Решение № 4151 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4151 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330109383 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от ЗКНИП, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 24, ал. 1, т.7 и т. 9, вр. с чл. 38 от ЗКНИП. При условията на евентуалност спрямо този главен иск е предявен иск с правна квалификация чл. 27, ал. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗКНИП, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143 от ЗЗП. Вторият главен иск - осъдителен, е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, 1 предл. 1 от ЗЗД.

Ищец Р. Х. Х. твърди, че на 18.08.2020г. с ответник „Лайт Финанси“ ООД с ЕИК 204749531 е бил сключен договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №** от 18.08.2020 г., с предмет на договора предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека в общ размер 15 000.00 лв. при годишна лихва 24% и с годишен процент на разходите в размер на 29.91%.

Срокът за връщане на сумата е 84 месеца, като същата следва да се изплаща на анюитетни месечни вноски до 18-то число на съответния месец.

Договорено било и заплащане от страна на ищеца на такса за документален анализ на обезпечение в размер на 675 лева и такса за предоставяне на съвет на стойност от 225 лева.

Х. заплатила всички дължими от нея суми по договора. Изложени са обаче доводи, че договора за предоставяне на кредит е недействителен в целостта си, тъй като не били спазени изискванията на Закона за потребителския кредит, че клаузата за възнаградителната лихва в размер от 24 % на годишна база е недействителна на основанието по чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД, а клаузите за такси заобикалят изискването за максимален размер на годишния процент на разходите ( ГПР) по същия закон и са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи договора за недействителен, евентуално – да прогласи недействителност на клаузите за възнаграждение и такси и да осъди ответника да заплати на ищеца дадените по тази клаузи без основание 1 суми - общо 1 622.96 лв., от които 675.00 лв. - такса за документален анализ на обезпечението, 225.00 лв. - такса за предоставяне на съвет и 722.96 лв. - възнаградителна лихва за периода от 19.08.2021 г. до 30.11.2022 г.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответното дружество оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени , отрича пороци на договора . Моли за присъждане на разноските.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК.

По делото е установено от приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № **, че на 18.08.2020г. между „Лайт финанси" ООД и Р. Х. Х. е сключен този договор с предмет предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека в размер на 15000 лв. Кредита е сключен при следните условия: 1. Брой на седмични вноски 84; 2. Размер на погасителна вноска : 370.14лв; 3. Годишен лихвен процент 24.00%; 4. Годишен процент на разходите 29.91%; 5. Първа дата на плащане 18/09/2020г; 6. Последна дата на плащане 18/08/2027г. Страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с недвижим имот, за който е учредена договорна ипотека на 26.08.2020г.

Ищцата е направила погасителни вноски в размер на 4851.39 лв. На 25.11.2022г е сключила друг Договор за заем № *************25.11.2022г, с който се извършва рефинансиране на задълженията по Договор №**/18.08.2020г на стойност 20278.47лв.

С общата сума са погасени следните задължения според представените справки от счетоводството на ответника „Лайт финанси" ООД и издаденото от тях Удостоверение с изх.

№183/22.11.2022г. както следва: главница 15000.00лв; договорна лихва 7573.19лв, законна лихва 1007.13лв, държавна такса 93.30лв, такса изпълнително дело ЧСИ 167.00лв, адв. хонорар 889.00лв застр. полица 123.42лв, такса заличаване 225.00лв. Общо погасена сума 25 129.86лв, които обстоятелства са констатирани и от вещото лице К. по приетата основна и коригираща съдебно-счетоводна експертиза.

Установени са и две застрахователни полици, сключени на името на застраховащ Р. Х.

Х. от ползващо лице, Лайт Финанси" ООД: полица № 0813X0090323 от 17.08.2021 на стойност 61.71 лв. и полица № 0813X0102216 от 23.08.2022г на стойност 65.64лв. Според вещото лице годишния процент на разходите е 26.825% при включен разход само договорната лихва и данните на размера на кредита - 15000лв договорна лихва - 16091.52лв и месечна вноска - 370.14 лв и отговарят на тези в погасителния план. Годишния процент на разходите с включени договорена лихва, такса документен анализ на обезпечението от 675.00лв и такса за предоставяне на съвет от 225.00лв се равнява на 29.844%. ГПР би възлязло на 30.300% с включена застраховка на ипотекирания имот от 127.55лв е 30,300%/Прилож. №22 към експертизата/. Екпертизата в случая е констатирала, че разходите за застраховките не са включени в ГПР от 29,91% по чл. 4 от договора за кредит.

