Решение № 166 от 16.10.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Тутракан, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20263430100035 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх. № 3907/14.10.2025 г. на Окръжен съд – Силистра, подадена от ищцата Е. Е. С. с ЕГН 9503245598 против ответното дружество „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, с която иска от съда да прогласи недействителността на Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 30.12.2024 г., сключен между страните.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от потребителското качество на ищцата и нейния настоящ адрес, служебно установен, който е гр. Главиница – чл. 113 ГПК, и от цената на иска, която е равна на предмета на договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а именно 15 000 лева, с равностойност в евро 7 669,38. В този смисъл се е произнесъл и състав на Окръжен съд – Силистра с Определение № 149/21.10.2025 г. по т. д. № 29/2025 г. преди делото да бъде изпратено по подсъдност на настоящия съд.

Платена е държавната такса от 306,78 евро.

Ищцата С. твърди, чрез своя процесуален представител, че сключеният договор е недействителен на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

24, ал. 1, т. 9 от във връзка с чл. 29, ал. 9 и чл. 38 от ЗКНИП, като навежда обстойни доводи за това в исковата молба. Основните от които, че: таксата от 2,5% върху заетата сума (375 лева) не е включена в ГПР от 63,17%;

1 в ГПР не са включени таксите за оценка на обезпечението и застрахователните премии; в ГПР не е включена неустойката от 4371,75 лева за непредоставяне на второ обезпечение, която неустойка, според ищеца, излиза извън присъщите ѝ функции и служи за неоснователно обогатяване на кредитора, като се за този аргумент на чл. 14 от ЗКНИП – че преценката за платежоспособността и оттук на необходимите обезпечения трябва да се направи преди предоставянето на кредита, а не както е в случая – до 20 дни по-късно, докогато трябва да се предостави второто обезпечение; поради горните доводи ГПР от 63,17% се явява неточен, освен това в договора не е посочено какви разходи участват за формирането на тази стойност.

Ответникът „Финстарт“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Изтъква доводи за действителност на процесната сделка, в т.ч. че възнаградителната лихва е единственият разход, който е взет предвид при определяне размера на ГПР. Възразява, че таксата за разглеждане на документи от 2,5% върху заетата сума следва да се включва в ГПР, тъй като се дължи преди сключването на договора. Признава, че застраховката гарантира интереса на кредитора от увреждане или погиване на ипотекирания имот, служещ за обезпечение на кредита, като по този начин се явява средство за управление на риска. Разходите за оценка на имота, служещ за обезпечение, е изцяло за сметка на кредитора, поради това не участва в ГПР. При вземане на решение за сключване на договора за заем кредитодателят е оценил кредитоспособността на клиента и е приел да поемем финансовия риск, при условие че клиентът предостави надлежно обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник. Затова неустойката за непредоставяне на такова обезпечение не излиза извън обезпечителните ѝ функции.

Ответното дружество представя платежни нареждания, разходни документи и справка за начислените суми и получените плащания по заема, като от тях е видно, че след приспадане на първоначалната такса от 375 лева, нотариалните такси и таксата за вписване на ипотеката, застрахователната премия и други неустановени начисления, на ищцата е преведена на 30.12.2024 по нейна сметка сумата от 14191,80 лева, а включените в справката по заема плащания (след първата платена такса от 375 лева) са общо 700 лева.

Ответникът предявява насрещни обективно съединени осъдителни искове за заплащане от ищцата на следните суми по договора, дължими като предсрочно изискуеми, в общ размер на 14 468,07 евро, от които: 7669,38 евро главница; 4969,60 евро договорна лихва, без посочен период; 453,22 евро остатък от мораторна лихва върху вноските от № 1 до № 15 вкл. по погасителния план; 436,97 евро остатък от начислени към 23.04.2026 г. разходи по чл. 17, ал. 2 от договора; 181,46 евро остатък от начислена на 31.03.2025 г. неустойка по чл. 17, ал. 3 от договора; 757,44 евро остатък от начислена на 11.05.2025 г. неустойка по чл. 17, ал. 4 от договора; в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорът е нищожен – да осъди 2 ищцата да заплати сумата от 7 669,38 евро (15 000 лв.), равняваща се на чистата стойност на кредита.

Ответницата по насрещния иск С. не депозира писмен отговор по него.

Предявените насрещни искове са допустими, като компетентността на съда се извлича на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 113 и чл. 103 от ГПК. Заплатена е държавна такса за тях в размер на 578,72 евро.

В съдебното заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Процесуалният представител на ищцата изпраща молба с вх.№ 5099/06.10.2026 преди заседанието, с която заявява, че поддържа иска.

Съдът, като взе предвид исканията на страните, техните становища и представените доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Предявеният от ищцата иск е по чл. 38 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП.

