Решение № 17588 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17588 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20261110100429 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Финстарт“ ЕООД срещу ответника Г. Г. Г., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 2556,45 € – главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 14.10.2025 г., до окончателното плащане; 1118,40 € – договорна лихва за периода от 23.05.2024 г. до 21.07.2025 г.; 95,86 € – разходи по тарифа на заявителя за уведомяване на длъжника при забава съгласно чл.

17, ал. 2 от договора за кредит; 981,94 € – неустойки за събиране на вземания по чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 и 4 от договора, и 18,45 € – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.12.2022 г. до 01.05.2025 г. – задължения по Договор за паричен заем „Финстарт дискаунт“ (потребителски кредит) от 23.05.2024 г., сключен между страните по делото.

Ищецът твърди, че на 23.05.2024 г. страните сключили договор за ипотечен кредит, по силата на който на ответника били изплатени 5000 лева, които следвало да върне с лихва в размер на 9523,40 лева за срок от 60 месеца.

Общият дълг бил 14 523,40 лева. Ответникът платил някои вноски, но изпаднал в забава, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на 08.05.2025 г., и ищецът имал право да иска целия остатък от задължението по договора. Затова се иска да бъде осъден да плати целия остатъчен размер на главницата, неплатената част от договорната лихва до датата на предсрочната изискуемост, лихва за забава, както и уговорените в договора неустойки – по чл. 11, ал. 3 – за непредоставено обезпечение; по чл. 17, ал. 3 и 4 – за разходи за събиране на вземането и обявяване на предсрочна изискуемост.

1

В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – Г. Г. Г..

В съдебното заседание ищецът е поискал решаване на делото с неприсъствено решение, което е отказано поради невъзможност съдът да прецени вероятната основателност на иска, без да извърши пресмятания, като се поддържа, че годишният процент на разходите бил определен според предписанията на ЗКНИП.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 23 – 38 от частно гражданско дело № 48845/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав („заповедното дело“), Договор за паричен заем „Финстарт дискаунт“ от 23.05.2024 г., който има характеристика на потребителски кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, ищецът се е задължил да предостави (според текста на договора) на ответника 5000 лева, които ответникът да върне за 60 месеца с 50 % годишна лихва, като в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 63,04 %. Първите 20 вноски покриват само лихвите по кредита. В чл.

4.9. от договора е декларирано, че ищецът не бил запознат с цената на застраховката на имота към датата на подписване. Съгласно чл. 6.2. е посочено, че с отпускане на заема ищецът ще си удържи такса за разглеждане на искането в размер на 125 лева, които няма да бъдат преведени на ответника.

В чл. 6.4. е предвидено, че ищецът ще застрахова имота, който следва да бъде ипотекиран в негова полза, и застрахователната премия ще се удържи от намалената със 125 лева сума по договора за кредит. Съгласно чл. 11 ответникът се задължава да обезпечи изпълнението на договора за кредит освен с ипотека и с учредяване на поръчителство от лице над 21 години с нетно трудово възнаграждение над 1000 лева месечно, което няма просрочени задължения по кредити и други, и работи повече от 6 месеца по безсрочен трудов договор, като съгласно чл. 11, ал. 3 при неучредяване на поръчителство се дължи „неустойка“ в размер на 3236,60 лева.

Съгласно представения на лист 37 – 38 погасителен план вноските за главница от 20-та до 24-та са в размер на 215,35 лева; частта от главница за вноски от 25-та до 36-та включително е в размер на 903,54 лева; за вноски от 37-ма до 48-ма включително – 1474,67 лева, и от 49-ма до 60-та – 2406,44 лева.

