Решение № 89 от 09.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Смолян, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 188/18.11.2025г., постановено по гр.д.№ 248/2025г. по описа на Районен съдМадан е признато за установено, че С. Ф. С.,с ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. М., обл. С. дължи на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. А. Д.“ №*, представлявана от изпълнителния директор С. В., чрез пълномощника му ст.юрисконсулт И. Д. в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, отдел „Правен“ гр.

П., следните суми: 8 209, 04 лева, представляващи неустойка, възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен Договор № 606-0001-24- 51471/22.01.2024г. за Агенция по заетостта срещу С. Ф. С.;

773, 28 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно законната лихва върху сумата от 8 209, 14 лева от датата на депозиране на заявлението в съда 26.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Осъден е С. Ф. С.,с ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. М., обл. С. да заплати на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. А. Д.“ №*, представлявана от изпълнителния директор С. В., чрез пълномощника му ст.юрисконсулт И. Д. сумата от 229,65 лева - разноски по ч. гр. д.

№118/2025 по описа на РС Мадан и сумата от 348,71 лева - разноски по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС Мадан.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3751/03.12.2025г. от С. Ф. С., чрез пълномощника му адв. Б. М., с оплакване за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства.Излагат се доводи, че неправилно е прието, че крайният срок за изпълнение е 22.03.2024 г., а не 06.08.2024 г.Съгласно раздел IV, т. 9 от договора срокът за изпълнение е до 1

06.08.2024 г. Твърди се, че междинните срокове са организационни и неспазването им не води автоматично до виновно неизпълнение, като съдът неправилно ги е възприел като крайни.В зависимост от обективните пречки за изпълнение и затрудненията е следвало да бъде дадена възможност за удължаване на срока и оказано съдействие за изпълнение на поетото задължение.

При прекратяване на договора не е отчетено частичното изпълнение.Неправилно е приложен закона и договорните клаузи при прекратяване на договорните отношения.На 22.01.2024 г. е сключен тристранен договор с Агенция по заетостта и НОИ с предмет еднократно изплащане на полагаемото се обезщетение за безработица с цел започване на самостоятелна стопанска дейност по одобрен бизнес проект.След сключването на договора ответникът веднага е започнал активна подготовка за реализация на проекта - „Пекарна за хляб и тестени изделия“, като е наел подходящо помещение, но в резултат на административни пречки и непредвидени технически обстоятелства (вкл. необходимост от ремонтни дейности, съгласувания със съответните служби и доставки на оборудване), не успял да стартира дейността в рамките на първоначалния срок. Необосновани са констатациите ,че ответникът по делото изобщо не е започнал реализация на проекта, още помалко, че не е положил дължимата грижа. Процесът по подготовка за откриване на производствен обект (вкл. преработка на помещение, снабдяване с техника, регистрация на дейността и получаване на съответните разрешителни) е обективно възпрепятстван и зависи от външни институции.Освен това договорът не съдържа клауза, изключваща възможността за удължаване на сроковете или за предоставяне на допълнителен разумен срок за реализация на дейността. Дори т.

4.3.1. и т. 6.1.2. от договора предполагат възможност за обективна преценка от страна на възложителя, която в случая е направена формално и без задълбочена индивидуална оценка.В чл.

