Закон за насърчаване на заетостта

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения при:

1. насърчаването и запазването на заетостта;

2. професионалното ориентиране и обучението на възрастни;

3. посредничеството по информиране и наемане на работа в Република България и в други държави на български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

4.

5.

Чл. 2

При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст увреждане,, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение.

Чл. 3

(1) Държавата осъществява политиката по заетостта в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел.

(2) Министърът на труда и социалната политика и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предприемат съвместни действия с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите за разработване на политики с национален обхват в областта на пазара на труда и инструменти за тяхното прилагане в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ, L 347/470 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (ОВ, L 231/21 от 30 юни 2021 г.).

Чл. 4

(1) Министерският съвет определя държавната политика по заетостта.

(2) По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет приема ежегодно Национален план за действие по заетостта.

(3) След съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта министърът на труда и социалната политика след изтичане на шестте месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоени средства от едни програми и мерки към други програми и мерки, които могат да усвоят допълнително средства.

Чл. 5

Органите на изпълнителната власт провеждат политиката за насърчаване и запазване на заетостта, както и по обучението на възрастни.

Чл. 6

(1) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за насърчаване и запазване на заетостта и обучението на възрастни и осигурява защита на националния пазар на труда.

(2) Министерството на труда и социалната политика съвместно с другите министерства и социалните партньори разработва ежегодно Национален план за действие по заетостта.

Чл. 7

(1) За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, за извършване на посреднически услуги по заетостта за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната, се създава Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище в София.

(3) Агенцията по заетостта се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(5) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 7а

(1) Националната агенция за приходите предоставя на Агенцията по заетостта необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на изпълнението на държавната политика по заетостта след писмено искане от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

(2) За целите на държавната политика по заетостта Агенцията по заетостта обменя информация с Министерството на образованието и науката Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националния осигурителен институт, Българската агенция за инвестиции и Националната агенция за професионално образование и обучение при условия и по ред, определени в сключено между тях споразумение.

(3) За целите на държавната политика за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната Агенцията по заетостта предоставя, получава и съхранява информация за лица на възраст от 16 до 65 години от и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За целите и за лицата по изречение първо Агенцията по заетостта обменя и съхранява информация с Националната агенция за приходите, Министерството на образованието и науката, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националния осигурителен институт, Националната агенция за професионално образование и обучение и Националната експертна лекарска комисия. Условията и редът за получаване и за обмена на информация, и за съвместната дейност на институциите се определят с акт на Министерския съвет.

(4) За предоставяне на административните услуги по регистрация на търсещите работа лица Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя информация на Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в сключено между тях споразумение.

(5) За целите на изпълнението на държавната политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта обменят информация относно лични данни на физически лица при условия и по ред, определени в инструкция на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 8

(1) Създава се Национален съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика като постоянно-действащ орган за сътрудничество и консултации при разработване на политиката по заетостта.

(2) Националният съвет за насърчаване на заетостта се състои от равен брой представители на:

1. държавните институции, определени от Министерския съвет;

2. представителните организации на работодателите на национално равнище;

3. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище.

(3) По решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта за участие в заседанията му могат да се канят представители и на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Председател на Националния съвет за насърчаване на заетостта е министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице.

(5) Националният съвет за насърчаване на заетостта приема правилник за устройството и дейността си.

(6) Националният съвет за насърчаване на заетостта:

1. обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на политиката по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

2. периодично се информира за данните за състоянието на пазара на труда и за ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетостта;

3. предлага на Министерството на труда и социалната политика разработването на проекти на нормативни актове, мерки и програми за насърчаване на заетостта;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара на труда;

5. обсъжда проекти и дава становища по споразумения на Министерството на труда и социалната политика с други министерства, държавни институции и неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта.

6. обсъжда списък на професиите, по които се провежда професионално обучение на безработни лица без осигурено работно място.

(7) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за насърчаване на заетостта се осигурява от Министерството на труда и социалната политика.

(8) Представителите на институциите и на организациите по ал. 2 не получават възнаграждение за участието си в заседанията на Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Чл. 9

(1) Държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

(2) По решение на регионалните съвети за развитие и с решение на областните съвети за развитие се създават постоянни или временни комисии по заетостта.

(3) Председател на Комисията по заетостта към областния съвет за развитие е областният управител или упълномощен от него представител на областната администрация.

(4) Правилникът за устройството и дейността на Комисията по заетостта се приема от областните съвети за развитие.

(5) В Комисията по заетост при областния съвет за развитие се включват представители на:

1. областната администрация и на общините на територията на областта;

2. териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

3. министерствата и други държавни институции;

4. областните структури на представителните организации на работодателите и представителните организации на работниците и служителите;

5. отраслови и браншови организации;

6. юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана със заетостта и обучението на възрастни;

7. регионалните дирекции за социално подпомагане;

8. други териториални структури.

Чл. 10

(1) При осъществяване на дейността си комисията по заетостта към областния съвет за развитие се съобразява с приоритетите на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие съгласно Закона за регионалното развитие, както и с приоритетите на националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта.

(2) Комисията по заетостта към областния съвет за развитие един път в годината набира, обработва и предоставя на Агенцията по заетостта информация за потребностите на работодателите от работна сила в областта, като взема предвид приоритетите, заложени в документите по ал. 1. Редът за набиране, обработване и предоставяне на информацията се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 11

(1) Организационно-техническото обслужване на Комисията по заетостта към областния съвет се извършва от областния съвет за развитие.

(2) Членовете на комисиите по чл. 9 не получават възнаграждение за участието си в заседанията.

Чл. 12

(1) Към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по заетостта.

(2) Съветът за сътрудничество се състои от 9 членове – по един представител на поделението на Агенцията по заетостта, на териториалната структура на Министерството на образованието и науката и на общината /района и по трима представители на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни.

(3) По решение на Съвета за сътрудничество за участие в заседанията му могат да се канят и представители на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Съветът за сътрудничество избира председател от своя състав на принципа на ротация за срок една година.

(5) Съветът за сътрудничество приема правилник за устройството и дейността си.

Чл. 13

Областният управител осигурява координация между националните и местните интереси по въпросите на заетостта при разработването и изпълнението на областни стратегии за намаляване на безработицата и осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация.

Чл. 14

(1) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства за финансиране на мерки и програми по активната политика по заетостта, приети от Министерския съвет.

(2) Финансиране на активната политика по заетостта се осъществява на основание на одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 15

Агенцията по заетостта е администратор на следните приходи:

1. такси за издаване на удостоверения за регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа;

2. такси за разрешения за извършване на дейност на свободна практика и за разрешения за работа на чужденци;

3. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;

4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. такси, събирани за предоставяне на посреднически услуги от агенцията на чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции за наемане на български граждани в чужбина;

6.

7. такси за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа;

8.

9.

10.

Чл. 16

Средствата за активна политика се изразходват за:

1. програми и мерки за обучение на възрастни и за професионално ориентиране;

2. програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;

3. програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост;

4. защита на вътрешния пазар на труда и за изпълнение на международни договори за обмен на работна сила, по които страна е Република България;

5. разработването на национални, браншови и регионални програми за заетост и обучение на възрастни;

6. реализация на проекти за социална интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда;

7. рекламно-информационната и издателската дейност, свързани със заетостта, безработицата и обучението на възрастни;

8. изследване и прогнозиране на пазара на труда проучване и анализиране на трудовите ресурси, както и за набирането, обработката и разпространението на информация за пазара на труда и оценка на ефекта от прилагането на мерките и програмите на активната политика;

9. финансиране дейността на центрове за професионално обучение, създадени с акт на Министерския съвет;

10. разходи за транспорт, квартира, стипендии и групова рискова застраховка за времето на обучението на безработни лица;

11. възнаграждения на външни експерти за участие в комисии за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация;

12. финансиране на дейностите, свързани с организиране на избора и оценката на лицензирани центрове за професионално ориентиране, както и на институциите за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано и финансирано от Агенция по заетостта, в т.ч. възнаграждения, пътни и квартирни разходи на оценителите, обяви;

13. финансиране на обучение на обучаващи, разработване и отпечатване на помагала и други материали за обучение;

14. други разходи за запазване и/или увеличаване на заетостта, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет.

15. разходи по заповеди и договори по процедури на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програми „Развитие на човешките ресурси“, когато тези разходи са верифицирани от Управляващия орган, платени са и са допустими по този закон.

16. контрол на качеството на професионалното обучение, организирано по този закон.

17. валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 16а

(1) Отпускането на средства по реда на този закон, с изключение на мярката по чл. 51, се реализира под формата на схеми за минимална помощ, когато това е приложимо, при съобразяване с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“, и с регламентите, които го изменят, допълват или заменят.

(2) Отпускането на средства по чл. 51 се осъществява под формата на схеми за държавна помощ при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“, и с регламентите, които го изменят, допълват или заменят.

(3) Администратор на помощта по ал. 1 и 2 е Агенцията по заетостта.

(4) Условията и редът за отпускане на средствата по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 17

(1) Лицата, които търсят работа, могат да ползват по този закон:

1. информация за обявени свободни работни места;

2. информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта;

3. посредничество по информиране и наемане на работа;

4. психологическо подпомагане;

5. професионално ориентиране;

6. включване в обучение на възрастни;

7. включване в процедура за валидиране на професионални знания, умения и компетентности;

8. мотивиране за активно поведение на пазара на труда и включване в програми и мерки за заетост и обучение;

9. стипендия за обучение, средства за транспорт и квартира за времето на обучението.

10. стипендия, средства за транспорт и квартира за времето на процедурата за валидиране на професионални знания, умения и компетентности.

(2) Лицата, които търсят работа, могат да ползват по този закон:

1. информация за обявени свободни работни места;

2. информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта;

3. посредничество по информиране и наемане на работа;

4. психологическо подпомагане;

5. професионално ориентиране;

6. включване в обучение на възрастни;

7. включване в програми и мерки за заетост и обучение;

8. стипендия за обучение, средства за транспорт и квартира за времето на обучението.

(3) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал.1 и 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 18

(1) Всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

(2) Търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:

1. безработни;

2. заети;

3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време;

4. пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване, пенсия за старост в друга държава или пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, които не работят.

5.

(3) Правата по тази глава могат да упражняват и:

1. чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;

2. лицата, на които е предоставено право на убежище;

3. чужденците, ползващи се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците;

4. лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут;

5. лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

6. лицата - граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани или на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

7. членовете на семейството на чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване.

8. притежателите на синя карта на ЕС, останали без работа в рамките на три месеца или желаещи да сменят работодателя си.

(4) Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес, с изключение на регистрацията на лицата по ал. 3, т. 3.

(5) Чужденец, ползващ се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците, може да се регистрира по адреса, на който се е установил и пребивава. Адресът може да се удостовери с адресна карта на чужденец, регистрационна карта от място за настаняване по смисъла на Закона за туризма, декларация от лицето, на чийто адрес пребивава лицето, ползващо се от временна закрила, документ от общината или друг документ, съдържащ данни за адреса.

(6) Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(7) При регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2. В 7дневен срок от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява някое от поделенията на Агенцията по заетостта.

(8) Поделенията на Агенцията по заетостта извършват по служебен път проверки на декларираните от лицето обстоятелства по ал. 2.

(9) Регистрацията на лицата по ал. 2 и 3 се удостоверява по ред, установен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 19

(1) За всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие.

(2) Лицата, които търсят работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, както следва:

1. безработните - по т. 1 - 10;

2. заетите и учащите се, които желаят да работят през свободното си от учене време - по т. 1, 3, 4 и 5;

3. лицата по чл. 18, ал. 2, т. 4 – по т. 1, 3 и 4;

4.

Чл. 20

(1) Лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и действията и сроковете в плана за действие.

(2) При писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час.

(3) Регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица:

1.

2. подадат заявление по свое желание;

3. починат.

4. започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

5. се включат в програми и мерки за заетост по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

6. са регистрирани по чл. 18, ал. 2, т. 2 – 4, не са посещавали и не са ползвали услугите на дирекция „Бюро по труда“ през предходната една година.

(4) Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато:

1. не изпълнят действията и сроковете в плана за действие;

2. не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни от получаване на поканата;

3.

4. откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове;

5. прекратят участието си в курс за обучение на възрастни;

6. получават пенсия за осигурителен стаж и възраст професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване или пенсия за старост в друга държава;

7. не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 7, изречение второ;

8.

8. декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

(5) Лицата имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на три месеца след прекратяване на предходната регистрация на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 – 5 и 7 и при условие че нямат задължения към бюджета поради неспазване изискванията на договорите, сключени при участието им в програми, мерки и обучения, финансирани със средства за активна политика на пазара на труда, включително по програми на Европейския съюз.

(6) При представяне на доказателства за наличието на уважителни причини прекратената на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 - 5 и 7 регистрация се възстановява.

(7)

1. осигурявани по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване за срок не по-дълъг от 9 месеца, когато са уведомили дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от възникване на основанието за осигуряване и са се явили в дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от отпадане на основанието;

2. включени в програми и мерки за заетост по реда на този закон, явили се в дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от изтичане на срока на договора по програмата или мярката;

3.

4. представили доказателства за наличието на уважителни причини за неспазване на срока за явяване за възстановяване на регистрацията по т. 1, 2, 3 и 5.

5. изтърпели наказание лишаване от свобода в период до 12 месеца след прекратяване на регистрацията им и явили се в дирекция “Бюро по труда” в 30-дневен срок от датата на освобождаване.

(8)

(9) Лицата, чието участие в субсидирана заетост е прекратено с дисциплинарно уволнение, нямат право на включване в програми и мерки за заетост и обучение по този закон, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове, по-рано от 12 месеца след уволнението, освен ако уволнението не бъде признато за незаконно.

(10)

(10) Регистрацията на безработни лица, започнали работа по програми и мерки за заетост и обучение по този закон, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове, служебно се променя в регистрация по чл. 18, ал. 2, т. 2, за което лицето се уведомява предварително. Редът за уведомяване се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 21

(1) Регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта.

(2) Решенията по ал. 1 се издават, изпълняват и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Агенцията по заетостта предоставя информация на Националния осигурителен институт и на Агенцията за социално подпомагане за издадените решения по ал. 1.

Чл. 22

(1)

(2) Работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта:

1. свободните работни места;

2. потребностите от обучение на наетите лица и собствените възможности за неговото организиране.

(3) Агенцията по заетостта осигурява достъп до информацията по ал. 2, т. 1 чрез интернет страницата си. Съдържанието на достъпната информация се определя с правилника за прилагане на този закон.

(4) Работодателите са длъжни в срок от 7 работни дни да информират поделенията на Агенцията по заетостта за:

1. заетите и закритите работни места, които са били обявени като свободни;

2. приетите на работа лица, насочени от Агенцията по заетостта

3. безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;

4. отказа си да наемат търсещи работа лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.

(5) Работодателите подават заявки за обучение на наетия персонал, както и за потребностите от работна сила при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

(6) Работодателите могат сами да правят подбор на препоръчаните им от поделението на Агенцията по заетостта търсещи работа лица или да изискат от Агенцията по заетостта да направи подбора по предварително подадена заявка.

(7) Чуждестранни работодатели могат да ползват посреднически услуги от Агенцията по заетостта по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 22а

(1) Работодателите обявяват задължително в териториалните поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи по трудово правоотношение, в администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия. Свободните работни места се обявяват не по-късно от 14 дни преди изтичане срока за кандидатстване.

(2) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта насочват търсещите работа лица, отговарящи на изискванията за заемане на работното място.

Чл. 23

При обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея.

Чл. 24

(1) Работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията.

(2) Поделението на Агенцията по заетостта изпраща копие на уведомлението по ал. 1 на:

1. общинската администрация;

2. териториалното поделение на Националния осигурителен институт;

3. териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за тях; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор на работниците и служителите по чл. 329 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.

(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок три работни дни.

Чл. 25

(1) След получаване на уведомлението по чл. 24 се сформират екипи, състоящи се от представител на работодателя, представители на организациите на работниците и служителите в предприятието, представител на поделението на Агенцията по заетостта и представител на общинската администрация.

(2) Екипите по ал. 1 изготвят проекти за необходимите мерки, насочени към:

1. посредничество за заетост;

2. обучение на възрастни;

3. започване на самостоятелна стопанска дейност;

4. програми за заетост.

(3) Проектите по ал. 2 се представят за одобряване от комисията по заетостта, като въз основа на тях се кандидатства за финансиране при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 25а

(1) Агенцията по заетостта води и поддържа единен електронен централизиран регистър на физическите и юридическите лица, осъществяващи посредническа дейност и/или осигуряващи временна работа.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват данни, обстоятелства и документи за:

1. лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2;

2. лицата по чл. 27, ал. 2, т. 3;

3. предприятията, които осигуряват временна работа.

(3) За лицата по ал. 2 се вписват всички подадени от тях заявления, уведомления и други документи, както и всички актове и уведомления, издадени от административен орган.

