Решение № 6238 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6238 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20251100509592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.6 вр. с чл.433, т.8 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№2529/07.07.2025г. подадена от К. С. Р.-С., ЕГН ********** и И. А.С., ЕГН **********, чрез адв.

П.В., сс съдебен адрес гр.София, кв.Лозенец, ул.“********, насочена срещу постановление от 20.06.2025г., постановено по изп.д.№20168460400262 по описа на ЧСИ О.М., рег.№846 по описа на КЧСИ, с което съдебният изпълнителен е отказал да прекрати прозводството на основание чл.433, т.8 ГПК. ЧСИ не е споделил твърденито на настоаящите жалбоподатели, че последното действие на взискателя е свързано с насрочената публична продан /ПП/, насрочена за периода от 10.01.2020г. до 10.02.2020г., за което е съставен протокол на 11.02.2020г., като е приел, че последното действие по тази ПП е влизане в сила на постановлението за възлагане, което е станало на 28.03.2022 година и поради това, че взискателя е осъществил искания на посочените дати, последната, от които е 27.02.2025г. е отказал да прекрати делото.

В жалбата се твърди, че издаване на постановлението за възлагане не се явява способ на принодително изпълнение; молбите на взискателя от цитираните от ЧСИ дати не могат да бъдат взети предвид защото са нередовни и по тях не са предприети никакви действия от ЧСИ – аргументира се с нормата на чл.426, ал.3 вр. с чл.129 ГПК.

Излага доводи и се позовава на съдебна практика. Моли съда да отмени атакувания отказ и да укаже на ЧСИ да приложи нормата на чл.433, т.8 ГПК.

1

В условие на евентуалност жалбоподателите прави искания основаващи се на материален закон, като иска от съда, на основание чл.60, ал.5 Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители да прекрати делото.

В срока за отговор на жалбата взискателя по делото „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282 заема становище за неоснователност на подадената жалба, излагайки доводи относно несъстоятелност на твърденията на жалбоподателите относно фактите по делото и правното им значение.

Позовава се на задължителна съдебна практика. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По евентуалното искане оспорва възложността то да бъде рагледано и да намери разрешение в този процес, който не е исков.

ЧСИ, на основание чл.436, ал.3 ГПК излага мотиви за допустимост на подадената жалба.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

С оглед въведените в жалбата твърди от страна на длъжниците по изп.дело№.№20168460400262 по описа на ЧСИ О.М., рег.№846 по описа на КЧСИ, К. С. Р.-С., егн ********** и И. А.С., ЕГН **********, от материалите по изпълнителното дело съдът констатира, че по делото е постъпила молба от настоящите жалбоподатели, чрез адв. П.В., под вх.№3888/29.07.2024г., съдържащи искане за прекратяване на делото, поради настъпила перемпция, което води до извод, че задълженията на двамата длъжници са погасени поради тази перемпция. Молбата има аналогична на настоящета жалба съдържание, включително и отправено искане до ЧСИ да прекрати делото на основание чл.60, ал.5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

По тази молба е налице произнасяне от ЧСИ М. с постановление от 20.06.2025година, с което искането за прекратяване е оставено без уважение, аргументирано от ЧСИ с това, че съобразно извършените действия от взискателя след влизане в сила на постановлението за възлагане е налице прекъсване на срока, което не позволява да се приеме, че е налице перемпция и това да е основание ЧСИ да издаде постановление, с което прекрати по т.8 на чл.433 ГПК делото.

Този акт е връчен на длъжниците на 03.07.2025година.

Съдът констатира след запознаване на материалите по изп.дело, че ЧСИ е насрочил извършване на ПП на имот на длъжниците в периода от 10.01.2020г. до 10.02.2020година.

На 11.02.2020г. е съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач, от който документ се установява, че взискателят е обявен за купувач на актива.

След като имотът е възложен на взискателя ЧСИ е изготвил разпределение на 25.11.2020г., което е обжалвано от ипотекарните длъжниците, но стабилизирано след осъществения съдебен контрол на основание чл.463 ГПК с решение №262019/26.03.2021г. по ч.гр.д.

2

№2939/2021г. по описа на СГС, потвърдено с решение №568/31.05.2021г. по в.ч.гр.д.№1282/2021г. по описа на САС.

На 15.06.2021г. е издадена постановление за възлагане, влязло в сила на 23.08.2022г., видно от извършеното удостоверяване от ЧСИ, което е осъществено след проведена процдура по чл.435, ал.3 ГПК По делото са налични две молби от взискателя, без дати и входащи номер, с които се иска налагане на запор върху вземания на длъжниците,представляващи трудово възнаграждение, които съдът не съобразява, поради липса на поставени дати от входящия регистър на ЧСИ.

На 20.04.2023 г. по делото постъпва молба от взискатеря, обективираща искане за налагане на запори на вземания на двамата длъжници, в качеството им на представляващи посочените търговски дружество, респ. като част от колективните управителни органи на такива дружества.

На 08.09.2023година по делото постъпва молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение и върху дружествени дялове на длъжниците.

На 10.09.2024гд постъпва нова молба от взискателя, обективираща искане за налагане на запор върху вземания на длъжниците от банки.

По никоя от молбите не е налице произнасяне, независимо от това, че и трите молби са нередовни и не са придружени от доказателства за заплатени д.т.

Третата молба е подадена след молбата на длъжниците с искане по чл.433, т.8 ГПК, поради което съдът не следва да я съобрази.