49а от ППЗНЗ е предвидено,че при временно забавяне срокът на договора може да бъде продължен.Налице е неправилно тълкуване на т.6.1.2. от договора, съгласно който неустойка се дължи при неизпълнение до 1 месец след срока по т. 4.1. В случая не е извършена обективна оценка дали е налице реално неизпълнение или временно забавяне по уважителни причини.Ако е констатирано още с първия протокол за проверка,че е налице неизпълнение то би трябвало още тогава да е прекратен договора и наложена санкцията за неизпълнение със срок от 1 месец.Съдът необосновано не е допуснал до разпит лицата извършвали проверка по изпълнението на договора, показанията на които са биха изяснили от фактическа страна спора. В същото време решението на съда е обосновано с протоколите от проверките. Самите протоколи нямат доказателствена стойност, тъй като лицата извършили проверките не са посочили трите си имена,ЕГН и адрес за призоваване, което не позволява тяхната идентификация, за да потвърдят констатациите,които са направили. Разпоредбата на чл.92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението и служи за обезщетение на вредите без да е нужно да се доказват. Във всички случаи неустойката е дължима ако има вреда,а в случая няма причинени вреди. Според чл.47 ЗНЗ еднократна парична сума представлява дължимото обезщетение за безработица . В закона не е предвидена санкция при невъзможност да стартираш бизнес. Предвидените в Раздел III. на Договора санкции не са законово обосновани и регламентирани, а противоречат на закона, поради което са нищожни. Агенцията по заетостта не е изпълнила задължението си за съдействие, съгласно чл.63,ал.2 ЗЗД. Не е предоставено удължаване, корекции или допълнителен срок за изпълнение.На ответника не е предоставена възможност за възражение или становище по направените проверки преди едностранното прекратяване на договора, което нарушава принципа за сътрудничество между страните и добросъвестността по чл. 63, ал. 2 от ЗЗД. Българското законодателство,уреждащо облигационните отношения не предвижда възможност за едностранно прекратяване на договор.

При условията на чл. 87 ЗЗД кредиторът по един двустранен договор може да развали същия при 2 условията предвидени в тази разпоредба и възможните хипотези след писмено предупреждение. В случая с Предизвестие от 05.07.2024 г. с № 10-06-06-1053#10 е направено изявление от Директора на Бюро по труда- М. за прекратяване на договора,като същото няма за последици разваляне на договора.Такова прекратяване не е уредено от закона и е недействително, както и целия раздел за неустойките. Неустойките са уредени в ЗЗД по двустранни насрещни облигационни отношения,а не по тристранни неадресирани права и задължения без да има насрещна престация в полза на договарящите, както и без да е налице вреда.В ЗНЗ са предвидени административнонаказателни разпоредби за нарушения при прилагане на закона. Такива е следвало да се предвидят и при нарушения във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.47 ЗНЗ. Предвидените в Договора отговорности са противоправни и не почиват на никакви законови разпоредби, включително и ЗЗД. С този договор се уреждат отношения на власт и подчинение като облигационни отношения между равнопоставени страни, което е в противоречие със императивни норми на закона и прави договора изцяло нищожен.Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна.Получената сума представлява осигурително обезщетение, което не подлежи на връщане и не може да бъде основа за санкция. Налице е нарушение на чл.26 ЗЗД, като се нарушава и принципът за забрана на неоснователното обогатяване.Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД дори когато дадена сделка не нарушава конкретна законова норма, тя може да бъде нищожна, ако е неморална, несправедлива или обществено неприемлива според критериите на добрите нрави.В съдебната практика се приема че противоречат на добрите нрави клаузи за прекомерни неустойки, които имат наказателен, а не обезщетителен характер. В случая неустойката е уговорена изцяло като санкция. Изпълнителят по договора е получил еднократна сума,която му е дължима като обезщетение за безработица. Това не е парична помощ отпусната от държавата или осигурителните фондове,която да уврежда фиска и няма . задължение тази сума да се връща на органа ,който я предоставил,затова не е налице щета за бюджета. С договора не е поето задължение да се обезпечава връщането на тази сума,при което неустойката няма обезпечителна функция. Клауза,която предвижда неустойката само като санкция е нищожна. В случая е налице хипотезата на чл.81 от ЗЗД. Налице е тежко заболяване на детето на жалбоподателя от муковисцидоза и хоспитализация в С.,както и рискова бременност на съпругата му, като той е единствен грижещ се родител.Тези обстоятелства правят обективно невъзможно изпълнението в посочения период. Макар и с временен характер тези причини имат обективен характер и са попречили на срочното стартиране на стопанска дейност. Ищецът би могъл да предостави достатъчен срок и възможност за ремонтиране на наетото помещение и пригаждането му за предвидената по проекта дейност. Изтъкнатите от районния съд мотиви са изключително формални и без всякаква емпатия.Заболяването на детето не е срочно,а изискващо постоянни грижи,а в момента се е наложило и болнично лечение.Неправилно съдът е приел, че договорът е валидно прекратен. Договорът не е развален по реда на чл. 87 ЗЗД - не е отправена покана с подходящ срок, няма доказано виновно неизпълнение, а прекратяването е извършено формално и незаконосъобразно.В Българското законодателство не е уредено едностранното прекратяване на договор с автоматична последица заплащане на неустойка и то при пълна липса на вреда, каквито Агенцията по заетостта не доказва да са настъпили. Неустойката служи за обезщетяване, а не за санкциониране.На ищеца според договора не се дължи неустойка, а никоя от двете други страни по договора не е претърпяла вреда,която да бъде обезщетена. Ищецът има само контролна функция по договора. Между ответника и ищеца няма двустранна облигационна връзка,която да поражда задължение за заплащане на неустойка.Няма и вреда, породена от неизпълнение на насрещно задължение,която да бъде обезщетена.Неустойка,която е предназначена само като санкция е 3 нищожна,поради противоречие с добрите нрави. Размерът на неустойката е и прекомерен. Дори да се приеме частично неизпълнение, размерът на неустойката е абсолютно несъразмерен ,като в случая изобщо липсва вреда, доказването на която е в тежест на този,който я претендира. Съдът не е обсъдил представените епикризи, свидетелските показания и реалните обстоятелства, свързани с невъзможността да се изпълни договора.Не са допуснати до разпит като свидетели лицата упражнявали контрол по изпълнението на договора,визирани в протоколите от проверките.Не е обсъдено и възражението за частично изпълнение, както и всички направени възражения.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен изцяло предявения иск.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3958/18.12.2025г. от Агенция по заетостта гр.С., чрез пълномощника й гл.юрисконсулт В. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че от първоинстанционния съд не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон закон.