(4) Регистърът съдържа публична част, достъпът до която е безплатен.

(5) Редът за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства и съдържанието на публичната част на регистъра се определя в наредбата по чл. 28, ал. 8 – за лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, и в глава осма „а“ – за предприятията, които осигуряват временна работа.

Чл. 25б

(1) Чрез информационната система, с която се води регистърът по чл. 25а, ал. 1, Агенцията по заетостта предоставя възможност за осъществяване по електронен път на най-малко следното:

1. подаване на заявления за регистрация и приложенията към тях от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и от предприятията, които осигуряват временна работа;

2. подаване на уведомление от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 3;

3. изпращане на уведомления от административния орган до лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, съответно до предприятията, които осигуряват временна работа, когато е необходимо да бъдат отстранени несъответствия в съответните заявления и/или в приложенията към тях;

4. подаване на уведомления от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и от предприятията, които осигуряват временна работа, при промяна в декларираните и подлежащи на вписване в регистъра данни;

5. издаване на удостоверения на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и на предприятията, които осигуряват временна работа;

6. подаване на заявления за изменение или допълнение на вида на предоставяните посреднически услуги от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2;

7. подаване на документи по чл. 74л, ал. 5 от предприятията, които осигуряват временна работа;

8. подаване на уведомления от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, когато за определен период няма да извършват посредническа дейност по наемане на работа;

9. подаване на уведомления за прекратяване на дейността по инициатива на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2;

10. подаване на уведомления за прекратяване на дейността по инициатива на предприятията, които осигуряват временна работа, и декларация, че са изпълнени всички задължения по трудовите договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятията ползватели;

11. връчване на актове, с които се отказва регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;

12. връчване на актове, с които се отказва регистрация като предприятие, осигуряващо временна работа;

13. връчване на актове, с които се прекратява регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;

14. връчване на актове, с които се прекратява регистрация на предприятията, осигуряващи временна работа.

(2) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 извършват действията по ал. 1 при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 28, ал. 8.

(3) Предприятията, които осигуряват временна работа, извършват действията по ал. 1 при условия и по ред, определени в глава осма „а“.

(4) Актовете и уведомленията, издадени от административния орган, изпратени чрез регистъра, се смятат за връчени с изтеглянето им от индивидуалните профили на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 и предприятията, които осигуряват временна работа. При постъпване на съобщения и документи в индивидуалните профили регистърът изпраща автоматични известия на електронните адреси на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 и предприятията, които осигуряват временна работа. Датата и часът на връчването се удостоверява с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

(5) Последният ден на срока за представяне на документи чрез регистъра продължава до края на двадесет и четвъртия час.

(6) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 и предприятията, които осигуряват временна работа, могат да изберат връчването да се извършва чрез системата по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

(7) При прекъсване на информационната система, чрез която се води регистърът, за повече от 30 минути през последните два часа на изтичането на преклузивен срок за извършване на определено действие, този срок изтича в деня, следващ деня на възстановяване работата на регистъра. Агенция по заетостта публикува информация за планирани и непланирани прекъсвания на работата на системата.

Чл. 25в

(1) Агенцията по заетостта предоставя в реално време електронен достъп до регистъра по чл. 25а, ал. 1 на оправомощени длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(2) Данни и обстоятелства от регистъра се предоставят на други административни органи и лица по чл. 1, ал. 2 от Закона за електронното управление като вътрешна електронна административна услуга.

(3) Органите и лицата по ал. 1 и 2 не могат да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 25а, ал. 1, като информацията се проверява служебно.

Чл. 26

Посредническите услуги по заетостта включват:

1. информиране и / или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите;

2. психологическо подпомагане на търсещите работа лица;

3. мотивиране за активно поведение на пазара на труда и насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение;

4. насочване към обучение на възрастни;

5. насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави;

6.

6. насочване към процедура за валидиране на професионални знания, умения и компетентности.

Чл. 27

(1) Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.

(2) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от:

1. Агенцията по заетостта;

2. лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по този закон;

3. лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, без да подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в Република България.

(3) Агенцията по заетостта предоставя посреднически услуги:

1. безплатно - по наемането на лицата по чл. 18, ал. 1 и 3;

2. безплатно – по наемането на българските граждани в чужбина, както и на чужденци в страната в изпълнение на международен договор, по който Република България е страна;

3. по договор с чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции, които заплащат такса за извършени посреднически услуги, и със сродни чуждестранни институции за наемане на български граждани в други държави.

(4) Посредническите услуги по чл. 26, предлагани от Агенцията по заетостта, се организират и предоставят от дирекциите „Бюро по труда“ независимо от адреса на регистрация на търсещите работа лица.

(5)

Чл. 27а

(1) За регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа могат да кандидатстват физически и/или юридически лица по чл. 27, ал. 2, т. 2, които отговарят на следните условия:

1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;

2. не са обявени в несъстоятелност;

3. не са в производство по ликвидация, а за лицата по ал. 2 – не се намират в подобна процедура съгласно националните закони и подзаконови актове;

4. нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 за нарушения на чл. 28, ал. 1, 3, 4 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;

5. членовете на управителните и/или контролните органи на юридическите лица:

6. физическите лица или представляващите юридическото лице по регистрация, както и наетите лица за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, да имат:

(2) Лицата, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, доказват обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 3 съобразно законодателството на държавата по регистрация.

(3) В случаите на предоставяне на посреднически услуги по заетостта временно или еднократно в Република България лицата по чл. 27, ал. 2, т. 3 предварително уведомяват за това министъра на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 28, ал. 8.

(4) Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 6 за лицата, регистрирани по българското законодателство. За целите на проверката лицата представят списък, който съдържа ЕГН, номер, дата и издател на диплома за придобито в Република България образование или номер, дата и издател на документ за признаване на придобито в чужбина образование – за дипломите за завършено висше образование, издадени след 1 януари 2012 г., за дипломите за завършено средно образование, издадени след 1 януари 2007 г., и за свидетелствата за придобито основно образование, издадени след 9 юни 2009 г. В останалите случаи лицата представят копие от съответните документи, в т.ч. заверени с електронен подпис електронни образци на документи на хартиен носител.

Чл. 28

(1) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци след регистрация в Агенцията по заетостта. Действието на регистрацията е безсрочно.

(2) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно.

(3) За извършване на дейността по ал. 2 лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор със:

1. лицата, търсещи работа;

2. работодателите, включително корабопритежателите, търсещи да наемат работници и служители.

(4)

(5) Министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице издава на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, което се вписва в регистъра по чл. 25а, ал. 1.

(6) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 заплащат такса, определена с тарифа на Министерския съвет, за:

1. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България;

2. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави и на моряци;

3.

(7) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, се извършва.

1. срещу заплащане от страна на работодателите;

2. безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица.

(8) Министерският съвет определя с наредба:

1. условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;

2. условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й;

3.

4. задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори.

5. условията и реда за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България.

6. условията и реда за вписване на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 в регистъра по чл. 25а, ал. 1 и за извършване на дейностите по чл. 25б, ал. 1.

(9) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 задължително предоставят в Агенцията по заетостта информация за обявените при тях свободни работни места и за работните места, които вече са заети или е отпаднала необходимостта за намиране на кандидат:

1. когато посредникът разполага с електронен регистър за наличните работни места, достъпен в интернет пространството, той предоставя права за връзка с него чрез интернет страницата на Агенцията по заетостта;

2. когато посредникът не разполага с електронен регистър за наличните работни места, достъпен в интернет пространството, той се задължава да ги обяви чрез регистрацията им в „електронната информационно-комуникационна система“ на интернет страницата на Агенцията по заетостта.

(10) Агенцията по заетостта осигурява достъп до информацията по ал. 9 чрез интернет страницата си. Съдържанието, условията и редът за обмен на информация между Агенцията по заетостта и лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 29

(1) физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1.

(2) физически и/или юридически лица, чиято регистрация за извършване на посредническа дейност е прекратена, могат да се регистрират отново след 3 години от датата на влизане в сила на акта за прекратяването й.

Чл. 30

(1) Програми и мерки за насърчаване на заетостта се реализират по реда на този закон след одобряването им от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от комисиите по заетостта и след финансовото им осигуряване с бюджета за съответната година, както и по реда на програми “Развитие на човешките ресурси”.

(2) За реализация на активната политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика ежегодно представя разчети за финансовото им осигуряване със Закона за държавния бюджет на Република България на Министерството на финансите.

