Решение № 276 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 135771 от 13.11.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Министерство на труда и социалната политика, чрез адв. Д. Д., срещу решението №6016/06.10.2025 г. по т.д. № 14408/2021г. на Софийския градски съд, I- 27 състав, с което Министерство на труда и социалната политика е осъдено да заплати на Община Царево, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата в размер общо на 382 297,61 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му сгради: Масивна панелна сграда с идентификатор *** – сграда за образование с РЗП 6610 кв.м., построена в ПИ *** по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост № 1324/20.04.2010г., вписан на 21.04.2010г. в СВ гр.Царево под № 44, том III, дв. вх.рег.№ 715 и Масивна панелна сграда с идентификатор *** –климатичен център със застроена площ от 88 кв.м., построена в ПИ *** по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 1258/01.10.2009г., вписан на 01.10.2009г. в СВ гр. Царево под № 122, том VIII, дв. вх.рег.№ 2109, за периода 30.06.2020г. – 06.08.2021г., от които 377 017.61 лв. за сграда с идентификатор ***, и 5 280 лв. за сграда с идентификатор

***, и двата по кадастралната карта на гр.Царево, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.86 от ЗЗД, сумата в размер общо на 55 114,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2020 г. – 30.11.2021г., от които 54 353,42 лв. за забавено плащане на обезщетението от 377 017,61 лв., и 761,21 лв. за забавено плащане на обезщетението от 5 280 лв., като исковете чл.59 от ЗЗД за разликата над 382 297,61 лв. до 468 500 лв. и по чл.86 от ЗЗД за разликата над 55 114,63 лв. до 66 778 лв. са отхвърлени; Министерство на труда и социалната политика, адрес: гр.

София, ул.“Триадица“ № 2, е осъдено да заплати на Община Царево, адрес: гр. Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36, сумата в размер общо на 28 675,74лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно е уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от 1

ГПК; Община Царево, адрес: гр. Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36, е осъдена да заплати на Министерство на труда и социалната политика, адрес: гр. София, ***, сумата в размер общо на 220,79лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно е отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

В жалбата си въззивникът поддържа, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до фактически изводи, които не съответстват на доказателствения материал.

По - конкретно сочи, че съдът е игнорирал доказателствата, установяващи, че от месец юли 2011г. процесният имот се ползва от Държавно предприятие

„Българо-германски център за професионално обучение“, клон Царево, създадено с ПМС №30/2009г. като самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл.60 от Закона за администрацията, респективно чл.60а от Закона за насърчаване на заетостта.

Поддържа още, че ползването на имота от държавното предприятие се установява и от приетия по делото приемо - предавателен протокол от 30.06.2020г., съставен от комисия, назначена със Заповед № РД-01-323/05.06.2020г. на кмета на община Царево, от който е видно, че сградите продължават да се използват от ДП „БГЦПО“ за нуждите на обучителната дейност. Според жалбоподателя именно държавното предприятие е упражнявало фактическата власт върху имотите.

Твърди още, че от събраните доказателства е видно, че държавното предприятие е заплащало дължимите местни данъци и такси, както и всички разходи към доставчици на услуги, поради което именно то е следвало да извърши фактическото предаване на имотите.

С оглед на изложеното въззивникът счита за необоснован извода на първоинстанционния съд, че община Царево е претърпяла вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наем, поради това, че Министерството на труда и социалната политика е продължило да държи имотите и оборудването след прекратяване на договора за ползване и по този начин е извлякло облаги от тяхното използване.

Поддържа, че от създаването на държавното предприятие до предаването на процесните имоти единствен ползвател и държател на имотите, както и собственик на оборудването, е било именно ДП „БГЦПО“.

Според жалбоподателя не е налице един от елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, а именно ползване на имотите от

МТСП след прекратяване на договора, поради което предявеният срещу Министерството на труда и социалната политика иск се явява неоснователен.

В тази връзка поддържа и възражение за липса на пасивна процесуална легитимация, като счита, че надлежно пасивно легитимирано по исковете е държавното предприятие.

По отношение размера на претенцията сочи, че единственият релевантен критерий за определяне размера на обедняването е пазарната наемна цена на недвижими имоти със сходни характеристики. Според въззивника определената от първоинстанционния съд цена е завишена, тъй като е съобразена с пазарни наемни нива за имоти, намиращи се в голям областен град, където цените са значително по-високи.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна – община Царево, чрез процесуалния си представител адв.Й., оспорва въззивната жалба като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора, представен в срока по чл. 263, ал.1 ГПК.

