Закон за насърчаване на заетостта

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения при:

1. насърчаването и запазването на заетостта;

2. професионалното ориентиране и обучението на възрастни;

3. посредничеството по информиране и наемане на работа в Република България и в други държави на български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

4. посредничеството по информиране и наемане на работа на чужденци в Република България.

Чл. 2

При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.

Чл. 3

Държавата осъществява политиката по заетостта в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел.

Чл. 4

(1) Министерският съвет определя държавната политика по заетостта.

(2) По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет приема ежегодно Национален план за действие по заетостта.

(3) След съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта министърът на труда и социалната политика след изтичане на трите месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоени средства от едни региони и/или програми и мерки към други региони и/или програми и мерки, които могат да усвоят допълнително средства.

Чл. 5

Органите на изпълнителната власт провеждат политиката за насърчаване и запазване на заетостта, както и по обучението на възрастни.

Чл. 6

(1) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за насърчаване и запазване на заетостта и обучението на възрастни и осигурява защита на националния пазар на труда.

(2) Министерството на труда и социалната политика съвместно с другите министерства и социалните партньори разработва ежегодно Национален план за действие по заетостта.

Чл. 7

(1) За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, се създава Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище в София.

(3) Агенцията по заетостта се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(5) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 7а

(1) Националната агенция за приходите предоставя на Агенцията по заетостта необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на изпълнението на държавната политика по заетостта след писмено искане от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

(2) За целите на изпълнението на държавната политика по заетостта Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и Агенцията по заетостта обменят информация при условия и по ред, определени в сключено между тях споразумение.

Чл. 8

(1) Създава се Национален съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика като постоянно-действащ орган за сътрудничество и консултации при разработване на политиката по заетостта.

(2) Националният съвет за насърчаване на заетостта се състои от равен брой представители на:

1. държавните институции, определени от Министерския съвет;

2. представителните организации на работодателите на национално равнище;

3. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище.

(3) По решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта за участие в заседанията му могат да се канят представители и на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Председател на Националния съвет за насърчаване на заетостта е министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице.

(5) Националният съвет за насърчаване на заетостта приема правилник за устройството и дейността си.

(6) Националният съвет за насърчаване на заетостта:

1. обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на политиката по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

2. периодично се информира за данните за състоянието на пазара на труда и за ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетостта;

3. предлага на Министерството на труда и социалната политика разработването на проекти на нормативни актове, мерки и програми за насърчаване на заетостта;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара на труда;

5. обсъжда проекти и дава становища по споразумения на Министерството на труда и социалната политика с други министерства, държавни институции и неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта.

(7) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за насърчаване на заетостта се осигурява от Министерството на труда и социалната политика.

(8) Представителите на институциите и на организациите по ал. 2 не получават възнаграждение за участието си в заседанията на Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Чл. 9

(1) Държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

(2) По решение на регионалните съвети за развитие и с решение на областните съвети за развитие се създават постоянни или временни комисии по заетостта.

(3) Председател на Комисията по заетостта към областния съвет за развитие е областният управител или упълномощен от него представител на областната администрация.

(4) Правилникът за устройството и дейността на Комисията по заетостта се приема от областните съвети за развитие.

(5) В Комисията по заетост при областния съвет за развитие се включват представители на:

1. областната администрация и на общините на територията на областта;

2. териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

3. министерствата и други държавни институции;

4. областните структури на представителните организации на работодателите и представителните организации на работниците и служителите;

5. отраслови и браншови организации;

6. юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана с проблемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация;

7. регионалните дирекции за социално подпомагане;

8. други териториални структури.

Чл. 10

При осъществяване на дейността си комисията по заетостта към областния съвет за развитие се съобразява с приоритетите на областната стратегия за развитие и на регионалните, областните и общинските планове за развитие, както и с приоритетите на националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта.

Чл. 11

(1) Организационно-техническото обслужване на Комисията по заетостта към областния съвет се извършва при условията и по реда на Правилника за организацията и дейността на регионалните съвети за развитие и на областните съвети за развитие.

(2) Членовете на комисиите по чл. 9 не получават възнаграждение за участието си в заседанията.

Чл. 12

(1) Към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по заетостта.

(2) Съветът за сътрудничество се състои от 9 членове – по един представител на поделението на Агенцията по заетостта, на териториалната структура на Министерството на образованието, младежта и науката и на общината и по трима представители на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни.

(3) По решение на Съвета за сътрудничество за участие в заседанията му могат да се канят и представители на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Съветът за сътрудничество избира председател от своя състав на принципа на ротация за срок една година.

(5) Съветът за сътрудничество приема правилник за устройството и дейността си.

Чл. 13

Областният управител осигурява координация между националните и местните интереси по въпросите на заетостта при разработването и изпълнението на областни стратегии за развитие и намаляване на безработицата и осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация.

Чл. 14

(1) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства за финансиране на мерки и програми по активната политика по заетостта, приети от Министерския съвет.

(2) Финансиране на активната политика по заетостта се осъществява на основание на одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 15

Агенцията по заетостта е администратор на следните приходи:

1. такси по чл. 28, ал. 6;

2. такси за разрешения за извършване на дейност на свободна практика;

3. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност.

4. такси за извършени посреднически услуги по договор с чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции за наемане на български граждани в други държави.

5. такси за разрешения за работа по чл. 72, ал. 3 - 6.

