Определение № 2560 от 11.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 11.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20268002900826 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Я., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 297 от 01.12.2025 г. по в. т. д. № 437/2025 г. н а Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 236/05.06.2025 г., постановено по т. д. № 315/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил предявените от А. Р.

Я., ЕГН **********, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, обективно евентуално съединени искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 29, том III, рег. № 6220, дело 429 от 2019 г. на Б. В. - нотариус с рег. № 124 НК, вписан в СВп под № 35977/30.12.2019 г., акт. № 92, том XV, дело 22099, поради заобикаляне на закона, и 2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяването на горепосочения договор за нищожен поради накърняване на добрите нрави; 3. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД за прогласяването на нотариалния акт за нищожен поради липса на предмет; 4. иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама; 5. иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаването му поради заплаха; 6. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване поради сключването му при невъзможност на ищеца да разбира и ръководи действията си.

Касаторът прави оплаквания за допуснати нарушения на материалния 1 закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяване на въззивното решение и моли за отмяната му.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1/. Запазва ли действието си договорна ипотека, учредена за обезпечаване на вземане по договор за потребителски кредит, когато самото кредитно правоотношение е признато за недействително поради противоречие с императивни норми, а дължимостта е сведена единствено до „чистата стойност“ на получената сума?

2/. Допустимо ли е договорна ипотека да обезпечава вземане, което не произтича от валидно облигационно правоотношение, а се поражда като последица от недействителност на договора по силата на закона, когато от обективните данни е установено, че към момента на сключването му длъжникът не е могъл да изпълнява поетите задължения, а кредиторът е бил наясно с това?

3/. Следва ли учредяването на договорна ипотека върху единствено жилище на длъжника да се квалифицира като заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато от съвкупността на обстоятелствата е видно, че целта на кредитора е била именно дерогиране на защитата по чл.

444, т. 7 ГПК?

4/. Нарушава ли съдът правото на защита и диспозитивното начало, когато отказва да обсъди наведени доводи за нищожност с мотива, че представляват нови основания, въпреки че се основават на вече въведени в процеса фактически твърдения, когато към момента на учредяването на договорната ипотека кредиторът е знаел, че длъжникът обективно не разполага с доходи за изпълнение на задължението и това обезпечение практически гарантира удовлетворяване чрез продажба на единственото му жилище?

5/. Допустимо ли е въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение чрез препращане по чл. 272 ГПК, без да извърши самостоятелна преценка на всички конкретни въззивни оплаквания?

6/. Нарушава ли съдът диспозитивното начало и правото на защита, когато отказва да обсъди основание за нищожност по чл. 170 ЗЗД с мотива, че е въведено късно, въпреки, че произтича от вече наведени фактически твърдения?

По отношение на първите три въпроса касаторът излага съображения за наличие на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по отношение на четвъртия въпрос се позовава на основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (сочи практика по чл. 290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в 2 противоречие с които се е произнесъл въззивният съд); петият въпрос се твърди да е разрешен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, съответно цитирана; по последния въпрос също се навеждат допълнителните селективни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като липсва посочена съдебна практика.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна СИТИ КЕШ ООД, чрез процесуален пълномощник, с който се моли жалбата да бъде оставена „без разглеждане“.

Постъпил е писмен отговор и от третото лице - помагач С. Д. Х., чрез процесуален пълномощник, в който се излагат доводи за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.

283 ГПК и въззивното решение подлежи на касационен контрол.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на Варненския апелативен съд е взел предвид следното:

Според изложеното в исковата молба, на 30.12.2019 г. ищецът е сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем в размер на 50 000 лв. за срок от 84 месеца при договорна лихва от 40.08 %, възлизаща на общо 99 761.08 лв. за целия срок на договора; месечната погасителна вноска е била 1 782.87 лв., а получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение е било 800 лв.; за обезпечаване на вземанията по договора от 30.12.2019 г. между страните е сключен договор за ипотека с нот. акт № 29, том 3, рег. № 6220, дело № 429 от 2019 г., вписан в СВп – гр. Варна под № 92, том 15, дело № 22099/30.12.2019 г., вх. рег. № 35977, дв. вх. № 35683, по силата на който ищецът е учредил в полза на заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ***А, ет. 3; през периода 2020 – 2022 г. ищецът е бил подложен на периодични заплахи, че ако не заплаща задълженията си по обезпечения с ипотека договор за заем, ще пострадат той и негови близки, както и че имотът, върху който е учредил ипотеката, ще бъде продаден; у него е поддържано чувство на страх и неудобство и чрез изпращането на ПДИ относно принудителното изпълнение на дълга му по договора за заем от 30.12.2019 г. до адреса на неговата майка.

