Решение № 3518 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20231100510471 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 9823 от 09.06.2023г., постановено по гр.д. № 67133/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав, са прогласени за нищожни чл.3, ал.5 /право на банката едностранно да променя комисионите по ал.4/, чл.4, ал.3, т.5 /неустойка при предсрочно погасяване от 4% върху предсрочно погасената сума и чл.9, ал.3 /право на банката едностранно да променя лихвения процент/ от договор за ипотечен кредит от 28.4.2005г.; чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.3 /нов начин на формиране на лихвата – от фиксирана към плаваща/, чл.5, ал.1 /натрупаната през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер на главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 4.2.2011г.; чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.5 /натрупаната през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер на главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 24.2.2012г.- чл.4 ал.1/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.6/натрупаната през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.7/след изтичане на периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер на главницата/, чл.

1

11 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 18.3.2013г.- чл. 3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/ и чл.10/кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 11.4.2014г; - чл.3, ал.3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.2/натрупаната през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.9 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ и чл.10/кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с начина на формиране на погасителните вноски/ от допълнително споразумение от 18.8.2015г., сключени между „Юробанк България” АД и А. Д.

Ч. и А. Д. Ч..

С решението „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на А. Д. Ч. и А. Д. Ч. сумата от 2608,68 лв. – представляваща разлика между първоначално договорените месечни вноски и реално заплатените за периода 8.12.2017г. до 8.12.2022г., ведно със законната лихва от 8.12.2022г., като така предявените искове са отхвърлени за разликата над сумата 2608,68лв. до предявения размер от 2808,68лв.

С решението „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на А. Д. Ч. и А. Д. Ч. по 1000лв. за всеки ищец – обезщетение за неимуществени вреди от преживените притеснения и неудобства за периода 8.12.2017г. до 8.12.2022г., ведно със законната лихва от 8.12.2022г., като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от по 1000лв. за всеки ищец до предявения размер от по 1500лв. за всеки ищец, както и за периода от първото увеличение на вноската до 7.12.2017г.

С решението „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на А. Д. Ч. и А. Д. Ч. сумата от 1530,46 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, а А. Д. Ч. и А. Д. Ч. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 61,98 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Юробанк България“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът бил приел, че ищците имат качеството на потребители, като ищците не били доказали това свое качество и не съществувала презумпция за това обстоятелство. Уговорката, че кредитът е за текущи нужди, не изключвала сумите да се ползват за професионални, търговски и други икономически нужди, освен това ищецът А. Ч. имал регистрация в регистър БУЛСТАТ за извършване на стопанска дейност. Твърди, че било налице индивидуално договаряне и лихвата по кредита не била променена. След като ищците не оспорвали уговорките за лихва от 11.04.2014г. и 18.08.2015г., същите нямали правен интерес от оспорване на клаузите на договора и сключените преди това споразумения. Оспорва изводите на СРС основани на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, тъй като съдът не бил отчел, че разликите в сумите били вследствие на удължаване 2 срока на договора. Вещото лице било сравнявало дължимата лихва по първоначалния погасителен план с краен срок 29.04.2022г. с плащанията, извършени по актуалния погасителен план, след продължаването на срока до 02.09.2027г. Вещото лице не било отчело, че кредитополучателите били изпадали многократно в забава, като било включило мораторните лихви в общата сума на платените възнаградителни лихви. Освен това капитализираната лихва не била погасена, нито недължима, затова дори да не бъде присъединена към главницата, тя следвало да бъде заплатена.