Чл. 16

Средствата за активна политика се изразходват за:

1. програми и мерки за обучение на възрастни и за професионално ориентиране;

2. програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;

3. програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост;

4. защита на вътрешния пазар на труда и за изпълнение на международни договори за обмен на работна сила, по които страна е Република България;

5. разработването на национални, браншови и регионални програми за заетост и обучение на възрастни;

6. реализация на проекти за социална интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда;

7. рекламно-информационната и издателската дейност, свързани със заетостта, безработицата и обучението на възрастни;

8. изследване и прогнозиране на пазара на труда, както и за набирането, обработката и разпространението на информация за пазара на труда и оценка на ефекта от прилагането на мерките и програмите на активната политика;

9. финансиране дейността на центрове за професионално обучение, създадени с акт на Министерския съвет;

10. разходи за транспорт, квартира, стипендии и групова рискова застраховка за времето на обучението на безработни лица;

11. възнаграждения на външни експерти за участие в комисии за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация;

12. финансиране на дейностите, свързани с организиране на избора и оценката на лицензирани центрове за професионално ориентиране, както и на институциите за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано и финансирано от Агенция по заетостта, в т.ч. възнаграждения, пътни и квартирни разходи на оценителите, обяви;

13. финансиране на обучение на обучаващи, разработване и отпечатване на помагала и други материали за обучение;

14. други разходи за запазване и/или увеличаване на заетостта, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет.

15. разходи по заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 1 „Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването“ и 2 „Повишаване на производителността и адаптивността на заетите“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, когато тези разходи са верифицирани от Управляващия орган, платени са и са допустими по този закон.

Чл. 17

(1) Лицата, които търсят работа, могат да ползват по този закон:

1. информация за обявени свободни работни места;

2. информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта;

3. посредничество по информиране и наемане на работа;

4. психологическо подпомагане;

5. професионално ориентиране;

6. включване в обучение на възрастни;

7. включване в програми и мерки за заетост и обучение;

8. стипендия за обучение, средства за транспорт и квартира за времето на обучението.

(2) Работодателите могат да ползват по този закон:

1. информация за лицата, които търсят работа;

2. информация за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;

3. посредничество за наемане на работна сила;

4. включване в програми и мерки за заетост и обучение;

5. преференции при запазване и/или увеличаване на заетостта;

6. преференции за стажуване и/или чиракуване;

7. преференции за насърчаване на териториалната мобилност на заети лица.

(3) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал.1 и 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 18

(1) Всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

(2) Търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:

1. безработни;

2. заети;

3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време;

4. лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

5. лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят.

(3) Правата по тази глава могат да упражняват и:

1. чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

2. лицата, на които е предоставено право на убежище;

3. лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут;

4. лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

5. лицата - граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани или на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(4) Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес. Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

(5) При регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2. В 7дневен срок от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява поделението на Агенцията по заетостта.

(6) Регистрацията на лицата по ал. 2 и 3 се удостоверява по ред, установен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 19

(1) За всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие и график за посещения.

(2) Лицата, които търсят работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, както следва:

1. безработните - по т. 1 - 8;

2. заетите и учащите се, които желаят да работят през свободното си от учене време - по т. 1, 3, 4 и 5;

3. лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по т. 1 - 4 и 7;;

4. лицата, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят - по т. 1 - 7.

Чл. 20

(1) Лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения.

(2) При писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час.

(3) Регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица:

1. сменят адреса, по който са регистрирани в дирекция “Бюро по труда”, без да я уведомят за това;

2. подадат заявление по свое желание;

3. починат.

4. започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

5. се включат в програми и мерки за заетост по този закон, както и в заетост по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

(4) Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато:

1. не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие;

2. не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни след тази дата;

3. не спазват определения им график за посещения в поделението на Агенцията по заетостта;

4. откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове;

5. прекратят участието си в курс за обучение на възрастни;

6. придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;

7. не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ;

8.

(5) Лицата имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на 6 месеца след прекратяване на предходната регистрация на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 – 5 и 7 и при условие че нямат задължения към бюджета поради неспазване изискванията на договорите, сключени при участието им в програми, мерки и обучения, финансирани със средства за активна политика на пазара на труда, включително по програми на Европейския съюз.

(6) При представяне на доказателства за наличието на уважителни причини прекратената на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 - 5 и 7 регистрация се възстановява.

(7)

1. осигурявани по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване за срок не по-дълъг от 9 месеца, когато са уведомили дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от възникване на основанието за осигуряване и са се явили в дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от отпадане на основанието;

2. включени в програми и мерки за заетост по реда на този закон, явили се в дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от изтичане на срока на договора по програмата или мярката;

3.

4. представили доказателства за наличието на уважителни причини за неспазване на срока за явяване за възстановяване на регистрацията по т. 1, 2, 3 и 5.

5. изтърпели наказание лишаване от свобода в период до 12 месеца след прекратяване на регистрацията им и явили се в дирекция “Бюро по труда” в 30-дневен срок от датата на освобождаване.

(8)

(9) Лицата, чието участие в програми и мерки за заетост е прекратено с дисциплинарно уволнение, имат право на регистрация не по-рано от изтичането на 12 месеца след уволнението.

Чл. 21

(1) Регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта.