При така изложеното съдът достига до следните изводи:

Жалбата се явява допустима, като подадена в преклузивния срок чл.436, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна, поради което съдът и дължи произнасяне по същество.

По основателността на жалбата.

Институтът на перемпцията, макар и неуреден изрично в действащото законодателство намира широко приложение в практиката, която го приема като неблагоприятна последица от бездействието на кредитора-взискател, което се санкционира от закона чрез института на прекратяване на изпълнителното производство. Този срок на бездействие е от две години.

Първият спорен въпрос е дали издаване на постановлението за възлагане се явява част от публичната продан като изпълнителен способ, посочен и осъществен от длъжника.

Въпросът налага даване на разрешение относно това какво се включва в публичната продан, която безспорно се явява принудителен способ, който намира приложение при липса на доброволно изпълнение.

По същината си този изпълнителен способ представлява изпълнение върху недвижим имот, който е част от активите на длъжника, които според нормата на чл.133 ЗЗД служат за обезпечение на вземанията на кредиторите му.По същината си този способ включва множество действия, които 3 обосновават неговата публичност, касателно наддаването и участието на неограничен кръг лица в процедурата по наддаване, до обявявяване на един от участниците в наддаването за купувач. Обявяването им за последица задължение от облигационен характер за заплащане на цената, което плащане следва да се извърши в определен срок. След внасянето на цената настъпва, както сочи проф. Живко Сталев в „Българско гражданско процесуално право“ издадие на „Сиела“, шесто допълнено и преработено издание, стр. 745, следващият етап от публичната продан – възлагане на имота, което се характеризира със своето вещноправно действие, защото води до прехвърляне на правата на длъжника върху имота върху купувача от проданта.

В настоящия случай за купувач на имота е обявен взискателят „Инвестбанк“ АД.

Както вече е посочено постановлението за възлагане е обжалвано от длъжниците, стабилизирано след съдебна намеса по реда на чл.435 ГПК и влязло в сила на 28.03.2022 година.

Именно от този момент е осъществена в цялост принудата от осъществения изпълнителе способ – ПП, тъй като от този момент са настъпили вещно-прехвърлителните последици касателно имота, обект на изпълнението и това е довело да промяна в стойностния и имуществен състава на активите на длъжника.Настъпил е ефективен резултат от осъществения изпълнителен способ.

След тази дата, както правилно сочи в мотивите си ЧСИ, взискателят е проявил активност и е депозирал молби, с което е поискал налагане на запори върху вземания на длъжниците, което е извършено на следните дати: на 16.08.2021г., на 09.05.2022г., на 20.04.2023г., на 10.09.2023г., на 11.09.2023г. и на 27.05.2025година.

Всички тези молби са подадени в кратки срокове и преди да изтече двугодишен срок на бездействие, но всички молби са останали неадминистрирани от съдебния изпълнител и фактически по тях действия не са извършвани по делото. Взискателят е останал безучастен на това бездействие на ЧСИ, което е довело до това в периода от 28.03.2022година до датата на молбата на длъжниците за прекратяване на делото, която е депозирана на 29.07.2024г. по делото да не се извършват процесуални действия, представляващи такива които според задължителната съдебна практика представляват изпълнителни способи, които водят до удовлетворяване интереса на взискателя, чието изброяване в т.10 на ТР постановено по тълк. д.№2/2013г. Молбите са своевременно подадени от взискателя, изразяват неговата активност, но по тях липсва произнасяне и предприемане на съответните процесуални действия от страна на съдебния изпълнител, чието бездействие е останало без последствия. Всъщност тези молби са били изпълзвани за поддържане на висящността на процеса и като основания за неприлагане нормата на чл.433, т.8 ГПК.

Ето защо по виждане на състава макар тези молби се явяват ефективно упражняване на права от страна взискателя, те са съпроводени с бездействие на съдебния изпълнител, но за това негово бездействие, като основание за 4 отговорност може да претендира длъжникът. Това е така, тъй като в резултат на бездействието на съдебния изпълнител при своевременно подадени молби от визскателя, които са в срокове, по- малки от 2 години от предходните молби и действия по изпълнението, за длъжника могат да възникват неблагоприятни последици, които се изразяват в това, че размерът на дълга расте, поради това, че времето, през което се бездейства е основание да се приеме забава, която кумулира поражда вземане за обезщетение за забава.

Но основание за приложение нормата на чл.433, т.8 ГПК ЧСИ няма, поради което постановеният от него отказ да прекрати делото се явява правилен.

По евентуалното искане, съдът да прекрати изпълнителното производство, на посоченото основание – същото не може да доведе до произнасяне в това производство по въпроса, свързан с възможността да се дири принудително изпълнение, тъй като се касае за основание за прекратяване на изпълнителното дело, което е различно от това, по което е налице произнасяне от ЧСИ. Касае се за особена хипотеза по чл.60, ал.5 ЗКИ, която препраща към чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, при която кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно за вземанията си по кредита с получаване на сумата от продажбата на имота.

Ето защо, при липса на произнасяне за прекратяване на делото на това основание съдът не може да извърши вместо ЧСИ тнакова произнасяне. При изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№2529/07.07.2025г. подадена от К. С. Р.-С., ЕГН ********** и И. А.С., ЕГН **********, чрез адв. П.В., сс съдебен адрес гр.София, кв.Лозенец, ул.“********, насочена срещу постановление от 20.06.2025г., постановено по изп.д.№20168460400262 по описа на ЧСИ О.М., рег.№846 по описа на КЧСИ, с което съдебният изпълнителен е отказал да прекрати прозводството на основание чл.433, т.8 ГПК

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________