Решение № 5422 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5422 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100510280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10081 от 28.05.2024 г., постановено по гр. д. № 53001/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 150-и състав, са прогласени за нищожни на основание чл.

26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите между ищеца Н. И. Д. с ЕГН **********, съдебен адрес град София, бул. „Македония“ № 18, сграда вътрешен двор, ет. 4, и ответното дружество „Ново Финанс“ ООД с ЕИК 203806803, седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, уговорките за неустойки, съдържащи се в чл. 2.6 и чл.

4.2, букви „б“ и „в“ от договор за заем № 530-СФ28.08.2019 г. и договор за заем № 525-СФ27.08.2019 г.

Със същото решение и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите ответното дружество „Ново Финанс“ ООД е осъдено да заплати в полза на ищеца Н. И. Д. сумата в размер на 10 478, 33 лв., заплатена при начална липса на основание на 03. 11. 2021 г. и на 15. 04. 2022 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022 г. до окончателното заплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 10 478, 33 лв. до пълния претендиран размер 10 880,69 лв.

С решението ответното дружество „Ново Финанс“ ООД е осъдено да заплати в полза на ищеца Н. И. Д. сумата в размер на 2 636 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

С Определение № 42406 от 18.10.2024 г., постановено по гр.д. № 53001/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 150-и състав, е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ответното дружество „Ново Финанс“ ООД за допълването на решение № 10081, постановено на 28. 05. 2024 г. от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по гр. дело № 20221110153001 по описа за 2022 г., в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени 1 процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Въззивникът твърди, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не бил спазен принципът на равнопоставеността, като съдът е формирал изводите си на база негативно лично отношение към една от страните. Сочи, че въпреки многократните искания за отвод на съдебния състав, същият не се е отвел от разглеждане на делото. Оспорва изводите на съда за липса на доказателства за основания за начисляване на „такса референция“, като сочи, че още с отговора на исковата молба ответникът е посочил, че тази такса се дължи съобразно общите условия към договорите, които общи условия са достъпни публично на електронната страница на ответника. Съгласно чл.4.6 от договорите за заем заемодателят се задължава при поискване от заемополучателя да издаде референция, в която да са посочени дължимите суми по двата договора за заем, която референция се издавала само срещу заплащане на такса. Въззивникът заявява, че не е налице твърдяната от съдебния състав предсрочна изискуемост на двата договора за заем, а заемните суми са изплатени предсрочно по инициатива на заемополучател. Сочи, че съгласно чл. 5.2 от договорите заемополучателят има право да погаси предсрочно заема ведно с дължимите лихви, такси и др. Твърди, че с оглед пълното плащане по договорите двата договора са били прекратени на основание изплащане на всички задължения по тях. В тази връзка излага доводи за недопустимост на производството поради това, че е недопустимо разглеждане в съдебно производство на нищожността на клауза на договор, който е прекратен. По отношение на изводите на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 4.2., б. „б“ и „в“ представлява неустойка, въззивникът сочи, че от приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установявало, че лихвеният процент по двата договора за заем не се е увеличавал, както и че тази клауза не е била прилагана. Твърди, че увеличението на лихвения процент се извършвало само с едностранно писмено уведомяване на заемополучател, като доколкото последният не е получавал такова уведомление, то и самият лихвен процент не е увеличаван.

Счита, че договореният лихвен процент не е променян през целия срок на договора.

Касателно таксата за заличаване на ипотеката сочи, че същата е посочена в общите условия, предоставени преди сключване на договора, като е дължима при пълно изплащане или погасяване на заема. Акцентира, че видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, заплатените неустойки възлизат на 4390,72 лева, като оставало неясно защо съдът е присъдил в полза на ищеца сумата от 10 478,3 лева. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Счита, че не е проявено тенденциозно отношение от страна на първоинстанционния съдебен състав спрямо ответника. Намира за правилни мотивите на съдебното решение касателно размера на предявените искове. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е депозирана частна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Намира за прекомерно присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение. Счита, че с оглед приложимата НМРАВ размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 830 лева. Излага подробно съображения за това, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като същото следва да е справедливо и обосновано и да не води до прекомерност. Наред с това поддържа доводите си, че съдебните разноските следва да бъдат пропорционално разпределени и загубилата делото страна следва да ги понесе. Моли съда да отмени постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение и да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до 500 лева, както и да присъди разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част на иска.

В срока по чл. чл. 275, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

2

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на оплакването, че са били налице основания за отвод от страна на съдията, разглеждащ делото по смисъла чл. 22 ГПК ненаправен такъв, настоящият съдебен състав намира, че горните обстоятелства не обуславят нищожност на постановения съдебен акт, а следва да бъдат преценявани в хода на инстанционния контрол на съответния акт. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2023 от 21.11.2023 г., с което е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение, е посочено, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Изрично е посочено, че съдът следва да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото.

Софийският районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от договор за заем № 530-СФ28.08.2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г. са нищожни като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП, както и нарушаващи добрите нрави, както и с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 880,69 лева, представляващи недължимо платени неустойки по двата договора за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните са сключени два договора за заем, както и че същите съдържат клаузи за неустойки с посоченото съдържание; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

Между страните по делото не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между тях са били сключени договор за заем № 530-СФ28.08.2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия по делото договор за заем № 530-СФ28.08.2019 г. Съгласно чл.1.1 заемодателят предоставя в заем на заемополучателя сумата от 8 500 лева, а заемополучателят се задължава да върне същата на заемодателя при условията на договора. Съгласно чл. 2.1. от договора заемополучателят се съгласява да върне заемната сума при спазване на следните индивидуални условия, описани по-долу в договора и в нарочно създадена погасителен план в Приложение № 1 към договора. В чл.2.2 е посочено, че заемната сума се предоставя на заемополучателя при следните параметри: вид на предоставения заем – ипотечен/потребителски; размер на заемната сума: 8 500, срок на договора-60 месеца, дата на първа погасителна вноска – 29.09.2019 г., място на плащане – Варна, крайна дата на връщане на цялата сума – 29.08.2024 г. ; фиксиран лихвен процент по заема – 36 %, като 3 дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се разпределя и дължи ежемесечно до 29-о число на месеца, считано от 29.09.2019 г. Размерът на ежемесечните вноски изчислени на база дължима лихва по чл. 2.2. б. „ж“ и част от главницата в общ размер на 307,13 лева, платими ежемесечно до 29-о число на месеца като вноска на текущия месец, считано то 29.09.2019 г., като видът на погасителния план е на анюитетни вноски.

Съгласно чл. 2.2, б. „И“ през целия срок на заема, заемополучателят погасява само дължимата лихва (б. „ж“) и част от главницата. Съгласно чл. 2. 6 от договора при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент /“Наказателна лихва“/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. В чл. 2.7 е посочено, че при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за плащане, определени в чл. 2.2, б. „з“ от договора, както и при неизпълнение задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 има право да прекрати договора като иска предсрочно прекратяване на остатъка от заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60 % изчислена върху пълния размер на заемната сума. В чл. 4.2, б. „б“ е посочено, че заемодателят има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви, не се погасяват в сроковете, определени в договора.