Правилно съдът е приел, че крайният срок за изпълнение на тристранния договор с № 606-0001-2451471/22.01.2024г. е 22.03.2024г., предвид текста на т.4.1 от Раздел II „Права и задължения на страните".Неоснователно се твърди в жалбата, че договорът не изключва възможността за удължаване на срока по т.4.1. В случая обаче от текста на т.4.1 е видно, че или се започва реалното да се осъществява стопанска дейност в указания срок или не. При незапочване, в срок, на стопанската дейност е налице пълно неизпълнение на т.4.1 от договора, както е правилно е приел и съда. При условие, че е налице фактическият състав по т.4.1 от договора ръководителя на ДБТ М., е длъжен да действа в условията на обвързана компетентност и да предприеме действията по т.6.1.2 от договора, както е и направено. Неоснователно е и твърдението за неправилно тълкуване на т.6.1.2 от договора, тъй като от страна на ДБТ М. многократно е предоставяна възможност на ответника да докаже, че е започнал реално да се осъществява стопанска дейност дори и след срока по т.4.1. (22.03.2024г.),като последната проверка на обекта е на 14.06.2024г., а писменото предизвестие за прекратяване на договора и поканата за доброволно възстановяване на изплатените средства му е връчена на 08.07.2024г. Тези факти са установени и от съда, т.е. преди да се предприемат действия по прекратяване на договора е извършена обективна оценка от страна на ДБТ М. за изпълнението на същия. Не се доказват твърдените от ответника обективни обстоятелства, които са го възпрепятствали да започне в срок стопанската дейност. Същият не представя, каквито и да е доказателства за входирани заявления за получаване на разрешение за осъществяване на дейността, фактури за закупена техника и за извършени ремонти в помещението, както и договор за наем на помещението, в което ще се осъществява дейността.Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно не е допуснал разпит на длъжностните лица изготвили констативните протоколи при проверките на ДБТ М., тъй като протоколите от извършени проверки според съдебната практика представляват официални документи, които съставляват доказателство за направените пред длъжностното лице изявления и за извършените от него и пред него действия.