Акт № 879 от 04.11.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- 592/2026
- Подписан
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 и сл. · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.22, ал.1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
РЕШЕНИЕ
№ 879 гр. Шумен, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-
МИТЕВА при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-МИТЕВА Гражданско дело № 20263630100592 по описа за 2026 година Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.22 и сл. от ЗКНИП.
В исковата си молба до съда, ищецът „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:
***, чрез „Адвокатско дружество К.Г., П. енд Ко“, излага, че на 25.04.2024 г. между него и ответника Б. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, е сключен Договор за кредит с нотариална заверка на подписите с рег.№2498/25.04.2024 г. по описа на нотариус с рег. №717 на НК. По силата на този договор ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 46 016, 27 евро (90 000.00 лева по фиксинга на БНБ), който заем ответникът се задължил да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в сроковете и при условията на договора. Отпуснатият кредит следвало да бъде върнат посредством 120 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.
Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №125, том I, рег. №2500, дело №99 от 2024 г. на нотариус №717 на НК, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията- Шумен като Акт №168, том I, дело №1269 от 2024 г. върху недвижим имот, собственост на ответника, като ипотекарен длъжник.
Ответникът не бил погасил двадесет броя погасителни месечни вноски за 1 главница за периода от 18.06.2024 г. до 18.01.2026 г. (вноски от първа до двадесета по погасителния план), равняващи се общо на сума от 2 289, 93 евро, както и вноски за договорна лихва- осем броя погасителни вноски за периода от 18.06.2024 г. до 18.01.2024 г. (13-та вноска частично и вноски от 14-та до 20- та), равняващи се общо на сума от 8 100, 57 евро, т.е. вноски с настъпил към датата на предявяване на исковете падеж.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 2 289, 93 евро, представляваща незаплатена изискуема главница по Договор за кредит от 25.04.2024 г., с нотариална заверка на подписите peг. №2498 от 25.04.2024 г. по описа на нотариус с peг. №717 в НК, двадесет броя погасителни месечни вноски за периода от 18.06.2024 г. до 18.01.2026 г. (включително) (вноски от 1- ва до 20-та по погасителния план), ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането, както и да му заплати сумата от 8 100, 57 евро, представляваща незаплатена изискуема договорна лихва - 8 броя погасителни месечни вноски по Договор за кредит с нотариална заверка на подписите peг. №2498 от 25.04.2024 г. по описа на нотариус с peг. №717 в НК, за периода от 18.06.2025 г. до 18.01.2026 г. (включително) (13-та вноска частично и вноски от 14-та до 20- та по погасителния план), ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител, депозира отговор, в който заявява, че възразява срещу искането за присъждане на законна лихва върху договорната лихва, като посочва, че в договора не е посочен годишен лихвен процент.
В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от приетия по делото документ- заверен препис от Договор за кредит с нотариална заверка на подписите с рег.№2498/25.04.2024 г. по описа на нотариус с рег. №717 на НК, 2 че между страните на 25.04.2024 г. е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът, в качеството на кредитодател се е задължил да предостави на ответника, в качеството на кредитополучател, паричен кредит в размер на 46 016, 27 евро (90 000.00 лева по фиксинга на БНБ) при насрещното задължение на ответника да върне кредита в сроковете и при условията на така сключения договор. В договора е разписано, че кредитът се предоставя на три части: първата част, равна на 1 533, 87 евро се предоставя на потребителя на датата на подписване на договора, втората (38 021, 20 евро)- се предоставя по банкова сметка на „Лев Кредит“ ЕООД с цел погасяване задълженията на потребителя по договор за паричен заем, обезпечен с ипотека, а третата част, равна на сума от 6 461, 20 евро ще бъде предоставена по банкова сметка на потребителя, открита в „Банка ДСК“ АД. За обезпечаване задължението по процесния договор за кредит ответникът се е задължил да учреди в полза на кредитора втора по ред ипотека върху недвижим имот, подробно описан в договора, негова собственост. От представения препис от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №125, том I, рег. №2500, дело №99 от 2024 г. на нотариус №717 на НК, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията- Шумен като Акт №168, том I, дело №1269 от 2024 г., става ясно, че ответникът е изпълнил задължението си, като надлежно е учредил в полза на ищцовото дружество предвиденото в договора за кредит обезпечение на задълженията си. В договора за кредит е предвидено възнаграждение за кредитора (възнаградителна лихва), при фиксиран лихвен процент в размер на 2, 4 % на месец върху главницата, освен ако потребителят не се възползва от Програмата „Доверие“, обяснена в договора, според която в случай, че кредитополучателят погасява дължимите от него месечни вноски в срок не по-късно от десет дни, считано от падежа на съответната вноска съгласно погасителния план, размерът на възнаграждението на кредитора ще е равно на 2% месечна база, т.