Решение № 231 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900742 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Л., ЕГН ********** с настоящ адрес: ******, срещу „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115E, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 и чл. 24, ал.

1, т. 9 от ЗКНИП за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 28.03.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона, и в условията на евентуалност:

- искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата по чл.4,т.4.8 за уговорена възнаградителна лихва по договора в размер на 50% и на клаузата, уговорена в Погасителния план – Приложение No 1 към договора, предвиждаща такса за разглеждане на документи – 2,5% от главницата, както и на клаузите по чл. 6, т.6.3 и чл. 17 ал.2 – ал.5 от процесния договор, поради противоречие с добрите нрави.

ИЩЦАТА М. Д. Л. твърди, че на 28.03.2024г. сключила Договор за паричен заем с „Финстарт“ ЕООД, с който дружеството се задължило да й 1 предостави в собственост парична сума в размер на 35 000 лв., при договорна (възнаградителна) лихва в размер на 60 770,20 лв., при фиксиран лихвен процент (ГЛП) от 50 %, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63 %, с общ размер на задължението по договора в размер на 95 770,20 лв. На основание чл. 12, ал. 1 от Договора, за обезпечаване на задължението, ищцата учредила в полза на ответното дружество договорна ипотека на собствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***

/двадесет и четири хиляди и петстотин шестдесет и пет, точка, петстотин и две, точка, хиляда шестстотин петдесет и седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дългопол, одобрени със Заповед РД-1867/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: гр. Дългопол, община Дългопол, област Варна, ул. „Мита Стойкова“ № 2 /две/, площ: 577 кв. м. /петстотин седемдесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1224 /хиляда двеста двадесет и четири/, квартал: 11 /единадесет/, парцел:17 /седемнадесет/, заедно с построените във него сгради: 1. Сграда с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди и петстотин шестдесет и пет, точка, петстотин и две, точка, хиляда шестстотин петдесет и седем, точка, едно/, застроена площ:

90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди и петстотин шестдесет и пет, точка, петстотин и две, точка, хиляда шестстотин петдесет и седем, точка, две/, застроена площ: 25 кв.м. /двадесет и пет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, предназначение: Гараж“.

Съгласно чл. 4, т. 4.4 - т. 4.7 от Договора е уговорено заемната сума да бъде връщана на месечни вноски, при общ срок на Договора от 60 месеца, като е заложено месечните погасителни вноски да са в размер на 1 596,17 лв.

Наред с това, в чл. 5, т. 5.1 е уговорено задължение за ищцата да поеме за своя сметка нотариалните и държавните такси по учредяването на ипотеката на описания недвижим имот, които са били неизвестни за ищцата и не са включени в договорения ГПР по договора. Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ответното дружество се задължило да приспадне тези такси от предаваната 2 сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 6.1, подт. 1 – 4, ищцата възлага на ответника, а последният се задължава, в деня на учредяване на договорната ипотека върху процесния имот, най-късно на следващия работен ден, да преведе по банков път сумата в общ размер от 32 019,22 лв., към съответно посечени трети лица, с посечени конкретни суми и основания. Съгласно клаузата на чл. 6, т. 6.3, ищцата се съгласява и дава съгласието си ответника едностранно да удържи от заемната сума и разноските по застраховане на предоставяния и ипотекиран имот, както и се съгласява ответникът да преведе съответната дължима сума по банковата сметка на съответния застраховател.

В чл. 11, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка в размер на 16 183,40 лв., която сума е разсрочена и включена в месечните вноски по договора. В чл.

17, ал. 2 е уговорено, че в случай на забава с повече от три календарни месеца на която и да е погасителна вноска, ищцата дължи заплащане на разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, съгласно Тарифа, която обаче не й е предоставяна. В чл. 17, ал. 3 е уговорена неустойка в размер на 500 лв., която се дължи в случай на забава с повече от 55 (петдесет и пет) календарни дни на която и да е погасителна вноска. В чл. 17, ал. 4 е посочено, че в случай на забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 90 (деветдесет) календарни дни, в срок от 10 (десет) дни, ищцата следва да предостави на ответника удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и Справка за образувани изпълнителни дела срещу нея, като ако същите не бъдат предоставени, в ал. 5 на същия член, е заложена неустойка в размер на 10 % от главницата по договора.