Основният насрещен иск на ответника е по чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а евентуалният – по чл. 39 във вр. с чл. 38 от ЗКНИП.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, договорът за кредит трябва да съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита.

Страните не оспорват, а и съдът е обявил с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че са сключили Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 30.12.2024, обезпечен с ипотека, поради което и на осн.чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП именно този закон урежда задължителното съдържание на договора.

По признание на дружеството кредитодател възнаградителната лихва е единственият разход, който е взет предвид при определяне размера на ГПР 63,17%.

Съдът намира обаче, че в общите разходи по заема, оттам и в ГПР, е следвало да се включи: таксата от 2,5% върху заетата сума (375 лева); таксите за оценка на обезпечението и застрахователните премии, които както признава кредиторът, служат за управление на риска му, т.е. в негова полза са; и неустойката от 4371,75 лева за непредоставяне на второ обезпечение, която излиза извън присъщите ѝ функции, тъй като, съгласно чл. 14 от ЗКНИП, преценката за платежоспособността и оттук необходимостта от обезпеченията трябва да се направи преди предоставянето на кредита, а не както е в случая – до 20 дни по-късно, поради което е очевидно, че под термина „неустойка“ се прикрива същинската природа на това начисление – да е възнаграждение за кредитора. Като не са включни всички тези разходи в общите разходи по заема, то и ГПР от 63,17% се явява занижено неточен, подвеждащ 3 потребителя.

Неоснователните са възраженията на ответното дружество, че тези разходи не следвало да се включват в общите разходи по заема, оттам и в ГПР.

Според съда, всички те са били известни на кредитодателя, представляват разходи по кредита, свързани пряко с него, и на осн.§ 1, т. 17 от ДР към ЗКНИП е следвало да бъдат включени в ГПР. Нормата гласи, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита.

Съдът споделя аргумента на ищцата, че в договора не е посочено какви разходи участват за формирането на тази стойност.

И двете нарушения: неточно посоченият ГПР, който се приравнява на липсващ; и непосочване на разходите, които го формират, засягат задължението на кредитора по чл. 24, ал.1, т. 9 от ЗКНИП.

Съгласно чл. 38 от същия закон, в този случай договорът е нищожен, поради което главният иск на ищцата следва да се уважи.

По насрещния иск съдът съобразява чл. 39 от ЗКНИП, според който, при нищожен договор потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Обявено е с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че на ищцата е преведена на 30.12.2024 по нейна сметка сумата от 14191,80 лева.

Включените в справката по заема плащания (след първата платена такса от 375 лева) са общо 700 лева, като в този случай дългът по чл. 39 от ЗКНИП, при уважаване на иска на ответника, би бил (14191,80 – 700,00) = 13491,80 лева = 6898,25 евро. Не са постъпили възражения срещу доклада по делото, поради което насрещният иск следва да се уважи до размера от 6898,25 евро главница и да се отхвърли за горницата и за всички останали компоненти на претендирания дълг.

Следва да се отхвърли изцяло искът по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението, тъй като, съгласно тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, направено в Решение от 15 юни 2023 г. по дело С520/21 на СЕС, не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя 4 обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, които е получил при нищожен договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане. В същия смисъл - Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК.

Според настоящия съдебен състав на Тутраканския районен съд, съдебната практика на СЕС и ВКС, касателно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, е ясна, конкретна и недвусмислена, освен това и задължителна за съобразяване от низовите съдилища. Същата функция има и чл. 39 от ЗКНИП, поради което следва да се съобразят тези решения, тъй като те имат за предмет на произнасяне въпроса, дължи ли се лихвата по чл. 86 от ЗЗД от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в решението на ВКС), и от поканата – в решението на СЕС. Второто е малко по-общо, но няма спор в съдебната практика и теория, че заявлението по чл. 410 или 417 от ГПК, както и исковата молба, имат значението на покана до ответника да изпълни претендираното от заявителя/ищеца вземане.

По разноските

На осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради пълното уважаване на главния иск ответникът дължи в пълен размер, разноските на ищцата за държавна такса от 306,78 евро и за адвокатски хонорар. С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, с който ищцата и адв. Б. Й. са договорили хонорар от 2500 лева, платим по банков път. Изявлението в договора, че възнаграждението е платено, не обвързва съда да приеме това за вярно, тъй като такова изявление може да бъде направено по отношение на плащане в брой и тогава има значението на разписка. При уговорено плащане на хонорара по банков път задължително трябва да се представи доказателство – така в т. 1 по ТР-6/2012-ОСГТК. Представено е платежно нареждане само за 1200 лева = 613,55 евро, поради което тази сума следва да се присъди като разноски за адвокатски хонорар. Или, общо 306,78 + 613,55 = 920,33 евро.

Ищецът по насрещния иск не е направил искания за присъждане на разноски.