Решение № 481 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря АНА Д. И.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело № 20254400100201 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба /ИМ/, депозирана от ищеца В. П. П. чрез пълномощника му адвокат Б. Л. от САК от упълномощеното АД „Милованови“ гр. София против ответника „Юробанк България“ ЕАД, гр. София, ЕИК 000694749. В ИМ се твърди, че на 27.03.2018 г. между ищеца и ответната Банка е сключен договор за банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ищеца в качеството на кредитополучател кредит в размер на 117 000 лв. за покупка на недвижими имоти и за други разплащания. Твърди, че на 28.03.2018 г. между ищеца и ответната Банка е сключен договор за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на гореописания договор за банков кредит, по силата на който ищецът е учредил договорна ипотека в полза на Банката върху закупените с кредита имоти – апартамент № 4, находящ се в гр. *************** и гараж №* на същия адрес. Твърди, че с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 981/22.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1874/2020 г. на ПлРС, ищецът е осъден да заплати на Банката следните парични суми: сумата от 113 481,89 лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.05.2020 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 32,75 лв., представляваща 1 непогасена възнаградителна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 12.01.2020 г., сумата от 3 793,10 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 10.01.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 17 лв., представляваща такси за периода от 11.03.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 86,40 лв., представляваща разноски по кредита за периода от 16.03.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 84,25 лв., представляваща застраховки по кредита за периода от 20.02.2020 г. до 18.05.2020 г. и сумата от 5 100,83 лв. за разноски в заповедното производство. Твърди, че въз основа на издадения по горепосоченото ч.гр.д. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 532/2021 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*** и район на действие ПлОС и същото е висящо към датата на подаване на ИМ, като принудителното изпълнение към този момент е насочено към първия от ипотекираните имоти, а вторият вече е продаден на публична продан. Твърди, че при издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК заповедният съд не е извършил служебна проверка за действителността на договора за кредит, при която според ищеца е следвало да се констатират нарушения на изискванията на чл. 23 ал. 1, чл. 24 ал. 1 т. 5-9 и т. 11 и чл. 25 ал. 3 от ЗКНИП, които водят до нищожност на договора за кредит. Според ищеца в сключения договор за кредит е нА.це неяснота относно договорения годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в чл. 5 от договора ГПР е посочен като абсолютна стойност о т 4,68 %, а в чл. 5 ал.3 от договора са посочени възможни разходи по кредита, но без всеки от компонентите на ГПР да е конкретизиран по основание и стойност. Счита, че начинът на формиране на ГПР е останал неясен за ищеца, тъй като е нА.це неправилно математическо изразяване и не са включени всички разходи. Наред с това ищецът се позовава на липса на подписан от страните погасителен план, съдържащ всички изискуеми реквизити съгласно чл. 9 от ЗКНИП, тъй като в подписания не е посочен размера на първите три вноски, а останА.те вноски включват главница и лихва и е нА.це неяснота относно това каква част от застрахователната премия се включва в погасителната вноска, а сумата от погасителните вноски не води математически до сумата от 211 571,22 лв., която следва да калкулира всички платежи по кредита. Според ищеца липсва изискуемата методика съгласно чл.

25 от ЗКНИП, тъй като след 01.07.2018 г. Банката е продължила да използва индекс СОФИБОР без основание за прилагането му, а въз основа на решение от 16.03.2017 г. на УС на БНБ се преустановява изпълнението на дейностите, 2 свързани с изчисляване и публикуването му и за ищеца не е ясно след този момент какъв лихвен процент /ЛП/ е прилаган по кредита. Счита, че е нА.це грешно изчисление на ЛП по кредита, тъй като ищецът не е получил в пълен размер отпуснатия кредит в размер на 117 000 лв. и според него ЛП е следвало да се начислява върху 116 500 лв.. Счита, че не е дължал такса в размер на 500 лв. по чл. 6 ал. 1 от договора за кредит съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, тъй като същата съставлява такса свързана с усвояване и управление на кредита. Позовава се на цитирана практика на СЕС, ВКС и други съдилища в страната. Твърди, че нищожността на договора за кредит води до нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека, който го обезпечава поради липса на основание за сключването му. При тези фактически твърдения, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., сключен между страните за сумата от 117 000 лв., както и нищожността на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 161 том II рег. № 2601 дело № 257/2018 г. по описа на нотариус С. И.а, рег.

