Решение № 3109 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3109 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100509028 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12394/24.06.2024 г., постановено по гр.д. №11341/2023г. по описа на СРС, 163 състав, са отхвърлени предявените от И. И. Д., ЕГН **********, срещу „Менпауъргруп“ ЕООД, ЕИК 175085777, искове за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /намаляване обема на работа/ със заповед №320/06.01.2023г. на управителя на „Менпауъргруп“ ЕООД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „асистент маркетинг“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 06.01.2023г. – 06.07.2023г. в размер на 15 000 лв. – чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. чл. 225, ал. 1 КТ .

Със същото решение МЕНПАУЪРГРУП ЕООД, ЕИК 175085777, е осъдено да заплати на И. И. Д., ЕГН **********, сумата от 2500,00 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за оставане без работа поради прекратеното трудово правоотношение/ТПО/ със Заповед № 320/6.1.2023г. на управителя на МЕНПАУЪРГРУП ЕООД, ЕИК 175085777, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ в съда – 2.3.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.222, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ищцата И. И. Д.. В жалбата се поддържа, че И.

1

И. Д. е работила при ответника по сключен трудов договор по чл.107р КТ, като е полагала труда си при БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ. Сочи се, че не е имало реално намаляване на обема на работа, като своевременно е оспорила представените от ответника документи и по-специално споразумение за прекратяване, сключено между ответника и БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ. Въззивницата поддържа, че изобщо не е имало прекратяване на правоотношенията между страните, а след нейното уволнение други служители от предприятието са продължили да осъществяват нейната трудова функция. Сочи, че в трудовия й договор изобщо не е било посочено, че трудовото й правоотношение било обуславено от отношенията на работодателя й с негов клиент. В жалбата се поддържа, че по делото изобщо не се доказало връзка между уволнението на ищцата и намаления обем от работа.

Поддържа се, че по делото липсвали доказателства дали между ответника и БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ няма и други правоотношение освен тези във вр. с Рамков договор от09.06.2021 г. и работна поръчка №2. В жалбата се навежда, че доколкото работното място на ищцата е било в БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧ, то е следвало да се докаже, че намаленият обем от работа е бил именно там. Отделно се сочи, че в чл. 5.1, б. „б“ е посочено, че освен ищцата, на същата длъжност е работила и С.Е.И.. Твърди се, че с допълнително споразумение № 35/01.11.2022 г. основанието на трудовия й договор е изменено от чл.68,ал.1, т.2 КТ на чл.68,ал.1,т.3 КТ - до завръщане на титуляра С.Е.И., което доказвало безспорно, че първоначално договорът е бил сключен на основание чл.68,ал.1, т.2 КТ, с оглед на което трудовият договор е бил незаконосъобразно прекратен. Поддържа се, че са съществували и други споразумения между работодателя и БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧ за предоставяне на работна сила. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.

Въззиваемият „Менпауъргруп“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че трудовият договор не е бил такъв по чл.107 р КТ, защото не притежава лиценз за това и защото не е заложена в предмета на дейност на дружеството. Поддържа, че е ясно, че проектите на клиентите в даден момент ще приключат, но в началото няма яснота кога ще се случи това, като сключеният с ищцата договор бил безсрочен. В отговора се поддържа, че търговските правоотношения на „Менпауъргруп“ ЕООД не могат да са предмет на изследване, като прекратяването на правоотношенията с клиент не води автоматично до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците, ангажирани със съответната дейност. Сочи се, че по делото безспорно се доказало намаляването на обема на работа, като работата по конкретен проект с клиент не просто намалява, а приключва. Навежда се, че за ищцата работа изобщо не е имало, поради което и прекратителното основание по чл.328,ал.1,т.3 КТ било единствено приложимото в случая.

2

Твърди се, че намаляването на работата било трайно с оглед преустановяване на търговските отношения с БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ И КО КГ-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧ, като липсвали доказателства между двете дружества да са съществували и други сключени договори. Оспорва се трудовият договор на ищцата да е бил изменен, тъй като липсвало нейно съгласие, затова и изменението е заличено от системата на НАП. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. И. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 320/6.1.2023г. на управителя на ответника, за възстановяване на И. И. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „Асистент маркетинг“ при ответното дружество, както и за осъждане на ответника на да заплати на ищцата сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 6.1.2023г. до 6.7.2023г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 2.3.2023г. до окончателно заплащане на задължението. Предявен е и евентуален иск по чл.222, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2500 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за оставане без работа поради прекратеното трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ в съда – 2.3.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудово договор № 290/26.8.2021г. на длъжността „Асистент 3 маркетинг“. Сочи, че на 6.12.2022г. работодателят й връчил предизвестие, с което я уведомява, че поради намаляване обема на работа в „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“, прекратява й трудовото правоотношение. В исковата молба се поддържа, че със заповед № 320/6.1.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради намаляване обема на работа. Оспорва се, че има несъответствие между посоченото място на работа в трудовия договор и в заповедта и предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че трудовият договор бил сключен по реда на чл.107р КТ за временна работа, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение било намаляване на работата при предприятието - ползвател „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“, а не както е по закон при предприятието, което осигурява временна работа /ответникът/. Отделно се твърди, че не е извършен задължителен подбор по чл.329 КТ, макар че в случая същият е бил задължителен.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че обемът на работа при ответника е намалял поради прекратяване на договорните отношения с „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“ със споразумение от 29.12.2022 г., като е отпаднала необходимостта от позицията на ищцата „Асистент маркетинг“. Сочи, че не осигурява временна заетост по смисъла на чл.74е от Закона за насърчаване на заетостта и договорът ищцата не бил с характер на временна заетост по чл.107 р КТ. В тази връзка се твърди, че основанието по чл.328,ал.1,т.3 КТ било единственото приложима в конкретния случай с оглед обективното фактическо основание на спада на работата на дружеството с оглед прекратените търговски взаимоотношения с „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“. Твърди се, че с оглед прекратения договор с „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“, всички работници, престирали труда си при посоченото дружество, били освободени от длъжност. Навежда, че в щатното си разписание няма длъжност „асистент маркетинг“ и няма необходимост от такува служители с оглед прекратените отношения с „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“.

Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо,а към конкретна дейност,реализирана чрез дадена трудова функция.Трябва да е намаляла работата,която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността,за която е намаляла работата,като съкрати щата,или като разпредели трудовата функция,за която работата е намаляла,между други работници в предприятието.Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този,който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник, като работодателят следва да докаже, че е извършил подбор или той не е бил задължителен, тъй като заеманата от ищеца длъжност 4 е единствена с тази или сходна трудова функция.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС ).

Между страните не се спори, че са били обвързани от трудов договор №290/26.8.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжността за длъжност „асистент маркетинг“, код по НКПД 3339-3019, с място на работа Бьорингер, със срок на изпитване 6-месеца, като след изтичане на срока същия се счита за сключен за неопределено време. Не е спорно между страните, че ищцата реално е престирала своя труд при „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ и КО“, а не при ответното дружество. Спорен между страните е характерът на сключения трудов договор – срочен по чл.107 р КТ или безсрочен. В самия договор е посочено, че се сключва по реда на чл.107 р КТ вр.68,ал.1, т.2 КТ и въз основа на Удостоверение за регистрация №183/27.12.2016г., издадено от министъра на труда и социалната политика на основание чл.74е,ал.1 и чл.74к,ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта.

Договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца, като е посочено, че след изтичането на срока за изпитване, същият ще се счита за сключен за неопределено време съгласно чл.67,ал.1,т.1 КТ. Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер от 2350 лв. месечно.