Решение № 1201 от 11.04.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1201

Велико Търново, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 20247060700774 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, представлявано от управителя М. М., чрез адв. М. М., срещу Решение от 26.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място], с което на дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ, е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ – включване в програми и мерки за заетост и обучение по подадена Заявка с рег. № 21035-04-01-391/ 19.09.2024 г. за разкриване на 2 работни места на длъжност „отчетник“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че от мотивите на решението не става ясно кое е визираното от административния орган освободено лице, каква е връзката между него и услугата, която предоставя Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, по каква причина се отказва услугата на дружеството. Изтъква, че в качеството на работодател „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД не е освобождавало лица на длъжност „отчетник“ по своя инициатива, а ако има сключен договор за определен срок, същият се прекратява на основание чл. 20а от Закона за задълженията и договорите. С тези доводи оспорващото дружество иска да бъде отменено обжалваното решение и съдът да разпореди извършването на ново класиране. Претендира присъждане на разноски за съдебното производство. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя поддържа оспорването, като допълва, че посочената от ответника Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика не е относима към процесния период.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. К., оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание навежда доводи за злоупотреба с програмата от страна на работодателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки поддържа съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2024 г. от Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] е обявено до работодателите от общините Велико Търново, Е. и Златарица, че разполага с финансови средства за сключване на договори за ползване на Програми и насърчителни мерки /за заетост или за обучение и заетост/ по ЗНЗ. На същата дата чрез Системата за сигурно електронно връчване от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е подадено Заявление вх. № 21035-04-01-391/ 19.09.2024 г. за кандидатстване за две работни места за длъжност „отчетник“ по Национална програма за заетост и обучение на продължително безработни лица – Компонент І. Същото е комплектовано със Заявка-спецификация за свободно работно място рег. № 24-303/ 19.09.2024 г. и декларация по чл. 56 от ЗНЗ. От административния орган е предприета служебна проверка на декларираните обстоятелства, в резултат на която, с Писмо изх. № 21035-04-01-391#2/ 25.09.2024 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] от заявителя е поискано да декларира, че през последните три месеца от момента на подаване на заявката не са освобождавани работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица. В отговор е постъпило Писмо изх. № 24-307/ 26.09.2024 г., според което трудовият договор на А. М. И., сключен въз основа на Договор № 401-0291-22-11009/ 08.08.2022 г. по Национална програма заетост и обучение на хора с трайни увреждания, е прекратен поради изтичане на уговорения срок. Видно от Лист за проверка на л. 47 от делото, на 26.09.2024 г. е проверена допустимостта на кандидата „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД за ползване на средства по програми/проекти/насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗНЗ. Според становището на проверяващите, с работодателя не може да се сключи договор по заявената програма/мярка/проект, тъй като има освобождавани през последните три месеца работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които ще се наемат безработни лица. Последвало е издаването от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново на Решение от 26.09.2024 г., с което на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ, във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, на „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно: включване по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица – Компонент І от ЗНЗ за 2 работни места. Решението е мотивирано с установеното при проверката обстоятелство – през м. август 2024 г. работодателят е освободил лице, заемало длъжността „отчетник“, като това обстоятелство представлява несъответствие на едно от изискванията по програмата – това по т. 4 от приложението към Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, утвърдена със Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на МТСП. Решението е връчено по ССЕВ на 27.09.2024 година. Жалбата срещу него е изпратена по пощата директно в Административен съд – Велико Търново на 11.10.2024 г., видно от пощенското клеймо.

С Определение № 3257/ 18.10.2024 г. по настоящото дело е изискана административната преписка и е разпределена доказателствената тежест, като е указано на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК следва да докаже съществуването на фактическите основания за издаването на оспореното решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В съдебната фаза на производството са приети писмените доказателства, приложени към жалбата и допълнително представените Трудов договор № 5/14.09.2023 г., сключен между „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД и А. М. И., два броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, подадени от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД на 19.08.2024 г. относно А. М. И.. Приети са и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и представените по реда на чл. 192 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Заповед № РД-06-41/ 28.06.2024 г. и Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, ведно с Приложение № 1 към тях – Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица.

По искане на жалбоподателя е открито производство по чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по оспорване на истинността на Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, вкл. Приложение №1 към нея – Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица. На жалбоподателя е указано, че от него се носи тежестта по оборване на оспорения документ. Във връзка с откритото производство по оспорване, от жалбоподателя са представени нотариално заверени разпечатки от сайта на МТСП. От Министерството на труда и социалната политика по реда на чл. 192 от ГПК, вр. чл. 194 от ГПК е изискан и приобщен официално заверен препис на Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, ведно с Националната програма, вкл. и на технически носител, доколкото е издадена като електронен документ, подписана с електронен подпис, и извлечение от деловодната система на министерството. Оспорването е неуспешно, поради което искането на жалбоподателя за изключване на заповедта от доказателствения материал по делото е оставено без уважение с протоколно определение от 21.01.2025 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Решението е издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, който е компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ. Същото е в предвидената писмена форма за валидност и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е немотивиран, като не се установяват данни да е ограничено правото му на защита. В обжалваното решение са посочени както правни, така и фактически основания за постановяването му, а от действията на жалбоподателя и от доказателствените му искания е видно, че същият е наясно с причината за постановения отказ – подал е заявка за разкриване на две работни места за длъжността „отчетник“, след като през последните три месеца – през м. август 2024 г., е освободил служител, заемал същата длъжност. Изложените от административния орган мотиви са достатъчни за провеждането на съдебен контрол за законосъобразност на акта.