(2) Решенията по ал. 1 се издават, изпълняват и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Агенцията по заетостта предоставя информация на Националния осигурителен институт за издадените решения по ал. 1.

Чл. 22

(1)

(2) Работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта:

1. свободните работни места;

2. потребностите от обучение на наетите лица и собствените възможности за неговото организиране.

(3) Агенцията по заетостта осигурява достъп до информацията по ал. 2, т. 1 чрез електронната си страница. Съдържанието на достъпната информация се определя с правилника за прилагане на този закон.

(4) Работодателите са длъжни в срок от 7 работни дни да информират поделенията на Агенцията по заетостта за:

1. заетите и закритите работни места, които са били обявени като свободни;

2. приетите на работа лица, насочени от Агенцията по заетостта

3. безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;

4. отказа си да наемат търсещи работа лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.

(5) Работодателите подават заявки за обучение на наетия персонал, както и за потребностите от работна сила по видове специалности при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

(6) Работодателите могат сами да правят подбор на препоръчаните им от поделението на Агенцията по заетостта търсещи работа лица или да изискат от Агенцията по заетостта да направи подбора по предварително подадена заявка.

(7) Чуждестранни работодатели могат да ползват посреднически услуги от Агенцията по заетостта по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 22а

(1) Работодателите обявяват задължително в териториалните поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи по трудово правоотношение, в администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия.

(2) В срок до 14 работни дни от датата на обявяване на работното място по ал. 1 териториалните поделения на Агенцията по заетостта насочват търсещи работа лица, отговарящи на изискванията за заемане на работното място.

Чл. 23

При обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея.

Чл. 24

(1) Работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията.

(2) Поделението на Агенцията по заетостта изпраща копие на уведомлението по ал. 1 на:

1. общинската администрация;

2. териториалното поделение на Националния осигурителен институт;

3. териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за тях; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор на работниците и служителите по чл. 329 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.

(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок три работни дни.

Чл. 25

(1) След получаване на уведомлението по чл. 24 се сформират екипи, състоящи се от представител на работодателя, представители на организациите на работниците и служителите в предприятието, представител на поделението на Агенцията по заетостта и представител на общинската администрация.

(2) Екипите по ал. 1 изготвят проекти за необходимите мерки, насочени към:

1. посредничество за заетост;

2. обучение на възрастни;

3. започване на самостоятелна стопанска дейност;

4. програми за заетост.

(3) Проектите по ал. 2 се представят за одобряване от комисията по заетостта, като въз основа на тях се кандидатства за финансиране при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 26

Посредническите услуги по заетостта включват:

1. информиране и / или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите;

2. психологическо подпомагане на търсещите работа лица;

3. насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение;

4. насочване към обучение на възрастни;

5. насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави;

6.

Чл. 27

(1) Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.

(2) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от:

1. Агенцията по заетостта;

2. лица, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(3) Агенцията по заетостта предоставя посреднически услуги:

1. безплатно - по наемането на лицата по чл. 18, ал. 1 и 3;

2. безплатно – по наемането на българските граждани в чужбина, както и на чужденци в страната в изпълнение на международен договор, по който Република България е страна;

3. по договор с чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции, които заплащат такса за извършени посреднически услуги, и със сродни чуждестранни институции за наемане на български граждани в други държави.

Чл. 27а

(1) За регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа могат да кандидатстват физически и/или юридически лица, които отговарят на следните условия:

1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;

2. не са обявени в несъстоятелност;

3. не са в производство по ликвидация, а за лицата по ал. 2 – не се намират в подобна процедура съгласно националните закони и подзаконови актове;

4. нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 за нарушения на чл. 28, ал. 1, 3, 4 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;

5. членовете на управителните и/или контролните органи на юридическите лица:

(2) Лицата, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, доказват обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 3 съобразно законодателството на държавата по регистрация.

Чл. 28

(1) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.

(2) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно.

(3) За извършване на дейността по ал. 2 лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор със:

1. лицата, търсещи работа;

2. работодателите, включително корабопритежателите, търсещи работници и служители.

(4) Всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател, се регистрира в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 8. Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 извършват услугата по чл. 26, т. 5 след регистрация в Агенцията по заетостта на посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател.

(5) Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

(6) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 заплащат такса, определена с тарифа на Министерския съвет, за:

1. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България;

2. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави и на моряци;

3. регистрация на посреднически договор с чужд работодател, включително корабопритежател.

(7) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, се извършва.

1. срещу заплащане от страна на работодателите;

2. безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица.

(8) Министерският съвет определя с наредба:

1. условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;

2. условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й;

3.

4. задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори.

(9) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 задължително предоставят в Агенцията по заетостта информация за обявените при тях свободни работни места и за работните места, които вече са заети или е отпаднала необходимостта за намиране на кандидат:

1. когато посредникът разполага с електронен регистър за наличните работни места, достъпен в интернет пространството, той предоставя права за връзка с него чрез интернет страницата на Агенцията по заетостта;

2. когато посредникът не разполага с електронен регистър за наличните работни места, достъпен в интернет пространството, той се задължава да ги обяви чрез регистрацията им в „Е-трудова борса“ на интернет страницата на Агенцията по заетостта.

(10) Агенцията по заетостта осигурява достъп до информацията по ал. 9 чрез интернет страницата си. Съдържанието, условията и редът за обмен на информация между Агенцията по заетостта и лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 29

(1) физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1.

