Решение № 500 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. АТ. М. срещу Решение № 262997 от 29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът М. АТ. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца Агенция по заетостта, БУЛСТАТ 121604974 сумата от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Поддържаните доводи са за неправилно формиран извод относно валидността на договора за обучение. От заключението по приетата експертиза е установено, че договорът е невалиден поради заболяване на ответника, преди сключването му. При подписване на договора въззивникът страдал от шизофренно заболяване, възпрепятствало го да разбира значението на своето действие и прецени последиците от поемането на ангажименти по изпълнението на договора, нито годността си да упражнява професията, за която е трябвало да бъде обучаван. Тези факти са установени с представени по делото експертно решение и заключение на СПЕ. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че от Агенция по заетостта не е изискан документ за психично здраве на М. към момента на сключване на договора, като същата не е положила необходимата грижа за обезпечаване ефективността и действителността на сключения договор. В този смисъл отправил искане за отмяна на обжалваното решение.

1

В отговор, Агенция по заетостта – София оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на решението. Твърди, че въззивникът бил регистриран в ДБТ-Варна като безработно лице, подал по собствено желание заявление за участие в обучение по професия „работник в озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“, като признал, че е подписал процесния договор за обучение. В същото време представил документ от личен лекар, че може да се обучава, изискуем съгласно чл. 14 от ЗПОО за включване в курса.

Съгласно издаден специализиран ТЕЛК за психично заболяване на М., лицето не може да бъда под нервно-психично напрежение и отговорност при работа, каквото не е относимо за „работник в озеленяването“. Съгласно заключението на СПЕ несъвместим е средно тежък физически труд. Правилно съдът не е приел заключението на СПЕ като релевантно доказателство, установяващо невъзможност лицето да се обучава. В отговора на исковата молба не е оспорена валидността на договора, а бъдещата невъзможност на лицето да прилага наученото поради заболяване. Възражението за недействителност на договора за обучение е направено за първи път с въззивната жалба. Агенцията по заетостта чрез ДБТ – Варна, в изпълнение на посредническа услуга по смисъла на чл. 26, т. 4 от ЗНЗ е длъжна да включи лицето в курс при спазване на принципите на свобода при избор на професия, вида и формата на обучение, установени в чл. 54, ал. 2 от ППЗНЗ. Противното би означавало да прояви дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона. Ето защо договорът за обучение в случая е валидно сключен. Въззивникът не е представител доказателства за уважителни причини за отсъствията си, съгласно уговореното в т. 2.2.4 от договора, поради което дължи плащане на исковата сума за платеното му обучение.

Отправил искане във връзка с изложеното, обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Агенция по заетостта – София срещу М. АТ. М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на обучението по т.2.2.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които e основан иска са в следния смисъл: на основание подадено от ответника заявление № 858/19.04.2019г. за включване в курс по професия „работник в озеленяването“, между агенцията, чрез Бюро по труда, гр. Варна, като възложител от една страна и ответника, като безработно лице и обучаем, от друга е сключен договор от 03.05.2019г. по чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ. По силата на същия ответникът е включен в група за обучение съгласно заявка10-03-02-668/11.04.2019г. на обучаващата организация ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД, като се задължил да посещава курс по професия „работник в озеленяването“, специалист „озеленяване и цветарство“ за срок 07.05.2019г. – 01.07.2019г. Възложителят по договора поел задължение да организира обучението и да го заплати. Заплащането е уредено в договор от 03.04.2019г. по проект „трудова активност“ от Национален план за действие по заетостта 2019г. с 2 обучаващата организация ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД /изпълнител 2/. На основание този договор е направено авансово плащане за обучаемите и е заплатена сумата от 300 лв. за един обучаем, както и окончателно плащане на сумата от 299.55 лв. с фактури № 125/15.04.2019г. и № 131/05.07.2019г. Ответникът, въпреки поетите задължения спрял да посещава учебните занятия от 30.05.2019г., като отсъствието му е констатирано и при приключване на обучението. С напускането на курса ответникът нарушил поетото задължение по т. 2.2.1 от договора да има минимум 80% присъствие на учебните занятия и да се яви на изпит, за което не е представил уважителни причини. Поради виновно неизпълнение на задълженията си по т. 2.2.1, ответникът дължи уговорената в т. 3.1 неустойка в размер на платените от Агенцията разходи за обучаем и 5% върху сумата. Въз основа на изложеното е отправено искане за осъждане на ответника да заплати исковата сума, ведно със законна лихва.

