Определение № 398 от 10.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Варна, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900739 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. Д. А. с ЕГН ********** от гр.В, срещу „Ново Финанс“ООД гр.В,.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим.

Предвид целта на предоставяне на кредита, естеството на предявените искове и предявяването им от кредитополучател физическо лице, ползващо се с потребителска закрила, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.

С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 140 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за ответника да уточни еднозначно дали искът за нищожност на договора за ипотека е съединен кумулативно с иска за нищожност на договора за кредит, като съобрази, че при евентуалното съединяване условието за разглеждане на евентуалния иск е отхвърлянето на главния, а обусловените искове се предявяват в условията на кумулативност.

При неизпълнение исковата молба ще бъде оставена без движение.

1

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения с нея иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание на основание чл.113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 15.05.2026 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и копие от отговора на допълнителна искова молба.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от П. Д. А. с ЕГН ********** от гр.В,, ж.к. „*“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу „Ново Финанс“ООД с ВИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр.В,, ул.“Иван Страцимир“2, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за заем №1404-ВН-21.06.2023г. и Договор за заем №1403-ВН21.06.2023 г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.24, ал.1, т.

6-9, чл.10 и 12 от ЗКНИП, а евентуално чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и на Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в НА 6, т. 8, вх. рег.

17747/21.06.2023г., дв.вх. рег. 17612/2023г., н.дело 10534/21.06.2023г., на основание чл.170 от ЗЗДВ, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни клаузите на чл.2.5-2.13, чл.2.15 и чл.2.18 от договорите за заем на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т. 5 и т.19 от ЗЗП.

В исковата молба се поддържа, че за събиране на сумите по процесните договори ответното дружество е образувало ч.гр.д. №4192/2025г. на ВРС, като в полза на ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за главници и възнаградителни лихви по Договор за заем №1404-ВН-21.06.2023г. и Договор за заем №1403-ВН-21.06.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.05.2025г. и е влязла в законна сила. Твърди се, че договорите противоречат на потребителското законодателство и на добрите нрави. Евентуално се поддържа нищожност на атакуваните договорни клаузи поради неравноправност. Въведените пороци са за неразбираем език на договора за кредит поради уговорената гаранционна вноска от 25 %, която се връща обратно на кредитора, но същевременно се олихвява с възнаградителна лихва, а оттам и за неяснота на ГПР. Твърди се, че по договора ищцата реално е получила само 11196.49 лева, а остатъкът от заетата сума в размер на 90903.51 лева е върната незабавно на ответника, на няколко транша, т.е. ищцата е ползва реално само 11% от земната сума. Поредицата от трансакции само симулира изпълнение, но не представлява реално финансиране. На практика заемателят кредитира заемодателя с размера на гаранцията. Подобно положение е несъвместимо с чл.24, ал.1, т. 6-9, чл.10 и 12 от ЗКНИП, представлява злоупотреба с договорната свобода и има за цел да заблуди потребителя относно действителните му задължения. Поддържа се също, че действителният размер на ГПР надхвърля 130%. По евентуалните искове за частична недействителност на отделни договорни клаузи се излагат твърдения за тяхната неравноправност на основание чл.143, ал.2, т. 5 и 19 от ЗЗП.

Неустоечната клауза по чл.2.5. се твърди да създава значително неравновесие в правата на страните, тъй като е с неустановен краен срок и не отчита 2 размера на обезпечението, с което е обезпечен дългът. Клаузите по чл.2.6., 2.7., 2.8., 2.9. и 2.13. не отчитат действителния размер на заема и факта, че наред с това се дължи и наказателна лихва в размер на 0.067% за всеки ден забава, начислена върху остатъчната заемна сума, което представлява 24,12% на година. Клаузата по чл.2.10. предвижда допълнителна неустойка в размер на 5% за „юридическо обслужване", при условие, че ответникът се представлява от адвокат и при спечелване на делото съдилищата му присъждат адвокатски хонорар. Клаузата на чл.2.12. противоречи на задължителната практика, че при предсрочна изискуемост се дължи само непогасеният остатък от главницата и законна лихва, но не и възнаградителна лихва, до пълното погасяване на заемната сума. Клаузата на чл.2.15. не отчита размера на неизпълнението от страна на длъжника и създава непропорционална тежест. Чл.2.18. противоречи на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като ответникът получава от ищеца лихва върху гаранцията от 25%, само защото сумата е пребивавала по сметката му за около 10 минути. Клаузата на чл.5.6. не позволява на заемателя да прецени икономическите последици от сключения договор. Общият размер на включените в договора неустойки е 87.45 %, което надхвърля тяхната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е отчетено също, че ищцата е ползвала само 11% от заетия ресурс, а бива санкционирана чрез начисляване на лихви и неустойки върху 100% от него. Размерът на санкцията е непропорционално висок. По предявения иск за нищожност на договора за ипотека се твърди, че в случай, че бъде установено, че договор за заем № 1404-ВН-21.06.2023 и Договор за заем № 1403-ВН-21.06.2023 са нищожни, то би се оказало, че обезпечените вземания не съществуват и липсва тъждество между тях с посочените в договора за ипотека, което представлява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 170 ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че ищцата не е усвоила цялата заемна сума. Поддържа, че към момента на сключване на процесните два договора за заем между страните са били действащи други шест договора за заем, сключени в периода 28.01.20019г. – 20.07.2021г. Страните са се съгласили, че с част от отпуснатите два нови заема ищцата ще погаси предходните си задължения в общ размер на 59497.21 лева, както и задължения към трети лица, а дружеството е следвало да заличи учредените предходни три договорни ипотеки (чл.4.1. и чл.4.1.4. от договора).

