Решение № 4179 от 01.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5310/2024
- Вид
- Решение № 4179
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 27, ал. 2, т. 2 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28, ал. 2 и ал. 3 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28, ал. 2 и ал. 3 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28, ал. 3, т. 2 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28, ал. 7, т. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 28, ал. 8, т. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
РЕШЕНИЕ
№ 4179 гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3468 от 27.02.2024 г. на СРС по гр. д. № 50869/2023 г. по описа на СРС, 177 състав са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 28, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ №14Б, представлявано от управителя А.Х., действащ чрез адвокат Г. С. Я. от АК Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* срещу „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център Европа, сграда 8, представлявано от изпълнителните директори Х.З.Д. и Д. М.И., с което ответникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: сумата от 4085, 39 лева – възнаграждение за предоставени посреднически услуги по търсене, подбор и предоставяне на кандидат за работа – М.Г. – на ответника по сключен между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 796, 65 лева – неустойка за неизпълнение на Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. за периода от 23.02.2023 г. до 05.09.2023 г. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 213, 42 лева – държавна такса, 5 лева – такса за обезпечителна заповед, 200 лева – депозит за експертиза и 1065, 84 лева – адвокатско възнаграждение.
1
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825, който обжалва решението на СРС като незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно поради нарушение на материалния закон и необсновано, поради което се иска неговата отмяна. Основният спорен между страните въпрос е относно обхвата на задълженията на посредника по сключения между тях договор, изпълнението на които обуславя получаване от страна на посредника на възнаграждение съобразно уговорените размери. Въззивникът смята, че за правилно разрешаване на спора е необходимо тълкуване действителната воля на страните, вложена при сключване на договора. Излагат се съображения, че мотивите на съда в частта относно действителните уговорки, постигнати между страните, са непълни, неизчерпателни и неясни, като от формулировките на съда може да се направи именно противоположния смисъл, че сключването на трудов договор с кандидата е от значение за дължимостта на възнаграждението. В резултат на непълния анализ на уговорките, постигнати между страните при съобразяване разпоредбата на чл.20 ЗЗД, т.е. тълкуването им в тяхната съвкупност и взаимовръзка, неправилни са и останалите изводи на първоинстанционния съд относно удовлетворяване интереса на клиента, респ. дължимост на възнаграждението на посредника. Излага подробни съображения, включително цитирайки клаузи от сключения договор, за да обоснове, че за клиента е налице интерес от сключване на трудов договор с предложения кандидат, а не единствено установяване на комуникация и констатиране на годността на последния да заеме конкретната длъжност, доколкото целта на клиента е именно запълване на свободните места с подходящи кадри. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че при възприетото тълкуване е налице възможност за упражняване дейността на ищеца в противоречие с добрите нрави и обичаите в практиката, доколкото му позволява да получи възнаграждение за неопределен брой кандидати, одобрени от неопределен брой компании, клиенти на ищеца. Оспорва оставянето без уважение на възражението за прихващане, доколкото същото почива на неправилните предходни констатации. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което изцяло да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Правилно в обжалваното решение е прието, че исковете са доказани по основание и по размер. Оспорва възраженията, направени с въззивната жалба, че сключването на трудов договор между клиента и предложения кандидат, защото това противоречало и на същността на трудовото правоотношение, доколкото страни по сключвания трудов договор са единствено работодателя и работника или служителя.