(2) физически и/или юридически лица, чиято регистрация за извършване на посредническа дейност е прекратена, могат да се регистрират отново след 3 години от датата на влизане в сила на акта за прекратяването й.

Чл. 30

(1) Програми и мерки за насърчаване на заетостта се реализират по реда на този закон след одобряването им от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от комисиите по заетостта и след финансовото им осигуряване с бюджета за съответната година, както и по реда на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.

(2) За реализация на активната политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика ежегодно представя разчети за финансовото им осигуряване със Закона за държавния бюджет на Република България на Министерството на финансите.

(3) Агенцията по заетостта ежегодно в съответствие с процедурите за разработване на проекта на бюджет за съответната година представя на Министерството на труда и социалната политика предложение с програмите и мерките за заетост и обучение на възрастни, които да се реализират през плановата година.

(4) Министърът на труда и социалната политика ежегодно утвърждава плана на Агенцията по заетостта и го осигурява финансово.

(5) Условията, редът и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Ползването на преференции по този закон се урежда с писмен договор между поделенията на Агенцията по заетостта и работодателите в съответствие с определените годишни квоти и финансови ресурси съгласно ал. 4 и 5.

(7) За реализация на програми и мерки за заетост от физически и юридически лица, получили разрешение за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, ежегодно се сключват договори с Министерството на труда и социалната политика.

(8) Членовете на комисиите по заетостта и на съветите за сътрудничество към поделенията на Агенцията по заетостта контролират и наблюдават процесите при реализацията на програмите и мерките.

Чл. 30б

(1) Средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта чрез териториалното поделение и:

1. безработното лице;

2. работодателя;

3. обучаващата институция.

4. лице по чл. 42а, ал. 1.

5. Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейните териториални звена;

6. лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране.

(2) В договора по ал. 1 задължително се посочват:

1. видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта;

2. срокът на действие на договора;

3. предназначението и размерът на предоставените средства;

4. отговорността на страните при неизпълнение на договора.

(3) Предоставените по реда на ал. 1 средства се използват по предназначение от работодателя, безработното лице, Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейните териториални звена, лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране, и обучаващата институция.

(4) Предоставянето на средства по чл. 30а се извършва, при условие че същите разходи не са финансирани от други източници.

Чл. 30в

(1) Органите на изпълнителната власт и другите бюджетни организации могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми за заетост от поделенията на Агенцията по заетостта, но само в рамките на Национален план за действие по заетостта.

(2)

(3)

Чл. 31

(1) Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, отделни министерства и други държавни институции или областни администрации и социалните партньори, както и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съвместно със социалните партньори могат да разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта, свързани с приоритетите на национални стратегически документи за развитие и Националния план за действие по заетостта, както и програми за заетост, ограмотяване, професионално обучение и обучение по ключови компетентности на групи в неравностойно положение на пазара на труда.

(2) Ежегодно по решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта се съставя комисия за оценка и подбор на програми/проекти, предлагани по реда на ал. 1 и чл. 25 и 33. В състава на комисията влизат представители на представителните организации на работниците и служителите на национално равнище, представителните организации на работодателите на национално равнище, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. Условията и редът на работа и функциите на комисията се определят с правилника за прилагане на този закон.

(3) Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за заетост и обучение са:

1. за националните програми – Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;

2. за браншовите програми – съответните отраслови министерства (структури) съвместно с отраслови синдикални организации, браншови камари, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;

3. за регионалните програми – комисиите по заетостта към областните съвети за развитие.

(4) Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие предлагат на Министерството на труда и социалната политика регионални програми за обучение на възрастни и/или заетост.

(5) Програмите по ал. 1, финансирани от Министерството на труда и социалната политика, се утвърждават от министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 32

(1) Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие организират реализирането на краткосрочни или средносрочни програми за развитие на заетостта.

(2)

Чл. 33

(1) Регионалните програми за заетост и обучение конкретизират целите, приоритетите и инструментите за провеждане на държавната политика по заетостта. Те съдържат мерки и проекти, съобразени с приоритетите на областната стратегия за развитие и на регионалните, областните и общинските планове за развитие, както и с приоритетите на националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта.

(2) Регионалните програми за заетост и обучение на възрастни се предлагат от областните и общинските администрации, социални партньори и други юридически лица и се одобряват от комисията по заетостта. Те включват нови инициативи и дейности за увеличаване на заетостта съобразно приоритетите по ал. 1, както и програми за заетост и обучение на лицата, освободени от работа в резултат от масови уволнения.

(3) Регионалните програми за заетост и обучение се разработват по инициатива на областните и общинските администрации, социалните партньори и други юридически лица и се представят периодично за одобряване в комисиите по заетостта към областните съвети за развитие. Комисиите по заетостта предлагат одобрените регионални програми за заетост и обучение за финансиране при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 34

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с общинските администрации, с държавни, общински и частни предприятия и организации изпълняват програми за професионално ориентиране, обучение за придобиване на професионална квалификация и устройване на работа на безработни до 29-годишна възраст без трудов стаж.

(2) За всяко наето по ал. 1 безработно лице, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 се превеждат на работодателя сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца, както и разходите за обучение за придобиване на професионална квалификация.

(3) Договорът по ал. 2 може да бъде сключван със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 35

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно със специализирани и други институции и организации изпълнява програми за обучение за придобиване на професионална квалификация и устройване на работа на младежи без трудов стаж до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и на младежи от социални заведения, завършили образованието си.