Жалбоподателят счита, че допълнителните споразумения не били във вреда на кредитополучателите, тъй като чрез преструктурирането те излизали от просрочие и не дължали лихва за забава. При нищожност на оспорените клаузи, останалите следвало да бъдат прогласени за нищожни поради липса на съгласие, тъй като банката не би се съгласила да предостави облектичелни периоди и по-ниска лихва при други условия. Преструктурирането било допустимо съгласно действалата през процесния период Наредба за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, както и с Регламент (ЕС) № 575/2013г. Таксата за предсрочно погасяване не представлявала неравноправна клауза, тъй като към датата на сключване на договора уговарянето й не било забранено, а неравноправността се преценявала към този момент, докато влезлият в сила впоследствие ЗКНИП я правил обезсилена по право. Оспорва предявените искове за неимуществени вреди, тъй като всякакви твърдения за надплатени лихви следвало да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване и не било ясно с какво подобни действия били противоправни. Последиците от подписването на споразуменията не могли да бъдат приравнени към нарушение на договора и не било налице недобросъвестно поведение от страна на кредитодателя. Не била налице причинно следствена връзка между споразуменията и вредите, тъй като финансовите затруднения не били тяхна последица и изложените неимуществени вреди не били предвидими. Счита, че финансовите затруднения не се дължали на поведението на банката. Оспорва показанията на свидетеля А. Д. като счита същите за недобросъвестно дадени и заинтересовани, а също така за неясни и неконкретни и неосноваващи се на лични възприятия. Счита размера на присъденото обезщетение за прекомерен.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците А. Д. Ч. и А. Д. Ч. са подали отговор на въззивната жалба, в който развиват съображения за нейната неоснователност. Считат, че имали качеството потребители, тъй като кредитът не бил отпуснат за финансиране на търговска или стопанска дейност.

Регистрацията на А. Ч. като земеделски производител била извършена 17 години след сключването на договора и нямала отношение към целта на кредита. Банката не доказала, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, каквото било изискването на чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ /отм./, а липсата на възражение за неравноправност на клаузите при сключването на договора била неотносима съобразно практиката на СЕС. Доказана била неравноправността на клаузите по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ /отм./, тъй като изменението на лихвата не се основавало на пазарни условия и същите не били дефинирани в договора. Налице била неравноправност и на 3 основание чл. 35, ал. 2, т. 11 ЗЗППТ /отм./, тъй като не било предвидено право на потребителя да се откаже от договора при увеличаване на цената, като отказът от договора и предсрочното погасяване на кредита не били идентични. Поддържат доводите си за неравноправност на клаузата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от договора, предвиждаща такса за предсрочно погасяване на кредита, тъй като същата била неравноправна, разпоредбите на ЗКНИП имали обратно действие и за установяване неравноправността не се изисквало банката да е събрала парични суми въз основа на клаузата. Основателен бил и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че са надплатили сумата от 2808,68 лева. Правилно били уважени предявените искове за неимуществени вреди, които били доказани чрез показанията на св. Д.. Увеличението на вноската по кредита било само краен резултат от извършените множество увреждащи действия на банката – неоснователно служебно преоформяне на суми по кредита, прибавяне на лихви към главницата, които се основавали на споразумения, сключени по инициатива на банката. Считат, че размерът на обезщетенията не бил прекомерен. Молят съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Подадена е в срок и частна жалба от ищците А. Д. Ч. и А. Д. Ч. срещу решение № 13184 от 27.07.2023г. постановено по гр.д. № 67133/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав, в частта с характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателите сочат, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 1466,61 лева били необосновано занижени, тъй като били предявени общо двадесет и два самостоятелни установителни иска и два осъдителни, като сборът от дължимите минимални адвокатски възнаграждения по всички искове възлизал на 14 066,61 лева. С оглед на това считат, че претендираното от тях възнаграждение в размер на 3000 лева не било прекомерно, като се вземели предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Молят съда да отмени обжалваното определение и да увеличи размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Юробанк България“ АД е подал отговор на частната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че материалният интерес, от който следвало да се определи адвокатското възнаграждение, съвпадал със сбора на цената на предявените оценяеми искове, като също така оспорва твърдението за предявени 22 самостоятелни установителни иска, тъй като се касаело за едно договорно правоотношение. Счита, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, били проведени две открити съдебни заседания и бил изслушан свидетел и вещо лице. Сочи, че съдът не бил обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, установен в наредбата. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.