Решение № 267 от 14.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900770 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ******************** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – управител, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника: - сумата в размер на 36 999,20 лв.

/тридесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка за непредставено обезпечение, претендирана на осн. чл. 11 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018г.; - сумата в размер на 1600 лв.

/хиляда и шестстотин лева/ , представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, претендирана на осн. чл. 17 ал. 2 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018г.; - сумата в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от отпусната сума, претендирана на осн. чл. 17 ал. 4 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018г.

Предявените искове се основават на възраженията на ищеца, че ответникът претендира от него сумите въз основа на неравноправни клаузи/ нищожни клаузи – на общите основание по ЗЗД и поради противоречие с разпоредби на ЗПК, като правният интерес от воденето на исковете се обосновава от обстоятелството, че ответникът претендира заплащането на посочените суми с обявяване на предсрочната изискуемост, както и в последствие с предявяване на осъдителни искове.

1

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.12.2018г. между него като заемател и ответното дружество като заемодател бил сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ по силата на който дружеството предоставило в заем на ищеца главница от 35 000 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,08%. Сумата, представляваща сбор от главницата и уговорената лихва от 52 320,80 лв., възлизаща общо на 87 320,80 лв. следвало да бъде изплатена за 60 месеца, по следния начин: 20 погасителни вноски всяка в размер на 1 169 лв., а всяка от следващите 40 вноски – по 1 598,52 лв. Съгласно чл. 6 от договора, първата вноска била дължима в срок от 30 дни, считано от датата на усвояване на заемната сума. В договора било уговорено, че в срок до 20 дни, считано от датата на предоставяне на заемната сума, заемателят следвало да обезпечи дълга си чрез ангажирането на солидарен длъжник - физическо лице, отговарящо на посочените в чл. 11, ал. 1 от договора, изисквания. В случай че това не бъдело сторено, заемателят щял да дължи неустойка от 36 999,20 лв., която следвало да бъде заплащана като към първите 20 погасителни вноски се добавяла сумата от 903 лв., а към оставащите 40 вноски се прибавяла сумата от 473,48 лв. С Нотариален акт № 187, том IX, рег. № 14964, дело № 1484 от 2018 г. по описа на помощник нотариус при нотариус рег. № 214 в НК, с район на действие – РС – Варна, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна с дв. вх. рег. № *****, вх. рег. № ***** от 31.12.2018 г., акт № 34, том № XIV, дело 21320/2018 г., за обезпечаване на ищцовия дълг, ищецът и Р. Г. Н., последната като ипотекарен длъжник, учредили в полза на ответника договорна ипотека върху техен собствен поземлен имот, находящ се в землището на село *************, област Варна, местност „Кариерата“, в територия под разпоредбите на § 4 /четири/ от ПП ЗСПЗЗ, за която няма одобрен план на новообразуваните имоти, с площ от 600 кв. м., а измерено на място в границите на 1038 кв. м., представляващ част от имот 000215 на КВС на село *************, област Варна ведно с построените в това място сгради – вилна, със застроена площ от 104 кв. м., второстепенна сграда – гараж с площ от 22 кв. м. и селскостопанска сграда при граници: север – дере; изток – полски път; юг – наследниците на Б.И.. На 09.04.2021 г. чрез нотариус с рег. № 214 в НК, ответното дружество връчило на ищеца и Р. Н. нотариална покана за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо. Според поканата, към 01.03.2021г., задължението на ищеца и Р. Н. било в общ размер на 73 756,94 лв., от които: 35 000 лв. – главница; 24 284,94 лв. – остатък от начислена договорна лихва по договора за заем и раздел първи от договора за учредяване на ипотека;

12 997,33 лв. – неустойка, претендирана на основание чл. 11, ал. 3 от договора за заем и раздел първи от договора за учредяване на ипотека; 1 094,67лв. – остатък от лихва за забава, начислена на основание чл. 17, ал. 1 от договора за заем и раздел първи от договора за учредяване на ипотека, изчислена считано от 3 дни след падежа на незаплатените погасителни вноски от № 7 до № 25 включително, съгласно представен погасителен план към договора за заем; 380 лв. – остатък от начислени разходи към 01.03.2021 г. съгласно чл.

