Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6200 от 13.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11934/2025
Вид
Решение № 6200
Подписан
13.10.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 6200 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100111934 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. С., с която e предявен срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от по 25 564,59 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на служители на ответната банка, които са допуснали сключване на договор за банков кредит от името на ищцата без тя да е кандидатствала, подписвала документи или усвоявала средства по такъв договор, последвано от неоснователното и неправомерно претендирано от ответника плащане по този договор. Претендира лихва за забава от датата, на която ответникът заявил претенцията си – 05.07.2021 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 14.12.2020 г. получила обаждане от служител на банката, който я уведомил, че е в забава по отношение на дължима от нея анюитента вноска по сключен с банката договор за потребителски кредит. На 26.01.2021 г. ищцата изпратила писмо до ответника, с което е направила искане да й бъдат предоставени копия на документите, от които произтича нейното задължение, в това число и справка за всички дължими суми. На 29.01.2021 г. банката уведомила ищцата, че за снабдяване с поисканите документи следва да посети клон на банката. Въпреки посещението в клон на банката, информация относно сключения договор й бил отказан. На 05.07.2021 г. ищцата е уведомена от банката, че на 26.06.2020 г. е сключен между страните договор за потребителски кредит, по който ищцата е в неизпълнение. Поради неплащане на вноски по кредита, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и към 28.04.2021 г. задължението възлиза в 1 общ размер на 39 969,26 лева. Указано й е, че следва да плати в 7-дневен срок, в противен случай банката ще предприеме действия по принудително събиране на вземането. На 30.07.2021 г. ищцата предявила отрицателен установителен иск за недължимост на сума в размер на 41 346,77 лева. С решение № 508 от 01.02.2023 г., постановено по гр.д. № 9644/2021 г. по описа на СГС е признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника вземания по договор за банков кредит, потвърдено с решение № 289 от 14.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1078/2023 г. по описа на САС. Ищцата се позовава на противоправно поведение от служители на ответника, изразяващи се в нарушение, на правилата, установени в ЗМИП за идентификация на физическо лице, за професионалната дейност на лицето да приложи мерки за проверка на събраните идентификационни данни, да документира извършената проверка.

Позовава се и на нарушение на ЗМФТРОМУ, ППЗИМП, Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за открИ.е на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3 на БНБ). Счита, че служител на ответника е извършил действията по сключване на договор за банков кредит без да е осъществена среща с ищцата и без тя да е представяла документ за самоличност или какъвто и да е друг документ за идентификация. Оспорва ответникът да е извършил и оценка на кредитоспособността на ищцата, тъй като подобна проверка би показала, че ищцата се осигурява на 2 работни часа дневно и осигурителният й доход не е достатъчен за отпускане на кредит в размер на 40 000 лв. Не е проведено и обсъждане с ищцата относно условията по кредита. Не е изпълнено изискването договорът за кредит да бъде подписан в присъствието на оторизиран служител, който проверява и удостоверява самоличността на подписващото лице. Описва, че в периода, в който са съществували неоснователни претенции за изплащане на кредита (до окончателното приключване на съдебните производства), ищцата е търпяла негативни емоции. Станала тревожна, нарушил се сънят й. Изпитвала затруднения да се концентрира в работата, имала конфликти и партньори, семейство и приятели.

Изпитвала срам и унижение от близките си. Ограничила социалните си контакти. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 25 564,59 евро, заедно с лихвата за забава за периода от узнаване на претенцията до окончателното плащане.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че с влязло в сила решение № 508 от 01.02.2023 г., постановено по гр.д. № 9644/2021 г. по описа на СГС е признато за установено, че ищцата не дължи като „кредитополучател“ вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по Договор за потребителски кредит FL 1096531 от 26.06.2020 г. Не оспорва, че Договор за потребителски кредит FL1096531/26.06.2020 г. не е подписан от ищцата, че същият е нищожен и не е произвел правни последици и не са възникнали вземания по договора спрямо ищцата. Оспорва, че договорът е сключен в разрез с изискванията на ЗКИ, ЗМИП, ППЗМИП, ЗМФТРОМУ и Наредба№3 на БНБ, 2 както и с вътрешните правила на банката, както и да е допусната от служители на банката груба небрежност при кандидатстването за кредита, установяване на самоличността на кредитополучателя, съответно – сключване на договора. Счита, че независимо от взетите от банките превантивни мерки, измамни действия са възможни, като в този случай не се касае за груба небрежност. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Счита, че не всяка негативна емоция може да се квалифицира като подлежаща на обезщетяване неимуществена вреда. Сочи още, че никога ответната банка не е предприемала съдебни или изпълнителни действия за събиране на спорните вземания, не е търсила принудително изпълнение, не е образувано исково производство, или изпълнително производство, нито са предприемани действия по налагане на съответни обезпечителни мерки. До приключване на съдебните производства по гр.д. № 9644/2021 г. по описа на СГС не е предприемала каквито и действия по събиране на просрочени суми и се е съобразила изцяло с окончателното решение на съда по правния й спор с ищцата, като й е заплатила сторените разноски по делата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не от вината на възложителя на работата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от ищеца съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Не е необходимо да се установява конкретното лице, осъществило деянието (чрез действие или бездействие), като е достатъчно да се установи, че то е от кръга лица, на които ответното дружество е възложило работа.