(3) Агенцията по заетостта ежегодно в съответствие с процедурите за разработване на проекта на бюджет за съответната година представя на Министерството на труда и социалната политика предложение с програмите и мерките за заетост и обучение на възрастни, които да се реализират през плановата година.

(4) Министърът на труда и социалната политика ежегодно утвърждава плана на Агенцията по заетостта и го осигурява финансово.

(5) Условията, редът и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Ползването на преференции по този закон се урежда с писмен договор между поделенията на Агенцията по заетостта и работодателите в съответствие с определените годишни квоти и финансови ресурси съгласно ал. 4 и 5.

(7) За реализация на програми и мерки за заетост от физически и юридически лица, получили разрешение за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, ежегодно се сключват договори с Министерството на труда и социалната политика.

(8) Членовете на комисиите по заетостта и на съветите за сътрудничество към поделенията на Агенцията по заетостта контролират и наблюдават процесите при реализацията на програмите и мерките.

Чл. 30б

(1) Средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или оправомощено от него длъжностно лице, и:

1. безработното лице; 2.работодателя;

3. обучаващата институция.

4.

5. Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейните териториални звена;

6. лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране.

7. лице по чл. 27, ал. 2, т. 2, избрано да изпълнява мярката по чл. 43а.

8. институция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, която провежда валидиране на професионални знания, умения и компетентности.

(2) В договора по ал. 1 задължително се посочват:

1. видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта;

2. срокът на действие на договора;

3. предназначението и размерът на предоставените средства;

4. отговорността на страните при неизпълнение на договора.

(3) Предоставените по реда на ал. 1 средства се използват по предназначение от работодателя, безработното лице, Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейните териториални звена, лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране, обучаващата институция, институцията, която провежда валидиране на професионални знания, умения и компетентности и лицето по чл. 27, ал. 2, т. 2.

(4) Предоставянето на средства по чл. 30а се извършва, при условие че същите разходи не са финансирани от други източници.

Чл. 30в

(1) Органите на изпълнителната власт и другите бюджетни организации могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми за заетост от поделенията на Агенцията по заетостта, но само в рамките на Национален план за действие по заетостта.

(2)

(3)

Чл. 31

(1) Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, отделни министерства и други държавни институции или областни администрации и социалните партньори, както и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съвместно със социалните партньори могат да разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта, свързани с приоритетите на национални стратегически документи за развитие и Националния план за действие по заетостта, както и програми за заетост,, професионално обучение и обучение по ключови компетентности на групи в неравностойно положение на пазара на труда.

(2) Ежегодно по решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта се съставя комисия за оценка и подбор на програми/проекти, предлагани по реда на ал. 1. В състава на комисията влизат представители на представителните организации на работниците и служителите на национално равнище, представителните организации на работодателите на национално равнище, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. Условията и редът на работа и функциите на комисията се определят с правилника за прилагане на този закон.

(3) Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за заетост и обучение са:

1. за националните програми – Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;

2. за браншовите програми – съответните отраслови министерства (структури) съвместно с отраслови синдикални организации, браншови камари, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;

3. за регионалните програми – комисиите по заетостта към областните съвети за развитие.

(4) Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие предлагат на Министерството на труда и социалната политика регионални програми за обучение на възрастни и/или заетост.

(5) Програмите по ал. 1, финансирани от Министерството на труда и социалната политика, се утвърждават от министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 32

(1) Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие организират реализирането на програми за развитие на заетостта.

(2)

Чл. 33

(1) Регионалната програма за заетост и обучение на областта е в съответствие с целите, приоритетите и инструментите за провеждане на държавната политика по заетостта. Тя съдържа дейности, съобразени с приоритетите на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие съгласно Закона за регионалното развитие, както и с приоритетите на националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта.

(2) Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят размерът на средствата и видовете плащания за регионалните програми за заетост и обучение на областите. Критериите, условията и редът за финансиране се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Регионалната програма за заетост и обучение на областта включва проектно предложение на областната и общинските администрации, одобрено от Комисията по заетостта, по критерии и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Областната и общинските администрации могат да разработват проектното предложение съвместно със социалните партньори и други юридически лица.

Чл. 34

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с общинските администрации, с държавни, общински и частни предприятия и организации изпълняват програми за професионално ориентиране, обучение за придобиване на професионална квалификация и устройване на работа на безработни до 29-годишна възраст без трудов стаж.

(2) За всяко наето по ал. 1 безработно лице, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 се превеждат на работодателя сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца, както и разходите за обучение за придобиване на професионална квалификация.

(3) Договорът по ал. 2 може да бъде сключван със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 35

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно със специализирани и други институции и организации изпълнява програми за обучение за придобиване на професионална квалификация и устройване на работа на младежи без трудов стаж до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и на младежи от социални заведения, завършили образованието си.

(2) За всяко наето безработно лице, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 се превеждат на работодателя сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за срока на трудовия договор, но за не повече от 18 месеца, както и разходите за обучение за придобиване на професионална квалификация.

(3) Договорът по ал. 2 може да бъде сключван със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 36

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице от групите в неравностойно положение на пазара на труда, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят има право да заяви обучение за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности за наетите лица по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация или ключови компетентности, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

(3) Работодателят може да осигури отговорно лице (ментор) на наетото лице по ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца.

(4) Отговорното лице (ментор) получава суми по чл. 30а, ал. 2 за времето, през което изпълнява възложената дейност.

(5) Условията, редът и критериите за прилагане на насърчителната мярка се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 36а

(отменен)

За всяко разкрито работно място, на което е наето на непълно работно време безработно лице до 29-годишна възраст с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 36б

(отменен)

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, завършило средно или висше образование и без трудов стаж, насочено от поделението на Агенцията по заетостта за заемане на длъжност съобразно придобитата степен на образование или квалификация, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от 6 и не повече от 18 месеца.

(2) Сумите по ал. 1 се предоставят в размер 30 на сто за първите 6 месеца, 50 на сто за периода от седмия до дванадесетия месец включително и 75 на сто за оставащия период.

Чл. 37

(отменен)

За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 38

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с общинските администрации, Министерството на образованието и науката, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите и други юридически лица с нестопанска цел разработват програми за ограмотяване, квалификация и заетост.

(2) Програмите по ал. 1 се утвърждават от Министерството на труда и социалната политика.

(3) Програмите по ал. 1 се осъществяват в три модула:

1. „Ограмотяване“ – чрез курсове за ограмотяване с продължителност до 5 месеца, като всеки участник в курса има право на парична помощ в размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за времето на участието;

2. „Професионална квалификация“ – чрез обучение за придобиване на професионална квалификация;

3. „Трудова заетост“ – чрез включване във форми на субсидирана заетост по този закон или по други проекти.

(4) Условията и редът за реализация на програмите се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 39

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с дирекциите „Социално подпомагане“, общинските администрации, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите и други юридически лица с нестопанска цел реализира програма „От социални грижи към заетост“.

(2) Право на участие в програмата по ал. 1 имат:

1. продължително безработни лица без право на обезщетение за безработица, които получават социални помощи;

2. безработни лица до 29-годишна възраст включително без право на обезщетение за безработица, които са в риск да преминат на социално подпомагане;

3. самотни майки, както и самотни осиновителки (съответно осиновители), които получават социални помощи;

4. продължително безработни лица без право на обезщетение за безработица, които са в риск да преминат на социално подпомагане.

(3) Лицата по ал. 2 имат право на предоставяне на услуги за:

1. професионално информиране и консултиране;

2. мотивационно обучение;

3. обучение за придобиване на професионална квалификация;

4. разработване на план за търсене на работа;

5. осигуряване на трудова заетост.

(4) Условията и редът за реализация на програмите се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 40

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с дружествата за заетост на безработни лица разработва и реализира проекти и програми за заетост от обществен интерес с национален и регионален характер. Дружествата за заетост на безработни лица кандидатстват пред Министерството на труда и социалната политика за финансиране на проектите и програмите.

(2) Дружествата по ал. 1 се регистрират по действащото законодателство с основен предмет на дейност - осигуряване заетост на безработни лица, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.

(3) За всяко наето по трудов договор безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта по проекти и програми по ал. 1, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за действително отработеното време за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 41

(отменен)

За всяко разкрито работно място за стажуване, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването, но за не повече от 9 месеца. На работно място за стажуване се наема лице, придобило през последните 24 месеца квалификация по професия или по част от професия, изисквана за заеманата длъжност, което няма трудов стаж по тази професия.

Чл. 41а

(отменен)

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето на пълно или непълно работно време за чиракуване безработно лице до 29-годишна възраст с основно или по-ниско образование и без квалификация, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят е длъжен по време на чиракуването по ал. 1 да осигури обучение на наетото лице на конкретното работно място от наставник.