(2) За всяко наето безработно лице, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 се превеждат на работодателя сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за срока на трудовия договор, но за не повече от 18 месеца, както и разходите за обучение за придобиване на професионална квалификация.

(3) Договорът по ал. 2 може да бъде сключван със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 36

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-го-дишна възраст, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст с трайни увреждания включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си и насочени от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 37

(отменен)

За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 38

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с общинските администрации, Министерството на образованието и науката, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите и други юридически лица с нестопанска цел разработват програми за ограмотяване, квалификация и заетост.

(2) Програмите по ал. 1 се утвърждават от Министерството на труда и социалната политика.

(3) Програмите по ал. 1 се осъществяват в три модула:

1. „Ограмотяване“ – чрез курсове за ограмотяване с продължителност до 5 месеца, като всеки участник в курса има право на парична помощ в размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за времето на участието;

2. „Професионална квалификация“ – чрез обучение за придобиване на професионална квалификация;

3. „Трудова заетост“ – чрез включване във форми на субсидирана заетост по този закон или по други проекти.

(4) Условията и редът за реализация на програмите се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 39

(отменен)

(1) Агенцията по заетостта съвместно с дирекциите „Социално подпомагане“, общинските администрации, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите и други юридически лица с нестопанска цел реализира програма „От социални грижи към заетост“.

(2) Право на участие в програмата по ал. 1 имат:

1. продължително безработни лица без право на обезщетение за безработица, които получават социални помощи;

2. безработни лица до 29-годишна възраст включително без право на обезщетение за безработица, които са в риск да преминат на социално подпомагане;

3. самотни майки, както и самотни осиновителки (съответно осиновители), които получават социални помощи;

4. продължително безработни лица без право на обезщетение за безработица, които са в риск да преминат на социално подпомагане.

(3) Лицата по ал. 2 имат право на предоставяне на услуги за:

1. професионално информиране и консултиране;

2. мотивационно обучение;

3. обучение за придобиване на професионална квалификация;

4. разработване на план за търсене на работа;

5. осигуряване на трудова заетост.

(4) Условията и редът за реализация на програмите се определят с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 40

(1) Агенцията по заетостта съвместно с дружествата за заетост на безработни лица разработва и реализира проекти и програми за заетост от обществен интерес с национален и регионален характер. Дружествата за заетост на безработни лица кандидатстват пред Министерството на труда и социалната политика за финансиране на проектите и програмите.

(2) Дружествата по ал. 1 се регистрират по действащото законодателство с основен предмет на дейност - осигуряване заетост на безработни лица, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.

(3) За всяко наето по трудов договор безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта по проекти и програми по ал. 1, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за действително отработеното време за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 41

За всяко разкрито работно място за стажуване, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването, но за не повече от 9 месеца. На работно място за стажуване се наема лице, придобило през последните 24 месеца квалификация по професия или по част от професия, изисквана за заеманата длъжност, което няма трудов стаж по тази професия.

Чл. 42

(1) На безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца извън границите на населеното място по регистрация по чл. 18, ал. 4, се изплащат еднократно суми, за транспортни разходи съгласно чл. 30а, ал. 2.

(2) На безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта към определен работодател за наемане на работа извън границите на населеното място, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за ежедневни транспортни разходи за пътувания до местоработата и обратно, но за не повече от 12 месеца, и за транспортни разходи за представяне пред работодател за наемане на работа.

Чл. 42а

(1) На лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения и са получавали месечни социални помощи, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което са на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Право на месечни парични суми по ал. 1 имат безработните лица, които са:

1. получавали месечни социални помощи не по-малко от 6 месеца непосредствено преди започване на работата;

2. лица с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, които са били включени в програми и мерки за заетост и започнат работа не по-късно от 6 месеца от датата на прекратяване на договора по съответната програма или мярка поради изтичане на срока, за който е бил сключен;

3. лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

4. самотни родители (осиновители) в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.

(3) Сумите по ал. 1 се изплащат на лицата, при условие че те са:

1. започнали работа по трудово правоотношение за неопределено време или за срок не по-кратък от три месеца;

2. изпълнили задължението си за уведомяване по чл. 18, ал. 5, изречение второ;

3. подали заявление за сключване на договор по чл. 30б в едномесечен срок от възникване на трудовото правоотношение.

(4) Лицата, ползвали права по ал. 1, имат право на следващо изплащане на суми на това основание след изтичане на 12 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

(5) Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, нямат право на месечни парични суми по ал. 1.

(6) Сумите, получени на основание ал. 1, не подлежат на данъчно облагане.

(7) Редът за изплащане на сумите по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 43

(1) За всяко разкрито работно място, на което са наети до две безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за половината от законоустановеното работно време, на работодателя се предоставят суми, съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Лицата по ал. 1 са регистрирани безработни, които са получавали парично обезщетение за безработица не повече от 5 месеца.

(3) Средствата по ал. 1 се предоставят за всяко наето безработно лице, при условие че се увеличава средносписъчната численост на персонала.

(4)

(5) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетите лица по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 44

Работодател, който осигурява поддържане и повишаване на квалификацията на наетите работници и служители, може да кандидатства за предоставяне на суми съгласно чл. 30а, ал. 2,.

