Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 03.07.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 212/2026
Вид
Решение № 142
Подписан
03.07.2026
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.13, ал.5 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.14 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.1 ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.24 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.5 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.6 ал.1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.14, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Ц.

И. Ц. и В. И. В., двамата от гр.Търговище срещу решение №21/20.03.2026 година по търг. дело № 58/2025 година на ТОС, с което е отхвърлен предявения от ищците срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, иск за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за жилищен ипотечен кредит „Право на избор” №206LD-R-001255 от 10.11.2017 г., като неоснователен.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се смята, че приложение в процесните отношения следва да намерят нормите на ЗПК, доколкото отпуснатата на ищците сума е в размер на 57 000 лева и е за текущи нужди. Основните възражения на страната са свързани с необходимостта от засилена потребителска защита по отношение на ищците, която се прилага служебно съгласно Директива 93/13 година. Твърди се, че неравноправните клаузи в договора водят до нищожност на същия и до необходимостта от реституция на даденото, при която ищците дължат единствено чистата стойност на кредита, както и разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗПК следва да се приложи по аналогия и в конкретната хипотеза. Ищците излагат, че не са осведомени за начина, по който се формира размера на погасителните вноски и показателите влияещи на ГПР, както и че липсва индивидуална договореност на клаузите по договора и информираност на икономически по-слабата страна – потребителя, за обхвата на неговите задължения. Твърди се, че в договора е предвидена възможност банката едностранно да изменя съглашението, като влияе върху определянето на лихвения процент по кредита, като за последното липсват предварително включени в съдържанието на договора, ясни правила и методики, при които лихвеният процент може да се изменя. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, както и присъждането на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че договорът е съобразен с общностното право и с правилата на ЗЗП, поради което възражения в обратен смисъл намира за неоснователни. Твърди се, че кредитополучателите са запознати с условията на банката по кредита, договореностите между страните са ясни и разбираеми, не 1 се нуждаят от допълнително тълкуване. По тези съображения иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски в производството.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищците излагат в исковата молба, че на 10.11.2017 г. са сключили с ответното дружество договор за жилищен ипотечен кредит №206LD-R-001255 за сумата от 57 000 лева срещу задължение за връщане на 360 месечни вноски в срок до 26.10.2047 г. Твърдят, че клаузите на договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката и ищците не могли да се противопоставят на тяхното съдържание. Сочат, че клаузите са написани на неясен и неразбираем език, поради което ищците не са били в състояние да определят размера на окончателно дължимото задължение, неговото изменение и най-вече дължимата месечната вноска. Излагат, че фиксираният размер на ГЛП по кредита от 9.15 % не е верен, тъй като общата дължима сума от страна на длъжника в размер на 160 552.54 лв. е много по-висока от размер на получената главница. Затова ищците считат, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.26, ал. 1, ЗЗД, поради неспазването на императивните изисквания на чл. 11 от 3ПК.

Ответникът е оспорил иска с възражения, че всички наведени от ищците доводи за нищожност на договора или за неравноправност на отделните клаузи са неоснователни.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба и в хода на производството твърдения за нищожност на атакуваната сделка.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания по разгледаните в първоинстанционното решение основания за нищожност, които са предмет на разглеждане във въззивното производство и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен договор за кредит №206LD-R-001255/10.11.2017 г. за сумата от 57 000 лева, с краен срок на погасяване 26.10.2047 г. Кредитът е отпуснат на кредитополучателите Ц. И. Ц. и В. И. В., след депозирано искане с вх.№ 2581512/ 26.09.2017 г. подадено и попълнено лично от двамата, в което кредитоискателите изрично са декларирали, че предварително са запознати с Общите условия на ПИБ за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, с Тарифата за такси и комисионни и Бюлетина на лихвите, начислявани от ПИБ, с Методиката на ПИБ за определяне на референтен лихвен процент – лихвен процент базирана на спестяванията (СЛП). Декларира ли са, че предварително са получили преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, както и че са запознати с предлаганите от банката продукти, получили са необходимите разяснения, включително преддоговорна информация, позволяваща им да преценят доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на техните потребности и финансовото им състояние. Като цел на кредита е посочено погасяване на съществуващи задължения по договор за банков кредит №50460/25.06.2010 г., отпуснат на Ц. И. Ц. в размер на 12 000 лева и текущи битови нужди.

Към искането за отпускане на кредита са представени служебни бележки от работодатели за доход, удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, заверени копия от лични карти и др.

