Решение № 48 от 21.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Добрич, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Христина Г. Х.ва като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230101832 по описа за 2022 година и за да се произнесе,съобрази следното :

Производството е образувано по искова молба на „Р енд Д" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от М.М.Х., с която срещу ответника Н. Ц. В. с ЕГН **********, е предявен иск да заплати на ищеца сумата от 531,90лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие.

В исковата молба се излагат твърдения, че „Р енд Д" ЕООД и Н. Ц. В. са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 78 от 30.09.2021г., като ответницата е била назначена на длъжност „***" с основно месечно трудово възнаграждение 650,00 лева, като са уговорени и допълнителни възнаграждения. Трудовият договор е сключен за неопределен срок, със срок за изпитване 6 /шест/ месеца, като уговореният срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни, е 30 /тридесет/ дни. С Допълнително споразумение от 01.04.2022г. към трудов договор № 78/30.09.2021г. е променено основното трудово възнаграждение, като считано от 01.04.2022г. същото става 710,00 лева.

Н. Ц.|В. е депозирала до управителя на „Р енд Д" ЕООД молба с вх. № 5/11.04.2022г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 10.04.2022г., като изрично заявява, че няма да спази уговорения между страните срок на предизвестие.

Със Заповед № 47/10.04.2022г. на управителят на „Р енд Д" ЕООД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда - прекратяване от страна на работника по време на отработване на предизвестието. Заповедта е връчена на работника срещу подпис.

Към исковата молба се представят следните писмени доказателства: Трудов договор № 78/30.09.2021г., Допълнително споразумение от 01.04.2022г. към трудов договор № 78/30.09.2021г., Молба за прекратяване на трудов договор с вх. № 5/11.04.2022г.,Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ и Заповед № 47/10.04.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата признава, че действително в нейна тежест е възникнало задължението за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

Представя разписка, че на 04.07.2022г. заплатила претендираната от ищеца сума, като е внесла по негова сметка сумата от 656.90 лв., значително надвишаваща исковата претенция от 531.90 лв. Извършеното плащане покрива както претендиралата главница, така и законната лихва за периода от 24.06.2022 г. /датата на депозиране процесната искова молба в съда/ до 04.07.2022 г. /датата на- извършеното плащане/. Причината плащането да се 1 извърши на 04.07.2022 г. е, че В. не е разполага с банковата сметка на бившия си работодетел. Видно от представената към исковата молба заповед №47/10.04.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на В. и в която е обективирано вземането на работодателя по чл.220, ал.1 от КТ, не се съдържа банкова сметка, по която да се направи плащането. В. е имала желанието доброволно и в срок да изпълни задължението си, като плати на работодателя обезщетението. Последната не е станала повод за завеждане на стоящото производство и преди още да получи исковата молба и да бъде известена, че срещу нея се води съдебно производство, напълно доброволно е направила плащане в по-висок размер от дължимия.

Налице са предпоставките на чл.78 ал.2 от IfTTK, поради което разноските по иска следва да се възложат в тежест на ищеца.

Към отговора се представят следните писмени

0200016061258657 от 04.07.2022 г. на „Изипей"АД. доказателства:

Разписка

№

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Ц. В. е предявила насрещен иск вх.№ 2847/14.02.2023г. Излага следните фактически твърдения: Н. Ц. В. е била в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на Трудов договор №78/30.09.2021г.

Договорът е прекратен на осн. чл.326,ал.1 от КТ със Заповед 47/10.0|1.2022 г. Съгласно договореното, работното време се отчита сумарно при продължителност на една смяна не повече от 12 часа. Графиците за работните смени са се изготвяли и утвърждавали от работодателя, като работниците в предприятието са били устно уведомявани кои дни и по колко часа следва да полагат труд. В. е работила в търговски обект, стопанисван от ответното дружество и находящ се в гр.Добрич, ул. „***"'до блок 24. На практика същата е полагала както извънреден труд, така и труд по време на официални празнични дни.

Работила е при два, непоследователни почивни дни в седмицата, в зависимост от изготвения от работодателя график. В редица случаи тези почивни дни не са съвпадали с официалните такива, като В. е полагала труд както през събота и/или неделя на съответната седмица и много често и през двата „почивни" дни/, така и на официалните празнични дни. Смените на В. са надвишавали договорените 12 часа, като сумарно за седмица тя е работила повече часове от фиксираните в трудовия договор 56 часа.

За времето, през което е била трудово заета при ответника В. не е получавала възнаграждение в по-голям размер от договорения, т.е. работодателят не е начислявал и респективно не е заплащал дължимото се по - високо възнаграждение както за положения извънреден труд, така и за труда, положен по време на официални празнични дни.

При горните фактически твърдения, В. претендира осъждане на работодателя да и заплати сумата от 650 лв., представляваща дължимо й се трудово възнаграждение за положения от нея през периода 01.10.2021 г. - 10.04.2022г. извънреден труд и труд по време на официални празнични дни, ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението.

Претендират се разноските по насрещния иск.