№ *** на НК и район на действие ПлРС поради нищожността на договора за банков кредит. Претендират се направените по делото разноски и се иска присъждане на адвокатското дружество на възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ по делото поради финансовите му затруднения.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Д. М., в качеството на пълномощник на ответника „Юробанк България“ ЕАД, гр.

София, с който се оспорва допустимостта и алтернативно основателността на исковете и се излагат подробни възражения в тази насока. С отговора на ИМ се ответникът възразява, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на ЗКНИП относно ГПР, като в чл. 5 от договора за кредит са посочени кои стойности се взимат предвид при опреД.е на ГПР и е спазена формулата, предвидена в Приложение № 1 от ЗКНИП. Възразява, че при сключване на договора за кредит е подписан погасителен план, неразделна част от него, който представя с отговора и в който ясно са посочени дължимите суми по кредита, усвоената сума по кредита, гратисен период от 2 вноски, 345 вноски с ясен размер и последна 348 вноска, която е изравнителна, обстоятелството, че във вноските е включена и застрахователната премия. Възразява, че в договора ясно е посочен начинът, 3 по който се формира ЛП, като същият се определя от фиксирана договорна надбавка от 3,787 % + референтен лихвен процент /РЛП/ - СОФИБОР, който индекс се определя от БНБ въз основа на обективни фактори и Банката няма влияние върху формирането му. Твърди, че след преустановяване на публикуването на индекса СОФИБОР Банката е изготвила план, който е публикуван на официалният й сайт, в който публично е достъпна информацията относно промяната на приложимия лихвен процент по кредитите. Възразява, че съгласно чл. 10 ал. 1 изр. 1 от договора за кредит при актуА.зиране на приложимата годишна лихва по кредита размера на предстоящите непадежирА. вноски по кредита се променя, за което кредитополучателят е дал своето изрично съгласие при сключване на договора. Възразява, че ищецът е получил изцяло отпуснатия кредит в размер н а 117 000 лв., за което представя банково бордеро, а сумата от 500 лв. е платена от ищеца преди сключване на договора за кредит и не съставлява такса, свързана с усвояване на кредита по смисъла на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП.

В о.с.з. ищецът не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Б. Л. от САК поддържа предявените искове. В депозираната по делото молба от 03.11.2025 г. с характер във втората й част на писмени бележки ищецът чрез пълномощника взема становище по съществото на спора, като поддържа, че са нА.це два основни недостатъка на договора за кредит, а именно нА.це е неяснота как се променят разходите по кредита и в частност лихвата по кредита и е нА.це грешно представен ГПР при сключване на договора.

Позовавайки се на решение на СЕС от 13.02.2025 г. по дело С-472/23 ищецът поддържа, че потребителят трябва да може да предвиди как се променят разходите по кредита и в частност лихвата по кредита като основен разход.