(3) Наставникът е лице от същото предприятие, което обучава в процеса на работа наетото лице по ал. 1 по съответната професия или занаят и притежава минимум 5 години професионален опит по същата професия или занаят или квалификация, удостоверена с документ, и минимум три години професионален опит по същата професия или занаят.

(4) На работодател, който запазва заетостта на наетото за чиракуване безработно лице по ал. 1 за допълнителен период, равен на периода на субсидиране, се предоставят суми за наставника съгласно чл. 30а, ал. 2 и за допълнителния период.

(5) Наставникът получава суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето на наставничеството, но за не повече от 24 месеца.

Чл. 42

(1)

(2) На безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта към определен работодател за наемане на работа извън границите на населеното място, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за ежедневни транспортни разходи за пътувания до местоработата и обратно, но за не повече от 12 месеца, и за транспортни разходи за представяне пред работодател за наемане на работа.

(3) На безработни лица, включително младежи от специализирани институции или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип, завършили образованието си, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта към определен работодател за наемане на работа в населено място, отстоящо на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 24, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 42а

(отменен)

(1) На лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения и са получавали месечни социални помощи, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което са на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Право на месечни парични суми по ал. 1 имат безработните лица, които са:

1. получавали месечни социални помощи не по-малко от 6 месеца непосредствено преди започване на работата;

2. лица с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, които са били включени в програми и мерки за заетост и започнат работа не по-късно от 6 месеца от датата на прекратяване на договора по съответната програма или мярка поради изтичане на срока, за който е бил сключен;

3. лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

4. самотни родители (осиновители) в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.

(3) Сумите по ал. 1 се изплащат на лицата, при условие че те са:

1. започнали работа по трудово правоотношение за неопределено време или за срок не по-кратък от три месеца;

2. изпълнили задължението си за уведомяване по чл. 18, ал. 5, изречение второ;

3. подали заявление за сключване на договор по чл. 30б в едномесечен срок от възникване на трудовото правоотношение.

(4) Лицата, ползвали права по ал. 1, имат право на следващо изплащане на суми на това основание след изтичане на 12 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

(5) Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, нямат право на месечни парични суми по ал. 1.

(6) Сумите, получени на основание ал. 1, не подлежат на данъчно облагане.

(7) Редът за изплащане на сумите по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 43

(отменен)

(1) За всяко разкрито работно място, на което са наети до две безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за половината от законоустановеното работно време, на работодателя се предоставят суми, съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Лицата по ал. 1 са регистрирани безработни, които са получавали парично обезщетение за безработица не повече от 5 месеца.

(3)

(4)

(5) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетите лица по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 43а

(1) Лице, регистрирано по чл. 27, ал. 2, т. 2, може да кандидатства за предоставяне на суми за подкрепена заетост по чл. 30а, ал. 1, т. 23 за всяко безработно лице с трайни увреждания или от други групи в неравностойно положение на пазара на труда, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, което е устроило на работа на несубсидирано работно място за срок, не по-кратък от 12 месеца.

(2) Условията и редът за кандидатстване и за предоставяне на сумите по чл. 30а, ал. 1, т. 23 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44

Работодател, който осигурява поддържане и повишаване на квалификацията на наетите работници и служители, може да кандидатства за предоставяне на суми съгласно чл. 30а, ал. 2,.

Чл. 45

(отменен)

(1) Работодател може да наема безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за обучение и работа на работното място за времето, през което заетото лице е на обучение.

(2) За всяко работно място по ал. 1, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл.30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 46

За всяко разкрито работно място за стажуване, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването, но за не повече от 6 месеца. На работно място за стажуване се наема лице, придобило през последните 24 месеца квалификация по професия или по част от професия, изисквана за заеманата длъжност, което няма трудов стаж по тази професия.

Чл. 46а

(1) За всяко разкрито работно място за обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано по реда на Закона за професионалното образование и обучение, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето на обучението, но за не повече от 18 месеца.

(2) За всяко наето лице по ал. 1 на обучаващата институция, с която в партньорство се провежда обучението чрез работа (дуална система на обучение), се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето на обучението.

Чл. 47

(1) На лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд „Безработица“ еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и заявление от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(2) Право на еднократна парична сума по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(3)

(4) На лицата, които са получили еднократна парична сума по ал. 1 и които осигуряват заетост по одобрения проект на друго безработно лице без право на парично обезщетение за безработица се предоставят допълнително средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 48

На лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1, съгласно чл. 30а, ал. 2 може да се предоставят допълнително средства под формата на кредит за квалификация по предмета на стопанската дейност и/или нейното управление по одобрения проект по чл. 47, ал. 1.

Чл. 48а

(отменен)

Лицата, получили кредит по проекта „Гаранционен фонд за микрокредитиране", могат да ползват услуги за обучение за придобиване на професионална квалификация по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 49

(1) На безработни лица може да се предоставят средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 2, за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия по одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта бизнес проект.

(2) Лицата, упражнили правата си по ал. 1 или по чл. 47, могат да ползват средства по ал. 1 след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор поради изтичане на срока, за който е бил сключен.

(3) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.

(4) На лицата, сключили договор по ал. 1, непосредствено след започване на дейността могат да се предоставят допълнителни месечни суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 49а

(отменен)

(1) На безработни лица, след одобряване на бизнес проект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта, може да се предоставят заложени в бизнес проекта средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 14 и 15.

(2) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения проект от поделенията на Агенцията по заетостта на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.

(3) Лицата, упражнили правата си по ал. 1 или по чл. 47, или по чл. 49, могат да ползват средства след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор поради изтичане на срока, за който е бил сключен.

(4) На лицата, сключили договор по ал. 1, непосредствено след започване на дейността могат да се предоставят допълнителни месечни суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 49б

На лицата по чл. 47 и 49 съгласно чл. 30а, ал. 2 могат да се възстановяват средствата за ползвани външни консултантски услуги и/или съпътстващи услуги.

Чл. 50

На работодатели - микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 24 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.

Чл. 51

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца или безработно лице до 24-годишна възраст, или безработно лице с основно и по-ниско образование, или безработно лице на възраст над 50 години, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми по чл. 30а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от три месеца и не повече от 12 месеца. Сумите се предоставят в размер до 50 на сто за периода на субсидиране.

(2) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с трайни увреждания, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми по чл. 30а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от три месеца и не повече от 12 месеца. Сумите се предоставят в размер до 75 на сто за периода на субсидиране.

(3) В случаите, когато периодът на заетост е по-кратък от 12 месеца, сумите по ал. 1 и 2 се намаляват пропорционално.

Чл. 53а

(отменен)

(1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за работа на пълно или непълно работно време, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетите лица по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 55а

(отменен)

За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица над 55-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 55б

(отменен)

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето лице от 50- до 64-годишна възраст, придобило право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетото лице по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 55в

(отменен)

За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 55г

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето на пълно или непълно работно време за чиракуване безработно лице с основно или по-ниско образование и без квалификация, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят е длъжен по време на чиракуването по ал. 1 да осигури обучение на наетото лице на конкретното работно място от друг работник или служител (наставник).

(3) Наставникът е работник или служител от същото предприятие, което обучава в процеса на работа наетото лице по ал. 1 по съответната професия или занаят и притежава минимум 5 години професионален опит по същата професия или занаят или квалификация, удостоверена с документ, и минимум три години професионален опит по същата професия или занаят.

(4) На работодател, който запазва заетостта на наетото за чиракуване безработно лице по ал. 1 за допълнителен период, равен на периода на субсидиране, се предоставят суми за наставника съгласно чл. 30а, ал. 2 и за допълнителния период.

(5) Наставникът получава суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето на наставничеството, но за не повече от 24 месеца.

Чл. 55д

За всяко разкрито „зелено работно място“, на което е наето безработно лице, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 58а

Обучението на възрастни включва:

1. обучение за ограмотяване;

2. обучение за придобиване на професионална квалификация;

3. обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности;

4.

Чл. 60

Дейностите, свързани с обучението на възрастни, се осъществяват освен от институциите по чл. 58 и от:

1. Агенцията по заетостта;

2. Националната агенция за професионално образование и обучение;

3. центровете за професионално обучение;

4. други институции, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.

5. физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство.

Чл. 60а

(отменен)

(1) Образува се Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ – юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика.

(2) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ е осъществяване на обучения за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, обучения за придобиване на ключови компетентности и професионално ориентиране.