Чл. 45

(1) Работодател може да наема безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за обучение и работа на работното място за времето, през което заетото лице е на обучение.

(2) За всяко работно място по ал. 1, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл.30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 46

За всяко разкрито работно място за стажуване, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването, но за не повече от 6 месеца. На работно място за стажуване се наема лице, придобило през последните 24 месеца квалификация по професия или по част от професия, изисквана за заеманата длъжност, което няма трудов стаж по тази професия.

Чл. 47

(1) На лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд „Безработица“ еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и заявление от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(2) Право на еднократна парична сума по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(3)

(4) На лицата, които са получили еднократна парична сума по ал. 1 и които осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение за безработица се предоставят допълнително средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 48

На лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1, съгласно чл. 30а, ал. 2 може да се предоставят допълнително средства под формата на кредит за квалификация по предмета на стопанската дейност и/или нейното управление по одобрения проект по чл. 47, ал. 1.

Чл. 48а

(отменен)

Лицата, получили кредит по проекта „Гаранционен фонд за микрокредитиране", могат да ползват услуги за обучение за придобиване на професионална квалификация по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 49

(1) На безработни лица може да се предоставят средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 2, за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия по одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта бизнес проект.

(2) Лицата, упражнили правата си по ал. 1 или по чл. 47, могат да ползват средства по ал. 1 след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор поради изтичане на срока, за който е бил сключен.

(3) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.

(4) На лицата, сключили договор по ал. 1, непосредствено след започване на дейността могат да се предоставят допълнителни месечни суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 49а

(отменен)

(1) На безработни лица, след одобряване на бизнес проект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта, може да се предоставят заложени в бизнес проекта средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 14 и 15.

(2) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения проект от поделенията на Агенцията по заетостта на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.

(3) Лицата, упражнили правата си по ал. 1 или по чл. 47, или по чл. 49, могат да ползват средства след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор поради изтичане на срока, за който е бил сключен.

(4) На лицата, сключили договор по ал. 1, непосредствено след започване на дейността могат да се предоставят допълнителни месечни суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 49б

На лицата по чл. 47 и 49 съгласно чл. 30а, ал. 2 могат да се възстановяват средствата за ползвани външни консултантски услуги и/или съпътстващи услуги.

Чл. 50

На работодатели - микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.

Чл. 51

За всяко разкрито работно място, на което са наети на непълно работно време безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 53а

(1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни майки (осиновителки) с деца от 3- до 5-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за работа на пълно или непълно работно време, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетите лица по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 55а

За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица над 50-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 55б

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето лице от 50- до 64-годишна възраст, придобило право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят има право да предложи обучение за придобиване на професионална квалификация за наетото лице по ал. 1. За лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2.

Чл. 55в

За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 55г

(1) За всяко разкрито работно място, на което е наето на пълно или непълно работно време за чиракуване безработно лице с основно или по-ниско образование и без квалификация, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) Работодателят е длъжен по време на чиракуването по ал. 1 да осигури обучение на наетото лице на конкретното работно място от друг работник или служител (наставник).

(3) Наставникът, на когото е възложено от работодателя да обучава в процеса на работа наетото лице по ал. 1 по съответната професия или занаят, трябва да притежава квалификация, удостоверена с документ, и минимум три години трудов стаж по същата професия или занаят.

(4) На работодател, който запазва заетостта на наетото за чиракуване безработно лице по ал. 1 за допълнителен период, равен на периода на субсидиране, се предоставят суми за наставника съгласно чл. 30а, ал. 2 и за допълнителния период.

(5) Работодателят заплаща на наставника, на когото е възложено обучението по ал. 2, допълнителното трудово възнаграждение съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето на наставничеството, но за не повече от 24 месеца.

Чл. 55д

За всяко разкрито „зелено работно място“, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за срок не повече от 12 месеца.

Чл. 58а

Обучението на възрастни включва:

1. обучение за ограмотяване;

2. обучение за придобиване на професионална квалификация;

3. обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности;

4. мотивационно обучение.

Чл. 60

Дейностите, свързани с обучението на възрастни, се осъществяват освен от институциите по чл. 58 и от:

1. Агенцията по заетостта;

2. Националната агенция за професионално образование и обучение;

3. центровете за професионално обучение;

4. други институции, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.

5. физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство.

Чл. 61

(отменен)

За съхраняване и развитие на заетостта се разработват и изпълняват национални, регионални и специализирани програми за обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни – безработни и заети лица.

Чл. 62

(1) Обучение на възрастни, се извършва в съответствие с утвърдения годишен план по чл. 30, ал. 4.

(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни се осъществява в институциите по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за професионалното образование и обучение и във висшите училища при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Обучението за ограмотяване се осъществява от училищата по чл. 26 от Закона за народната просвета при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Успешно завършилите обучение за ограмотяване получават удостоверение по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Обучението за придобиване на ключови компетентности и мотивационното обучение се осъществяват от физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Изборът на осъществяващите обучението по ал. 2, 3 и 4 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 63

Агенцията по заетостта организира обучение на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда, изискванията на работодателите и утвърдения план по чл. 30, ал. 4, както следва за:

1. безработни;

2. лицата по чл. 48 и 49;

3. работници и служители в микро- и малки предприятия;

4. работници и служители, за които се изменят изискванията към квалификацията им или притежаваните от тях компетентности поради променени изисквания за заемане на работно място при същия работодател;

5. лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят;

6. лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Чл. 64

(отменен)

Агенцията по заетостта организира обучение за:

1. начална професионална квалификация за лица, които нямат такава квалификация;

2. допълнителна квалификация;

3. преквалификация.