Ищцата счита, че така заложените неустоечни клаузи, както и клаузите, предвиждащи заплащане на описаните такси, са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като са сключени във вреда на потребителя и същите не отговарят на изискването за добросъвестност, като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на финансова услуга и потребителя. Същите клаузи не са включени в годишния процент на разходите (ГПР), с което директно е нарушена императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, което от своя страна влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 38 от ЗКНИП.

3

На следващо място ищцата счита, че така уговорената в чл. 4, т. 4.2 от Договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Ищцата намира, че чл. 4, т. 4.9 от процесния договор е посочен процент на ГПР от 63 %, което изпълнява формално изискването на чл. 29, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Размерът обаче надвишава максимално допустимия, а именно 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на РБ, който на практика възлиза на точно 10 %, следователно посоченият размер на ГПР надвишава приблизително шест пъти законоустановеният максимален праг. От своя страна, разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ЗКНИП предвижда, че клаузи уговарящи подобен размер, се считат за нищожни. Посоченият в договора размер на ГПР категорично не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката, уговорена в чл. 17, ал. 3, както и санкционната неустойка по чл. 17, ал. 5 от Договора. В процесния случай, договорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива вследствие на евентуална забава за плащане на заемна вноска в срока по кредитното правоотношение.

Чрез неустоечните клаузи от Договора се цели единствено санкциониране на ищцата за виновно неизпълнение на визираното договорно задължение за своевременно и срочно заплащане на дължими заемни вноски. Въведеното с договора задължение на ищцата да заплати своевременно и срочно дължими заемни вноски има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената по договора сума. От неизпълнението на процесното задължение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Този факт е индикация, че санкцията за неизпълнение на описаното договорно неизпълнение е условие, от което зависи размерът на разходите по кредита, т.е. неустойката се явява разход, а не обезщетение, който в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП не е включен в ГПР. С процесните неустоечни клаузи се заобикаля правилото на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП и в действителност се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Размерът не отговаря на реално 4 прилагания между страните по Договора не може да изпълни функцията си да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от Договора, в основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Посочването на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смсл. на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, представлява неизпълнение на задължението по чл.

29, ал. 1 от ЗКНИП, водещо до недействителност на целия договор.

На следващо място, уговорената в чл. 4, т. 4.8 от процесния Договор възнаградителна лихва, във фиксиран размер на 50 % годишно, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Ищцата счита, че договорената лихва по Договора надхвърля многократно двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерския съвет /съответно ПМС/, което противоречи на добрите нрави и прави клаузата, уговаряща размера й, нищожна.

Уговорената в Погасителния план – Приложение № 1 към Договора такса за разглеждане на искането за сключване на договора за заем в размер на 2,5 % от размера на главницата, противоречи на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, тъй като представлява такса за извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което означава, че в случая чл. 27, ал. 1 от ЗКНИП не намира приложение, тъй като посочената „такса за разглеждане“ е свързана именно с усвояване на сумата по договора. Клаузата, уреждаща „такса за разглеждане“, противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу уговорената такса кредитополучателят реално не получава никакво благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна престация, като процесната клауза е предварително уговорена и потребителят не разполага с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Не става ясно и какъв е използваният механизъм за определяне на нейния размер.

Предвид акцесорния характер на учредената в полза на ответника ипотека, нищожността на обезпеченото вземане, респективно нищожността на източника на облигационно правоотношение, чието вземане ипотеката 5 обезпечава, би довело до нищожност на ипотеката. Отправя искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

С допълнителна молба ищцата счита, че във връзка с разпоредбата на чл.

6, т.6.3 от процесния кредитен договор, същата касае поемането на неясен финансов ангажимент за заплащане на разноските по застраховане на ипотекирания имот, които при полагане на обикновена дължима грижа от страна на ответника, е можело да бъдат установени още при подписване на договора. Подобна уговорка предоставя възможност за кредитодателя да сключи застраховка при каквито условия и стойности намери за добре, без реално кредитополучателя да има възможността да влияе върху подобно обстоятелство, което е в разрез с добрите нрави и представлява нелоялна практика на икономически по-силната по договора страна, което е и в ущърб на кредитополучателя в качеството му на потребител на финансова услуга.