Решение № 322 от 10.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430102545 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД.

Пред ПлРС е постъпила искова молба от Т. К. Б. от *** против „Мизия96“ АД, въз основа на която е образувано производството по гр.д.

№2545/2025г., в която се твърдят следните обстоятелства:

Твърди се, че през периода 30.09.2021г. - 23.11.2021г., чрез *** и като регистрирано безработно лице търсещо работа, ищеца бил включен по Договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател ***.

Договорът бил такъв, за осигуряване на заетост за определен период от време, на регистрирано безработно лице в ***, след проведено обучение с осигурени от държавния бюджет средства. Такива задължаващи договори подписвали и съответните бъдещи работодатели, в които те имали качеството "заявител".

Ищецът излага, че предмет на договора между него като обучаем и *** ("възложител") бил професионално обучение по професия ***, специалност ***, код по *** и с предвиден хорариум 300 учебни часа. Стойността на 1 обучението за посочения по - горе период било 792 лв. осигурени държавни пари. В раздел втори на сключения от ищеца Договор, именуван "Задължения на страните", за него били посочени конкретни задължения, между които и следното : "Да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението и осигурил работното място в едномесечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение. За неизпълнение на това задължение възниквала санкция, а именно обучаемият дължал неустойка в размер на направените разходи за проведеното обучение - 792лв. Твърди се, че ищеца завършил успешно курса на обучение и получил съответно Свидетелство за професионална квалификация.

Излага се, че работодателите подписвали Договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63(1), т.1 от ЗНЗ. Същият представлявал типов договор, достъпен на сайта на Агенция по заетостта и с него потенциални и бъдещи работодатели, в качеството им на "Заявители", се задължавали да наемат/назначат на работа за определен период от време регистрирани безработни лица, включени в обучение по тяхна заявка с осигурени от държавния бюджет средства. Тези договори били тристранни, сключвани между *** като "Възложител"; работодател като "Заявител“ (в случая такъв се явявал ответника по делото) и *** към *** като „Изпълнител". Сочи се, че от този Договор за ответника възниквали следните задължения: В раздел II, т.5.2.1 било предвидено задължение „Да сключи трудови договори със завършилите лица в 1-месечен срок от датата на издаване на документите по т.

5.1.5., съобразно направената заявка и придобитите професионални знания и умения за срок не по-малък от 6 месеца."; според т.5.2.3. „Да предостави на Възложителя в 10-дневен срок от сключването на трудовите договори, списък на постъпилите на работа обучени лица", а според т.5.2.4. „За периода по т.

5.2.1. ежемесечно или еднократно след приключване на 6-месечния период на заетостта да представя на Възложителя /ДБТ/ в месеца, следващ изтеклия заверени от съответните длъжностни лица копие/я на банкови извлечения за извършените от Заявителя преводи за трудови възнаграждения и осигурителни вноски на наетите по договора лица." Твърди се, че ответника не изпълнил тези свои задължения.

Твърди се още, че след успешно завършеният курс за ***, ищеца направил опит да постъпи на работа при ответника, чрез предоставяне на 2 насочващо писмо от *** и съобразно правилата на договорите, на 4 януари 2022г. Подал насочващото писмо (с дата на изготвяне 29.12.2021г.) на присъстващия отвън на входа служител Г.С., който го приел, но заявил категорично невъзможност ищеца да бъде назначен, поради намаляване обема на работа. След кратък период от време от това посещение, в *** се получил писмен отказ на ответника с дата 04.01.2022г. за назначаването на ищеца на работа.

Твърди се, че ищеца търпял вреди вследствие отказа на ответника да го назначи на работа, изразили се в пропусната полза от шест работни заплати, които щял да получи за периода от м.януари 2022г. до м.юни 2022г. вследствие назначаването му, в размер на 4080лв. и равностойността на обезщетението за полагащ се за същия период 10 дни платен годишен отпуск – в размер на 322,70лв.

С уточняваща молба от 14.05.2025г. се сочи, че било налице противоправно поведение на законния представител на ответното дружество, изразило се в неправомерен отказ да бъде сключен трудов договор с ищеца.

С уточняваща молба от 28.10.2025г. се сочи в какво се е изразило противоправното поведение на представляващия ответника, на когото дружеството било възложило работата по управление на търговската дейност – това противоправно поведение, според ищеца, се изразявало в неизпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.63.(1), т.6 от ППЗНЗ, задължаваща работодателя да осигури или да запази заетостта на всички успешно завършили обучението лица за срок не по-кратък от 6 месеца след приключване на обучението: при обучение за придобиване на професионална квалификация работодателят следвало да осигури или да запази заетостта за конкретното работно място, за което лицето е било включено в обучение. В случая не била осигурена на ищеца гарантирана в тази нормативна разпоредба 6 - месечна заетост като регистрирано безработно лице, включено и успешно завършило курса по ***.