(3) Основните публични задачи на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ са:

1. подпомагане чрез обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности интегрирането на безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда;

2. тестване на иновативни практики с цел последващото им прилагане от други институции за професионално обучение;

3. повишаване компетентностите на обучаващи на възрастни;

4. обучение на наставници, външни експерти и обучаващи на възрастни по конкретни професии;

5. създаване на партньорства с представители на бизнеса и на работниците и служителите за разработване на нови и актуализиране на учебни програми, учебни материали, професионално ориентиране и други.

6. валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(4) Предприятието може да осъществява и други дейности, свързани с основния предмет на дейност.

(5) Органи на управление на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ са:

1. министърът на труда и социалната политика;

2. управителният съвет;

3. изпълнителният директор.

(6) В своята дейност изпълнителният директор на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(7) Устройството и дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, правомощията и задълженията на органите за управление, както и въпросите, свързани с дейността на клоновете, се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(8) За осъществяване дейността на предприятието по този закон държавата предоставя за ползване и управление имущество – публична и частна държавна собственост.

(9) Дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ по изпълнение на неговите публични задачи се подпомага от държавата чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика и чрез предоставяне на публични средства.

(10) Публичните задачи на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ се осъществяват в съответствие с двугодишен план, одобрен от управителния съвет след обсъждане от съвета по ал. 6 и утвърден от министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(11) Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.

(12) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(13) Срещу имуществото – публична държавна собственост, предоставено на предприятието, не може да се насочва принудително изпълнение.

(14) Предприятието не може да се приватизира и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.

Чл. 61

(отменен)

За съхраняване и развитие на заетостта се разработват и изпълняват национални, регионални и специализирани програми за обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни – безработни и заети лица.

Чл. 62

(1) Обучение на възрастни, се извършва в съответствие с утвърдения годишен план по чл. 30, ал. 4.

(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни се осъществява в институциите по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за професионалното образование и обучение и във висшите училища при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Обучението за ограмотяване се осъществява от училищата по Закона за предучилищното и училищното образование при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Успешно завършилите обучение за ограмотяване получават удостоверение по образец, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Обучението за придобиване на ключови компетентности се осъществява от физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Изборът на осъществяващите обучението по ал. 2, 3 и 4 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 63

(1) Агенцията по заетостта организира обучение на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда, изискванията на работодателите и утвърдения план по чл. 30, ал. 4, както следва за:

1. безработни;

2. лицата по чл. 48 и 49;

3. работници и служители;

4.

5.

6. лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

(2) Безработните лица се включват в обучения, предвидени в плана за действие по чл. 19, ал. 1.

Чл. 64

(отменен)

Агенцията по заетостта организира обучение за:

1. начална професионална квалификация за лица, които нямат такава квалификация;

2. допълнителна квалификация;

3. преквалификация.

Чл. 65

(1) Включването на безработните лица в обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано от Агенцията по заетостта, може да се предхожда от професионално ориентиране.

(2) Професионалното ориентиране се осъществява от Агенцията по заетостта и от лицензирани институции по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на професионалното ориентиране се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 66

(1) Обучението на лицата по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1, 2 и 6, организирано от Агенцията по заетостта, се финансира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Обучението на работниците и служителите по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3, организирано съвместно от Агенцията по заетостта и работодателите, се финансира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) На безработните по чл. 63, ал. 1, т. 1, участващи в обучение на възрастни, се изплащат стипендия и средства за транспорт и квартира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4)

Чл. 66а

Валидирането на професионални знания, умения и компетентности на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта, се осъществява от институции по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на валидирането се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 67

(отменен)

По силата на този закон българските граждани могат да работят в друга държава съобразно националното ѝ законодателство и/или при условията и по реда, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна, като:

1. сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1;

2. бъдат командировани от работодателя си.

Чл. 68

(отменен)

(1) Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество с публичните власти на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, като обменят информация относно:

1. националното трудово законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;

2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;

3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа;

4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност на българи на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.

(2) За изпълняване на дейности по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответни задгранични представителства на Република България.

(3) В службите по ал. 2 работят командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба.

(4) С акт на министъра на труда и социалната политика се определят условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудови и социални въпроси.

Чл. 69

(отменен)

(1) Работодателите и посредниците по чл. 67 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното ѝ законодателство.

(2) Взаимоотношенията между българските граждани и физическите и юридическите лица – посредници по чл. 28, ал. 1, чрез които се осигурява работа в друга държава, се уреждат с договор за посредничество.

Чл. 70

(отменен)

(1) Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.

(3) Не се изисква разрешение за работа на лицата по чл. 18, ал. 3, както и за морските лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(4) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, както и за допускане на командировани работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 71

(отменен)

(1) Разрешение за работа на чужденци се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:

1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;

2. при условие че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и лица по чл. 18, ал. 3 в предходните 12 месеца;

3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

4.

(2)

Чл. 72

(отменен)

(1) Разрешението за работа се издава за срок до 1 година.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

(3) За издаване и продължаване на разрешение за работа за чужденец местният работодател внася такса в размер 600 лв.

(4) Таксата по ал. 3 внася и местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.

(5) За сезонна работа до 6 месеца за една календарна година таксата е 300 лв.

(6) За преиздаване на разрешение за работа поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

Чл. 72а

(отменен)

(1) При наемане на работа или приемане на чужденец работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Работодателят не носи отговорност, ако представеният му документ се окаже недействителен.

(2) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за датата на действително започване на работа на чужденеца в 7-дневен срок.

Чл. 72б

(отменен)

(1) Разрешението за работа по чл. 70 не се издава като отделен документ, а се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа, издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, за чужденци – граждани на трети държави, които:

1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;

2. по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на трети страни за цели, различни от трудова заетост;

3. по силата на този закон и въведените в него изисквания на ЕС притежават валидно разрешение за работа.

(2) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на Единното разрешение за пребиваване и работа по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.

(3) Агенцията по заетостта дава писмено решение за упражняване на трудова заетост за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Условията и редът за даване, отказ или оттегляне на решението по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1.

(5) За даване и продължаване на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер 400 лв.

Чл. 72в

(отменен)

(1) Упражняването на трудова заетост от работници – чужденци от трети държави, в Република България на основата на Единно разрешение за пребиваване и работа е в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство и при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3.

(2) Притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа има правото да бъде информиран за произтичащите от разрешението права.

Чл. 72г

(отменен)

(1) Притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа е равнопоставен на българските граждани по отношение на:

1. правата по чл. 74в, ал. 2, т. 1 – 8;

2. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Условията по ал. 1 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 73

(отменен)

(1) Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство.

(2) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци.

(3) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец в нарушение на забраната по ал. 2, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и след завръщането на чужденеца в държавата на обичайното му пребиваване, включително разходите по превода на плащането.

(4) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 3, наетите на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци могат да предявят иск срещу него в давностните срокове по Закона за задълженията и договорите и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(5) Върху изплатеното по ал. 3 възнаграждение се дължат съответните данъци и осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

(6) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия чужденец.

(7) Когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят, чийто пряк подизпълнител е работодателят, както и всеки следващ изпълнител, чиито подизпълнители са те, когато се установи по безспорен начин, че са знаели за нарушението на ал. 2 и не са информирали органите за контрол на чужденците, могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него за задълженията по ал. 3, 4 и 5, както и по чл. 82а.

Чл. 73а

(отменен)

Министърът на труда и социалната политика след консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция може да наложи ограничения на достъпа на чужденци, включително на висококвалифицирани, до пазара на труда съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.

Чл. 74

(отменен)

(1) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа, както и за освобождаване от разрешения за работа на чужденци; видовете разрешения за работа; допустимата обща продължителност на заетостта, както и изключенията по чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международни договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.

Чл. 74е

(1) Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.

(2) За регистрация на дейността по ал. 1 могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България, които отговарят на следните условия:

1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;

2. не са обявени в несъстоятелност или не са в открита процедура по несъстоятелност;

3. не са в производство по ликвидация, а чуждестранните юридически лица не се намират в подобна процедура съгласно законодателството на съответната държава;

4. представляват се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

5. нямат прекратена регистрация на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2 или 3 или чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г.; изм., бр. 52 от 2006 г., бр. 22 от 2010 г.; Решение № 12614 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 88 от 2010 г.; изм., бр. 50 от 2011 г.) в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;

6. нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или чл. 81а, ал. 1 в период три години преди датата за кандидатстване за регистрация;

7. имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа;

8. имат изготвен вътрешен правилник за осъществяване на дейността с проекти на договор с предприятие ползвател и договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател.

(3) Лицата трябва да отговарят на условията по ал. 2 през целия период на регистрация.