При издаването на обжалваното решение са спазени разписаните в закона условия и ред за провеждане на процедурата. Няма спор по делото относно приетия за 2024 г. Национален план за действие по заетостта, разпределянето на средствата за реализирането на националните програми и мерките по ЗНЗ, както и за публикуването на актуалната информация относно насърчителните мерки и програми и финансовите ресурси по тях за Северен централен район от Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново. Тоест, налице е надлежно и срочно уведомяване по реда на чл. 50, ал. 3, т. 1 от ППЗНЗ на потенциалните кандидати – работодатели за подпомагане по програмите. На основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е заявено включване в Национална програма за заетост и обучение на продължително безработни лица – Компонент І, като в първия ден от срока от дружеството е подадена заявка по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 2 от ППЗНЗ. Извършена е оценка за допустимостта и съответствието на заявлението с условията за кандидатстване, в хода на която е установено несъответствие и е предприета процедура по чл. 30, ал. 2 от АПК за отстраняване на недостатъци чрез подаване на декларация за съответното обстоятелство по чл. 50, ал. 2 от ППЗНЗ. Представената декларация не е удовлетворила материалната предпоставка, изискуема по програмата, и е постановен отказ по чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ. Не се установяват съществени пороци в хода на производството, като е обезпечено правото на участие и защита на страната и са изяснени значимите за случая факти и обстоятелства.

Настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Спорът по делото касае преценката за допустимост на кандидата и в частност приложението на посочената в решението материалноправна предпоставка за получаване на средства от работодателя по програмата – т. 4 от приложението към Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, утвърдена със Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика. С посочения текст от НПОЗПБЛ, като условие за допустимост на съответния кандидат е въведено изискването в период от три месеца преди момента на подаване на заявката за ползване на средствата, да не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които ще се наемат безработни лица. В случая от фактическа страна е доказано осъществяването на цитираната хипотеза. Видно от Трудов договор № 5/ 14.09.2023 г., сключен между „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД и А. М. И. съгласно участие в Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и сключен договор № 401-0291-22-11009/ 08.08.2022 г., служителят е заемал длъжността „Отчетник“, а договорът с него е сключен за определен срок – до 16.08.2024 година. Датата, на която е изтекъл срокът на трудовия договор предхожда с около месец датата на подаване на заявката от жалбоподателя за разкриване на две работни места на същата длъжност – 19.09.2024 година. Изискването по т. 4 не държи сметка за причината, поради която е освободено работното място, достатъчно е да е налице освобождаване на служител, нает на същата длъжност, на която се наемат безработни лица. В този смисъл, неоснователно се поддържат от жалбоподателя възраженията, че освобождаването на работното място не е по инициатива на служителя, а трудовият договор е прекратен поради изтичане на определения в него срок, по силата на чл. 20а от ЗЗД. При положение, че за дейността на предприятието са необходими лица, изпълняващи функциите на отчетник, за дружеството е била налице възможността да наеме служител на освободената позиция, вкл. и безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта, да поднови трудовия договор, чийто срок е изтекъл, със същото лице, което е натрупало опит на въпросната позиция, или да обезпечи кадровия си ресурс по друг начин, оптимално удовлетворяващ организацията на работния процес. Очевидно е, че освободеното място е било срочно, доколкото е разкрито по Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, и съответните действия за заемането му е могло и е следвало да бъдат предприети преди или едновременно с изтичане срока на договора с А. И.. Наместо това, с изтичане срока на договора лицето е освободено, на негово място не е назначен друг работник, а скоро след това работодателят заявява разкриване на ново идентично място по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица. Подобно поведение не кореспондира с целите, заложени в Стратегията по заетостта на Република България 2021 – 2030 г. и Националния план за действие по заетостта през 2024 г., още повече – с приоритетите на Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, чиято основна цел е повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в областна дирекция „Бюро по труда“ или в дирекция „Бюро по труда“ безработни хора с трайни увреждания или преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества хора в трудоспособна възраст, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото. Според някои от непосредствените цели на тази програма, публикувани на интернет сайта на Агенцията по заетостта, идеята на този вид подпомагане е работодателите да се насърчат да наемат на работа /не само по програмата, а по принцип/ лица от целевата група и да се създадат условия за достойния им и самостоятелен живот. Смисълът е чрез срочното подпомагане и мотивиране на работодателите да се стимулира дългосрочната заетост на хора с трайни увреждания. Същевременно, в защита и на интересите на работодателите и с оглед възползване от предимствата на програмите за заетост е регламентиран въпросният тримесечен срок, като минимална времева рамка, гарантираща срещу заобикаляне на закона. В случая този срок не е спазен, при което кандидатстването на работодателя по програмата е недопустимо.

Разпечатката съдържа 23 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c03b14f-8d84-4535-9a31-227e1ba6f2c6