д. е предявил против „Юробанк България“ АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване 2 нищожността на чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 2, изр. второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12; чл.

23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 41404/30.07.2008г., както и четири иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, получени без основание:

1/ 7 803.69 шв. франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

2/ 37 197.82 лв., представляващи получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

3/ 1 000.44 шв. франка, представляващи такса за усвояване на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 4/ 3 127.29 шв. франка, представляващи получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. такси за управление на договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 01.11.2022г. до окончателното изплащане.

В частите, с които са уважени исковете по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит, първият осъдителен иск за сумата от 2 551.06 шв. франка и четвъртият осъдителен иск за сумата от 1 237.24 шв. франка, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор № HL 41404 от 30.07.2008 г. „Юробанк България“ АД е предоставила на Л. Т. Д. и Габриела Иванова Братоева кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка и довършване на недвижим имот – апартамент в гр. Велико Търново. Съгласно Приложение № 1 към договора към датата на усвояване на първия транш по кредита – 06.08.2008 г., в размер на 38 578 евро, приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк България“ АД към евро е 1.67, като съобразно този курс предоставеният и усвоен от кредитополучателя лимит възлиза на 64 325 швейцарски франка.

Уговорена е годишна лихва по кредита – БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от един пункт (чл. 3), както и крайният срок за погасяване на кредита – 420 месеца (чл. 5).

3

Кредитополучателят заплаща такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит в евровата му равностойност, платима еднократно при пълното усвояване на кредита, както и комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0.03% върху непогасената главница към същата дата (чл. 4, т. 1 и т. 2).

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план – приложение към договора. В ал. 2 на същата клауза е уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или в евро по своите сметки в банката, погасяването може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

В чл. 21, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. Съгласно ал.

2 на същата клауза кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита в евро по обявения курс“купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал.

2 за съответната валута и вид на кредита. В чл. 12 от договора е предвидено правото на банката да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране по реда на чл. 21, като промените влизат в сила от деня на приемането им и са задължителни за страните. За промените банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет-страницата й (чл. 12, ал. 2)..

Съгласно чл. 23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че при промяна на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към евро, може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички 4 вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 е посочено, че кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, и че е съгласен с настъпването им.

От заключенията на назначената от първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза – основно и допълнително, се установява, че към 06.10.2022 г. платената главница по кредита е в размер на 11 059.10 CHF, а общата платена сума (главница, лихви и такси) до същата дата възлиза на 74 020.28 CHF. Начислената и платена лихва за периода 06.09.2008 г. – 06.10.2022 г. е 59 947.03 CHF, а според първоначалния погасителен план – 52 143.34 CHF, съответно – разликата между размера на дължимата възнаградителна лихва по първоначалния и по актуалния план възлиза на 7 803.69 CHF. За периода от 01.11.2017 г. до 06.10.2022 г. възнаградителната лихва според актуалния погасителен план е в размер на 19 711.95 CHF, а според първоначалния погасителен план - 17 160.89 CHF, съответно – разликата възлиза на 2 551.06 CHF.

Левовата равностойност на погасителните вноски по курс „купува“ за швейцарски франк към датата на плащането им е в размер на 128 765.36 лв., а по първоначалния курс (към датата на сключване на договора) е в размер на 91 567.54 лв., или разликата възлиза на 37 197.82 лв.

На 06.08.2008 г. кредитополучателят е заплатил еднократно такса от 1.5% за усвояване на кредита в размер на 1 000.44 CHF, с левова равностойност 1 199.54 лв. по курс 1.19901.

Свидетелят М. М. А. – съсед на ищеца, знае за проблемите му във връзка с кредита, отпуснат от банката. Не може да се ангажира кога са възникнали проблемите.

Говорили с ищеца – преди около година, относно разрешаването на тези проблеми.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит:

В исковата си молба ищецът твърди, че клаузата на чл. 23 от договора е неравноправна, тъй като не е съставена по разбираем начин, така че да е налице „достатъчна информираност“ на потребителя, пълна и всеобхватна информация за потребителя, за да вземе информирано решение дали да усвои кредита в чуждестранна валута. В клаузата на чл. 23 потребителят е поел да носи изцяло валутния риска от повишаване на курсовата стойност на чуждата валута без кредиторът да му е разяснил, че вследствие на този риск значително ще се увеличи икономическата тежест, която по-слабата страна в правоотношението ще понася от драстичното увеличаване на 5 месечните погасителни вноски. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора, т. е. в частта, с която банката е оправомощена да определи курса, по който ще се извършва служебното изкупуване на швейцарски франкове от други сметки на кредитополучателя, също е неравноправна, тъй като е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23 валутен риск.