Определение № 800 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Варна, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900173 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. О. С., ЕГН ********** срещу „Варна Кредит Груп“ ООД, ЕИК 201056687 иск за приемане на установено, че сключеният на 24.08.2022 год. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитодател, договор за кредит № ******, обезпечен с ипотека, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 24 000 евро, при фиксиран месечен лихвен процент от 3,2 %, е недействителен на основание чл. 38 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7, 8 и 9 ЗКНИП, а в евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен, за приемане за установено, че само клаузата на чл. 6 от договора, е нищожна поради противоречието й със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

10, ал. 3 ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗКНИП .

По предварителните въпроси:

Доколкото по процесната търговска сделка ищцовата страна има качеството на потребител, то съобразно разпоредбата на чл. 113, изр. 2 ГПК исковете следва да бъдат разгледани по реда на глава XIII от ГПК – „Основно производство“.

В отговора на исковата молба ответникът твърди, че във връзка с вземанията му по процесния договор е образувано ч. гр. д. № ****/2025 год. на ВРС, по което са издадени заповед № ****/11.03.2025 год. за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ****/11.03.2025 год., вследствие на което е образувано ИД № ***/2025 год. на ЧСИ № 701 в КЧСИ.

В тази връзка с цел извършване на преценка относно допустимостта на настоящото производство и преюдициалния му характер спрямо евентуално образуваното исково такова като последица от депозирането на възражение срещу заповедта, то от ВРС следва да бъде изискана информация относно датата на връчване на заповедта и изпълнителния лист на длъжника – настоящ 1 ищец, както и за датата на уведомяване на заявителя, настоящ ответник, за депозираното възражение.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане в открито съдебно заседание като допустими и относими към предмета на спора.

Допустимо и относимо към него е и ищцовото искане за провеждане на ССчЕ с цел изчисляване на размера на годишния процент на разходите (ГПР).

С оглед преценката за съответствието му с императивните правни норми на ЗКНИП следва да бъдат допуснати служебно поставени въпроси относно наличието на евентуална негова промяна и размера на законната лихва по време на действието на съглашението.

СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от В. О. С., ЕГН ********** срещу „Варна Кредит Груп“ ООД, ЕИК 201056687 иск за приемане на установено, че сключеният на 24.08.2022 год. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитодател, договор за кредит № ******, обезпечен с ипотека, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 24 000 евро, при фиксиран месечен лихвен процент от 3,2 %, е недействителен на основание чл. 38 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7, 8 и 9 ЗКНИП, а в евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен, за приемане за установено, че само клаузата на чл. 6 от договора, е нищожна поради противоречието й със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

10, ал. 3 ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗКНИП .

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XIII от ГПК – „Основно производство”.

2

ИЗИСКВА от Варненски районен съд предоставянето на информация относно: датата на връчване на длъжника В. О. С. на издадените по ч. гр. д. № ****/2025 год. на ВРС заповед № ****/11.03.2025 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ****/11.03.2025 год. обстоятелството дали срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от В. О. С. и датата на която това е сторено; датата на уведомяване на заявителя „Варна кредит Груп“ ООД за подаденото възражение.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитодател, на 24.08.2022 год. е сключен договор за кредит № ******, обезпечен с ипотека, по силата на който му е предоставена главница в размер на 24 000 евро при фиксиран месечен лихвен процент от 3,2 % и ГПР от 45,93%. Според кредитополучателя всички дължими плащания следва да възлизат на 33 216 евро.

Твърди, че по съществото си договорът е такъв за потребителски кредит, поради което относими спрямо него са разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.

Ищецът сочи, че сумата е отпусната в евро, а връщането й на 12 месечни вноски е уговорено да може да бъде извършвано и в евро, и в лева – по избор на ищеца. Въпреки това, излага, че в договора не е посочен размерът на отделните вноски, вкл. в български лева, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, водещо, съгласно чл. 22 ЗПК, до недействителност на съглашението.

Пояснява, че нито към момента на сключване на договора, нито в последващ такъв, е могъл да предвиди и изчисли размера на вноските.

На следващо място излага, че уговорената в чл. 6 от договора мораторна неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави и по силата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК влече нищожност на целия договор. По-конкретно излага, че доколкото според клаузата, при забава на плащането на месечните вноски, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва до окончателното заплащане на дължимата вноска, то това означава, че на годишна база същата надхвърля с над 5 пъти законната лихва и по този начин се достига до излизане извън санкционната й функция. Превишаването спрямо законната лихва, счита че е несъизмеримо с евентуалните вреди на кредитора и води до надхвърляне на обезщетителната й функция.

Обезпечителната такава счита, че е накърнена поради едновременното обезпечаване на вземането и с ипотека. Счита и че предвиденото от чл. 6 от договора заплащане на лихва за забава върху непогА.ата част от главницата и дължимите възнаградителни лихви води до анатоцизъм, а оттам и до нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Счита и че посоченият ГПР не е коректно изчислен, доколкото не включва сумите, дължими по чл. 6 за мораторна неустойка. Счита, че макар и 3 да е уговорена като санкционна, бидейки дължима при неизпълнение на договорно задължение, клаузата води до скрито оскъпяване на кредита.