Като обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека по силата на нот. акт. № ХХХ, том XI, от 13.11.2017 г. на нот. П.-А от гр. Търговище, върху собствен имот на 2 кредитополучателите, представляващ апартамент в гр. Търговище, с площ от 96.5 кв.м., на ул. Г.С. Р“ № ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.Х.

В чл.4а от договора е уговорено, че за периода от отпускане на кредита до 26.10.2018 г., кредитополучателите дължат фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8.4%. В чл.4б е посочено, че за остатъчният срок и размер на кредита, банката прилага променлив годишен лихвен процент в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 7.8533, като към момента на сключване на договора този размер е 0.5467%. В договора и подписаните от кредитополучателите Общи условия на банката за кредити обезпечени с ипотека, изрично е пояснено как се формира СЛП. Съобразно чл.10 от договора, годишният процент на разходите е посочен в размер на 9.15 %. В чл.11 от договора е посочена общата сума дължима от кредитополучателите, а именно 160 552.54 лв., включваща общия размер на кредита и всички известни на банката разходи по него, в това число: лихви, комисионни, такси, разходи за оценка на недвижимия имот, държавна такса за вписване на ипотеката, застрахователни премии за застраховка „Имот“, такса за преиздаване на дебитна карта, за откриване и водене на банкова сметка за обслужване на кредита, поддържане на кредитна карта, такса за регистрация на SMS, такса за регистрация на комунална услуга, разходи за извършване на преводи за една ком.услуга, такса за заличаване на учредената в полза на банката ипотека.

Страните са подписали и погасителен план, съдържащ информация за всяка отделна вноски по дати, техните размери като главница и лихва, остатъкът от дължима сума, лихвените проценти, ГПР.

Доколкото договорът за потребителски кредит от 10.11.2017 г., който е обезпечен с ипотека, е сключен при действието на ЗКНИП, който е в сила от 02.08.2016 г., той попада в неговото приложно поле. Установено е по делото, че въззивниците имат качеството на потребители и породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), тъй като процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека и попада в приложното поле на чл.1 ал.2 от ЗКНИП и същевременно не е налице някое от изключенията, визирани в чл.3 от закона. Поради което и независимо от оплакванията във въззивната жалба на основание чл.7 ал.3 от ГПК, въззивният съд дължи и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и за спазване на императивните правила на ЗКНИП, при неспазването на които договорът е нищожен съобразно разпоредбите на глава 10 от ЗКНИП. От извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя.

Служебната проверка на съдържанието и формата на договора за кредит не установи нарушение на императивните изисквания на чл.23 ал.1, чл.24 ал.1 т.1 – 9 и 11 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП.

Договорът е сключен в писмена форма, с изискуемото в чл.24 от ЗКНИП съдържание.

Посочен е лихвения процент, който след изтичане на първата година от предоставяне на кредита е променлив, условията за прилагането му и начина на формиране и начисляване на лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/, прилаган от банката за лева, включително информация за последиците за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Посочен е годишният процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, както и общата сума, дължима от потребителя по кредита. Договорът не съдържа възможност методиката за определяне на променливия лихвен процент да се променя по време на договора. Оплакванията на въззивниците, че банката не е изпълнила задълженията си по чл.5 и чл.6 ал.1 от ЗКНИП за предоставяне на обща и преддоговорна информация, както и че в нарушение на чл.14 от ЗКНИП не е извършена оценка на 3 кредитоспособността на потребителя са неоснователни. На първо място не всяко нарушение на разпоредбите на ЗКНИП може да обоснове цялостна нищожност на договарянето. До подобна последица води само нарушението на правилата, посочени в чл.38 от закона, като част от посочените нарушения от въззивниците не са сред тях, а останалите не са допуснати от банката при сключване на договора.

Независимо от това от представените по делото писмени доказателства, може да се направи обоснован извод за изпълнение на задължението на банката за предоставяне на обща и преддоговорна информация. В искането за отпускане на кредит от въззивниците са предоставени данни за доходи, кредити, събрани са доказателства за годишни данъчни декларации на дружествата, солидарни длъжници. Но дори и да е налице евентуален пропуск на кредитора да извърши преценка относно кредитоспособността на кредитополучателя съгласно глава пет от ЗКНИП този пропуск не може да обоснове сам по себе си порок на сделката водещ до нищожност. Последицата от този пропуск на кредитора се състои единствено в предвидената в чл.13, ал.5 от ЗКНИП забрана кредиторът да извърши прекратяване или изменение на договора поради неправилна оценката на възможностите за изпълнение.