Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22064 от 15.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8267/2026
Вид
Определение № 22064
Подписан
15.10.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Станимира Иванова, Ивайло Свиленов Илиев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 6, ал.2 т. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22064 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508267 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. с с чл. 420 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от вх. № 198479/22.06.2026г. по регистъра на СРС депозирана от заявителя Кредит Тръст“АД, ЕИК 207535541 срещу Разпореждане № 66737/02.06.2026г. по гр.д. № 7758 по описа за 2026г. на Софийски районен съд, 66-ти състав, с което на основание на чл. 420 от ГПК е спряно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20269310400231 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 931 на КЧСИ образувано по заповед за изпълнение № 562/27.03.2026г. и издадения изпълнителен лист № 3376/27.03.2026г. по дело № 7758/2026г. по описа на СРС . Посочил е, че договорът за кредит не бил потребителски, защото изрично било посочено от кредитополучателя, че сумата ще се ползва за търговска дейност. Кредиторът не можел да знае дали кредитът действително е необходим за търговска дейност, възможно било такъв да се изтегли за да стартира търговската дейност. Нямало доказателства че длъжникът действал извън стопанската си дейност. Уговорените такси и неустойки били валидно, не накърнявали добрите нрави, фактът че размер на неустойка превишава предвидимите действителни вреди не позволявал извод за нищожност на клаузата.

Неустойката имала не само обезщетителна функция. Дори да се приемело, че договор съдържал неравноправни клаузи, то спиране следвало да се допусне само за сумата на неустойките тоест 4320,23 евро, а не за останалите суми.

Претендирал е разноски.

Ответникът по жалбата – Ю.Ш.Ш., ЕГН ********** не е изразил становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от 20.03.2026г. и със заповед за незабавно изпълнение № 562/27.03.2026г. и изпълнителен лист № 3376/27.03.2026г е разпоредил Ю.Ш.Ш., ЕГН ********** да заплати на Кредит Тръст“АД, ЕИК 207535541 на основание на договор за кредит с нотариално заведени подписи сумата от 10142,26 евро главница по договора за кредит № 520-2024/19.09.2024г, ведно със законната лихва от 19.03.2026г. до изплащането й ; сумата от 2600,11 евро представляващи възнаградителна лихва от падеж до връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на 19.02.2026г.; сумата от 5,84 евро представляващи неустойка за забава по чл. 4, ал. 3 от договора за периода от 19.03.2025г. до 19.02.2026г; сумата от 4212,95 евро, представляващи неустойка по чл. 14, ал.3 от договора за кредит за периода от 24.03.2025г. до 19.02.2026г; сумата от 138,68 евро представляващи мораторна лихва за периода от 19.02.2026г. до 19.03.2026г; сумата от 22,96 евро представляващи застраховка по чл. 8, ал. 3 от договора за кредит; сумата от 61,36 евро, представляваща разходи за връчване на уведомление по чл. 5, ал. 5 от договора за кредит; сумата от 292,13 евро държавна такса по делото и сумата от 977,80 евро разноски по делото за възнаграждение за адвокат.

Срещу така издадената заповед е подадено възражение и искане по чл.

420 от ГПК с твърдения от Ю.Ш.Ш., ЕГН ********** , че договорът за кредит бил потребителски, не бил развивал търговска дейност и вписването на целта на средствата по кредита било бланкетно по договорите на кредитодателя. Посочил е че договор за кредит съдържал неравноправни клаузи за неустойки, ГПР не бил правилно изчислен, начислените такси не се дължали Уговорени били такси за финансово проучване и пазарен анализ на обезпечението ; такса правен анализ на обезпечението, застраховки. Невярно бил посочен общия разход по кредита, защото претендираната застрахователна премия била 22,96 евро а при изчисляване на същата би следвало тя да е 25,51 евро. Дължимата сума по кредита била общо 20605,96 евро, което доказвало че ГПР е много по-висок от 100%, а посоченият процент от 33,14% е некоректен. Не дължал посочените суми, редовно си плащал задълженията- Не му било предоставено уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията, нямало основание за такова, защото допуснатото неизпълнение следвало да бъде съществено Клаузите за неустойка били неравноправни и нищожни и поради прекомерност.

По делото е представен договор за кредит с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които извършено на 19.09.2024г. от нотариус Н., рег. № 592 на Нот.К., съгласно който Кредит Тръст“АД се е задължил да предостави на Ю.Ш. ипотечен кредит от 10 226 евро оборотни средства във връзка с търговска дейност, последното е посочено и в декларация на кредитополучателя от 13.09.2024г. в стандартизиран формуляр по чл. 6, ал.2 т.

3 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. В договора с т.5, раздел 1 е посочено, че се дължат застрахователни премии, такси за проучване на финансовото състояние и пазарен анализ на обезпечението; такса правен анализ на обезпечението; с т. 7 от раздел 1 е посочено че 2 възнаградителна лихва е 28% годишно фиксиран размер на лихвата; с т. 8 от раздел 1 е посочено че ГПР е 33,14%, с т. 6 от раздел 1 е посочено че срок на договора е 10 години първа вноска е с падеж октомври 2024г, че месечните вноски са анюитетни от по 254,59 евро В раздел 2 от договора е посочено с чл.

4, ал. 3 че при забава на плащанията се дължи законна лихва за забава, ; с чл.