Установява се от представените писмени документи – писмо изх.

№11336/17.06.2021 г., че ищцата е уведомена от ответника чрез пълномощник на последния, че е налице неизпълнено задължение на ищцата към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по Договор за потребителски кредит FL 3

1096531 от 26.06.2020 г. и банката упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че не погаси задълженията си в 7-дневен срок.

Писмото е връчено на ищцата на 05.07.2021 г.

С искова молба, подадена в съда на 30.07.2021 г., ищцата е предявила срещу ответника отрицателен установителен иск да бъде признато, че не дължи на банката суми по договора за потребителски кредит от 26.06.2020 г.

Искът се основава на твърдението, че ищцата не е сключвала посочения договор и положеният подпис в договора не е неин.

С влязло в сила решение по гр.д. №9644/2021 г. на СГС, I-9 състав, е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ищцата не дължи като „кредитополучател“ вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по Договор за потребителски кредит FL 1096531 от 26.06.2020 г. в общ размер на 41 346,70 лв., от които 38 579,33 лв. главница, 2 705,00 лв. договорна лихва към 30.07.2021 г. и 57 лв. разноски. В решаващите си изводи съдът е приел, че Договор за потребителски кредит FL 1096531 от 26.06.2020 г. е неистински документ – не е подписан от ищцата, поради което волеизявленията от нейно име в качеството й на кредитополучател не са направени от нея. Решението е обжалвано от ответника и потвърдено с решение №289/14.03.2024 г. на САС по гр.д. №1078/2023 г.

В рамките на дължимата грижа за всяко лице, когато влиза в договорни отношения, е да установи самоличността на съконтрагента си. За кредитните институции, каквито са банките, това задължение с по-висока тежест и е нормативно установено – със Закона за мерките срещу изпирането на пари (чл.10 и сл.) и други подзаконови нормативни актове. Задължението, вменено на банките, цели да предотврати използване на финансовата система за престъпни цели. В допълнение – законодателството, регламентиращо защитата на потребителите, вменява на банките задължения, свързани с оценка на кредитоспособността на потребителя, които предполагат идентификация на самоличността им и които правила са установени в интерес на потребителя (чл.16 ЗПК, чл.9 ЗКНИП и др.). В обобщение – съдът приема, че в тежест на ответника в качеството му на кредитна институция, е вменено задължение да идентифицира самоличността на съконтрагентите си физически лица по начин и със средства, гарантиращи сигурно установяване на самоличността на лицата, на които се предоставят услуги от банката.

Установява се от представените писмени доказателства от ответника – „Процедура за регистриране на нов клиент – физическо лице. Идентификация на физически лица. Актуализация и поддържане на клиентско досие“ – л.138 и сл., че ответникът е установил вътрешни правила за идентификация на физическите лица. Тези правила включват задължение за служителя на банката да провери документите за самоличност на клиент физическо лице, при необходимост – да изиска и други документи. Служителят на банката е длъжен да извърши следните проверки: за оригиналност и валидност на документа за самоличност, за съответствие на лицето със снимката в 4 документа, за съответствие с белезите, посочени в документа (ръст, цвят на очите). При необходимост се изисква и проверка за видими белези за фалшификация на документа и проверка с лупа (детектор) за проверка на лични документи (т.5.2 от „Процедура за регистриране на нов клиент – физическо лице. Идентификация на физически лица. Актуализация и поддържане на клиентско досие“).

От показанията на свидетеля Р.П.Б. – Братанова се установява, че процедурата по идентификация на физическо лице изисква проверка на личната карта - дали е с валидна дата на издаване, проверка на документа в сайта на МВР, проверка за видими следи или нарушения по личната карта, пораждащи съмнение в автентичността й, проверка на лицето – дали съответства на снимката в документа, проверка на външни белези, цвят на очите. При нужда – проверка с лупа на самата лична карта.

От писмените и гласните доказателства съдът приема, че ответникът е установил правилата за идентификация на физическите лица – клиенти на банката и е информирал служителите си за изпълнението им.

По делото не са събрани доказателства за конкретните действия, извършени от служител на банката на 26.06.2020 г. при сключване Договор за потребителски кредит FL 1096531, на който е придаден вид, че е подписан от ищцата. Поради това съдът приема, че ответникът не е доказал, че служителите, натоварени от него с дейността по обслужване на клиенти на банката и сключване на договори за кредит, са изпълнени изискванията, гарантиращи сигурно установяване на самоличността на физическото лице, представило се за ищцата, при водене на преговори и сключване на Договор за потребителски кредит FL 1096531. Между страните е установено със силата на пресъдено нещо, че съдържащият се в договора подпис не е положен от ищцата. Поради това съдът приема за установено, че идентификация на лицето, сключило Договор за потребителски кредит FL 1096531, не е извършена съгласно правилата на банката или не е извършена по начин, предотвратяващ възможността за погрешно установяване на самоличност.