Решение № 4464 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330101482 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано след постановено решение № 181/10.02.2026 г. по в.г.д.№ 3065/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което в една част е обезсилено, а в друга е отменено решение № 4151/25.09.2025 г. по г.д.№ 9383/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, постановено при първоначалното разглеждане на исковата претенция. С визираното въззивно решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да се произнесе по предявените от Р. Х. Х., с ЕГН **********, против „Лайт финанси“ ООД, ЕИК 204749531, като евентуални искове за прогласяване на нищожността на клаузите по чл.5, т.1 и т.2 от сключения между страните договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № ******, предвиждащи заплащане от кредитополучателя на такса за документален анализ на обезпечението в размер от 675 лева/345,12 евро и на такса за предоставяне на съвет в размер от 225 лева/115,04 евро, както и за осъждане на „Лайт финанси“ ООД да заплати на Р. Х. Х. сумата от 675 лева/345,12 евро – такса за документален анализ на обезпечението, и сумата от 225 лева/115,04 евро – такса за предоставяне на съвет, като недължимо платени поради нищожност на горепосочените две клаузи от договора за кредит.

При това положение настоящия съдебен състав, с оглед задължителните указания на въззивната инстанция, се явява сезиран с искова молба от Р. Х. Х. срещу „Лайт финанси“ ООД, за признаване за установено в отношенията между страните, че посочените по-горе клаузи по чл.5, т.1 и т.2 от сключения 1 между страните договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № ******, предвиждащи заплащане от кредитополучателя съответно на такса за документален анализ на обезпечението и на такса за предоставяне на съвет, са нищожни поради противоречие със закона – чл. 37, ал. 1 вр. 27, ал. 2 ЗКНИП и противоречащи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за възстановяване на платените без основание по въпросните клаузи суми от страна на ищцата в полза на ответното дружество, поради недействителността на съответните клаузи.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищцата Р. Х. Х. твърди, че на ****** с ответника „Лайт Финанси“ ООД била сключила договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №******, с предмет на договора предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека в общ размер 15 000 лв./ 7669,38 евро, при годишна лихва 24% и посочен в договора ГПР от 29.91%. При отпускане на кредита били удържани суми от главницата, в това число сумата от 675 лева/345,12 евро такса за документален анализ на обезпечението, уговорена в раздел І, чл. 5, т.

1 от договора, и сумата от 225 лева/115,04 евро - такса за предоставяне на съвет, уговорена в раздел І, чл. 5, т. 2 от договора. Ищцата поддържа, че е заплатила всички дължими от нея суми по договора. Изложени са обаче доводи, че договорът за предоставяне на кредит е недействителен в целостта си, тъй като не били спазени изискванията на Закона за потребителския кредит относно коректното посочване на ГПР. Процесните клаузи пък се сочи да са уговорени в противоречие на закона, тъй като налагали плащане на такси за услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита, за което било налице нормативна забрана. Предвид завишеният размер на таксите спрямо същността на уговорените услуги, то се поддържа и че е клаузите противоречат на добрите нрави. Възразява се уговорените услуги, в частност тази по предоставяне на съвет, да са били реално предоставени. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителност на клаузите относно двете такси и да осъди ответника да заплати на ищеца дадените по тази клаузи без основание суми за двете такси. Претендират се разноски.

2

Ответното дружество оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени, като отрича да е налице недействителност на договора. Счита, че процесните клаузи не страдат от визираните в исковата молба пороци, респ. същите не са нищожни и платеното по тях не е лишено от основание. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От наличните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата Р. Х. Х., като кредитополучател, и „Лайт Финанси“ ООД, като кредитодател, бил сключен договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №******, с който на ищцата е предоставен кредит, обезпечен с ипотека в общ размер 15 000 лв./ 7669,38 евро, при годишна лихва 24% и посочен в договора ГПР от 29.91%. Договорът за кредит е обезпечен с учредена договорна ипотека на дата 26.08.2020г. Съгласно раздел І, чл. 5, т. 1 от Договора кредитополучателят дължи еднократна такса за документен анализ на обезпечението, която е в размер на 675 лева/345,12 евро, като същата се удържа от главница по кредита към момента на отпускането на сумата. Съгласно пък раздел І, чл. 5, т. 2 от Договора се начислява на кредитополучателя и такса за предоставяне на съвет в размер на 225 лева/115,04 евро, която също се удържа от главницата.

