Решение № 480 от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900739 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от П. Д. А. с ЕГН ********** от *****************, срещу „Ново Финанс“ООД с EИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“2, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за заем №********* и Договор за заем №******** г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.24, ал.1, т. 6-9, чл.10 и 12 от ЗКНИП, а евентуално чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, кумулативно съединени с иск за нищожност на Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в НА 6, т. 8, вх. рег. 17747/21.06.2023г., дв.вх. рег. 17612/2023г., н.дело 10534/21.06.2023г., на основание чл.170 от ЗЗД, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни клаузите на чл.2.5-2.13, чл.2.15 и чл.2.18 от договорите за заем на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т. 5 и т.19 от ЗЗП.

В исковата молба се поддържа, че за събиране на сумите по процесните договори ответното дружество е образувало ч.гр.д. №4192/2025г. на ВРС, като в полза на ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за главници и възнаградителни лихви по Договор за заем №********* и Договор за заем №******** г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.05.2025г. и е влязла в законна сила. Твърди се, че договорите противоречат на потребителското законодателство и на добрите нрави. Евентуално се поддържа нищожност на атакуваните договорни клаузи поради неравноправност. Въведените пороци са за неразбираем език на договора за кредит поради уговорената гаранционна вноска от 25 %, която се връща обратно на кредитора, но същевременно се олихвява с възнаградителна лихва, а оттам и за неяснота на ГПР. Твърди се, че по договора ищцата реално е получила само 11196.49 лева, а остатъкът от заетата сума в размер на 90903.51 1 лева е върната незабавно на ответника, на няколко транша, т.е. ищцата е ползва реално само 11% от земната сума. Поредицата от трансакции само симулира изпълнение, но не представлява реално финансиране. На практика заемателят кредитира заемодателя с размера на гаранцията. Подобно положение е несъвместимо с чл.24, ал.1, т. 6-9, чл.10 и 12 от ЗКНИП, представлява злоупотреба с договорната свобода и има за цел да заблуди потребителя относно действителните му задължения. Поддържа се също, че действителният размер на ГПР надхвърля 130%. По евентуалните искове за частична недействителност на отделни договорни клаузи се излагат твърдения за тяхната неравноправност на основание чл.143, ал.2, т. 5 и 19 от ЗЗП.

Неустоечната клауза по чл.2.5. се твърди да създава значително неравновесие в правата на страните, тъй като е с неустановен краен срок и не отчита размера на обезпечението, с което е обезпечен дългът. Клаузите по чл.2.6., 2.7., 2.8., 2.9. и 2.13. не отчитат действителния размер на заема и факта, че наред с това се дължи и наказателна лихва в размер на 0.067% за всеки ден забава, начислена върху остатъчната заемна сума, което представлява 24,12% на година. Клаузата по чл.2.10. предвижда допълнителна неустойка в размер на 5% за „юридическо обслужване", при условие, че ответникът се представлява от адвокат и при спечелване на делото съдилищата му присъждат адвокатски хонорар. Клаузата на чл.2.12. противоречи на задължителната практика, че при предсрочна изискуемост се дължи само непогасеният остатък от главницата и законна лихва, но не и възнаградителна лихва, до пълното погасяване на заемната сума. Клаузата на чл.2.15. не отчита размера на неизпълнението от страна на длъжника и създава непропорционална тежест. Чл.2.18. противоречи на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като ответникът получава от ищеца лихва върху гаранцията от 25%, само защото сумата е пребивавала по сметката му за около 10 минути. Клаузата на чл.5.6. не позволява на заемателя да прецени икономическите последици от сключения договор. Общият размер на включените в договора неустойки е 87.45 %, което надхвърля тяхната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е отчетено също, че ищцата е ползвала само 11% от заетия ресурс, а бива санкционирана чрез начисляване на лихви и неустойки върху 100% от него. Размерът на санкцията е непропорционално висок. По предявения иск за нищожност на договора за ипотека се твърди, че в случай, че бъде установено, че договор за заем № ********* и Договор за заем № 1403-ВН-20.06.2023 са нищожни, то би се оказало, че обезпечените вземания не съществуват и липсва тъждество между тях с посочените в договора за ипотека, което представлява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 170 ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че ищцата не е усвоила цялата заемна сума. Поддържа, че към момента на сключване на процесните два договора за заем между страните са били действащи други шест договора за заем, сключени в периода 28.01.20019г. – 20.07.2021г. Страните са се съгласили, че с част от отпуснатите два нови заема ищцата ще погаси предходните си задължения в общ размер на 59497.21 лева, както и задължения към трети лица, а дружеството е следвало да заличи учредените предходни три договорни ипотеки (чл.4.1. и чл.4.1.4. от договора).

Извършените от ищцата на 21.06.2023г. плащания са осчетоводени за погасяване на натрупалите се задължения по предходните шест договора за заем. Твърди, че изготвените от кредитора документи, макар и да са 2 унифицирани, са ясни по отношение на съществените елементи на задълженията на кредитополучател, а процесните договори съдържат всички задължителни реквизити по чл.24 от ЗКНИП. ГПР в размер на 19,24% е оповестен като определен от единствен разход за фиксирана лихва - 25% за първите 12 месеца от сключване на договорите и 15% след изтичане на първите 12 месеца от сключване на договорите до края на срока им. Други разходи извън възнаградителната лихва не са включени във формулата на ГПР, противно на поддържаното от ищеца твърдение. ГПР се изчислява преди сключване на договорите, но при формиране на формулата за неговото изчисляване, не се допуска да се залагат компоненти /допълнителни разходи/, които се дължат при нарушаване на договора. Всички текстове на договорите, установяващи заплащане на обезщетения, такси и неустойки, свързани с нарушаване на договора не се включват в ГПР. Разходите по заличаване на ипотеката също са изключени от ГПР. В случая задължаването на потребителя с тях е станало с договора за учредяване на ипотека (чл.5) и затова не следва да се отчитат като допълнително оскъпяване. По процесните договори не се установява поето задължение от заемополучателя да заплаща такси, суми, при точно изпълнение на договорните задължения, които да следва да бъдат включени в ГПР, така че ГПР се явява съобразен с ограниченията на чл. 29, ал.

