Решение № 337 от 01.08.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Л., 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310100671 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от АН. П. Ж., с адрес: гр. С., ул.“В.“ *****, чрез пълномощника си адв. В.Н. Н., със съд.адрес: гр. Л., ул.“Т.“№21, ст.204 против Д. Т. – Л., със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.“Т.“№49, представляван от директора Б. П..

Ищецът излага в ИМ, че считано от 20.09.2019 г. работи при ответника на длъжност „актьор“. Твърди, че от първия им трудов договор не му било връчено копие, така че към момента не може да го представи. Посочва, че на 13.04.2020 г, без да е прекъсвал работа и за един ден сключил с работодателя си друг трудов договор 10/13.04.2020 г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ за същата длъжност. В договора е записано, че постъпва на работа на 14.04.2020 г., като в чл.4 от този договор е записано, че той е за срок от 1 година от датата на постъпване на работа, т.е. до 14.04.2021 г., а в чл.12 е записано, че той се сключва за срок до 10.03.2021 г., което са две съвсем различни дати.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че на 10.03.2021 г., отново без да е прекъсвал работа и за един ден, сключил с работодателя си Трудов договор 10/10.03.2021 г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ отново за същата длъжност „актьор“. Сочи, че в договора е записано, че постъпва на работа на 11.03.2021 г, като в чл.4 в този договор отново е записано, че той е за срок от 1 година от датата на постъпване на работа, т.е. до 11.03.2022 г., а в чл.12 е записано, че се сключва за срок до 28.02.2022 г, което са две съвсем различни дати и отново не е изяснен срока на договора.

1

Твърди, че на 01.03.2022 г. му била връчена Заповед № ****** г. на директора на Д.

Т. – Л., с която, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, се прекратява трудовото правоотношение, считано от 01.03.2022 г. Излага, че към момента на прекратяването получавал основно възнаграждение в размер на 880 лв. и допълнително възнаграждение за стаж в размер на 30 лв.

Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено поради причини, които е изложил подробно.

Намира, че ТПО е прекратено незаконосъобразно на посоченото основание, тъй като същото не е било налице – не е изтекъл срок на срочен договор, тъй като в последния трудов договор между страните клаузата за срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ е въведена в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.2 и 4 от КТ.

Счита за безспорно от доказателствата по делото, че е работил без прекъсване при ответника за периода от 20.09.2019 г. до 01.03.2022 г., по три срочни договора на една и съща длъжност, в разрез с изискванията на КТ. Подчертава, че нормата на ал.5 на чл.68 от КТ постановява, че срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 се смята сключен за неопределено време. Отбелязва, че това е една законова фикция, която урежда императивно последиците от допуснатото обективно нарушение на закона и мотивира страните по трудовото правоотношение към дисциплина, като превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено време се извършва по силата на закона.

Ищецът счита, че при това положение, прекратяването на безсрочното ТПО на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ с изтичане на уговорения срок е незаконосъобразно като неприложимо за безсрочни ТПО. Сочи, че основанието за прекратяване на ТПО по чл.325, т.3 от КТ важи единствено за срочните договори и е неприложимо към безсрочните такива.

Ищецът излага, че друго основание за оспорване на уволнението, както вече е посочил, в чл.4 от Трудов договор 10/10.03.2021 г. е записано, че той е за срок от 1 година, считано от датата на постъпване на работа, т.е. до 11.03.2022 г. и към 28.02.2022 г. на която дата е издадена Заповед № ****** г. този срок не е бил изтекъл, съответно не е имало основание за прекратяване на договора на това основание.

Твърди се, че след като бил уволнени, до момента на подаване на исковата молба, ищецът не е започвал работа при друг работодател, така че, ако съдът приеме уволнението за незаконосъобразно, то му се дължи обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, на основание чл.225, ал.1 от КТ за периода, в който е останал без работа, от момента на уволнението му до шест месеца от уволнението. Посочва се, че размера на обезщетението за 1 месец е в общ размер 910 лв, от които 880 лв. основно, и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 30 лв, а за целия период 01.032022 г.- 01.09.2022 г. е в размер на 5460 лв.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № ****** г. на директора на Д. Т.

– Л., като незаконосъобразна; Моли да го възстанови на заеманата от него длъжност 2

„актьор“ при ответника; Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5460 лв, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, в който е останал без работа, от 01.03.2022 г. до01.09.2022 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на цялото задължение.

Претендирани са и разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал такъв. Счита предявените от ищеца искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни. Излага подробни аргументи. Не счита, че са налице твърдяните от ищеца обстоятелства за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време по силата на закона. Изтъква, че първоначалният договор на ищеца № 18/19.09.2019 г. е бил срочен трудов договор със срок на изпитване и е бил прекратен преди изтичане на срока със Заповед № 97/06.04.2020 г. Сочи, че при този договор ищецът е бил включен в щата на Д. Т.

