Решение № 858 от 16.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от адв. Стелияна К.

Вътева, АК Бургас, в качеството й на особен представител на В. П. Я. против Решение №1047/30.05.2024г. по гр.д. №7015/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е приел за установено, че В. П. Я. дължи на „Агенция по заетостта“ сумата от 1 346,19 лв., представляваща неустойка по чл. 3.1. от Договор №202-0735-22-66091/21.11.2022г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО, сключен в изпълнение на публичните задачи по чл. 60а, ал. 10 от ЗНЗ, включени в НПДЗ за съответната година, която неустойка е уговорена за неизпълнение на задължението на безработното лице по чл. 2.2.1 от договора за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3648/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, като с решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сторените от него в заповедното и исковото производство разноски.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушение на правото на защита на 1 жалбоподателката. Твърди се, че по делото не било установено ответницата да е получила надлежно писмо от ДБТ-Бургас, поради което и не била уведомена за последиците от неизпълнението на задълженията си по договора, респективно не е имала възможност да представи доказателства за уважителна причина за неизпълнението. Писмото било върнато от Български пощи ЕАД с отбелязване, че същото не било получено. Сочи се, че ответницата не била уведомена чрез покана да заплати дължимата сума по договора. Недоказани по делото били обстоятелствата да е извършен превод от ДБТ-Бургас в полза на когото и да е във връзка с обучението на въззивницата, че същата не е присъствала на обучението, както и че отсъствията й не се дължали на уважителни причини. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Денка Йорданова – юрк. на Агенция по заетостта, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че в чл. 2.2.1 от договора изрично са посочени последиците от неизпълнение на задължението на ответницата редовно да посещава занятията, т.е. да има поне 80 на сто присъствие на същите, а в чл.3.1 е отбелязано и че при неизпълнение на това задължение обучаемата дължи 5% неустойка върху направените разходи за обучението й и в този смисъл ответницата Я. е знаела последиците от неявяването на учебни занятия. Излага, че видно от присъствените форми, приложени по делото, същата е посещавала обучението само един ден и имала присъствие на занятия общо 8 от 660 учебни часа, което присъствие е под 20 на сто от общия брой часове. Поради това и въззивницата отпаднала от обучението, считано от 10.01.2023г. след като са минали броя допустими отсъствия от занятията. На следващо място се твърди, че видно от клаузата на чл. 3.2 от договора въззивницата е знаела също и кои случаи не се считат за неизпълнение на същия и представляват уважителни причини. В неин интерес е било да представи доказателства за това, поради което и правилно районният съд е разпределил върху нея тежестта за доказване на тези обстоятелства. Навежда, че не е било необходимо изпращане на писмо от ДБТ-Бургас, за да бъде информирана за сочените последици, макар че въпреки това служителите на ДБТ-Бургас са изпратили покана към лицето да представи доказателства за уважителни причини. Същата била недобросъвестна и по отношение на задължението си по чл. 2.2.4 от договора да уведоми писмено до два работни дни дирекция „Бюро по труда"-Бургас и ДП БГЦПО, ако по своя инициатива прекрати участието си в обучението. Въпреки това ответницата не била намерена на постоянния си адрес нито от пощенските служители, за да връчат писмото на ДБТ-Бургас, нито от съда и не проявявала никакъв интерес към изпълнението на договора, нито инициатива да осъществи контакт с ДБТ или обучаващата институция по повод същия. Навежда се, че с поканата за доброволно заплащане на неустойката, изпратена от ДБТ-Бургас до въззивницата с писмо № 20-02-02-1227/03.05.2023г., Агенция по заетостта 2 чрез ДБТ- Бургас е изпълнила извънсъдебното си задължение си по чл.3.4 от договора и неполучаването на поканата от ответницата на посочения от нея адрес не можело да се вмени в некоректност на агенцията или да се черпят дивиденти и ползи от това. Призовките на съда също не достигнали до обучаемата, но това не означавало, че същата следва да се освободи от отговорност за дължимата неустойка. Освен това целта на назначеният й особен представител била именно да се осигури защита на интересите й в процеса, като след като същият не можел да представи доказателствата за наличието на уважителни причини, които да я освободят от отговорност, последиците от това следвало да се понесат от ответницата. Твърди се, че пред първата инстанция били приети фактури за извършеното масово плащане от страна на Агенция по заетостта към обучаващата институция ДП БПДПО за проведеното обучение, в т.ч. за ответницата. От друга страна, неизпълнението на задължението на обучаемата - да посещава редовно учебните часове /поне 80 на сто от тях/ било безспорно доказано и с липсата на подписите й в присъствените форми за явяване на участниците в обучението на занятията всеки учебен ден. По същество се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като се претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК съдебният състав констатира, че въззивната жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и допустима - подадена в законоустановения срок – от назначения от първоинстанционния съд особен представител на процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, както и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Агенция по заетостта срещу В. П. Я. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 346,19 лв., представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 202-0735-2266091 от 21.11.2022г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО, сключен в изпълнение на публичните задачи по чл. 60а, ал. 10 от ЗНЗ, включени в НПДЗ за съответната година, уговорена за неизпълнение на задължението на безработното лице по чл. 2.2.1 от договора за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3648/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Изложено е, че на 21.11.2022г. между ответницата В. П. Я., в качеството на обучаем, и ищеца Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Бургас, в качеството му на възложител, е сключен договор с №202-0735-22-66091, с предмет професионално обучение 3 на безработно лице по професия „Готвач", специалност „Производство на кулинарни изделия и напитки", с продължителност 660 учебни часа, по предоставения от Държавно предприятие „Българо - германски център за професионално обучение" (ДП БГЦПО) - клон Смолян учебен график, за периода от 24.11.2022г. до 13.04.2023г. обучението се финансирало от Възложителя със средства от държавния бюджет като стойността му била 1452лв. Съгласно т.2.2.1 от договора обучаемият се задължавал да посещава редовно курса на обучение (да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия) и да положи изпит (теория и практика) при приключване на обучението. Твърди се, че с писмо обучаващата организация е уведомила Дирекция Бюро по труда- Бургас, че В. Я. отпада от обучението, считано от 10.01.2023г., поради допуснати повече от 20 % отсъствия от общия хорариум учебни часове на курса. Същевременно В. Я. не е уведомила ДБТ Бургас и ДП БГЦПО, че прекратява участието си в обучението по своя инициатива, въпреки задължението по т. 2.2.4 от договора. До Я. било изпратено писмо с peг. № 20-02-02-21/31.01.2023г. на Директора на ДБТ Бургас, с което й били указани последиците от неизпълнение на задълженията и й бил определен срок за представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за неизпълнение на тези задължения съгласно т. 3.2 от договора, но същото било върнато от „Български пощи“ ЕАД като „непотърсено“. На 03.05.2023г. до Я. било изпратено ново писмо от ДБТ Бургас, с рег. № 20-02-02-1227, с което същата била поканена да заплати дължимата по договора сума в размер на 1346,19лв., представляваща действително направените разходи за обучението по т.1.1, като й е определен срок за изпълнение от 5 (пет) работни дни, считано от датата на получаване на писмото, но писмото отново било върнато с отбелязване, че същото е непотърсено. Ищецът твърди, че и към датата на предявяване на иска процесната сума не е заплатена от ответната страна, поради което моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначен особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с искът е оспорен като неоснователен.