9 от ЗКНИП. Внесената гаранционна вноска е заложена във формулата при изчисляване на ГПР. Ето защо в договора е посочен ГПР от 19,24% - именно взимайки предвид и залагайки във формулата плащането на гаранционната вноска и нейното връщане обратно на заемополучателя. Гаранционната вноска е в размер на уговорената годишна възнаградителна лихва и на първо място обезпечава изпълнението за първите 12 месеца от ползването на кредита и на второ място - служи по волята на страните за погасяване на задължението по вноските за възнаградителни лихви, т.е. за същата тази първа година. Освен това договорената гаранционна вноска покрива основен разход по кредита - за лихва, и не следва да се третира като допълнителен разход.

Оспорва твърденията за нищожност на договорите поради противоречие с морала, с твърдения, че договорната лихва не превишава допустимият размер на ГПР по чл.29, ал.9 ЗКНИП, като цитира съдебна практика. Щом законът допуска за потребители възнаградителната лихва да е до 50% годишно, уговорките в процесните договори за значително по-нисък размер не са в противоречие на добрите нрави.

С молба 8147/11.03.2026г. ищецът уточнява, че искът с правно основание чл.170 от ЗЗД за нищожност на договора за ипотека е кумулативно съединен с исковете за нищожност на договорите за кредит.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Приет е като доказателство по делото заверен препис от сключен между страните Договор за заем №*********, с който “Ново Финанс“ ООД се е задължило да предостави на П. Д. А. заем в размер на 102 100 лева за срок от 120 месеца с краен срок за погасяване 21.06.2033г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25 % за първите 12 месеца и 15% за следващия период, считано от 21.07.2024г. и годишен процент на разходите в размер на 19,24%. През първите 12 месеца, заемополучателят погасява дължимата лихва, в следващите периоди се погасяват както дължимата лихва, така и част от главницата. Уговорено е, че плащанията на договорната лихва се извършват съобразно погасителен план, като размерът на погасителната вноска за 3 първите 12 месеца е 2127,08 лева за периода 21.07.2023г-21.06.2024г., като се погасява само лихва, а размерът на погасителната вноска за остатъчния период, считано от 21.07.2024 г., е в общ размер 1727,97 лева и погасява лихва и главница, изчислени по погасителен план. В погасителния план е посочен и общият размер на дълга – 212145,76 лева, от които 102100 лева главница и 110045,76 лева лихва.

С Договор за заем №******** г. при същите условия относно срок, лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др. ответникът е предоставил на ищеца и заем в размер на 4 900 лева. В погасителния план към договора е посочен общият размер на дълга – 10181,44 лева, от които 4900 лева главница и 5281,44 лева лихва, размер на погасителната вноска за първите 12 месеца е 102,08 лева за периода 21.07.2023г-21.06.2024г., като се погасява само лихва, размер на погасителната вноска за остатъчния период, считано от 21.07.2024 е в общ размер 82,93 лева и погасява лихва и главница, изчислени по погасителен план.

Вземанията по договорите за заем (№*********г. и №******** г.) са обезпечени с договорна ипотека, обективирана в Н А № 6, т. 8, вх. рег.

№17747/21.06.2023г., дв.вх. рег. №17612/2023г., н.дело №10534/21.06.2023г.

Представени са 2бр. Стандартни европейски формуляри по всеки от процесните договори за заем, както и Общи условия.

От заключението на допуснатата по делото ССЕ се установява, че сумата по Договор №1403/20.06.2023г. в размер 4900 лева е удостоверена, че е получена от заемолучателя чрез разписка от 20.06.2023г. Сума в размер 7217,27 лева е преведена директно на ЧСИ ****** с основание „ИД 745/2022 УД 15359/200623 ДЗ 1404 ВН21062023 П. А.“, а сума в общ размер 94882,73 лева е преведена по разплащателна сметка на П. А. с основание „заем по договор 1404 ВН 21062023“. След получаване на заемните суми ищцата П. Д.

А. е превела на „Ново финанс“ ООД следните суми, както следва: - На 21.06.2023г. сума в размер 26750,00 лева с основание „Гаранционна вноска ЕГН **********“. - На 22.06.2023г. сума в размер 20000,00 лева с основание „ заем по договор 1404 ВН 21062023 ЕГН **********“; - На 22.06.2023г. сума в размер 20000,00 лева с основание „заем по договор 1404 ВН 21062023 ЕГН **********“; - На 22.06.2023г. сума в размер 20000,00 лева с основание „ заем по договор 1404 ВН 21062023 ЕГН **********“; - На 22.06.2023г. сума в размер 4153,51 лева с основание „заем по договор 1404 ВН 21062023 ЕГН **********“. Общият размер на незабавно върната от П. Д. А. сума на „Ново финанс“ ООД веднага след получаването й по разплащателната сметка е 90903,51 лева, като 26750,00 лева е осчетоводена по сметка 4620 „Депозити по гаранции“, а останалата сума 64153.51 лева е послужила за погасяване на главница, лихва, неустойки, такси за заличаване на ипотеки по договори, номерата на които са изписани по мемориални ордери 3632 и 3633 от 22.06.2023г. и са различни от номерата на процесните договори.