Чл. 65

(1) Включването на безработните лица в обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано от Агенцията по заетостта, може да се предхожда от професионално ориентиране.

(2) Професионалното ориентиране се осъществява от Агенцията по заетостта и от лицензирани институции по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на професионалното ориентиране се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 66

(1) Обучението на лицата по реда на чл. 63, т. 1, 2, 5 и 6, организирано от Агенцията по заетостта, се финансира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Обучението на работниците и служителите по реда на чл. 63, т. 3 и 4, организирано съвместно от Агенцията по заетостта и работодателите, се финансира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) На безработните по чл. 63, т. 1, участващи в обучение за ограмотяване, обучение за придобиване на професионална квалификация и за придобиване на ключови компетентности, се изплаща стипендия при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) На безработните по чл. 63, т. 1, участващи в обучение на възрастни, се изплащат средства за транспорт и квартира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 67

По силата на този закон българските граждани могат да работят в друга държава съобразно националното ѝ законодателство и/или при условията и по реда, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна, като:

1. сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1;

2. бъдат командировани от работодателя си.

Чл. 68

Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество с публичните власти на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, като обменят информация относно:

1. националното трудово законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;

2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;

3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа;

4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност на българи на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.

Чл. 69

(1) Работодателите и посредниците по чл. 67 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното ѝ законодателство.

(2) Взаимоотношенията между българските граждани и физическите и юридическите лица – посредници по чл. 28, ал. 1, чрез които се осигурява работа в друга държава, се уреждат с договор за посредничество.

Чл. 70

(1) Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.

(3) Не се изисква разрешение за работа на лицата по чл. 18, ал. 3, както и за морските лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(4) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, както и за допускане на командировани работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 71

(1) Разрешение за работа на чужденци се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:

1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;

2. при условие че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани и лица по чл. 18, ал. 3 в предходните 12 месеца;

3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

4. когато трудовото възнаграждение осигурява необходимите средства за издръжка в страната съобразно размера, установен с акт на Министерския съвет.

(2)

Чл. 72

(1) Разрешението за работа се издава за срок до 1 година.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

(3) За издаване и продължаване на разрешение за работа за чужденец местният работодател внася такса в размер 600 лв.

(4) Таксата по ал. 3 внася и местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.

(5) За сезонна работа до 6 месеца за една календарна година и за работа като преподавател в средно или висше училище таксата е 300 лв.

(6) За преиздаване на разрешение за работа поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

Чл. 73

Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство.

Чл. 74

(1) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа, както и за освобождаване от разрешения за работа на чужденци; видовете разрешения за работа; допустимата обща продължителност на заетостта, както и изключенията по чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международни договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.

Чл. 75

(1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон, както и на другите нормативни актове в областта на заетостта и безработицата.

(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

Чл. 76

(1) Контролните органи имат право да:

1. посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия;

2. изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;

3. получават пряко от работниците, служителите, безработните и търсещите работа лица необходимата им информация.

(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите, търсещите работа лица, местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, както и лицата, извършващи посредническа дейност и услуги по наемане на работа са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.

(3) Контролните органи са длъжни:

1. да проверяват своевременно получените сигнали за нарушения;

2. да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

3. да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;

4. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.

Чл. 77

Работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите, както и лицата, които търсят работа, имат право да сигнализират Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за извършени нарушения на този закон и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за Република България.

Чл. 78

(1) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, както и на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за преустановяване на нарушенията по този закон;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 79

(1) На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 на контролните органи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.

(2) На работодател, длъжностно лице, безработно лице или физическо лице, както и на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, и на лице по чл. 27, ал. 2, т. 2, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) На длъжностно лице или работодател, който не изпълни принудителна административна мярка по чл. 78, ал. 1, т. 2 на контролните органи по този закон, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при всяко следващо неизпълнение - до 2000 лв.

(4) На длъжностно лице, което не прекрати регистрацията на безработно лице, при условие че са налице основанията по чл. 20, ал. 3 и 4, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 80

(отменен)

На работодател, отказал без уважителни причини да наеме на работа насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайно намалена работоспособност, в рамките на определения норматив в чл. 315 от Кодекса на труда се налага глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 81

(1) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

(2) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Чл. 82

(1) На работодател, наел по трудово правоотношение чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) На местно лице, приело на работа командировани работници или служители от държавите - членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, или работници или служители от трети държави, което не спазва условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, или за допускане на командировани работници или служители от трети държави в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., а за повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

(3) На работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Чл. 83

На работодател, извършил масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичането на срока по чл. 24, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки уволнен.

Чл. 84

Работодатели, безработни лица, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и/или нейни териториални звена, лицензирани институции, осъществяващи професионално ориентиране, както и обучаващи институции, които не използват по предназначение предоставените им по глави шеста и седма целеви средства, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв., а за повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.

Чл. 85

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.

(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.

(3) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението или публикуването му на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2.

(4) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(6) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се администрират от Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 86

При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват незабавно органите на прокуратурата.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Безработен” е лице, регистрирано в дирекция “Бюро по труда”, което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията “Бюро по труда”.