Изплащането на дължимите суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска съобразно приложимия погасителен план, включва сбор от главница и договорна лихва.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №******, при което Р. Х., като физическо лице има качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (доколкото кредитът е обезпечен с ипотека) и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесните договорни клаузи с императивните изисквания на чл. 27, ал. 2 ЗКНИП, чийто еквивалент е посочения в исковата молба чл. 10а, ал. 2 ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението да не се включват клаузи в договорите за кредит, сключен с потребител, които клаузи да налагат заплащане на такси, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед характера на посочените в договора „услуги“, за които е предвидено възнаграждение под формата на такса (документен анализ на обезпечението и предоставяне на съвет при сключване на договора) се налага изводът, че двете 3 такси се отнасят именно за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. чл. 27, ал. 2 ЗКНИП забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. В случая с уговарянето на подобни такси се прехвърля върху потребителя риска от извършването на обстоятелствена проверка на платежоспособността на кредитополучателя, като темпоралното осъществяване на тези дейности преди отпускане на кредита не променя техните характеристики като действия по повод сключването на договора за кредид и усвояването на заемния ресурс. Отделно от предходното, при изрично възражения в тази насока от страна на ищеца, ответното дружество не е ангажирало доказателства, че разглежданите услуги реално са предоставени на кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че процесните две клаузи действителна са сключени в противоречие с императивните изисквания на закона, касаещи съдържанието на договорите за кредит, сключени с потребител и изричната забрана да се начисляват такси във връзка с усвояването на кредита. Поради това и ще се уважи установителния иск, релевиращ по-тежкия порок с основание чл. 37, ал. 1 вр. 27, ал. 2 ЗКНИП, за прогласяване нищожността на оспорените клаузи като противоречащи на закона.

Доколкото двете клаузи се намират за нищожни, то и извършените плащания по тях се явяват лишени от основание, респ. платеното подлежи на връщане. По делото е изслушано заключение по ССчЕ, вещото лице по която, след запознава с материалите по делото и осъществяване на справка при счетоводството на ответника, е посочило, че ищцата е направила погасителни вноски в общ размер на 4851,39 лв./ 2480,48 евро – в този смисъл са приложени към експертизата и платежните нареждания за преводите. На 25.11.2022 г. Р. Х. е сключила друг Договор за заем № ******, с трето лице – „Ново Финанс“ ООД, с който вещото лице посочва, че се извършва рефинансиране на задълженията по Договор № **/******на стойност 20 278,47 лв./ 10 368,22 евро. Така видно от заключението общата внесена сума за погасяване на задълженията е 25 129,86 лв./ 12 848,69 евро, като същите според експерта са отразени в счетоводството на ответника „Лайт финанси“ ООД. Посочените плащания са послужили за погасяване на следните задължения, изчислени в лева, а именно: Главница 15 000 лв., Договорна лихва 7 573,19 лв., Законна лихва 1 007,13 лв., Държавна такса 93,30 лв., Такса изпълнително дело ЧСИ 167 лв., Адв. хонорар 889 лв., Застр. полица 123,42 лв. и Такса заличаване 225 лв. Вещото лице в своята експертиза изрично е посочило още, че при усвояването на кредита от разрешения размер 15 000 лв. са направени следните удръжки в лева на стойност 2635,60 лв., а именно: 225 лв. такса съвет; 675 лв. такса документален анализ; 72,18 лв. нотариална такса, 497,42 лв. данък недвижим имот, 833 лв. такса битови отпадъци, 333 лв. нотар. такса. Остатъкът от 12 364,40 лв./ 6321,82 евро е 4 усвоената от кредитополучателя сума по кредита.

При това положение се следва изводът, че ищцата Р. Х. е заплатила търсените суми по двете процесни недействителни клаузи. Видно от заключението, начислените суми и по двете клаузи са удържани от главницата още при отпускането на кредита, като на кредитополучателя реално е предоставен остатъкът от главницата, който е в размер на 12 364,40 лв./ 6321,82 евро. Независимо от това, при извършените погашения със сторените плащания от длъжника и чрез рефинансиране с друг кредит, ищцата Х. е платила за главница по договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №****** сумата от общо 15 000 лв./ 7 669,38 евро. В тази сума се включват и таксите за документален анализ на обезпечението и за предоставяне на съвет, съответно в размер от 675 лева/345,12 евро и от 225 лева/115,04 евро. Доколкото те се платени по нищожни клаузи, респ. неоснователно начислени от кредитора при отпускане на кредита, то и платеното по тях от ищцата се явява лишено от основание и подлежи на връщане. Самата ищца пък няма да се обогати от уважаване на искането за връщане на тези суми, тъй като тя не е получила в пълен размер главницата по кредита от 15 000 лв./ 7 669,38 евро, но реално е върнала главница в този размер.