Последното би означавало и утежняване на посредническата дейност със задължения и функции, които не са й присъщи, съобразно възприетото от законодателя. Твърди, че въззивникът се позовава на превратно тълкуване на закона, което не може да послужи като сериозен аргумент за обосноваване на поддържаната от ответника теза. Моли съда да 2 потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216 с искане ответникът „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825 да бъде осъден да му заплати сумата от 4085, 39 лева – стойност на дължимо възнаграждение по договор за посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 796, 65 лева – неустойка за неизпълнение на договора за периода от 23.02.2022 г. до 05.09.2023 г. Ищецът твърди, че с ответника били сключили Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г. Ищецът извършил коректно възложените му посреднически услуги по търсене и подбор на персонал и представил няколко кандидати, подходящи за търсените позиции, като за извършените услуги относно г-жа М.Г. за позицията "Координатор ключови клиенти" /квалифицирана роля/ издал фактура № 0000021986/15.02.2023 г. на обща стойност 4 085, 39 лв., в това число - данъчна основа в размер на 3 404, 49 лв., и ДДС в размер на 680, 90 лв., със срок за плащане 22.02.2023 г. Кандидатът провел комуникация с представител на ответника и уговорил условия за започване на работа, но впоследствие не бил сключен трудов договор. Ищецът счита, че въпреки това ответникът следвало да му заплати сумата от 4085, 39 лева, което не било сторено. Тъй като ответникът бил и в забава, дължал неустойка в размер на 0. 1% от неизплатеното задължение за всеки ден забава. Тази сума възлизала на 796, 65 лв. за периода от 23.02.2023 г. до 05.09.2023 г. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите на сключване на договора, представянето на кандидата М.Г., както и факта, че между нея и ответника не бил сключен трудов договор. Твърди, че веднага след отказа на Георгиева да заеме длъжността бил изпратил имейл до ищеца с искане за анулиране на процесната фактура. Счита, че съгласно договора, дължал възнаграждение единствено ако между него и представения от ищеца кандидат се стигне до сключване на трудов договор.
Прави възражение за прихващане с насрещно свое вземане към ищеца. Твърди, че с фактура № 19968 от 30.03.2022 г. заплатил на ищеца сумата от 900 лева, които следвало да бъдат приспаднати от следваща фактура, съгласно договора, но това не било сторено. На следващо място твърди, че заплатил на ищеца сумата от 6398, 40 лева по фактура № 20722 от 29.07.2022 г. за наемането на друг служител – Н.Т.Д.. Последният работил за ответника от 01.08.2022 г. до 17.10.2022 г., след което напуснал. Ответникът поискал от ищеца да изпълни поетата гаранция съгласно договора, но това не било осъществено. Поради това ответникът 3 счита, че ищецът му дължи сумата от общо 7298, 40 лева и прави възражение за прихващане с тях. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът не изпраща представител и не взима становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни фактите, че между тях са сключени Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г., че ищецът представил на ответника кандидат М.Г., че между нея и ответника така и не възникнало трудово правоотношение, както и че между нея и ищеца не е сключван писмен договор за посредничество.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е правилно. Съображенията за това са следните.
Договорът за изработка е уреден като неформален - за валидното му сключване не е необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ. За безспорни в отношенията между страните е обявено, че между тях са сключени Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал № 2692 от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г., че ищецът представил на ответника кандидат М.Г., както и че между нея и ответника така и не възникнало трудово правоотношение.
Спорът е концентриран върху това дали сключването на трудов договор с предложен кандидат е предпоставка за възникване на правото на посредника да получи възнаграждението си по договора за посредничество.
В конкретния случай с оглед твърденията на ищеца че е лице, регистрирано по закон да предоставя посреднически услуги по заетостта по см. на чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3/и че между страните е сключен договор за предоставяне на посреднически услуги, изразяващи се в търсене, подбор и представяне на кандидати за назначаване на работа, се налага извод, че отношенията между страните /посредник и бъдещ работодател/ са предмет на договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, който договор намира своята изрична правна регламентация в чл. 28 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Съгласно чл. 26 от ЗНЗ посредническите услуги по заетостта включват информиране 4 и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, като в чл. 27, ал. 1 от ЗНЗ е закрепено, че право на подобни услуги имат, както работодателите, така и лицата, които търсят работа. Съгласно чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗНЗ посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно, за което се сключва посреднически договор с лицата, търсещи работа, или работодателите, търсещи да наемат работници или служители. Законът определя посредническата дейност като възмездна – съгласно чл. 28, ал. 7, т. 1 от ЗНЗ същата се извършва срещу заплащане от страна на работодателите. Въз основа на чл. 28, ал. 8, т. 1 ЗНЗ е приета Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В чл. 23, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че посреднически договор се сключа с търсещите лица и с работодателите, а ал. 2 урежда съдържанието на посредническия договор между посредника и търсещото работа лице, съгласно която разпоредба договорът съдържа данни за посредника, включително за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника, и за търсещото работа лице; права и задължения на лицата по т. 1; срок на договора; финансовите условия за предоставяне на посредническата услуга съгласно изискванията на чл. 4; условия за предсрочно прекратяване на договора; 6. отговорност на лицата по т. 1 при неизпълнение; други условия.
Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d1208df-4f20-41ec-887e-05216d895b82