Решение № 79 от 24.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Добрич, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20233200900071 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.К. Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №94, ет.2 срещу „Г. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ч. М.“ №13, „П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ч. М.“ №13, П. П. Г., ЕГН ********** от гр.В., ул.“С.“ №3 ет.2 ап.3 и М. П. Е., ЕГН ********** от гр.В., ул.“С.“ №3 ет.2 ап.3 искове за признаване за установено, че ответниците имат солидарно задължение към ищеца за следните суми: 160 000 лева, която сума е левовата равностойност на 81 806,70 евро по фиксинга на БНБ, представляваща главница по Договор за заем от 18.11.2021г. с рег. № ** от 18.11.2021г. по регистъра на нотариус О. О., с рег.№ ** на НК, обезпечен с ипотека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното й изплащане; 11 113,71 лева - възнаградителна лихва, от които 2473,71 лева за периода от 19.07.2022г. до 18.08.2022г. и 8640 лева за периода от 19.08.2022г. до 18.11.2022г.; 31733,97 лв. - неустойка за забава по чл.10, ал.1 от договора; 551,82 лева - дължима застраховка по чл.4, ал.1, т.7 от договора, за които вземания по ч.гр.д. № **** по описа на РС гр. Б. е издадена заповед №32/10.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 18.11.2021 г. ищецът "Ф. К. Л." АД е сключил с ответника „Г. Б." ЕООД нотариално заверен Договор за заем от 18.11.2021г. с рег. № ** от 18.11.2021г. по регистъра на нотариус О. О., с рег.№ ** на НК. Съгласно сключения договор за заем ответникът е получил от ищеца 1

"Ф. К. Л." АД по банков път заем в размер на левовата равностойност на 81 806,70 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането. За получената сума са приложени към исковата молба платежни нареждания, удостоверяващи че сумата е постъпила по сметката на ответника и по сметката на „В. К. Г.“ ООД, съгласно уговореното в чл.2 от договора.

Падежът на договора е 18.11.2022г., като страните в чл. 8 от договора са се уговорили, че ответникът се задължава да заплаща на ищеца като възнаграждение месечна лихва в размер на 1,8 % от заетата сума. Падежът на заплащане на лихвите е 18-то число на съответния месец.

По сключения договор за заем солидарно са се задължили „П. - МП" ЕООД, П. П. Г. и М.

П. Е..

Ответникът „Г. Б." ЕООД е заплатил част от дължимата лихва, но не е заплатил изцяло главницата на падежа – 18.11.2022г., както и лихвени плащания и дължимата неустойка, подробно описани в исковата молба.

С оглед на горното, на 09.02.2023 г. ищецът "Ф. К. Л." АД депозира заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд гр. Б., с което иска осъждане на солидарните длъжници да заплатят неизплатена главница в размер 160 000 лева по Договора за заем, която сума е левовата равностойност на 81 806,70 евро по фиксинга на БНБ, както и възнаградителна лихва в размер общо на 11113,71 лева, изчислена по правилото на чл.8, ал.1 от Договора за заем, а именно месечна лихва в размер на 1,8 % от размера на дължимата заета сума (2880 лева на месец) като за периода от 19.07.2022г. до 18.08.2022г. е заплатена част от лихвата, а от 19.03.2022г. до 18.11.2022г. се дължат 3 лихвени плащания в пълен размер.

Дължимата и начислена неустойка по договора е в размер на 0,7 % на ден от дължимата сума, но не повече от 20 % от заетата сума, като е изчислена върху забавените лихвени плащания. Дължимата неустойка за забава е в размер на 31733,97 лева.

Солидарните длъжници също така дължат и заплащане на дължима застраховка съгласно чл. 4, ал. 1, т.7 от договора в размер на 551,82 лева и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението 09.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

По подаденото заявление Районен съд гр. Б. е образувал ч.гр.д. №**** по описа на РС гр.

Б., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно които на ищеца са присъдени дължимите суми, както и е допуснато незабавно изпълнение в полза на ищеца. Въз основа на издадения лист е образувано от ищеца изп. дело № 20238100400160 по описа на ЧСИ Николай Ников, рег. № 810, срещу ответниците.

По така издадената Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № **** год. по описа на РС гр. Б., всички ответници са направили възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.

Излагат се съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Договорът за заем не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.

Видно от Договора главницата не е изискуема, тъй като няма договорен, нито ежемесечен размер на заплащането й, нито краен срок, в който да бъде заплатена. В чл.1, ал.2 и чл.4, ал.1, т.1 от Договора не е уговорен краен срок за погасяването на главницата. Няма 2 договорено месечно плащане на главницата, тъй като на основание чл. 8, ал.1 от Договора заемателят дължи само заплащането на месечна лихва в размер на 1,80 % от размера на дължимата сума с падежна дата – 18-то число на месеца. Съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Договора е следната : „Заемателят е длъжен да върне заетата в срок до 18.11.2022 г.“. В исковата молба заемодателят се позовава именно на тази разпоредба, че се дължи цялата главница от 160 000 лв, но видно от разпоредбата, същата няма такова съдържание, поради което не се дължи, нито към 18.11.2022г., нито към датата подаване на заявлението за заповед – 9.02.2023 г., нито към датата на предявяването на исковата молба – 15.05.2023 г.

