Решение № 2833 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2833 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20211110213818 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „***“ АД, ЕИК: *** чрез юрк. В. Н.

П., срещу наказателно постановление № *** на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. С обжалваното НП на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) на дружеството-жалбоподател (банката) е наложено административно наказание глоба в размер на *** (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, за което за изложени подробни съображения. В хода на съдебните прения, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрк. П., която излага допълнителни аргументи за отмяна на НП.

Алтернативно твърди, че извършеното представлява маловажен случай.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Със съпроводително писмо с вх. № *** въззиваемата страна и административнонаказващ орган сочи, че жалбата е неоснователна, НП е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и случаят не маловажен, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази насока са изложени доводи и в хода на съдебните прения.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Д. Х. била кредитополучател по договор за банков кредит *** , сключен с „***“ АД (банков кредит за недвижим имот/кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот – съгл. чл. 1, ал. 1 от договора). Банката отпуснала на Д. Х. кредит в размер на *** лева, като сумата следвало да послужи за рефинансиране на ипотечен и на потребителски банков кредит към „Централна кооперативна банка“ АД.

При предварителните проверки, преди сключване на горепосочения договор, било установено, че съпругът на Д. Х. - Х.Х. който също бил оформен като кредитополучател по договора, е длъжник в просрочие в Централен кредитен регистър към „***“ АД. Въз основа на това, от страна на „***“ АД като допълнително условие за усвояване по кредита било поставено изискване да бъде подсигурена сума в размер на три месечни вноски, представляваща неснижаем остатък, която се блокира по кредита. В тази връзка, в чл. 2, ал. 1 от договор за банков кредит № HL ***, били посочено, че „Сумата в размер на *** лв. (шестдесет хиляди и двеста лева) представляваща лимита за рефинансиране, се усвоява по сметка на кредитополучателя Д. Д. Х. с IBAN *** в „***” АД, след подсигурена сума в размер на три месечни вноски, представляваща неснижаем остатък, блокирана за целия срок на кредита до издължаването му и след представяне в банката на: ...“.

За да осигури парите за три вноски неснижаем остатък, Д. Х. сключила с „***“ АД договор за потребителски кредит № F L *** в размер на ***(две хиляди) лева.

Във връзка с горното, Д. Д. Х. е подала молба до „***“ АД с вх. № 141/02.03.2021 г. В нея тя уведомила банката за промени в кредитната история на съпруга

Х.Х. в Централния кредитен регистър и помолила да бъде премахнато условието за блокирани три месечни вноски по договор за ипотечен кредит № ***

Към 29.03.2021 г., „***“ АД не представил отговор на молбата на Д. Х. от 02.03.2021 г. за освобождаване на блокирани вноски по кредит *** Поради това на тази дата тя подала жалба срещу това непроизнасяне на имейла на банката за оплакване от клиенти и помолила за бърз отговор.

Н а 05.04.2021 г. банката изпратила отговор на молбата на Д. Х. от 02.03.2021 г. С него тя обяснила, че към онзи момент не е възможно да се отблокират вноските неснижаем остатък по кредит *** тъй като г-жа Х. била на нова месторабота, считано от 22.02.2021 г., а г-н Х. бил в неплатен отпуск.

От банката уточнили обаче, че на по-късен етап след редовно обслужване на кредитното задължение е възможно отказът да се преразгледа.

Н а 26.04.2021 г. Д. Х. подала жалба до КЗП с искане комисията да извърши проверка във връзка със случая и разрешаването на проблема.

Органите на КЗП извършили проверка и приели, че като не е отговорила в 302 дневен срок на молбата (възражението) на Д. Х. от 02.03.2021 г., на 02.04.2021 г. „***“ АД е извършила нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № ***, а АУАН № К040554/23.06.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и бил подписан от представител на банката, който посочил като възражение, че нарушението било формално и не са настъпили вреди.

В срока по чл. 44 от ЗАНН банката е представила писмени възражения срещу АУАН, с които било направено искане АУАН да бъде отменен, а административнонаказателната преписка прекратена.

Въпреки направените възражения, на 26.07.2021 г. Е.Г., директор на в РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП издала обжалваното НП. Препис от него бил връчен на дружеството-жалбоподател на 31.08.2021 г., а на 08.09.2021 г. била подадена жалба срещу него.