В срока по чл.131 от ГПК „Р енд Д" ЕООД, ЕИК *** депозира отговор на насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен. Излагат се следните твърдения:

На 24.09.2021г. между Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич и „Р енд Д” ЕООД, ЕИК *** е сключен договор с предмет предоставяне от възложителя на работодателя средства от Държавния бюджет, под формата на схема за държавна помощ, при спазване на изискванията на чл. 32 от Регламент /ЕС/ № 651/2014г. на Комисията от 17.06.2014г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /ОВ L187/26.06.2014г./ По силата на така подписания договор „Р енд Д” ЕООД, в качеството на работодател, който 2 е кандидатствал по схемата за държавна помощ за наемане на работещи в неравностойно положение /чл.51, ал. 1 от ЗНЗ/ е назначил на длъжността „***” ищцата Н. Ц. В., като през целия период на трудовоправните отношения между страните, работодателят е проверяван многократно от Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич за спазване на трудовото законодателство и сключения договор за държавна помощ.

Съгласно подписаният между страните Трудов договор № 78/30.09.2021г. е определено сумирано изчисляване на работно време по предварително утвърден от работодателя график с продължителност на работната смяна не повече от 12 работни часа и продължителност на работната седмица не повече от 56 работни часа, съобразени с изискванията на чл. 142, ал, 4 от КТ.

Със Заповед № 7/04.04.2018г. на управителя на „Р енд Д” ЕООД, ЕИК *** е установено сумирано отчитане на работното време във фирмата, като е определено зимно и лятно работно време, със съответната продължителност на първа, втора и целодневна смяна и почивките за всяка една от тях. При постъпването си на работа ищцата Н. В. се е запознала със заповедта срещу подпис.

Излагат се следните правни доводи: Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за един по-продължителен период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната по смисъла на чл. 136 от КТ, но работата в повече се компенсира с почивка в границата на отчетния период. Така балансът на работното и свободното време се запазват средно за отчетния период. Възможно е един ден продължителността на отработеното време да е поголяма от нормалната, а в друг по-малка, но в края на отчетния период нормата работно време да не се превишава, Когато нормата работно време не е превишена, тогава не е налице извънреден труд и не се прилага чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Часовете над опредЕ.та месечна норма са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 от КТ в специална книга и пред Инспекцията по труда. Броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца/след превръщане на нощните часове в дневни/ се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за съответното работно място при по дневно отчитане на работното време/обичайно за пълен работен ден от 8 часа, или непълен от 4 часа/. Законът не прави разлика при определяне на почивките при сумирано и подневно отчитане на работното време, поради което на общо основание се прилага правилото на чл.

151, ал. 2 от КТ, освен ако не е налице хипотезата на непрекъсваем работен процес с лишаването на работника или служителя от възможност да разполага както намери за добре с времето за почивка.

За процесния период ищцата е полагала труд при „Р енд Д” ЕООД, ЕИК *** при сумирано изчисляване на работното време по предварително утвърден от работодателя график, като не е полагала извънреден труд по смисъла на закона. Съгласно утвърдените графици Н. В. е работила с продължителност до 12 часа дневно и 56 часа седмично, при спазване на 12 часове между дневна и 24 - часова междуседмична почивка, като по този начин на отчитане, отработените от ищцата часове, съобразно графика на смените, не надвишават общия брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по календар, което води до неоснователност на насрещния й иск.

Към отговора по насрещния иск се представят слените писмени доказателства:

1. Договор № 31-0286-21-51115 между Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич и „Р енд Д”ЕООД

2. Анекс към договор образец-чл. 51/1/-2021 г. от 08.12.2021г.

3. Заповед № 7/04.04.2018г. за установяване на сумирано отчитане на работно време 4. Списък на запознатите със Заповед № 7/04.04.2018г.

3

5. Трудов договор № 78/30.09.2021г.

6. Придружително писмо с изх. № 38/24.09.2021г., ведно с приложения 7. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец декември 2021г.

8. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец ноември 2021 година

9. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец октомври 2021 година

10. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост за месец април 2022година

11. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец март 2022година

12. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец февруари 2022година

13. График за работа, отчетна форма, справка начислен ФРЗ, ведомост и вносна бележка за платена работна заплата за месец януари 2022 година

14. Молба за ползване на платен годишен отпуск -Збр.

15. Заповед за ползване на платен годишен отпуск-3 бр.

16. Допълнително споразумение към трудов договор

Оспорва се събиране на гласни доказателства на основани ечл.164 ал.1 т.3 от КТ.

По реда на чл.143 от ГПК Н. В., чрез процесуалния си представител уточнява, че работният й ден е започвал от 08,00 часа и е приключвал до 22,00 часа по официално работно време.

Много често се е налагало да работи и след 22 часа докато има клиенти. Единият работен ден от седмицата задължително е бил събота или неделя в зависимост от графика, който е изготвен, а за празничните дни е била на смяна на 24.12.2021г. целодневно. Работодателят никога не е полагал труд в обекта, единствено се е явявал във връзка с оборота и ако има някакъв организационен проблем. Работното време работодателят може да отчита от 09,00 сутринта до 09,00 часа вечерта, но реално то е от 08,00 до 22,00 часа. От девет часа започват да работят с клиенти, но са длъжни да се явяват на обекта в осем часа, за да подготвят работата си. Ако приключат с клиенти в 21 часа, което обикновено не се е случвало, в следващия един час до 22 часа работниците следвало да почистват кухня, помещения и т.н., така че работодателят отчитал по-малко часове.