Поддържа, че първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод относно основателността на предявената претенция. Твърди, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че процесните имоти са били ползвани от ДП „БГЦПО“ и че в тях са били разположени вещи, свързани с осъществяваната от предприятието дейност. Според въззиваемата страна отговорността следва да се носи от лицето, на което имотите са били предоставени за ползване, а именно – МТСП. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд,

2 след извършената преценка в пределите на правомощията си по чл.269 ГПК на събраните доказателства по делото и на изложените от страните доводи и възражения, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Община Царево, срещу Министерство на труда и социалната политика/МТСП/, с която са предявени: иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер общо на 468 500лв. - обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му сгради, подробно описани в исковата молба, а именно: Масивна панелна сграда с идентификатор *** - сграда за образование с РЗП 6610 кв.м., построена в ПИ *** по кадастралната карта на гр.

Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост № 1324/20.04.20 Юг., вписан на 21.04.20 Юг. в СВ гр. Царево под № 44, том III, дв.вх.рег.№ 715 и Масивна панелна сграда с идентификатор *** -климатичен център със застроена площ от 88 кв.м., построена в ПИ *** по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 1258/01.10.2009г., вписан на 01.10.2009г. в СВ гр.

Царево под № 122, том VIII, дв.вх.рег.№ 2109, за периода 30.06.2020г. - 06.08.2021г., от които 463 200лв. за сграда с идентификатор *** и 5 300лв. за сграда с идентификатор *** и двата по кадастралната карта на гр. Царево, ведно със законната лихва върху обезщетението с правно основание чл.59 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска - 01.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер общо на 67 542,08 лв., за периода 30.06.2020г. 30.11.2021г., от които 66 778лв. за забавено плащане на обезщетението от 463

200лв. и 764,08лв. за забавено плащане на обезщетението от 5 300 лв.

Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен между страните договор от

29.06.2010г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижими имоти – частна общинска собственост, вписан на 09.07.2010г. в

Служба по вписванията/СВ/, том IV, № 155, дв.вх.рег. № 1239, Община Царево, за които са представени доказателства за собственост и които са подробно индивидуализирани в договора, за срок от 10 години, считано от датата на подписване на договора.

С писмо изх.№ 04-0175/15.06.2020г. на Община Царево, получено от ответника на 16.06.2020г., последният е уведомен, че сключеният договор изтича на 29.06.2020г., като на основание чл.13 от Договора, е поканен да върне предоставените за безвъзмездно ползване имоти на 30.06.2020г.

С писмо изх.№ 08-934/22.06.2020г. ответникът, позовавайки се на чл.12 от Договора, заявява, че същият се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, каквото не е отправяно.

С писмо изх.№ 04-0175./2/25.06.2020г., получено от ответника на 29.06.2020г. ищецът е изразил становище за нищожност на договорната клауза за едномесечно предизвестие за прекратяване на вече изтеклия десетгодишен договор, съгласно чл.26 ал.4 вр.ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречието й с императивните разпоредби на чл.39 ал.2 от ЗОС. С писмото е отправена нова покана за предаване на имотите в срок до 30.06.2020г. и уведомление, че при продължаващо неоснователно ползване на същите след тази дата се дължи обезщетение в размер на пазарната оценка на правото на ползване, като се поддържа, че в тази си част уведомлението представлява покана за изпълнение по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, поради което и ответникът е в забава, считано от

30.06.2020г.

С писмо №

08.955/30.06.2020г. МТСП уведомява Община Царево, че на 30.06.2020г. няма да бъдат изпратени представители за предаване на имотите.

На 30.06.2020г. назначената комисия съставя протокол без участието на представители на ответника, констатиращ, че предаване на сградите не е извършено и че същите продължават да се ползват, като протоколът е изпратен на 01.07.2020г. и е получен от ответника на 02.07.2020г.

Кметът на Община Царево

3 издава заповед с правно основание чл.65 от ЗОС за изземване по принудителен ред държането на процесиите сгради.

Със заповед № РД-01588/30.09.2020г. на Кмета на Община Царево е постановено изземване от МТСП на процесиите имоти с определени дати за нейното доброволно и принудително изпълнение, като заповедта е обжалвана от МТСП, но с решение от 20.01.2021г. по адм.дело № 10401/2020г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав, влязло в сила на 19.02.2021г. жалбата е оставена без уважение.

Предаването на процесните сгради е извършено на 06.08.2021г., когато с съставен констативен протокол/КП/, подписан от членовете на общинската комисия и упълномощен представител на ответника.

С писмо рег.№ 04-01178/02.09.2021г., получено от ответника на 03.09.2021г. същият е поканен да заплати обезщетение за неоснователното ползване на сградите за времето след прекратяване на договора и до тяхното освобождаване, както и да ремонтира същите, като му е предоставен едномесечен срок за доброволно изпълнение, като ищецът дори му предложил обезщетението да е в размер, съгласно Тарифата за базисните наемни цени - Приложение № 1, подточка А „Помещения“ III “Производствени дейности и услуги“, т.10 към НРПУРИВОС на община Царево.

Претендираното обезщетение за ползване на имотите, от които е лишен ищецът е в размер на пазарния наем за времето, през което ответникът е ползвал сградите без основание, като считано от 30.06.2020г. ответникът е изпаднал в забава.