Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.07.2019, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
278/2019
Подписан
16.07.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.30б,ал.3 · Закон за насърчаване на заетостта
  • чл.84 · Закон за насърчаване на заетостта
  • чл.85,ал.4 · Закон за насърчаване на заетостта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 351/16.07.2019 г.

Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли

,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:

СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря……...Петя Видова и с участието на прокурора……...Г.Александрова………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№278/2019г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.

С решение от 23.04.2019г., постановено по АНД

№242/2018г.по описа на РС-Берковица е потвърдено наказателно постановление №12-001098/ 23.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на „Е.2.“ЕООД ***,,представлявано от Н.Ц.Я.,в качеството му на работодател е наложено админи-стративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.,на основание чл.85,ал.4 във вр. с чл.84 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/,за нарушение на чл.30б,ал.3 от ЗНЗ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от адв.К.К.

,като процесуален представител на касатора „Е.2.“ЕООД ***,представлявано от Н.Ц.Я.

,с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание иска отмяна на решението ,като незаконосъобразно,респ. отмяна и на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.

Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна,по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-001098/

18.06.2018г. и наказателно постановление№12-001098/

23.07.2018г., за това,че при извършена проверка на място на 11.05.2018г. и по документи на 04.06.2018г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца - къща за гости, находяща се в с.З*** ,ул.“Н.Й.В*** “№34 е установено,че дружеството, в качеството си на работодател,не е използвало по предназначение предоставените му по реда на гл.6 от ЗНЗ целеви средства ,като на място при проверката на 20.02.2018г. не са открити лицата, наети по проекта „Обучение и заетост на младите хора“-Б*** Ц*** Г*** и М*** Б*** И*** ,но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е записано ,че лицата са работили на този ден по 8ч. ,а също дружеството е подало заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на средствата е извършено на 03.05.2018г. ,при което е нарушен чл.30б,ал.3 от ЗНЗ ,за което на дружеството, в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000лв., на основание чл.85,ал.4 във вр. с чл.84 от ЗНЗ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на РС-Берковица е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан с всички допустими писмени и гласни доказателства ,при което правилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството,в качеството му на работодател.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция.Безспорно е установено по делото ,че дружеството ,представлявано от Н.Ц.Я. не е използвало по предназначение предоставените му по реда на гл.6 от ЗНЗ целеви средства ,като на място при проверката на 20.02.2018г. не са открити лицата, наети по проекта-Б*** Ц*** Г*** и М*** Б*** И*** ,но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е записано ,че лицата са работили на този ден 8ч. ,а също дружеството е подало заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на средствата е извършено на 03.05.2018г. ,при което е нарушен чл.30б,ал.3 от ЗНЗ,съдържащ забрана за използване на средства по проект не по предназначение от работодателя.Нарушението е доказано и правилно е санкционирано дружеството в качеството му на работодател.Правилно санкцията е наложена на минимума за този вид нарушение ,при спазване разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН ,при което като е потвърдил НП съдът е постановил правилно и законосъобразно решение ,в унисон с приложимия материален и процесуален закон,което следва да се остави в сила.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение от 23.04.2019г., постановено по АНД №242/2018г.по описа на РС-Берковица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.