Решение № 14496 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14496 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110150787 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „НФ“ ООД с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:************ срещу Р. Й. Й., с ЕГН:**********, М. Т. Й, ЕГН:********** и В. П Б., ЕГН:********** с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на дружеството 1166,69 лева възнаградителна договорна лихва за периода от 03.10.2021 г. до 02.05.2022 г. по Договор за заем № 873-СФ/02.10.2020 г., и 291,69 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от

03.10.2021 г. до

02.05.2022 г. по

*********************************************************

Ищецът твърди, че е отпуснал на длъжниците два потребителски кредита, обезпечени с ипотека, в размер съответно на 10 000 лева и 2500 лева с посочените по-горе договори, по които е уговорено заплащане от тримата солидарно на възнаградителна лихва в размер на 20 % годишно от отпуснатата главница. Поддържа, че по погасителен план се дължат посочените в горния абзац възнаградителни лихви, които претендира, като е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и затова се иска съдът да признае дължимостта на вземанията.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Р. Й. Й., М. Т. Й и В. П Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен поради недействителност на договорите за кредит. Поддържа се, че им липсва реквизит – не е посочен правилно годишен процент на разходите (ГПР) съгласно чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП, тъй като изчисляването не е правилно, а и освен това в договорите е предвидена неустойка от 5 % при забавено плащане на вноска, която не е взета предвид при изчисляване на ГПР. Поддържа се, че клаузите за лихва били неравноправни, тъй като се начислявала лихва и върху гаранционна вноска, която кредитодателят (ищецът) задържал, за периода на задържането. Прави се възражение 1 за недействителност на клаузите за лихва и поради тяхната неяснота и неизвършен анализ накредитоспособността, а евентуално – че не е изпълнено предвиденото в договора удържане на лихвите от гаранционната вноска.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е отпуснал на ответниците по Договор за заем № *******************************************като кредитите са обезпечени с ипотека; че в договорите е предвидено 20 % от договорените суми да се изплащат 1 година след сключване на договора и да се задържат дотогава от ищеца. Преписи от договорите са представени и прието по делото.

Съгласно Договор за заем №*******************г. „НФ“ ООД- заемодател е представил на Р. Й. Й.-заемополучател, при М. Т. Й – солидарен длъжник и В. П Б.солидарен ипотекарен длъжник сумата от 10 000 лева. Съгласно чл. 1.2. Заемът се предоставя само при условие, че Заемополучателя заплати гаранционна вноска в размер на 20% (двадесет процента) от стойността на предоставена заемна сума, в срок от 5 (пет) дни считано от датата на подписване на договора. Срокът на договора е 60 месеца, датата на първата погасителна вноска- 02.11.2020 г., крайната дата за връщане на цялата сума02.10.2025 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема: 20% (двадесет процента). Дължимата от заемелолучателя лихва в посочения размер се разпределя и дължи ежемесечно до 02-ро (второ) число на месеца, считано от 18.10.2020г. ГПР (годишния процент на разходите) се определя в размер на 20% (двадесет процента). В ГПР се включва договорената лихва, ГПР в описания размер се изчислява на годишна база и изплаща съобразно описаното в чл.2.2. б.ж. всички дължими вноски и суми, както и общата дължима от заемополучателя сума, дължима края на срока уговорен между страните са подробно описани погасителен план - неразделна част от договора. Съгласно чл. 2.10. При обезпечаване на заема чрез договорна ипотека в полза на Заемодаателя, заемополучателя дължи заплащане на всички нотариални. Такси, адвокатски възнаграждения, държавни Такси и такса вписване.

Съгласно Договор за заем № ****************г. „НФ“ ООД- заемодател е представил на Р. Й. Й.-заемополучател, при М. Т. Й – солидарен длъжник и В. П Б.- солидарен ипотекарен длъжник сумата от 2 500 лева. Съгласно чл. 1.2. Заемът се предоставя само при условие, че Заемополучателя заплати гаранционна вноска в размер на 20% (двадесет процента) от стойността на предоставена заемна сума, в срок от 5 (пет) дни считано от датата на подписване на договора. Срокът на договора е 60 месеца лева, датата на първата погасителна вноска- 02.11.2020 г., крайната дата за връщане на цялата сума- 02.10.2025 г.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема: 20% (двадесет процента).