Л., което се установява от поименното щатно разписание на културния институт. При сключване на последващите договори – трудов договор № 10/ 13.04.2020 г. и трудов договор №10/10.03.2021 г., ищецът вече не е бил включен в поименното щатно разписание на Д. Т. – Л., тъй като и двата цитирани договора са обвързани с НП „М.“. Счита, че от изложеното е безспорен изводът, че горепосочените два трудови договора са сключени при наличие на конкретни икономически, финансови и обективни причини, което е посочено в тези трудови договори. Намира за очевидно, че е налице изключението по чл.68, ал.4 от КТ. Счита, че не са налице предпоставките за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време по силата на закона. Твърди, че при наличието на горните две обстоятелства прекратяването на трудов договор № 10/10.03.2021 г. поради изтичането на срока му не е незаконосъобразно

Ищецът АН. П. Ж. не взема лично участие в процеса, като се представлява от договорно упълномощен процесуален представител- адв. В.Н. от АК-Л.. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени входа на устните състезания.

Ответникът -Д. Т. – Л., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че между Д. Т. – Л. и ищеца АН. П. Ж. е бил сключен трудов договор № 18/19.09.2019 г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността“актьор“, категория персонал – аналитични специалисти, с шифър по класификатора на длъжностите – 26556001. Договорът е сключен при посочено основание: чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, за срок от 1 /една/ година, считано от датата на постъпване на работа. При сключване на договора страните са 3 уговорили изпитателен срок в полза на работодателя, възлизащ на 6 /шест/ месеца, считано от датата на постъпване на работа. Съгласно т.9 от договора, уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 800 лв. При сключване на договора е постигнато съгласие служителят да постъпи на работа на 20.09.2019 г. / т.17/, като видно от отбелязването ищецът е постъпил на тази дата, което е удостоверил с подписа си.

Установява се, че трудовия договор е прекратен без предизвестие на основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № 97/06.04.2020 г.на Директора на Д. Т. – Л.. В заповедта е посочено, че договорът се прекратява, считано от 13.04.2020 г. преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Същия ден / 13.04.2020 г./ страните са сключили нов трудов договор № 10/13.04.2020 г., по силата на който ищецът е назначен да изпълнява в Д. Т. – Л. по НП „М.“ длъжността „актьор“. Договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ . В т.4 от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 1 / една/ година, считано от датата на постъпване, а в т.12 е уговорено, че трудовият договор да сключва за определен срок – до 10.03.2021 г.

От отбелязването в договора е видно, че ищецът е постъпил на работа на 14.04.2020 г., което е удостоверил с подписа си.

Не се спори, че на 10.03.2021 г., без да е прекъсвал работа нито един ден, ищецът е сключил с ответника нов Трудов договор № 10/10.03.2021 г,. за същата длъжност – „актьор“ по НП „М.“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 880 лв. Договорът отново е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, като в т.4 е посочено, че се сключва за срок до 1 /една/ година, считано от датата на постъпване на работа, а в т.12 е уговорено определен срок – до 28.02.2022 г.

С атакуваната Заповед № ****** г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Мотивите за прекратяване, посочени в заповедта, са: „Уговореният срок на сключения трудов договор изтича на 28.02.2022 г.“ Екземпляр от заповедта е връчен на ищеца на 01.03.2022 г.

От страна на ответника са ангажирани доказателства, от които се установява, че ищецът АН. П. Ж. е бил нает по ТПО в Д. Т. –Л. съгласно Договори за заетост № 406-001017-11007 от 13.02.2017 г., № 406-0010-17007 от 13.02.2017 г. и № 406-0025-21-11007 от 26.02.2021 г., сключени с Агенция по заетостта чрез ДБТ – Л. на основание чл.30б, ал.1, т.2 от ЗНЗ и утвърдена на основание чл.31, ал.5 от ЗНЗ Национална програма „М.“.

По делото са представени и приети поименни щатни разписания, от които се установява че при сключването на първия срочен трудов договор № 18/19.09.2019 г. ищецът е бил включен в щата на Д. Т. – Л.. /вж. поименно разписание на длъжностите в сила от 01.11.2019г./.

При сключване на последващите два трудови договора – трудов договор № 10/13.04.2020 г. и трудов договор № 10/10.03.2021 г., които са обвързани от НП „М.“, ищецът не фигурира в поименните разписания на длъжностите, в сила съответно от 01.11.2020 г, 01.01.2021 г. и 22.07.2021 г.

4

От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че Размерът на получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение в Д. Т. – Л. към момента на уволнението / 28.02.2022 г./ е 890,56 лв, в т.ч. основна заплата – 880.00 лв. и 1,2% клас – 10.56 лв. Съгласно заключението, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 6 месеца – за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. е 5 343.36 лв..

Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ във вариант от датата на уволнението до датата на съдебното заседание /27.06.2022 г./ е 3440,80 лв, а към датата на о.с.з.от 18.07.2022 г./ д което делото е обявено за решаване/ размерът е 4028.72 лв.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В рамките на настоящия процес ищецът оспорва като незаконосъобразна издадената Заповед № ****** г.на Директора на Д. Т. – Л., прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. което трудовото правоотношение е

Разпечатката съдържа 41 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fe88309-b9e9-48d5-8aa3-958b305eb7e8