Счита, че съгласно цитираното решение спазването на изискването за яснота по чл. 10 § 2 от Директива 2008/48, наричана за краткост по-долу Директивата, предполага предоставената в клаузите на договора за кредит информация да е такава, че всеки среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен относно нА.чието на събития, които могат да предизвикат промяната на разходите да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите от тях икономически последици, т.е. основанието и методът на промяна на разходите свързани с предоставяната услуга да са представи така, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии евентуалните 4 изменения на тези разходи. Според ищеца изброяването в договор за кредит на определени обстоятелства, обосноваващи увеличаване на разходите във връзка с изпълнението на договора без обаче относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействието им върху посочените разходи, представлява нарушение на задължението за информиране, предвидено в разпоредбата на чл. 10 § 2 от Директивата. Поддържа, че изискването на посочената разпоредба на Директивата е транспонирано в чл. 24 ал. 1 т. 8 от ЗКНИП, в редакцията му към датата на сключване на договора, която се цитира. Поддържа, че към датата на сключване на договора е уговорена променлива компонента СОФИБОР, въпреки, че към този момент ответникът вече е знаел, че след 4 месеца се прекратява ползването на СОФИБОР и Банката е следвало да информира потребителя още към този момент кой индекс ще се прилага след това, тъй като е недопустимо да се прилага свободно избран от Банката индекс, който не е предвиден в договора между страните. Позовава се на ПЗР на ЗКНИП, в сила от 01.07.2018 г., в които е предвидено, че разпоредбите на чл. 25 ал. 6, 7 и 8 от ЗКНИП се прилагат и за договорите за кредит за недвижими имоти на потребители, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползват пазарни индекси, сред които СОФИБОР, като счита, че тази разпоредба не освобождава банката от задължението й при сключване на договора да даде предвидимост на промяната в лихвения процент по кредита. Счита, че придаденото обратно действие на разпоредбите единствено задължава заместващият индекс да е „бенчмарк“ по смисъла на регламента, но изискването за това кой индекс и при какви условия ще се прилага е било нА.це още към датата на сключване на договора. Според ищеца промените от 01.07.2018 г., оказващи влияние върху договора за кредит означава, че индекса СОФИБОР се замества с бенчмарк, който обаче трябва да отговаря на конкретни законови изисквания, а действително приложеният от Банката индекс ПРАЙМ е толкова неясен, че не отговаря на изискванията за прозрачност на индексите. Заключава в тази насока, че е нарушено правото на потребителя да предвиди промените в разходите и конкретно основният такъв - лихвения процент по кредита, поради което е нА.це нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 8 от ЗКНИП, водещо до нищожност на договора за кредит. По отношение на второто нарушение на закона при сключване на договора за кредит свързано с ГПР ищецът 5 поддържа, че от една страна е нарушено изискването на яснота на ГПР по кредита, а от друга е нА.це грешното му пресмятане в договора. Поддържа, че в чл. 5 от договора е посочен единствено ГПР като абсолютна процентна стойност от 4,68 %, но при конкретизирането на разходите в чл. 6.1 от договора е посочена месечна такса от 3,50 лв., а не реалната такава по кредита в размер на 6,95 лв. и това води до различен размер на ГПР по кредита. Като се позовава на заключението на вещото лице по приетата СИЕ, съгласно което ГПР при месечна такса от 3,50 лв. е 4,63 %, а при месечна такса 6,95 лв. е 4,68 %, както и на Приложение № 1 към чл. 29 ал. 2 б. „д“ от ЗКНИП, съгласно което резултатът от изчисленията се изразява с точност до поне един знак след десетичната запетая, а когато следващото число след десетичната запетая е по-голямо или равно на 5, предходното след десетичната запетая число се закръгля с една единица нагоре, счита, че след като от договора не става ясно коя сума за месечна такса по кредита е взета предвид при формиране на ГПР, то може да се направи извод, че е нА.це неяснота и неточно посочване на ГПР и поради това нарушение по чл. 24 ал. 1 т.9 ЗКНИП, водещо до нищожност на договора за кредит. Според ищеца Банката е можела да посочи в договора действителната такса по договора за кредит в размер на 6,95 лв., но не го е направила, а наред с това дължимостта на тази такса не се установява от представения по делото договор за пакетна услуга „Моето семейство“, което още в по-голяма степен накърнява правото на потребителя да знае как се формират разходите по кредита му. Позовавайки се на съображение 55 от решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 ищецът поддържа, че при съобразяване на чл. 3 б. „ж“ от Директивата може да се изведе извод, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, а при съобразяване на предходно решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С448/17 може да се направи извод, че в договора е задължително да има посочване какви данни служат за изчислението на ГПР, тъй като в противен случай непосочването се приравнява на ситуация, в която ГПР е посочен само като математическа формула без да предоставя необходимите за това изчисление данни, в която не може да се приеме, че потребителят е напълно запознат с условията на бъдещото изпълнение на сключения договор. Ищецът цитира и практика на ВКС и СГС, касаеща приложението на чл. 19 ал. 1 от 6