17, ал. 2 от договора за заем и раздел първи от договора за учредяване на ипотека. В нотариална покана също било посочено, че към датата на изготвянето й, ищецът и Р. Н. били заплатили сума в общ размер на 20 460 лв., с която се погасили част от задълженията им в следната поредност, съгласно чл. 10 от договора за заем: 1. неустойка за неизпълнение 2 на договорно задължение по чл. 11, ал. 3 и/или чл. 17, ал. 3, и/или чл. 17, ал. 5 от договора; 2. разходи за събиране на просрочени задължения, посочени в Тарифа за таксите, събирани от ответника; 3. законна лихва за забава; 4. договорна лихва; 5. заемна сума /главница/. Така, към 01.03.2021 г., законната лихва, начислена на база чл. 17, ал.1 от договора за заем и раздел първи на договора за ипотека, била в общ размер на 2 603,03 лв., от които заплатени били 1 508,36 лв., а остатъчното задължение било в размер на 1 094 67 лв. Към същата дата, начислените на основание чл. 17, ал.2 от договора за заем и и раздел първи на договора за ипотека, разходи били в общ размер на 1600 лв. от които били заплатени 1 220 лв., в следствие на което незаплатеният остатък бил 380 лв. Начислената на основание чл. 17, ал.4 от договора за заем и раздел първи на договора за ипотека, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от отпуснатата сума, или 3500 лв. била заплатена в цялост. На основание чл. 11, ал.3 от договора за заем и пункт първи от договора за ипотека била начислена неустойка за неосигуряването на обезпечение чрез солидарен длъжник, като същата била разсрочена за заплащане заедно с всяка от погасителните вноски. Към 01.03.2021 г. размерът й бил 12 977,33 лв. Според посоченото в поканата, заплатена била и неустойката, начислена на основание чл. 17, ал.3 от договора за заем.Ищецът излага, че чл.

11, ал. 1 от договора за заем, изискващ предоставянето на обезпечение чрез осигуряването на солидарен длъжник-физическо лице, отговарящо на определени условия, противоречи на целта на чл. 16 от ЗПК, изискваща оценката на кредитоспособността на потребителя да бъде извършвана преди сключване на договора. В този смисъл се сочи, че обезпечение на съответния дълг може да бъде изисквано предварително, но не след сключването на договора, както е в настоящия случай. Обръща се внимание, че клаузата прехвърля върху потребителя последиците от неизвършване на предварителната оценка и води до увеличаване на размера на задълженията му. Нараства и опасността от свръхзадлъжнялост на потребителя. Наред с дотук изложеното, се сочи и че клаузата противоречи на нормите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителските кредити и целта й да се избегне безотговорно кредитиране.

Сочи се и че визираната договорна клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и по-конкретно на принципа на справедливост, тъй като неизпълнението на задължението за осигуряване на предвиденото обезпечение, води до неоснователно обогатяване за кредитора, без той да предоставя някаква допълнителна насрещна престация и съответно да генерира допълнителни разходи по заема. Освен това се излага, че като излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора също противоречи на добрите нрави с оглед постановките на т. 3 от ТР 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСТК. Твърди се и че въпреки санкционния характер на неустойката, тя не следва да води до несправедливо обогатяване у кредитора. Такова обаче било налице в настоящия случай, което противоречало на добрите нрави. Ищецът твърди и че с клаузата се постига заобикаляне на императивния чл. 33, ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а чрез чл. 11, ал.1 от договора кредиторът получава още едно обезщетение за неизпънението на акцесорно задължение, от което пряко 3 не произтичат вреди. Сочи се и че с разпоредбата се постига и недопустимо кумулиране на мораторна неустойка, компенсаторна такава и иск за реално изпълнение. На следващо място се излага, че чл. 17, ал. 2 от договора за заем е нищожен поради противоречие със закона и в частност чл. 10а, ал.2 от ЗПК, доколкото разходите за които кредиторът изисква заплащане на 1600 лв. представляват такива по усвояване и управление на кредита, а конкретната законова разпоредба не допуска това. Чл. 10а, ал.1 от ЗПК позволява единствено събирането на такси и комисионни за допълнителни услуги. Твърди се, че претендираната на основание чл. 17, ал.4 от заемния договор неустойка от 3500 лв. е свързана с изпълнението на задължения по договора и същата не се дължи с оглед чл. 10а, ал.1 от ЗПК. В евентуалност се излага, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, излиза извън обичайните й функции и цели единствено получаването на неследваща се облага. По тази причина се твърди, че клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Ищецът сочи и че заемният договор не отговаря на изискванията на ЗПК. Договореният ГЛП в размер на 40,08% води до неравноправие между правата и задълженията на потребителя и кредитора и нарушава добрите нрави. Сочи се, че според съдебната практика, противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити – двукратния. Обръща се внимание, че в настоящия случай, договорът е обезпечен с договорна ипотека, а възнаградителната лихва надхвърля повече от три пъти законната.

Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за заем е възмезден, то нищожността на клаузата за договорната лихва, респ. клаузата за годишния процент на разходите /ГПР/ влече недействителност и на целия договор. Tвърди се, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК за посочване на действителния размер на ГПР, тъй като в указания такъв, като разход по кредита не е включена неустойката за неизпълнение на акцесорно договорно задължение, представляваща по съществото си сигурна печалба на кредитора. Неустойката е била включена като част от погасителните вноски. Това несъответствие, бидейки „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68д, ал. 1, т. 1 ЗЗП, е довело до неравноправност и съответно нищожност на клаузата за ГПР, а това от своя страна - до недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК поради липса на съществен елемент, предвиден в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗЗП. Ищецът счита и че непосочвайки действителния размер на ГПР, ответникът е заобиколил разпоредбите на ЗПК, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК е довело до нищожност на клаузата. На основание чл.

19, ал.5 от ЗПК се твърди, че нищожна е и клаузата за възнаградителната лихва, тъй като лихвата надхвърля предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК максимално допустим размер на ГПР.