Изискуемостта на цялата сума от 81 806.70 евро възниква в случай, че същата е предадена от заемодателя, а задължението за предаването й възниква при изпълнение в срока по чл. 2, ал. 6 от Договора на насрещни задължения на трети лица - Мария Е. съгласно чл. 2, ал.3 от Договора и „В. К. Г.“ ООД съгласно чл.2, ал. 4, изр. 2 от Договора. В случая настъпването на изискуемостта на цялата сума е поставено под условие и е обвързано с изпълнение на задължение на заемателя, които от своя страна са обвързани с изпълнение на задължения на трети лица и само при изпълнението им възниква задължение на заемателя да предаде сумата 81 806.70 евро, при изпълнението на което може да настъпи изискуемостта.

В исковата молба ищецът е посочил, че размера на дължимата главница е 160 000 лв, а от Договора за заем не се установява, че е предадена цялата сума на две части – на „В. К. Г.“ ООД - 65 390 евро на основание чл. 2, ал.2 от Договора и на „Г. Б.“ ЕООД - 16 416,70 евро на основание чл. 2, ал. 4 от Договора.

Видно от исковата молба заемодателят не е обявил кредита за предсрочно изискуем, а съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договора не е уговорен краен срок за погасяването на главницата. На основание чл. 8, ал.1 от Договора заемателят дължи само заплащането на месечна лихва в размер на 1,80 % от размера на дължимата сума с падежна дата – 18-то число на месеца. В исковата молба е посочено, че е налице неизплатено задължение за главницата, съгласно чл. 3, ал.1 от Договора в размер на 160 000 лв, но не е посочено от коя конкретна дата се дължи цялата главница.

В исковата молба ищецът твърди, че се дължи възнаградителна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 18.08.2022 г. в размер на 2 473,71 лв, както и за периода от 19.08.2022 до 18.11.2022 г. в размер на 8 640 лв. В нея също е посочено, че за периода от 19.07.2022 г. до 18.08.2022 г. е заплатена част от лихвата, като не се посочва каква е тази част и по този начин не може да се извърши проверка от съда. Посочено е също, че за периода от 19.03.2022 г. до 18.11.2022г. се дължат 3 лихвени плащания в пълен размер, което противоречи на информацията по-горе, където се сочи период от 19.08.2022 до 18.11.2022 г.

Същевременно тази информация не се потвърждава от Договора за заем, в който нито се установява, че е предадена на заемателя сумата от 160 000 лв., нито в самият договор е определен размера на месечната вноска, както и няма погасителен план, в който ясно да са определени месечните вноски, нито е определена месечна вноска за лихва.

В исковата молба ищецът твърди, че се дължи общо 31 733,97 лв. неустойка, веднъж за периода от 18.08.2022 г. до 18.01.2023 г. и втори път върху главницата от 18.11.2022г. до 3

18.12.2022г. в размер на 23 693,32 лв. Налице е съществено противоречие между посоченото в исковата молба и Договор за заем, където неустойката е в размер на 0,7 % от размер на дължима сума за всеки ден забава на основание чл. 10, ал. 1 от Договора. Видно от исковата молба неустойката не е изчислявана в дни, а в месеци, а там където е посочено, че месечната дължима лихва е изплатена частично също не е пресмятано в дни. Видно от съдържанието в договора за заем никъде не е посочен дължимия размер на месечна лихва, както и падежа за главницата, поради което и посочените изчисления в исковата молба са в пълно противоречие с Договора.

Претенцията на ищеца за лихва в общ размер от 11 113,71 лв. и неустойка в размер на 31 733,97 лв. е в противоречие с добрите нрави.

Налице е прекомерност на претендираната лихва в чл. 8.1 от Договора. Годишна лихва в размер на 21.6 % за заем обезпечен с ипотека е в противоречие с добрите нрави и клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави и максималният размер на договорната лихва, определена от годишния лихвен процент по договора( ГЛП) не е ограничена от закона. Затова в правоприлагането максималния процент, до който може да се уговаря възнаградителната лихва се определя от "добрите нрави" като неписани правила за поведение с морално-етичен характер, които са функция на обществения морал. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато кредитът е обезпечен (какъвто е процесния случай)- двукратният размер на законната лихва.

Общоизвестен факт е, че основният лихвен процент за съответен период се определя от БНБ на основание чл. 35 от ЗБНБ. Законната лихва се определя от МС, като към основния лихвен процент се добавят 10 пункта. Към момента на сключването на договора - 18.11.2021 г. основният лихвен процент е бил (0.59 % + 10 пункта) или 10. 59 %. и не е променян. От това следва, че двукратният – 2 х 10.59 % (0.59% +10 пункта), или 21,18 %. Видно е, че уговорената в чл. 8.1. от Договора възнаградителна лихва от 1.8 % месечно и 21.6 % годишно надвишава близо 2 пъти законната лихва от 10.59 % и съответно двукратния размер на същата. От това следва извод, че клаузата на чл.8.1 от Договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, изр.3 от ЗЗД, като накърняващи добрите нрави, тъй като се излиза извън присъщите функции на възнаградителната лихва и се постига неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемателя.

На основание чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК е налице прекомерност на претендираната неустойка /под формата на наказателна лихва/ в чл. 10.1 от Договора, поради което неустойка в размер на 255.5 % за заем обезпечен с ипотека не съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В конкретния случай в чл. 10.1 от Договора е посочена неустойка определяема, като 0,7 % от размера на дължимата сума, за всеки ден забава или 255.5 % годишно за заем обезпечен с 4 ипотека. Начинът, по който е написана в договора неустойката (под формата на наказателна лихва), води до неудържимото й нарастване за кратък срок в размер, който надвишава в значителна степен обичайното обезщетение за забава. Затова и в този си размер, уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети заемодателя за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.