Разходите по кредита без неустойка възлизат на 14 523,40 лева, а с неустойка – на 17 760 лева

Съгласно представено от ищеца на лист 41 от заповедното дело дебитно писмо от датата на сключване на договора за кредит – 23.05.2024 г., издадено от „ДЗИ – общо застраховане“ АД задължението за застраховане на ипотекирания имот е в размер на 53,24 лева, а съгласно платежно нареждане на лист 45 на ответника на 23.05.2024 г. са преведени 4343,76 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен 2 състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 17 ЗКНИП като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 17 ЗКНИП представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 38 ЗКНИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 39 ЗКНИП.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените 3 принципи имат следното изражение:

По делото ищецът твърди, че настоящият съд нямал право да преценява дали неустойката за неосигуряване на поръчител била разход, който следвало да се взема предвид като част от „общия разход“ по кредита, и оттам – като част от ГПР, тъй като била разход за неизпълнение на задължение по договора за кредит, като се позовава и на „актуална“ съдебна практика – Решение № 57/24.03.2026 г. по гражданско дело № 8/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Настоящият съдебен състав никак не е обвързан от съдебната практика на Апелативен съд – Пловдив, но пък за сметка на това е обвързан от задължителната сила на тълкуванията, дадени от Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания. Последният е опитал да посочи, че безогледния формализъм на тълкуването на задълженията за „неустойка“, приложен в цитираното решение, противоречи на изричното задължение на държавите от Европейския съюз съгласно чл. 22 от Директива 2008/48/ЕО да не допускат възможност правилата на тази директива вкл. относно изчисляване на ГПР, да могат да се заобикалят поради начина на формулиране на договорните клаузи – т. 41 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България.

Ясна е практиката, че всички отнапред ясни разходи, свързани с условия за отпускане на кредита, следва да се тълкуват като част от „общия разход“ по този кредит – т. 42 – 43 от последното цитирано решение, а по отношение на всякакви разходи във връзка с изисквания за учредяване на обезпечение по потребителски кредит – т. 92 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 „АПС бета България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Следователно в случая не сме изправени пред неустойка за неосигуряване на поръчител. Напротив – в чл. 11 от договора между страните са налице две търговски оферти – за обезпечен с ипотека и поръчител кредит при разходи общо 14 523,40 лева, и за такъв, обезпечен само с ипотека при разход 17 760 лева. Това не са някакви условия, чието изпълнение е оставено на възможностите на длъжника, за да се търси дали има договорно неизпълнение и да се намалят рисковете от него. Става въпрос за търговска практика за хладнокръвно изнамиране на начин да се „издои“ длъжника с няколко хиляди лева повече. За това народът използва израза „пладнешки обир“ и не може с мисловни трикове и еквилибристики на правния формализъм ищецът да се опитва да получи тези пари от държавен съд, който спазва закона – около вратата на полето за настоящия съд има и европейска ограда.

Отделно от това таксата за отпускане на кредита от 125 лева – самата тя нищожна, тъй като е за усвояването му и е забранена от чл. 27, ал. 2 ЗКНИП – не може да се смята, че е част от „чистата стойност“ на кредита, получена от потребителя (главницата), тъй като тя е за него разход, а не благо, което ще получи. Декларацията на ищеца, че той не можел да знае колко ще са разходите за застраховка на ипотекирания имот пък е очевидна лъжа с оглед на представеното от самия него дебитно писмо от същия ден, че е определена такава премия от застраховател. Това означава, че ако е положил дължимата се грижа на добрия търговец, ищецът много бързо е можел да узнае поне офертни премии на няколко застрахователя, и неговата „невъзможност“ да 4 проучи пазара се дължи или на мързел, или на умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение. И ако на потребителя е позволено да е неопитен и да се мами, на съда не е – разходите за застраховка от 53,24 лева също са били предварително известен на ищеца точно по размер разход по кредита, и е следвало да се включат в „общите разходи“, от които се изчислява ГПР, а не в главницата като „чиста стойност на кредита“. Следователно „главницата“ по кредита – чистата му стойност е в размер на разликата между 5000 лева и сбора от 125 лева и 53,24 лева, или 178,24 лева, т.е. ГПР се изчислява от „чиста стойност“ от 4821,76 лева, а не 5000 лева.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e2342d6-c110-4c5e-b27b-1b4f536ee340