При така установеното от фактическа страна се извеждат следните правни изводи.

Няма спор по делото, че ищцата и ответника са страни по възникнало правоотношение по договор за заем, като физическото лице е ипотекарен длъжник. Този кредит има характеристиката на кредит на недвижим имот на потребител по смисъла на чл.

1, ал.2 ЗКНИП, защото предоставеният кредит е обезпечен с ипотека на недвижим имот.

Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКНИП, а ипотекарният длъжник е потребител според параграф 1, т.20 от ДР на ЗКНИП. Така за валидността и последиците на договора важат изискванията на специалния закон- ЗКНИП.

Съгласно чл. 38 ЗКНИП - когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал.

1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Липсата на всяко едно от цитираните императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

2

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита- чл. 39 ЗКНИП.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл. 24, ал.1, т.9 ЗКНИП - за посочване в договора на годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Според легалната дефиниция на параграф 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Посочването на допълнителните задължения, които възникват по договора за кредит (задължително сключване на договор за застраховка, задължение за откриване на сметка по кредита и други) също е въведено като задължително изискване на съдържанието на договора- чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗКНИП.

Според чраздел IV, чл.1, ал.1 от договора предоставеният като обезпечение недвижим имот трябва да бъде застрахован срещу всички обичайни рискове, като застраховката следва да покрива минимум двойния размер на кредита. От тълкуванието на клаузите по раздел IV от договора следва, че застраховката е задължителна при сключването на договора и тя представлява разход по кредита, който трябва да е включена в ГПР, а оттук- и в погасителния план, защото вноските са за сметка на заемателя. Според заключението на вещото лице обаче в ГПР по процесния кредит са включени договорена лихва, такса документен анализ на обезпечението ои такса за предоставяне на съвет. Кредиторът следва да включи в погасителния план застрахователната премия, която винаги е за сметка на длъжника. Като не е направено това, договорът за заем не съответства на формалните изисквания на чл. 24, ал. 1 от ЗКНИП.

От горното изложение се налага извода, че ГПР е неправилно посочен, защото е него е следвало да бъде включени и застраховките. Именно затова процесният договор за кредит не отговоря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, което пък води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 38 от ЗКНИП. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на този тип потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, обезпечени с ипотеки, така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на точна информация в договора за съдържанието на ГПР не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да 3 може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването на чл. 24, ал. 1 от ЗКНИП за разбираем език и конкретно съдържание на договора.

Безпредметно е разглеждането на останалите релевирани основания от ищцата за недействителност на договора като противоречаща на т.7 и т.8 на чл. 24 ЗКНИП.

От така изложеното следва, че първият главен иск се явява основателен, като следва да се признае за установено, че договорът за кредит е недействителен, защото ГПР е предвиден в противоречие със специалния закон, което само на формално основание прави цялото съглашение нищожно.

Вторият главен иск е основателен за претендираните суми, тъй като при недействителност на потребителския кредит, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че ищцата освен главницата е заплатила и сумите от 1 622.96 лв., от които 675.00 лв. - такса за документален анализ на обезпечението, 225.00 лв. - такса за предоставяне на съвет и 722.96 лв. - възнаградителна лихва за периода от 19.08.2021 г. до 30.11.2022 г. Следователно и втория главен иск следва да се уважи.

В тежест на ответника следва да се присъди сумата от 776,55 лева от която ищцата е освободена за внасяне на държавна такса съгласно Разпореждане № 2245/23.02.2024г. на основание 78, ал.6 ГПК.

Не следва да се присъждат разноски по чл. 38 ЗА тъй като пълномощията на адв. С.

Н. са оттеглени, а по делото е приложено пълномощно за адв. М. Д. без да е уточнено при какви условия е правната защита, не е представен и списък на разноски.

Предвид на горното съдът