В отговор М.М. оспорил иска по основание. Признал, че подал заявка, подписал договора за обучение и че участвал в част от обучението, като признал непълното си участие в обучението. Основание за прекъсване на обучението е заболяване, което не би му дало възможност да прилага наученото за професията. Преди допускане до обучение Агенцията по заетостта е следвало да установи съответствието между бъдещата професия „работник по озеленяването“ със здравословното състояние на обучаемия. Няма данни Агенцията да е искала или да е проучила здравословното му състояние. „Беньо енд ва консулт“ ЕООД, посочено като „Изпълнител 2“ в договора за обучение от 03.04.2019г., на който ищецът заплатил сумата от 600 лв. за неговото обучение изрично е посочило в заявката, че обучаемия от него безработен не трябва да има противопоказно на бъдещата професия заболяване. Същевременно, за да възникне вземането на ищеца за неустойка, то Агенцията следва да установи собствената си изправност по делото. Доказателства за точно изпълнение на поетите от ищеца договорни и законови задължения не са събрани по делото.

А точното изпълнение на задълженията по договора между Агенцията по заетостта и третите лица е условия за изпълнение на договора между страните, то в тежест на Агенцията е да докаже изправността си по двата договора. Недоказано е твърдяното плащане на договореното между ищеца и третото лице възнаграждение. Съгласно договора от 03.04.2019г. първата част е уговорено да се плати след получаване на фактура, а втората част – след установяване на изпълнението на всички задължения по т. 4.2 от договора между тях.

Доказателства за точно изпълнение на всички условия по тази клауза не са налице. Така, ако ищецът бе упражнявал правата си по договора с третите лица, то би имал информация още в началото на втория месец от обучението за неучастието му в него и да има възможност да включи заместващи обучаеми по т. 2.1 от договора и да осигури ефективно и целево разходване на средствата от държавния бюджет по този договор. В т. 4.2.2 от договора е предвидено задължение на „Изпълнител 2“ да изпраща на ищеца попълнените присъствени форми в конкретен срок, както и задължение за уведомяване в срок за отпаднали обучаеми – т. 4.2.8. От друга страна не е извършен подбор на кандидати за обучение, проверка на провеждащото се обучение, на текущи отчети за обучението, а условие за заплащане на втората част от договореното възнаграждение съгласно т. 2.1.1 е пълно и точно изпълнение на всички задължения по т. 4.2 от този договор, каквото в случая не е налице. Заявил възражение за недействителност на договорите сключени от Агенция по заетостта. Ето защо отправил искане за отхвърляне на иска с извод за неоснователност.

В съдебно заседание ищецът уточнил, че ответникът подал заявление за включване в курса, придружено с медицинско удостоверение, издадено от личен лекар удостоверяващо, че лицето може да бъде включено като курсист – обучаем, в което не е било отбелязано, че здравословното състояние на ответника е несъвместимо с участието му и завършването на курса.

Ответникът, чрез процесуален представител посочил, че здравословното му състояние не е позволявало да упражнява професията, предмет на обучение, но въпреки това е 3 участвал в курса, за да може да си намери по-лесно достъпна работа и да си набавя допълнителни доходи.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 15008/2020г. по описа на ВРС, 51-ви състав, образувано по заявление на Агенция по заетостта от 23.11.2020г. в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261886 от 25.11.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство.

Искът по чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК и е процесуално допустим.

Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че на 19.04.2019г. М.М. подал заявление № 858 до Дирекция Бюро по труда, гр. Варна за включване в обучение за придобиване на професионална квалификация „работник в озеленяването“, по проект трудова активност, придружено с медицинско свидетелство за постъпване на работа от 17.04.2019г., издадено от д-р М. Б., обективиращо данни от прегледа за поставена диагноза Параноидна шизофрения и заключение, че лицето не съобщава минали заболявания и въз основа на прегледа и дадените консултации от лекарите – специалисти лицето може да бъде прието като курсист.