е. ползва кредита с отстъпка от договорната лихва, възлизаща на 16, 67 %. В договора е предвидено, че ответникът следва да върне кредита посредством 120 месечни вноски, като всяка вноска включва главница и договорна лихва. Договорът съдържа и подробен погасителен план, даващ информация на потребителя относно размера на стандартната месечна вноска (с размер на месечната договорна лихва 2,4%) и преференциална месечна вноска, по програма „Доверие“ (2% на месечна 3 база). Предвиден е и годишен процент на разходите (ГПР), равен на 32, 9228 %, включващ само договорната месечна лихва. Размерът на общата дължима сума от потребителя, при прилагане на договорения лихвен процент е равен на 136 895, 01 евро, а при прилагане на лихвения процент по Програма „Доверие“ е равен на 121 748, 37 евро. Договорът съдържа текст, който дава информация на потребителя, че при забава на плащанията дължи и законна лихва за забава върху всяка забавена вноска. Няма спор, а се установява и от документите по делото, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил на ответника сумата по кредита по предвидения в договора начин и в уговорените срокове. По делото е прието заключение по извършена ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, според което кредиторът е осчетоводил предоставения кредит, като до датата на предявяване на настоящата искова молба ответникът е извършвал плащания по договора, равняващи се на сума в общ размер от 28 254, 03 лева (14 446, 06 евро). С платените суми ищецът е погасил 13 501, 23 евро за договорна лихва и 944, 82 евро- законна лихва. Към датата на подаване на исковата молба, размерът на задължението е 2 289, 92 евро- просрочена главница и 8 100, 56 евро- просрочена лихва. ВЛ посочва, че след датата на подаване на исковата молба, ответникът е платил 1 500.00 евро, с която сума кредиторът е погасил разноски, като не се пояснява какви точно разноски е погасил кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗКНИП, договорът за кредит за недвижим имот е договор за кредит, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане.
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът приема, че разглежданият договор е сключен при спазване на законовите условия за действителност, като в него ясно са разписани правата и задълженията на страните. Безспорно се установи, че кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора, като е предоставил предвидения в договора паричен кредит. Ясно е разписана и уговорката за възнаградителна лихва (фиксирана договорна лихва), както и условията, които длъжникът следва да изпълни, за да намери приложение преференциалният лихвен процент, като в този смисъл намира за неоснователно възражението на представителя на ответника, че не е 4 посочен годишния лихвен процент. Посочен е и годишният процент на разходите (ГПР) и как се формира същият (включващ само договорната лихва). На следващо място, счита за неоснователно и възражението на ответника за липса на доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора по договора. При разглежданата хипотеза ищецът претендира единствено заплащане на погасителни вноски по договора с настъпила към датата на предявяване на иска изискуемост, като не излага твърдения за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. От приетото по делото заключение се установява и размерът на задълженията по договора към датата на предявяване на исковете. Касателно установеното от вещото лице плащане от страна ответника, извършено след предявяване на исковата молба, съдът счита, че този факт следва да бъде съобразен от съда при опреД.е размера на дължимите плащания (арг. от чл.235, ал.3 от ГПК). Съгласно изричните договорки между страните, съдът приема, че със заплатената след образуване на делото сума от 1 500.00 евро, ответникът е погасил част от задълженията си за договорна лихва за периода от 18.06.2025 г. до 18.08.2025 (изцяло платени вноски за месеците юни и юли 2025 г. и частично заплатена вноска за месец август 2025 г.), като в тази част претенцията за договорни лихви следва да бъде отхвърлена, поради плащане, извършено в хода на делото. Съдът стига до извода, че с платената след образуване на делото сума следва да бъде погасена част от претендираната договорна лихва, тъй като по делото не се установи наличие на някакво друго задължение на ответника по договора, в това число задължение за разноски (неуточнени по вид и време на извършване).
Поради изложеното, заключава, че искът за главница е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер, а претенцията за договорни лихви следва да се уважи за сума от 6 600, 57 евро, представляваща изискуема договорна лихва за периода от месец август 2025 г. до месец януари 2026 г. (частично 15-та вноска и вноски от 16-та до 20-та), а в останалата част се отхвърли, поради плащане на задължението в хода на делото.
Вземанията за главница и договорни лихви, на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъдят ведно с обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че не следва да се присъжда законна лихва за забава върху сумата за договорни лихви, тъй като за 5 последното не съществува някаква законова забрана. Съгласно правната доктрина и съдебната практика не е налице анатоцизъм, когато върху възнаградителна лихва се начислява мораторна лихва. По дефиниция възнаградителната лихва представлява цена на ползването на предоставените парични средства и същата не се отличава по характер от останалите парични задължения. Длъжникът може да изпадне в забава както относно главницата, така и относно задължението за възнаградителна лихва, като по силата на закона (чл.86 от ЗЗД) обезщетение за забава може да се начислява и върху възнаграждението на кредитора и без да е налице изрична уговорка за това.
Разпечатката съдържа 21 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe9a8087-1f24-4340-8063-96541e5b9cee