Намира, че тя не се явява обезщетение, а разход по него, който в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в ГПР. Поддържа и че с въпросната клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, което представлявайки нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, също води до недействителност на съглашението на основание чл.

22 ЗПК.

В постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответникът оспорва като допустим, но неоснователен предявения главен и евентуален иск. Признава сключването на процесния договор с ищеца, като уточнява, че крайният срок за погасяване на кредита е 24.08.2023 год. Пояснява, че правоотношението е обезпечено чрез договорна ипотека № 129, том III, рег. № 4749, дело № 491 на нотариус рег. № 61 в НК.

Оспорва, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит, респ. че спрямо него приложими са нормите на ЗПК и ЗПФУР. Счита, че тъй като видно от самия договор за кредит и този за учредяване на ипотеката, кредитът е отпуснат с цел погасяване на задължение на ищеца по сключен от него договор за покупка на друг недвижим имот, то относими спрямо него са нормите на ЗКНИП и чл. 143-148а ЗЗП, към които препраща чл. 40 ЗКНИП.

Възразява се срещу твърдението, че ищецът не е могъл да предвиди и изчисли размера на погасителните вноски, тъй като чл. 12 от договора съдържа погасителен план, в който е посочено, че кредитът се погасява на 12 вноски в евро със съответните падежни дати. Пояснява, че вноските представляват само дължимата месечна договорна лихва от 768 евро, а погасяването на главницата се извършва еднократно – при настъпване на крайния срок за издължаване - 24.08.2023 год. В тази връзка поддържа, че са спазени изискванията относно съдържанието на договора, поставени от чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗКНИП поради което счита, че същият не е нищожен. Възможността за погасяване в евро, уговорена в чл. 14 от съглашението, счита, че кореспондира с чл. 33 ЗКНИП.

Ответникът оспорва твърдението, че чл. 6 от договора предвижда дължимостта на мораторна неустойка, вкл. такава надхвърляща пет пъти законната лихва, нарушаваща добрите нрави или нейните функции и съответно водеща до недействителност на договора, с аргумента, че клаузата регламентира единствено начисляването на законна лихва върху месечните вноски за договорна лихва, което е допустимо с оглед техния паричен характер, а при забава в плащането на главницата, чийто падеж настъпва след 24.08.2023 год. законна лихва се дължи и върху самата нея.

В този смисъл и доколкото договорната лихва не е такава по чл. 10, ал. 1 ЗЗД твърди, че не е налице анатоцизъм, поради което заявява и че клаузата на чл. 6 не е нищожна.

Доводи за неоснователност са изложени и по отношение на ищцовите твърдения за нищожност, обоснована с размера на ГПР. По-конкретно, 4 изхождайки от задължението, поставено в чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП в договора да бъде посочен ГПР, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита, то ответникът поддържа, че в конкретния случай, освен договорната лихва, съглашението не предвижда заплащане на такси, комисионни, застрахователни премии и други допълни услуги, поради което счита, че информацията за размера на фиксираната договорна лихва от 3,2 % изпълва съдържанието на изискваната от закона подробна информация, поради което клаузата на чл. 5 от договора касателно ГПР e в съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Посочва, че освен това в чл. 5 от съглашението е конкретизирано какво се дължи от кредитополучателя.

Пояснява, че чрез § 1, т. 17 ДР на ЗКНИП законодателят е изключил от общите разходи по кредита онези такси и разходи, които потребителят дължи при неизпълнение. Счита, че ГПР е в законоустановените граници и доколкото в него се включва само договорната лихва.

В продължение на гореизложеното, ответникът твърди договорът не е нищожен и доколкото е спазено изискването на чл. 10, пар. 1, б. „ж“ от Директива № 2008/48/ЕО, тъй като при встъпване в правоотношението, видно от чл. 5, ал. 1, 2 и 3 от него, ищецът е разполагал с необходимата информация за разходите, които ще направи и които определят цената му. Имайки предвид, че в ГПР е включен само конкретно определеният разход за договорна лихва, то ответникът твърди, че ищецът е могъл да направи информиран избор, съобразно обхвата на своето задължение, съответно дали да сключи договора, каквато по същество е целта на предоставянето на информацията, упомената в чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Допълва и че с посочването в чл. 5, ал. 2 от договора на общата дължима сума е изпълнено и изискването на чл. 24, ал. 1, т. 11 ЗКНИП, съобразявайки вложеният смисъл в това понятие, изяснено в § 1, т. 15 от ДР на ЗКНИП. Заявява и че е спазено и изискването на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП ГПР да не надхвърля пет пъти законната лихва, чийто размер към датата на сключване на договора е 10%, поради което и клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора не е нищожна.

Ответникът счита, че служебно приложени следва да бъдат чл. 145, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, в която връзка от значение е обстоятелството, че всички клаузи по договора са индивидуално уговорени, респ. действителни. Обръща се внимание, че договорът не е сключен и при ОУ, изключващи възможността ищецът да влияе върху съдържанието им. Подчертава се възможността за отказ от сключването на или от вече сключения договор и последиците от това – чл. 9 и чл. 14 от съглашението, което се използва като довод в подкрепа на твърдението, че интересът не ищеца не е бил злепоставен или че той е бил третиран неравноправно като икономически слаб участник в оборота.