Изложено е, че не са представени доказателства за изплащане на сумата от 1 346,19лв. Оспорено е твърдението, че ответницата не е посещавала редовно курса на обучение и че е имала повече от 20% отсъствия от общия хорариум.

Навежда, че по отношение на ответницата били налице основанията по т.3.2 от договора за освобождаване от отговорност за неизпълнение на задълженията и същата е имала уважителни причини. Изразява становище, че липсвало надлежно установена щета за ищеца. Искано е предявеният иск да бъде отхвърлен.

За да постанови решението си районният съд е приел за доказано наличието на валидно сключен между страните договор, по който е уговорено за неизпълнението на обучаващия се да посещава редовно курса на обучение, т.е. да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия и да положи теоретичен и практически изпит при приключване на обучението, същият да дължи неустойка в размер на направените разходи, ведно с 5% върху тази 4 сума, като сумата е платима в срок от 5 работни дни от изтичане на срока за изпълнение на задължението. Приел е, че съобразно ангажираните от ищеца доказателства се установява плащане на възнаграждение в полза на обучаващата се институция ДП БГЦПО за професионално обучение по професия „готвач“ за три отпаднали лица, сред които и ответницата в размер на 1 349,19лв. Намерил за неоснователни възраженията за наличие на уважителни причини за непосещенията, предвид липсата на ангажирани доказателства.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните намира същото за правилно.

По делото е приложено ч.гр.д. №3648/2023г. по описа на Районен съд Бургас, по което в полза на заявителя Агенция по заетостта е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2122/21.07.2023г. срещу длъжника В. П. Я. за вземане за неустойка в размер на 1346,19лв., произтичащо от т. 3.1. от Договор 202-0735-22-66091 от 21.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата от 76,92лв. разноски в заповедното производство.