Като следствие от изложените обстоятелства се претендира, с оглед уточняваща молба от 29.05.2025г., да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5362,70лв., в това число пропуснати ползи съизмерими с равностойността на шест работни заплати, които щял да получи за периода от м.януари 2022г. до м.юни 2022г. вследствие назначаването му - в размер на 3

4080лв.; равностойността на обезщетението за полагащ се за същия период 10 дни платен годишен отпуск – в размер на 322,70лв. и стойността на ваучерите за храна, които щял да получи за същия период – в размер на 960лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира се и обезщетение за забавено плащане на главницата в общ размер на 1512,02лв., за период от 01.03.2022г. до завеждане на исковата молба, като в уточняваща молба от 28.10.2025г. се сочат и конкретните периоди на забава.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Счита, че при изложените в исковата молба факти не са налице основания за реализиране на отговорността му. Релевира възражение за давност.

Ищецът Т. Б. е депозирал и искова молба срещу ответника „Мизия-96“ АД, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№3383/2025г., в която също се твърди се, че през периода 30.09.2021 - 23.11.2021 г., чрез *** и като регистрирано безработно и търсещо работа лице, ищеца бил включен по Договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател *** ("обучаем"). Същият представлявал договор за осигуряване на заетост за определен период от време на регистрирано безработно лице в ***, след проведено обучение с осигурени от държавния бюджет средства. Такива задължаващи договори подписвали и съответните бъдещи работодатели (фирми или други Ю.Л.) по тях, в които те имали качеството "заявител".

Сочи се, че предмет на договора между ищеца като обучаем и *** ("възложител") бил професионално обучение по професия ***, специалност ***, код по *** и с предвиден хорариум 300 учебни часа. Стойността на обучението за посочения по - горе период била 792 лв. осигурени държавни пари. В раздел втори на Договора -"Задължения на страните", за ищеца като обучаемо лице били посочени конкретни задължения, между които и следното : "Да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по - малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението и осигурил работното място в едномесечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение / чл.1 т.2, т.5”.

Твърди се също, че между ***, като възложител и ответника "Мизия-96" 4

АД като заявител - работодател, по реда на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗНЗ, бил сключен договор в съответствие с утвърден национален план за действие по заетостта за съответната година, съгласно който заявителят приемал да сключи трудови договори и наеме на работа лицата, успешно завършили обучение в едномесечен срок от датата на издаване на документите, съобразно направената заявка и придобитите професионални знания и умения за срок не по-малък от 6 месеца. Съобразно този договор, заявителят имал задължението да сключи трудови договори за срок не по-малък от 6 месеца; както и да представи на Д „БТ в 10 - дневен срок от сключването на трудовите договори списък на постъпилите на работа обучени лица. При неизпълнение на задълженията си, заявителят дължал неустойка за всяко лице, на което не била осигурена заетост, предвидена в заявката за обучение за определено работно място.

Твърди се, че след успешно завършване на обучението и получено свидетелство за професионална квалификация за професията „шивач” с оценка отличен под № ***., ищеца направил постъпки за започване на работа при ответника и сключване на трудов договор. Сочи се, че по неизвестни за ищеца причини, ответникът като работодател не го приел на работа и не сключил с него трудов договор. С уведомление от 04.01.2022 г. до ***, ответникът уведомил, че по заявка вх. № 1824/01.10.2021 г. на заявеното работно място ***, ищеца не бил приет на работа, поради отказ на работодателя.

Ищецът счита, че бил налице сключен договор в полза на трето лице чл. 22 от ЗЗД, между *** и ответника. Със сключения между ищеца и *** договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател ***, първия се съгласил, че ще се ползва от уговорката в негова полза, като се задължил да постъпи на работа при работодателя, заявил заявка за сключване на трудови договори с шивачи.

Поради неизпълнение на задължението, си ответникът като обещател – промитент, не бил изпълнил задължението си спрямо уговарящия /стипулант ***, да назначи ищеца като трето лице - бенефициент.

Навеждат се доводи, че бенефициентът можел да иска обезщетение за неизпълнение на задължението спрямо него под формата на пропуснати ползи.

5

Сочи се, че съгласно ПМС № 37/22 г. минималната работна заплата за м. май- юни била 710 лв. Твърди се, че за този период, за ищеца била налице пропуснати ползи в размер на две брутни заплати, както и ваучери за храна в размер на 160 лв. месечно или 320 лв., тоест общо сумата от 1740 лв., която сума би получил, ако бил постъпил на работа и в това се изразявали претърпените вреди от неизпълнение на задължението на ответника по сключения от него като обещател договор с ***, по който ищеца се явявал трето ползващо се лице.

Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1740лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, съизмерими с две минимални брутни трудови възнаграждения за м. май и юни 2022 г. и ваучери за храна за 2 месеца по 160 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът „Мизия-96“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приложения препис на Заявка за обучение, изходяща от *** и входяща при ***, *** на 31.08.2021г. с ***, че ответника е заявил възможността за осигуряване на 6 месечна заетост на 15 безработни лица по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ за длъжност ***, за която е необходимо обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация с хорариум 300 учебни часа. Заявил е желание обучението да се проведе от „Регионален център за професионална квалификация“ ООД, като подборът на безработните лица за включване в обучението да бъде извършен от работодателя и ДБТ.