Н а 24.11.2021 г. Д. Х. отправила искане до банката с искане за отблокиране на трите вноски неснижаем остатък по договор за кредит HL *** Н а 13.12.2021 г. Д. и Х. Д. и „***“ АД сключили допълнително споразумение към договор за кредит H L ***, съгласно който: „Отпада условието по договор за кредит H L *** за подсигурена и блокирана сума представляваща неснижаем остатък за срока на кредита, представляващи три месечни погасителни вноски в размер на *** лева, блокирани по разплащателна сметка ***, обслужващи кредита на Д. Д. Х..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства: показанията на св.

Д. Х., св. Е. Ц. и св. Х.Й., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол (л. 23-27), молба с вх. № *** (л. 28), разпечатка от имейл кореспонденция и жалба (л. 30-33), договор за банков кредит (л. 34-50), известие за доставяне/обратна разписка (л. 57), заповед № 319ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (л. 59), заповед № 673/21.08.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (л. 60), възражение срещу АУАН (л. 6870), договор за потребителски кредит (л. 124-129), жалба до КЗП (л. 159-160), допълнително споразумение към договор за кредит (л. 184-185), помирително предложение(л. 195-201), искане за отблокиране на вноски (л. 202).

Съдът намира, че горепосочените доказателства и доказателствени средства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи се. Показанията на св. Д., св. Й. и св. Ц. се подкрепят напълно от писмените доказателства и доказателствени средства. Всички те способстват за изясняване на изясняване фактическата обстановка по делото, поради което съдът им се доверява. Доколкото по делото не се спори по фактите – установи се, че е бил изтеглен кредит, установи се още, че е била задържана определена сума от банката като вид гаранция, ясно е също така, че Д. Х. е подала 3 писмена молба до банката с искане за отблокиране на сумата, както и това, че банката не е отговорила на молбата в 30-дневен срок. Страните спорят по повод на това какъв е бил характерът на тази молба и била ли е длъжна банката да спази срока по чл. 63 от ЗКНИП. Ето защо, доколкото събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, съдът намира, че по подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.

2 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от правнолегитимирана страна - адресата на НП и санкционирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването . Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на дружеството-жалбоподател.

Ето защо, съдът намира, в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, следователно НП е законосъобразно издадено.

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Съгласно тази разпоредба, кредиторът, съответно кредитният посредник е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение в срок до 30 дни от получаването му.

По делото е безспорно установено, че „***“ АД и Д. Х. са имали качеството на кредитор (кредитодател) и длъжник (кредитополучател), предвид сключеният между тях договор за банков кредит от 27.01.2021 г.

По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП, „кредитор“ е кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. По смисъла на ЗКИ, банката, каквото качество притежава „***“ АД е кредитна институция.

Следователно същата е кредитор и по смисъла на ЗКНИП и е годен субект на адмнистративно нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.

На следващо място, съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Доколкото сключеният между Д. Х. и „***“ АД е договор за банков кредит за недвижим имот, видно от чл. 1, ал. 1 от същия, а 4

Д. Х. е физическо лице, което е изтеглило кредита за рефинансиране на ипотечен кредит, т.е. извън рамките на нейната търговска, стопанска или професионална дейност, съдът намира, че същата е потребител по смисъла на ЗКНИП. Следователно Д. Х. също е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.

По делото не се спори относно това, че Д. Х. е подала молба до банката на 02.03.2021 г. с искане да бъдат отблокирани сумите, представляващи неснижаем остатък по кредита. Не се спори и че банката е представила отговор на 05.04.2021 г., т.е. 34 дни по-късно. Спорно е обаче дали подадената молба има характер на възражение, или не, доколкото това е обстоятелство от обективната страна на нарушението по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.

Молбата като правно средство представлява волеизявление на едно лице, което има сезиращ характер. С молбата се правят искания да се извърши/да не се извърши нещо, цели се да се предизвика настъпването на определени правни последици.

Възражението е правен акт, с който обикновено се отговаря на или се оспорва определено правно действие, във връзка с правоотношения които вече съществуват.

Съдът намира, че писмото на Д. Х. от 02.03.2021 г. от няма характера на възражение, т.е не се оспорва даден факт, а се иска от банката да извърши определено действие. Ето защо обстоятелството, че на Д. Х. не е било отговорено от банката в 30-дневен срок, не означава, че е извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Поради тази причина, съдът намира, че КЗП неправилно е приложила материалния закон и НП следва да бъде отменено като неправилно.