Чл. 74ж

(1) Регистрацията се извършва в Агенцията по заетостта след подаване на заявление по електронен път за вписване в регистъра по чл. 25а, ал. 1.

(2) Към заявлението по ал. 1 лицата, регистрирани по българското законодателство, прилагат:

1.

2.

3.

4.

5. застрахователни или банкови документи по чл. 74е, ал. 2, т. 7;

6. правилника по чл. 74е, ал. 2, т. 8.

(3) Заявлението по ал. 1 се подава с електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 от Закона за електронното управление.

(4) Лицата, регистрирани по законодателството на друга държава, доказват обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 – 4 съобразно законодателството на държавата по регистрация. Обстоятелствата относно съдимостта на българските граждани се установяват служебно от Агенцията по заетостта. Чуждестранните граждани представят свидетелство за съдимост или аналогичен документ.

(5) Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 – 6 за лицата, регистрирани по българското законодателство.

Чл. 74з

(1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи в срок 14 дни от датата на получаването им по предложение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

(2) В случаите, когато заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 1 и чл. 74ж, заявителят се уведомява чрез регистъра по чл. 25а, ал. 1 да отстрани констатираните непълноти и/или неточности в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението.

(3) В случаите по ал. 2 документите се смятат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите и/или неточностите.

(4) Съветът към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта се информира периодично за постъпилите в Агенцията по заетостта заявления по чл. 74ж, ал. 1.

Чл. 74и

(1) Регистрацията се отказва, когато не са налице условията по чл. 74e, ал. 2 или не са спазени изискванията на чл. 74ж, чл. 74з, ал. 2 и чл. 74к, ал. 3.

(2) Заявителят се уведомява чрез регистъра по чл. 25а, ал. 1 за мотивите за отказа в срока по чл. 74з, ал. 1.

(3) Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 74к

(1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа.

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава като електронен документ за срок 5 години по образец съгласно приложение № 2 и се вписва в регистъра по чл. 25а, ал. 1.

(3) Удостоверението по ал. 1 се издава след заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет.

(4)

Чл. 74л

(1)

(2) В публичната част на регистъра по чл. 25а, ал. 1 се вписват:

1. регистрационният номер и датата на удостоверението;

2. наименованието на предприятието, което осигурява временна работа;

3. седалището и адресът на управление на лицето;

4. адресът на офиса/офисите;

5. името на представляващия предприятието, което осигурява временна работа;

6. срокът на регистрацията;

7. датата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

8. други обстоятелства, подлежащи на вписване.

(3) При изменение и/или допълнение на вписаните обстоятелства в документите, послужили като основание за регистрацията, предприятието, което осигурява временна работа, уведомява Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от настъпване на изменението и/или допълнението.

(4) Всяка година до 30 юни Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа, и уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за настъпилите промени.

(5) В срока по ал. 4 предприятията, които осигуряват временна работа, подават чрез регистъра по чл. 25а, ал. 1 застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7.

(6) Националният съвет за насърчаване на заетостта ежегодно се информира и дава становище по дейността на предприятията, които осигуряват временна работа.

(7) Предприятието ползвател, което е сключило договор за временна работа с предприятие, което осигурява временна работа, но не е регистрирано съгласно глава осма „а“, е солидарно отговорно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за дължимите от предприятието, осигурило временна работа, данъци и задължителни осигурителни вноски за предоставените работници и служители, както и за дължимия данък върху добавената стойност по доставката. Отговорността е до размера на невнесеното задължение за съответния период.

Чл. 74м

(1) Регистрацията се прекратява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или на оправомощено от него длъжностно лице:

1. с електронно заявление, подадено чрез регистъра по чл. 25а, ал. 1 от предприятието, което осигурява временна работа;

2. при системни нарушения на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с от Кодекса на труда;

3. при нарушение на изискванията на чл. 74е, ал. 3 или чл. 74л, ал. 3, установено с влязло в сила наказателно постановление;

4. при влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1, издадено преди регистрацията за извършване на дейността;

5. при изтичане срока на регистрацията.

(2) Прекратяването по ал. 1 се извършва чрез заличаване от регистъра по чл. 25а, ал. 1.

(3)

Чл. 74н

Предприятието, което осигурява временна работа, уведомява писмено предприятието ползвател, както и работниците и служителите, с които има сключени трудови договори, за прекратяването на регистрацията. Уведомяването се извършва в срок до три дни от влизането в сила на заповедта по чл. 74м, ал. 1.

Чл. 74о

(1) Предприятието, което осигурява временна работа, може да кандидатства по реда на този закон за продължаване срока на регистрацията в срок до три месеца преди изтичането на срока на удостоверението.

(2)

1. регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа;

2. предприятията, които осигуряват временна работа, чиято регистрация е прекратена по чл. 74м, ал. 1, т. 1 – 4.

Чл. 74п

Предприятията, които осигуряват временна работа, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2, 3 и 4, могат да подадат заявление за нова регистрация след изтичане на три години от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяването й.

Чл. 75

(1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон, както и на другите нормативни актове в областта на заетостта и безработицата.

(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

Чл. 76

(1) Контролните органи имат право да:

1. посещават по всяко време местата, където се извършва работа, упражнява се професия или се извършва посредническа дейност;

2. изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;

3. получават пряко от работниците, служителите, безработните и търсещите работа лица необходимата им информация.

(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите, търсещите работа лица, лицата, извършващи посредническа дейност и услуги по наемане на работа, предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.

(3) Контролните органи са длъжни:

1. да проверяват своевременно получените сигнали за нарушения;

2. да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

3. да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;

4. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.

Чл. 77

Работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите, лицата, които търсят работа, предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършени нарушения на този закон и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за Република България.

Чл. 78

(1) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на предприятията, които осигуряват временна работа, на предприятията ползватели, както и на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за преустановяване на нарушенията по този закон;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 78а

(отменен)

(1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършва контрол по наемането на работа на чужденци.

(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е вероятно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката на риска се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения по чл. 73, ал. 2.

Чл. 78б

(отменен)

(1) Чужденци, които са незаконно наети на работа, могат лично или чрез упълномощени от тях физически и/или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за нарушения на чл. 73, ал. 2, извършени от техния работодател.

(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 73, ал. 2, имат право да се включат от името или в подкрепа на незаконно нает на работа чужденец с неговото съгласие в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на чужденците, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.

(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 се удостоверяват нотариално.

Чл. 79

(1) На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 на контролните органи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.

(2) На работодател, длъжностно лице, безработно лице или физическо лице, на лице по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, на предприятие, което осигурява временна работа, както и на предприятие ползвател, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) На длъжностно лице или работодател, който не изпълни принудителна административна мярка по чл. 78, ал. 1, т. 2 на контролните органи по този закон, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при всяко следващо неизпълнение - до 2000 лв.

(4) На длъжностно лице, което не прекрати регистрацията на безработно лице, при условие че са налице основанията по чл. 20, ал. 3 и 4, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 80

(отменен)

На работодател, отказал без уважителни причини да наеме на работа насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайно намалена работоспособност, в рамките на определения норматив в чл. 315 от Кодекса на труда се налага глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 81

(1) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги без регистрация или без предварително уведомяване, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

(2) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Чл. 81а

(1) На предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

(2) На предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на глава осма „а“, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Чл. 82

(отменен)

(1) На работодател, наел по трудово правоотношение чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) На местно лице, приело на работа командировани работници или служители от държавите - членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, или работници или служители от трети държави, което не спазва условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, или за допускане на командировани работници или служители от трети държави в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., а за повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

(3) На работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Чл. 82а

(отменен)

(1) На работодател, нарушил разпоредбата на чл. 73, ал. 2, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Работодателите по ал. 1, които са юридически лица, не могат да участват в мерките за насърчаване на заетостта по този закон за период една година от констатиране на нарушението.

(3) На чужденец, нарушил изискванията на чл. 74г и 74д, може да бъде отнета синята карта или отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

Чл. 83

На работодател, извършил масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичането на срока по чл. 24, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки уволнен.

Чл. 84

Работодатели, безработни лица, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейни териториални звена, лицензирани институции, осъществяващи професионално ориентиране, както и обучаващи институции, които не използват по предназначение предоставените им по глави шеста и седма целеви средства, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв., а за повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.

Чл. 85

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.

(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.

(3) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението или публикуването му на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2.

(4) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(6) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се администрират от Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 86

При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват незабавно органите на прокуратурата.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Безработен“ е лице, което при регистрация в дирекция „Бюро по труда“ не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията „Бюро по труда“.

2. „Продължително безработни“ са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца.

3. „Лице, което търси работа“ е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа.

