Решение № 511 от 22.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Благоевград, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500519 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Финстар“ ЕООД, ЕИК 205011337, против Решение № 14/ 15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1125/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, с искане за отмяна.

Поддържа се, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че Ж. А. Г. е подписал индивидуално подготвен договор, спрямо условията на кредита и предоставеното обезпечение. Длъжникът е запознат и има влияние над съдържанието на договора, което е част от процеса на подготовката на същия.

Клиентът получава индивидуална оферта и параметри, с които сключва договор при информирано съгласие и добавено от него съдържание.

Заемателят е подписал и се е съгласил с Тарифа такси, предлагана от фирмата, получил е и се е запознал с параметрите на сделката и условията и чрез представената обща информация, европейски стандартизиран формуляр, като освен с това разполага с договор, погасителен план и нотариален акт за учредяване на ипотеката. Ищецът е разполагал с цялата информация за 1 договора за паричен заем, още повече, че основните параметри на същия са инкорпорирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката и са били изчетени на страните и последните са се съгласили устно и писмено с тях.

Поддържа се във въззивната жалба, че предвидената в Договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10 % от отпуснатата заемна сума, претендирана на основание чл. 17, ал. 5 във вр. с ал.

4 от Договора, е била изрично уговорена между страните и е била известна на заемателя още към момента на сключване на договора. Същият е бил напълно наясно, че при забава и неизпълнение на договорните си задължения същата ще бъде начислена. Начисляването на процесната неустойка е извършено автоматизирано чрез използвания от „Финстарт“ ЕООД специализиран софтуер, при стриктно спазване на договорните клаузи, поради което изводите на първоинстанционния съд за нейната недължимост/неоснователност са неправилни.

Навежда се, че на 27.02.2025 г. на въззиваемата страна е било издадено удостоверение за актуален размер на задължението, в което изрично е бил посочен размерът на дълга към поисканата от него дата - 07.03.2025 г. С посоченото удостоверение на заемателя е била предоставена възможност да погаси доброволно задължението си в посочения от самия него срок, като по този начин избегне начисляването на допълнителни санкции и неустойки, предвидени в договора. Въпреки това същият не е изпълнил задължението си в посочения срок, който сам е определил, поради което последиците от неизпълнението му не могат да бъдат вменявани във вина на кредитора, нито да обосновават извод за недължимост на начислените суми.

Поддържа се, че Ж. А. Г. е извършил плащане към „Финстарт“ ЕООД на 19.03.2025 г. две седмици след изтичане на определения от самата въззиваема страна срок. Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.“ Начислената по договора неустойка има именно такава защитна функция за кредитора.

Съгласно чл. 17, ал. 4 от Договора, неустойката се начислява в случай, че заемателят допусне първа забава в заплащането на която и да е погасителна вноска или дължима сума (в случаите на обявена предсрочна изискуемост) с повече от деветдесет дни. Въззиваемата страна е била напълно наясно с посочената клауза и със следствията от неизпълнението и, като въпреки това е извършила плащане с двуседмично забавяне спрямо определения срок, което прави начисляването на договорната неустойка напълно основателно и законосъобразно.

Прави се довод, че начисляването й е пряка и предвидима последица от неизпълнението на Ж. А. Г., настъпила по силата на изрична договорна клауза, с която той се е съгласил при подписване на договора, поради което същата е 2 дължима и законосъобразно включена в общия размер на задължението му.

Сочи се, че неустойката притежава обезпечителна функция, която е с фиксиран размер, посочен в Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 27.08.2024 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 014, том III, рег. № 8305, дело № 399 от 2024 г., вписан в Службата по вписвания - гр. Петрич, с дв.вх.рег. № 1746 от 27.08.2024 г., вх.рег. № 1752 от 27.08.2024 г., акт. № 72, том 1, дело № 1117/2024 г.

Поддържа се, че ищецът е имал влияние върху съдържанието на договора, поради което се прави довод, че Ж. Г. изначално е бил наясно, че не може да предостави изисканите в чл. 17, ал. 4 от договори документи и е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискването на чл. 12 ЗЗД.

Твърди се, че договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение 1 към закона начин. Формирането на ГПР е сложен процес, свързан с множество допускания. В Дружеството е използван специализиран софтуер за неговото изчисляване, като за изходни данни са използвани попълнените от клиента в подадените от него данни в искането за сключване на договора. Както и според чл. 29, ал. 1 ЗКНИП, годишният процент на разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 14/ 15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1125/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, като съдът отхвърли предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.

Прави се искане да бъде потвърдено постановеното решение от РС Благоевград и прави искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, 3 изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявеният иск, произнасянето на РС - Петрич, по който е предмет на въззивен контрол, е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Касае се за претенция за неоснователно обогатяване, което е налице при възникнало по силата на закона правоотношение между две лица, по силата на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване (кондикции) – престационна и непрестационна (чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД). Доколкото в случая се твърди дадено без основание, т. е. престационна кондикция, следва да бъде установено от ищеца, че е предал нещо на ответника, а пък последния да докаже основанието за получаването и задържането му.

Безспорно в случая страните са си разменяли престации по повод договор за паричен заем "Финстарт Дискаунт", сключен на 27.08.2024 г., с който е предоставена в заем сума от 50 000 лв.

По делото не се спори, че въззиваемата в качеството си на кредитополучател е усвоила сумата от 50 000 лв. чрез превод към небанкови финансови институции, в които същата има задължения с цел рефинансирането им, чрез погасяване на задължения за такси за разглеждане на искането за сключване на договор в размер на 1250 лв. и на такси по учредяване на договорна ипотека, както и чрез погасяване на разноските по застраховане на имота, служещ като обезпечение. Неизползваният остатък от кредита е предвидено да бъде преведен на заемополучателя по негова сметка в "УниКредит Булбанк" АД. В договора и погасителния план към него е предвидено, че общо дължимото възлиза на 86 814.40 лв., респ. 136 814.40 лв. с вкл. неустойка, като годишният лихвен процент е 50%, а годишния процент 4 на разходите 63. 12 %.

Като задължение на кредитополучателя по договора е предвидено в 20 дневен срок от получаване на заемната сума, предоставянето на обезпечение чрез ангажиране на трето лице поръчител, което следва да отговаря на изчерпателно изброени в договора условия. Неизпълнението на това задължение е обезпечено с неустойка в размер 5000 лв.

По делото не е спорно, че в обявения в договора ГПР не са включени посочената неустойка, както и таксата за разглеждане на искането за сключване на договор. При включване на тези разходи в ГПР, при изчислението, направено от съда, неговият размер би нараснал до 89. 45 %.

Установено е, че въззиваемата е заплатила по процесния договор 59 950.00 лв., от които 9950. 00 лв. са разпределени за възнаградителна лихва, неустойка, законна лихва за забава и такси по тарифата.

При тези данни настоящият състав споделя изцяло направените в решението на РС-Благоевград правни изводи.

Действително, в случая приложимият закон е ЗКНИП, доколкото съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП, по смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. В случая не е спорно, че в деня на подписване на договора за кредит, е учредена ипотека, вписана в Служба по вписванията - Петрич върху собственото на въззиваемия жилище в гр. Петрич.

В чл. 24 от ЗКНИП са посочени изискванията към договорите за кредит, попадащи под регулацията на този закон, като неизпълнението на част от тях, както и на изискванията на форма на договора и липсата на методика за формиране на лихвения процент, влече нищожност на договора /чл. 38 от закона/. По отношение разходите по кредита е предвидено, че ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет /чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП/.