Извършените от ищцата на 21.06.2023г. плащания са осчетоводени за погасяване на натрупалите се задължения по предходните шест договора за заем. Твърди, че изготвените от кредитора документи, макар и да са унифицирани, са ясни по отношение на съществените елементи на задълженията на кредитополучател, а процесните договори съдържат всички задължителни реквизити по чл.24 от ЗКНИП. ГПР в размер на 19,24% е оповестен като определен от единствен разход за фиксирана лихва - 25% за първите 12 месеца от сключване на договорите и 15% след изтичане на първите 12 месеца от сключване на договорите до края на срока им. Други разходи извън възнаградителната лихва не са включени във формулата на ГПР, противно на поддържаното от ищеца твърдение. ГПР се изчислява преди сключване на договорите, но при формиране на формулата за неговото изчисляване, не се допуска да се залагат компоненти /допълнителни разходи/, които се дължат при нарушаване на договора. Всички текстове на договорите, установяващи заплащане на обезщетения, такси и неустойки, свързани с 3 нарушаване на договора не се включват в ГПР. Разходите по заличаване на ипотеката също са изключени от ГПР. В случая задължаването на потребителя с тях е станало с договора за учредяване на ипотека (чл.5) и затова не следва да се отчитат като допълнително оскъпяване. По процесните договори не се установява поето задължение от заемополучателя да заплаща такси, суми, при точно изпълнение на договорните задължения, които да следва да бъдат включени в ГПР, така че ГПР се явява съобразен с ограниченията на чл. 29, ал.

9 от ЗКНИП. Внесената гаранционна вноска е заложена във формулата при изчисляване на ГПР. Ето защо в договора е посочен ГПР от 19,24% - именно взимайки предвид и залагайки във формулата плащането на гаранционната вноска и нейното връщане обратно на заемополучателя. Гаранционната вноска е в размер на уговорената годишна възнаградителна лихва и на първо място обезпечава изпълнението за първите 12 месеца от ползването на кредита и на второ място - служи по волята на страните за погасяване на задължението по вноските за възнаградителни лихви, т.е. за същата тази първа година. Освен това договорената гаранционна вноска покрива основен разход по кредита - за лихва, и не следва да се третира като допълнителен разход.

Оспорва твърденията за нищожност на договорите поради противоречие с морала, с твърдения, че договорната лихва не превишава допустимият размер на ГПР по чл.29, ал.9 ЗКНИП, като цитира съдебна практика. Щом законът допуска за потребители възнаградителната лихва да е до 50% годишно, уговорките в процесните договори за значително по-нисък размер не са в противоречие на добрите нрави.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.1 от ГПК на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, както следва: в тежест на ищеца е да установи положителните факти, на които се основават релевираните от него пороци на атакуваните сделки, а в тежест на ответника е да установи валидността на процесните договори и по-конкретно тяхното съответствие с императивните съдържателни изисквания и с добрите нрави, изпълнение на задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите и индивидуалното договаряне на условията по договорите.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, извършване на справка в счетоводството на ответника и съответните справки, да даде заключение по следните въпроси:

1. Да установи какъв е действително усвоеният размер на кредите по Договор за заем № 1404-ВН-21.06.2023 и Договор за заем № 1403-ВН21.06.2023, преведен по сметките на заемополучателя, като се ползват и банковите извлечения по делото.

2. Да посочи размерите, датите и получателите на всички плащания, извършени от заемодателя и заемополучателя по Договор за заем № 1404-ВН4 21.06.2023 и Договор за заем № 1403-ВН-21.06.2023.

3. Да установи каква част от заемната сума по Договор за заем № 1404ВН-21.06.2023 и Договор за заем № 1403-ВН-21.06.2023 е върната незабавно на ответника след постъпването й по сметката на ищеца и по какъв начин са осчетоводени тези плащания.