3а. „Икономически неактивни лица“ са лица на възраст от 16 до 65 навършени години, които не са осигурени по чл. 4 и 4а и не са осигурители по чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване, не са регистрирани като търсещи работа лица по реда на този закон и не са във формално образование или обучение.

3б. „Трудови ресурси“ са лицата на възраст от 16 до 65 навършени години.

4. „Подходяща работа“ е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция „Бюро по труда“. След този период „подходяща работа“ е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.

4а. „Групи в неравностойно положение на пазара на труда“ са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи до 29-годишна възраст (включително); продължително безработни лица; безработни лица с трайни увреждания; безработни лица – родители (осиновители) с деца до 4-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни над 55-годишна възраст; безработни лица с основно или по-ниско образование, безработни лица без професионална квалификация.

4б. „Отговорно лице (ментор)“ е работник или служител от предприятието, в което е наето безработно лице от групите в неравностойно положение на пазара на труда, на което работодателят е възложил да подпомага адаптацията на наетото лице на работното място.

5. „Дейности от обществен интерес" или „общественополезни дейности" са дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и други; поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги.

6.

7.

8.

9. “Масови уволнения” са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

10. „Повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

11. „Външни консултантски услуги“ са консултантска помощ по мениджмънт и/или за извършване на проучвания, която се предоставя от физически или юридически лица, регистрирани по българското законодателство, срещу заплащане или безплатно.

12. „Социални партньори“ са представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона.

13. “Преференции за работодатели” са сумите, предоставени на работодатели, които сключват договори по програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта и/или за обучение на наети лица.

14. “Местен работодател” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

14а. „Работник – чужденец от трета държава“ е гражданин на трета държава, на когото му е разрешено да пребивава и работи на територията на Република България като наето от местен работодател лице.

15. „Съпътстващи услуги“ са административно-правни и финансово-експертни услуги, информационни услуги, консултантски и обучителни услуги, подпомагащи самостоятелната стопанска дейност.

16.

17. „Сираци“ са не навършили пълнолетие деца, на които единият или двамата родители са починали.

18. “Възрастен” е лице, което не се обучава за придобиване на основно или средно образование в системата на предучилищното и училищното образование или за придобиване на степен на висше образование и не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Кодекса за социално осигуряване.

19. „Пряка дискриминация“ е дискриминацията, при която едни работници и служители се третират, са били третирани или биха били третирани в сравнима ситуация по-благоприятно от други във връзка с който и да е от критериите по чл. 2.

20. „Непряка дискриминация“ е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 2 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни).

21.

22.

23.

24. „Мотивиране за активно поведение на пазара на труда“ е дейност, насочена към придобиване на практически умения за търсене на работа.

25. „Ограмотяване“ е процес на обучение за достигане на общообразователния минимум по учебните предмети “български език и литература”, “математика”, “човекът и обществото” и “човекът и природата”, определен за начален етап на основно образование и се провежда по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката..

26. „Уважителни причини“ са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподотовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.

27.

27а. „Висококвалифицирана заетост“ е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.

28. „Сезонна заетост" е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година и в зависимост от природно-климатичните дадености.

29. „Лице с трайно увреждане“ е лице с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата го среда би могла да възпрепятства неговото пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на което медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

30. “Ключови компетентности” са знания и умения за работа с информационни и комуникационни технологии, ползване на чужд език, бизнес умения и предприемачество, работа в екип и други.

31.

32. “Професионално ориентиране” е информиране, консултиранe и съветване относно избора на професия и кариерно развитие.

33. “Местно лице, приело на работа командировани работници или служители от държавите - членки на Европейския съюз, или работници или служители от трети държави” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован работник или служител.

34. „Външен експерт по чл. 16, т. 11“ е физическо лице, предложено от работодател за участие в комисия за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация и включено в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Критериите и редът за включване в списъка се определят от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

35. „Зелени работни места“ са работни места, разкрити в икономически дейности, свързани с производство на стоки и предоставяне на услуги, подпомагащи опазването на околната среда, съгласно списък с икономически дейности, утвърден от министъра на околната среда и водите и министъра на труда и социалната политика.

36. „Синя карта на ЕС“ е документът за пребиваване и работа на чужденец, определен в § 1, т. 1г от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

36а.

36б.

37. „Незаконно пребиваващ чужденец“ е понятието, определено в § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

38. „Незаконно наемане на работа на чужденец“ е наемането на работа на незаконно пребиваващ чужденец на територията на Република България, както и наемането или приемането на чужденец без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.

39. „Предприятие, което осигурява временна работа“ е понятието, определено в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

40. „Предприятие ползвател“ е понятието, определено в § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

41. „Системно нарушение на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с от Кодекса на труда“ е, когато в рамките на 12 месеца предприятието, което осигурява временна работа, не е изпълнило две или повече задължения по чл. 107с от Кодекса на труда.

42. „Предприятие в затруднено положение“ е предприятие по смисъла на чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014.

43. „Временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта“ е предоставянето на услугите по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 от лице, което има право да предоставя посреднически услуги по заетостта съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в която е законно установено, и предоставя тези услуги еднократно или за период до 6 месеца в рамките на една календарна година на територията на Република България, без да се установява.

44. „Трудов стаж в областта на морския транспорт“ е действително прослуженото време, през което лице с морска правоспособност е заемало длъжност съгласно Националния класификатор за професиите и длъжностите в корабоплаването, за които се изисква правоспособност, определени в Наредба № 6 от 5 април 2012 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 2012 г.; изм., бр. 81 от 2013 г., бр. 84 от 2014 г. и бр. 83 от 2015 г.).

45. „Подкрепена заетост“ е оказване на съдействие на безработни лица с трайни увреждания и от други групи в неравностойно положение на пазара на труда, съобразно специфичните им потребности, за работа на несубсидирани работни места.

46. „Време на обучението“ е времето за провеждане на обучението съгласно утвърдения учебен план и за провеждане на изпити при завършване на обучението.

47.

48.

49. „Социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа“ са услуги по смисъла на Закона за социалните услуги.

§ 1а

(отменен)

Министерството на труда и социалната политика до 1 юли на всяка календарна година представя на Европейската комисия информация за извършените проверки през предходната календарна година по идентифицираните с оценката на риска по чл. 78а, ал. 2 икономически дейности и сектори както в абсолютни стойности, така и в процентно изражение спрямо работодателите в дадената дейност или сектор. Информацията следва да отразява и постигнатите резултати от проверките.

§ 1б

(отменен)

Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, 72, 72а – 72г, 73, 73а, 74, 74а – 74д, 78а, 78б и 82а се прилагат за чужденци – граждани на трети държави.

§ 1в

(отменен)

Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155/17 от 18 юни 2009 г.);

2. Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OB, L 168/24 от 30 юни 2009 г.).

3. Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (OB, L 343/1 от 23 декември 2011 г.).

§ 2

(1) Създадената с този закон Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика е правоприемник на Националната служба по заетостта и поема активите и пасивите на Националната служба по заетостта.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите от Националната служба по заетостта се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 3

Финансовият контрол върху дейността на Агенцията по заетостта се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.

§ 4

(отменен)

Националният статистически институт извършва наблюдения на домакинствата за заетостта и безработицата на работната сила по методика, утвърдена съвместно с министъра на труда и социалната политика.

§ 5

Този закон отменя чл. 1 – 24, чл. 48 – 115, допълнителните разпоредби и преходните и заключителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 123 от 1997 г., бр. 155 от 1998 г., бр. 26, 50, 65, 67, 68, 84 и 110 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.).

§ 6

(1) Издадените удостоверения за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1998 г.; изм., бр. 5 от 1999 г.), запазват срока на действието си.

(2) След изтичането на срока на валидност на удостоверенията по ал. 1 физическите и юридическите лица подават заявление по реда на този закон.

(3) Физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г., са длъжни да приведат дейността си в съответствие с този закон в срок до 3 месеца от влизането му в сила.

§ 7

В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 24, ал. 1:

2. Член 24а се изменя така: „Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи: 1. молба по образец; 2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика. (2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика. (3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. (4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 – 13 и 16. (5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.“

3. В чл. 48а, ал. 1 след думите „не изпълни задълженията си по“ се добавя „чл. 24а или по“.

4. В чл. 53, ал. 1 след думите „а в случаите по“ се добавя „чл. 24а и по“.

5. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 се изменя така: „9. „Дейност на свободна практика“ е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател.“

§ 7а

За периода до 31 декември 2012 г. за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6 се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

§ 8

(1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

(2) Нормативните актове по прилагането на отменените с § 5 разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.

§ 9

Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.