При тези факти се твърди, че договорът за ипотека е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на императивна правна норма на чл. 444, т. 7 ГПК, прогласяваща за несеквестируемо единственото жилище на длъжника, чието приложение в настоящия случай е било избегнато на основание чл. 445, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност се сочи, че ипотечният договор е нищожен и поради сключването му в противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл.

3 трето ЗЗД, произтичащо от недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в осигуряването на печалба от продажбата на жилището на ищеца посредством публична продан, вследствие изначално ясната за ответника невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по сключения помежду им договор за заем поради влошеното му финансово и имотно състояние. Поддържа се и че договорът за ипотека е с невъзможен предмет, което е отделно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, тъй като още при сключването му заемодателят е знаел, че заемополучателят няма възможност да заплаща дължимите месечни вноски, което ще доведе до продажба на ипотекираното имущество. В условията на евентуалност се твърди, че ипотечният акт е унищожаем поради сключването му при условията на заплаха – чл. 30 ЗЗД (заплахи през годините били отправяни както спрямо ищеца, така и спрямо членовете на неговото семейство и са се изразявали в посещения на работното му място от лица, грубо заявяващи или желание да закупят апартамента му, за да решат проблемите му, или предупреждение, че ако не заплаща задълженията си, ще продадат имота му); изпращането на текстови съобщения до неговата майка, че той ще пострада, ако задълженията му не бъдат плащани от него или нея; залепване на уведомления на вратата на жилището му; посещения на друг имот на семейството; други заплахи за физическа саморазправа. Сочи се, че договорът за ипотека е унищожаем и поради сключването му при условията на измама – чл. 29 ЗЗД, изразяваща се във въвеждането на ищеца в заблуждение относно реалните последици от сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и този за ипотека, а именно - че сключването им ще доведе до избягването на публичната продан на единственото му жилище, докато всъщност са довели до обвързването му спрямо ответника при условия, по-неизгодни в сравнение с тези по заемния му договор с „Ново Финанс“ ЕООД и съответно до неизбежната загуба на единственото му жилище. В условията на евентуалност се излага, че договорът е унищожаем, тъй като при сключването му ищецът се е намирал под влиянието на опиати – рофинол и/или кетамин, в резултат на което не е разбирал свойството и значението на извършеното.

Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба, уточнителните молби и в хода на производството твърдения за нищожност на атакуваната сделка. В този смисъл оплакванията на ищеца за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по наведени доводи за нищожност на осн. чл. 170 ЗЗД и поради липса на основание, тъй като договорът за кредит е признат за нищожен, са приети за неоснователни, по следните съображения: Съобразно принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба ищецът определя вида и обема на 4 търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея.

Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. В този смисъл наведените едва в писмената защита пред първоинстанционния съд основания за нищожност на договора за учредяване на ипотека по чл. 170 ЗЗД, както и тези, наведени във въззивната жалба, сочещи на нищожност на сделката поради липса на основание, представляват нови обстоятелства, които не са наведени в исковата молба, поради което не могат да бъдат разглеждани от въззивния съд.

С оглед наведените оплаквания по разгледаните от първата инстанция основания за недействителност, които са предмет на разглеждане и във въззивното производство, и след преценка на събраните доказателства, съставът на въззивния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 30.12.2019 г. между страните е сключен договор за учредяване на ипотека върху апартамент № 9 с идентификатор № *** по КККР, ведно с избено помещение № 29, както и 9,67 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт № 29, том III, рег. № 6220, дело 429 от 2019 г. на Б. В. – нотариус с рег. № 124 на НК. Установява се, че ипотеката е учредена за обезпечаване вземанията на кредитора „Сити Кеш“ ООД по договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 30.12.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване от 84 месеца, при годишен лихвен процент от 40,08 %, която сума, ведно с уговорената лихва в размер на 99 761.08 лв., ипотекарният длъжник следва да изплати на ипотекарния кредитор по определения в договора срок и начин. От приложеното ч. гр. д. № 9438/2021 г. по описа на Варненския районен съд се установява, че „Сити Кеш“ ООД е сезирало заповедния съд със заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК за сумите, дължими по договора за кредит. Искането е частично уважено, като след служебна преценка на уговорките, обвързващи потребител, съдът е отрекъл валидността на възмездното кредитиране и е установил като безспорно изискуема само чистата стойност на получената в заем главница, за която единствена сума, допълнена със съответно дължимите разноски, е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 53 от 10.01.2022 г. Предприето от кредитора е само принудително изпълнение по издадения по този ред изпълнителен лист за обезпечената с ипотека главница в размер на 46 703 лв., както и за разноските, сторени в това производство от заявителя.