4, ал. 4 – че се дължи основния лихвен процент увеличен с 10 пункта върху цялото непогасено вземане в случай на предсрочна изискуемост;; с чл. 5, ал. 5 – че разходите по принудителното изпълнение, реализирането на обезпечението се дължат от кредитополучателя; в чл. 8, ал. 3 – че дължи застрахователни премии и разходи по сключване на застрахователни полици; в чл. 14, ал. 3 – че при изпадане в забава е длъжен да предложи на кредитора до 5 дни допълнително обезпечение-допълнителен солидарен длъжник отговарящ на конкретни условия и при неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 0,2% на ден след изтичане на този срок от 5 дни върху непогасената главница. Съгласно погасителния план към 19.09.2024г. се дългат такси и застрахователна премия в размер на общо 281,16 евро, а от 19.10.2024г. до 19.09.2034г. се дължат главница и възнаградителна лихва на анюитетни вноски.

Представено е писмо от заявителя до длъжника сочещо че поради неплащане на вноски с падежи от 19.03.2025г. до януари 2026г. и задължения по договор се обявяват за предсрочно изискуеми.

Представено е удостоверение издадено от НАП на 29.04.2026г., съгласно което длъжникът не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2025.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, платена е дължима държавна такса и като такава е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.

3 от ГПК , освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или ако искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

С разпоредбата на чл. 420 от ГПК законодателят е уредил две отделни хипотези за спиране на принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение, като за вероятната основателност на оспорването законодателят е приложил различни подхода – първият е предоставянето на обезпечението по реда на чл. 180-181 от ЗЗД, а второто е убедителните писмени доказателства в 3 хипотезата на чл. 420, ал.2 от ГПК. В производството по чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът не решава спора по същество относно дължимостта на вземането.

Съдът в това производство само преценява дали са налице предпоставки за спиране на принудителното изпълнение, тоест наличието на сериозен спор за дължимост на вземането. Възражението за недължимост на вземането може да е всяко възражение, което ответникът би могъл да направи в хода на исковото производство. Относно тези възражения съдът отново не се произнася по същество, тоест не разрешава със сила на пресъдено нещо дали вземането е преклудирано или погасено по давност. За основателността на тези възражения съдът в производството по чл. 420 от ГПК отново само преценява дали са вероятно основателни с оглед исканото спиране.

В конкретния случай искането на длъжника е било обосновано с наличието на предпоставките по чл. 420, ал.2 от ГПК, поради което не е в предмета на делото приложимостта на разпоредбата на чл. 420, ал.1 от ГПК.

Съдът приема, че по делото са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл. 420, ал.2 от ГПК, защото извод за вероятна основателност на възраженията на длъжника може да се обоснове. В случая договорът сочи, че се предоставя за търговска дейност, но приетата декларация в стандартизирания формуляр е изготвена от заявителя и е представена от него по делото, като тя сочи че е такава по чл. 6, ал.2 т. 3 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. Това обстоятелство при съобразяване на твърденията на длъжника, че текст на договор е бил бланков, като съобрази и представеното удостоверение от НАП, съдът приема че са достатъчни да се приеме в настоящото производство, че твърдението на длъжника, че договор е бил основно за задоволяване на лични непрофесионални нужди е вероятно основателно.

При така възприетото и като съобрази безспорното между страните, че задълженията по договора са обезпечени с ипотека, то съдът приема, че приложими са разпоредбите на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Съдът приема, че при събраните по делото доказателства на този етап от развитие на производството може да се обоснове извод, че клаузите по договора, които уговарят таксите не съответстват на разпоредбата на чл. 27 ЗКНИП. Този извод следва при съобразяване на естеството на уговорените такси по договора, че проучване на длъжника и правния анализ на обезпечението е дейност на кредитодателя по преценка на риска, че действия по управление на кредита и усвояването му не са основание за заплащане на такси . Уговорените неустойки съдът приема, че може да са неравноправни клаузи. Това е така, защото те са уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Извод за същото следва при съборазяване на размера на тези неустойки, че същите се кумулират с обезщетението за забава, както и че предвимите вреди са несъпоставими по размер с уговорената неустойка. Уговорената неустойка по чл. 4, ал. 4 от договора е в размер на 4

ОЛП + 10 пункта върху целия непогасен дълг, като тя дължи се наред с обезщетението за забава . Така уговорената неустойка е несъпоставимо повисока от вредите от забавата, за последните законодателят е поставил ясно ограничение на допустимия им размер. Вероятен извод , че извън типичните функции на неустойката е и уговорената такава в чл. 14, ал. 3 от договора може да се обоснове. Това е така, защото в случая задълженията по договора са обезпечени с ипотека , дали същото е било достатъчно кредитодателят е имал възможност да преценява при сключването на договора.

Съдът приема и че в случая неправилно е изчислен размерът на вземането по договора . В писмото за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора кредитодателят е посочил, че неплатени са вноските с падеж от март 2025г. Така по делото е признато от кредитодателят че от октомври 2024г. до март 2025г. плащания за вноските по договора са правени, платена е и сумата с падеж 19.09.2024г. – за такси и за застрахователна премия. В случая обаче се претендира главница и лихва, която не съответства на сумите по погасителния план при съобразяване на обстоятелството, че по погасителния план сумите за такси и застраховки са платени още при сключването на договора, а вероятен извод за недължимост на тези такси по делото може да се обоснове. Платената недължимо такса би следвало да се отнесе за погасяването на главницата и възнаградителната лихва, а това не е направено от заявителя.