Дължимата от заемелолучателя лихва в посочения размер се разпределя и дължи ежемесечно до 02-ро (второ) число на месеца, считано от 18.10.2020г. ГПР (годишния процент на разходите) се определя в размер на 20% (двадесет процента). В ГПР се включва договорената лихва, ГПР в описания размер се изчислява на годишна база и изплаща съобразно описаното в чл.2.2. б.ж. всички дължими вноски и суми, както и общата дължима от заемополучателя сума, дължима края на срока уговорен между страните са подробно описани погасителен план - неразделна част от договора. Съгласно чл. 2.10. При обезпечаване на заема чрез договорна ипотека в полза на Заемодаателя, заемополучателя дължи заплащане на всички нотариални. Такси, адвокатски възнаграждения, държавни Такси и такса вписване.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е констатирало, че:

2

- По договор №********* е платена сума в размер на 500.00 лв. на 02.10.2020 г., представляваща гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заемната сума и служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите 12 месеца на действие, съгласно чл. 1.2. на договор № 868.

-По договор № ********** е платена сума в размер на 2 000.00 лв. на 02.10.2020 г., представляваща гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заемната сума и служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите 12 месеца на действие, съгласно чл. 1.2. на договор № 873.

-Съгласно погасителния план към по договор № *********, годишният процент на разходите (ГПР) по процесния кредит е в размер на 20.00%.

-Според погасителния план към по договор № *********, годишният процент на разходите (ГПР) по процесния кредит е в размер на 20.00%.

-При въвеждане на погасителните планове по процесните кредити, при усвоена сума намалена с 20% /гаранционната вноска/ ГПР по договор № ********** в размер на 21.93%, и в размер на 27.88% с включени вноски за главница, възнаградителна лихва и неустойка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗКНИП, а ответниците правят възражения за недействителност на договора по чл. 38 ЗКНИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП.

Заемополучателят по договора е физическо лице, на което по силата на тази сделка е предоставен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството н а потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следва да бъде посочено, че доколкото задълженията по двата процесни договора са обезпечени с ипотека върху собствения на ответниците недвижим имот, то по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, посоченият закон не намира приложение. Предвид вида на сключените договори, приложение намира Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители – чл. 1, ал. 2 ЗКНИП. Последният съдържа строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в Глава шеста (чл. 22 и сл.), а по силата на изрично препращане за договорите за кредит на недвижими имоти се прилагат и чл. 143-148а от Закона за защита на потребителите (чл. 40 ЗКНИП). С оглед императивния характер на разпоредбите, установени в обществен интерес с цел защита на потребителите като икономически послаба страна в гражданския оборот, съдът е длъжен служебно да следи за тяхното спазване. Това задължение произтича от чл. 7, ал. 3 ГПК, който изисква съдът да се произнесе в мотивите на решението относно наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2020 г. по т. д.

№ 1/2020 г. на ОСГТК, съгласно която съдът следва служебно да следи за нищожността на правна сделка поради противоречие с императивна правна норма, дори и страните да не са се позовали на нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 ЗКНИП, договорът за кредит е нищожен.

Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесните договори следва да са 10 000 лева и 2500 лева. Същите суми обаче не са предоставени на длъжника, като чрез уредената гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заемната сума длъжникът получава с 20 % по-малка сума. Респективно при изисляване на ГПР следва да се заложи главница на 10 000 и 2 500 лева, а такава с 20 % по-малко. Това води до грешно посочен 3

ГПР, който не е 20 %, а 21.93%, или 27.88%, в зависимост от допускането дали е ГПР следва да се включи или не неустойка.

Посочен е грешен размер на ГПР, което води до нищожност на догвоора на основание чл. 28 във вр. чл. 24, ал.1, т.9.

Отделно в този вид текстът на чл. 2, б. „м“ от процесните договори не дава реална информация за това как се формира ГПР и отделните елементи, които последният включва.

Освен това, ГПР представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент, но той не подлежи на „заплащане“ от потребителя като отделен компонент, а се заплащат единствено конкретните разходи, включени в кредита – лихви, такси, неустойки и т.н. Бланкетна информация относно разходите, включени в общите разходи по кредита за потребителя, се съдържа в общите условия на договорите за заем, но тя отново не съдържа конкретна информация, даваща възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита. Още повече, настоящият състав счита, че в договорите за заем е посочен по-нисък ГПР от действителния. Това е така, тъй като в настоящия случай и годишният лихвен процент, и годишният процент на разходите са в размер на 2 5 %. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, като годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Не е възможно ГЛП да е равен на ГПР, доколкото дори да се приеме, че ГЛП е единственият разход по кредита (което в настоящия случай не е така), за определяне на размера на ГПР, съгласно посочената формула, най-малко влияние оказва и общият брой и размер на погасителните вноски, които водят до изменението му.