2. „Продължително безработни“ са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца.

3. „Лице, което търси работа“ е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа.

4. “Подходяща работа” е работата, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 18 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция “Бюро по труда”. След този период “подходяща работа” е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.

4а. „Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи; безработни младежи с трайни увреждания; безработни младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайни увреждания; безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни над 50-годишна възраст; безработни лица с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация; други групи безработни лица.

5. „Дейности от обществен интерес" или „общественополезни дейности" са дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и други; поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги.

6.

7.

8.

9. “Масови уволнения” са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

10. „Повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

11. „Външни консултантски услуги“ са консултантска помощ по мениджмънт и/или за извършване на проучвания, която се предоставя от физически или юридически лица, регистрирани по българското законодателство, срещу заплащане или безплатно.

12. „Социални партньори“ са представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона.

13. “Преференции за работодатели” са сумите, предоставени на работодатели, които сключват договори по програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта и/или за обучение на наети лица.

14. “Местен работодател” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

15. „Съпътстващи услуги“ са административно-правни и финансово-експертни услуги, информационни услуги, консултантски и обучителни услуги, подпомагащи самостоятелната стопанска дейност.

16.

17. „Сираци“ са не навършили пълнолетие деца, на които единият или двамата родители са починали.

18. “Възрастен” е лице в трудоспособна възраст, което не се обучава за придобиване на основно или средно образование в системата на народната просвета или за придобиване на степен на висше образование и не е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

19. „Пряка дискриминация“ е дискриминацията, при която едни работници и служители се третират, са били третирани или биха били третирани в сравнима ситуация по-благоприятно от други във връзка с който и да е от критериите по чл. 2.

20. „Непряка дискриминация“ е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 2 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни).

21. “Самотен родител (осиновител)” е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда само деца до 18-годишна възраст, както и след тази възраст, в случай че те продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

22.

23.

24. „Мотивационно обучение“ е обучение за стимулиране и насочване на лицата към обучение за придобиване на професионална квалификация и/или заетост чрез придобиване на знания и умения за ориентиране в пазара на труда, търсенето и избор на обучение или заетост.

25. „Ограмотяване“ е процес на обучение за достигане на общообразователния минимум по учебните предмети “български език и литература”, “математика”, “човекът и обществото” и “човекът и природата”, определен за начален етап на основно образование и се провежда по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката..

26. „Уважителни причини“ са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподотовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.

27.

28. „Сезонна заетост" е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година и в зависимост от природно-климатичните дадености.

29. “Лице с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психологично увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

30. “Ключови компетентности” са знания и умения за работа с информационни и комуникационни технологии, ползване на чужд език, бизнес умения и предприемачество, работа в екип и други.

31. “Професионална пенсия за ранно пенсиониране” е пенсията, която се отпуска на лица, придобили осигурителен стаж при условията на първа и/или втора категория труд или от упражняването на определена трудова дейност преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

32. “Професионално ориентиране” е информиране, консултиранe и съветване относно избора на професия и кариерно развитие.

33. “Местно лице, приело на работа командировани работници или служители от държавите - членки на Европейския съюз, или работници или служители от трети държави” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован работник или служител.

34. „Външен експерт по чл. 16, т. 11“ е физическо лице, предложено от работодател за участие в комисия за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация и включено в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Критериите и редът за включване в списъка се определят от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

35. „Зелени работни места“ са работни места, разкрити в икономически дейности, свързани с производство на стоки и предоставяне на услуги, подпомагащи опазването на околната среда, съгласно списък с икономически дейности, утвърден от министъра на околната среда и водите и министъра на труда и социалната политика.

§ 2

(1) Създадената с този закон Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика е правоприемник на Националната служба по заетостта и поема активите и пасивите на Националната служба по заетостта.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите от Националната служба по заетостта се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 3

Финансовият контрол върху дейността на Агенцията по заетостта се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.

§ 4

Националният статистически институт извършва наблюдения на домакинствата за заетостта и безработицата на работната сила по методика, утвърдена съвместно с министъра на труда и социалната политика.

§ 5

Този закон отменя чл. 1 – 24, чл. 48 – 115, допълнителните разпоредби и преходните и заключителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 123 от 1997 г., бр. 155 от 1998 г., бр. 26, 50, 65, 67, 68, 84 и 110 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.).

§ 6

(1) Издадените удостоверения за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1998 г.; изм., бр. 5 от 1999 г.), запазват срока на действието си.

(2) След изтичането на срока на валидност на удостоверенията по ал. 1 физическите и юридическите лица подават заявление по реда на този закон.

(3) Физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г., са длъжни да приведат дейността си в съответствие с този закон в срок до 3 месеца от влизането му в сила.

§ 7

В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 24, ал. 1:

2. Член 24а се изменя така: „Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи: 1. молба по образец; 2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика. (2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика. (3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. (4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 – 13 и 16. (5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.“

3. В чл. 48а, ал. 1 след думите „не изпълни задълженията си по“ се добавя „чл. 24а или по“.

4. В чл. 53, ал. 1 след думите „а в случаите по“ се добавя „чл. 24а и по“.

5. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 се изменя така: „9. „Дейност на свободна практика“ е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател.“

§ 7а

За периода до 31 декември 2010 г. за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6 се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

§ 8

(1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

(2) Нормативните актове по прилагането на отменените с § 5 разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.

§ 9

Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.