Решение № 1483 от 22.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502733 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ Кендипо“ ЕООД чрез адв. П. П., против решение №381/11.07.2025 г., постановено по гр.д. №2416/2023 г. по описа на Асеновградски районен съд, ІІ гр.с., с което е признато за установено, че „Кендипо“ ЕООД дължи на Агенция по заетостта следните суми: 11807.11 лева главница/неустойка, дължима на основание чл.6.4.1 по договор №601-0458- 21-11006 от 31.08.2021 г. (поради неизпълнение на задължението по т.3.5 от договора за месеците декември 2022 г., януари и февруари 2023 г.), 546.53 лева - мораторна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 29.08.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №915 от 06.10.2023 г. по ч.гр.д. №1663/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

С решението е отхвърлен предявеният иск от „Кендипо“ ЕООД против Агенция по заетостта за заплащане на сумата 2081.91 лева, представляваща дължими плащания по договор №******* от 31.08.2021 г., от които: 849.40 лева, представляваща дължимо плащане за м. декември 2022 г. за наетия работник С. Й. К.; 625.97 лева, представляваща дължимо плащане за 1 м. януари 2023 г. за наетия работник С. Й. К. и 606.54 лева, представляваща дължимо плащане за м. февруари 2023 г. за наетия работник С. Й. К..

„Кендипо“ ЕООД е осъдено да заплати на Агенция по заетостта сумата от 497.07 лв. – разноски в исковото производство и 286.14 лв. разноски в заповедното производство.

С въззивната жалба се навеждат доводи да неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от Агенция по заетостта срещу „Кендипо“ ЕООД иск за заплащане на неустойка в размер на 11807.11 лв. предвид нищожността на неусточната клауза по чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите прави и нейната прекомерност. Евентуално, ако съдът не приеме нищожността, да се намали размера на неустойката до справедлив и разумен размер, съобразно претърпените вреди на основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД, като съобрази неприложимостта на чл. 309 от ТЗ, както и да се уважи изцяло предявения от „Кендипо“ ЕООД срещу Агенция по заетостта насрещен иск за заплащане на сумата от 2081.91 лв., представляваща дължими плащания по договор за заетост, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като се претендират и разноски за първата и въззивната инстанция, вкл. ДТ и адвокатски възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Претендира се заплащане на разноски. Оспорва се размерът на възнаграждението на пълномощника на противната страна при прекомерност.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е постановено при наличие на процесуална пречка за развитие на производството.

Според изложеното в решение №50146/10.02.2023 г. по т.д.

№2004/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., с Регламент /ЕС/ № 1303/2013 са приети общи правила за посочените фондове, функциониращи в съответствие с обща рамка и наричани „европейски структурни и инвестиционни фондове“ /ЕСИФ/, предвидени са разпоредби относно осигуряване ефективността на ЕСИФ и тяхната координация един с друг и с други инструменти на ЕС, относно задачите, приоритетните цели и организацията на ЕСИФ, критериите, на които държавите-членки и регионите трябва да отговарят, за да бъдат 2 допустими за подкрепа от ЕСИФ, наличните финансови средства и критериите за разпределението им, както и са определени общите правила, приложими към ЕСИФ и ЕФМДР относно тяхното управление, контрол, финансово управление, отчети и финансови корекции.

С Регламент /ЕС/ № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1081/2006 на Съвета са определени задачите на Европейския социален фонд /ЕСФ/, включително обхватът на предоставяното от него подпомагане, съдържат се специфични разпоредби и се установяват видовете допустими разходи, по отношение на които може да бъде предоставено подпомагане.

Със ЗУСЕСИФ /сегашно наименование ЗУСЕФСУ/, в сила от 25.12.2015 г., са определени националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, предоставени по програми на Република България, включително и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

Във връзка със Стратегия „Европа 2020“ е създадена Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., чиято основна цел е активно доразвиване на напредъка, достигнат през предишния програмен период, постигане на по-висока и по-качествена заетост, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, модернизиране на публичните политики. Една от заложените цели /приоритетни оси/ в програмата е Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, а бенефициенти по тази програма /бенефициери по смисъла на чл. 2, ал. 10 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/ са: Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Агенция за хората с увреждания, Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, Министерство на правосъдието, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда, образователни и обучителни организации и институции, работодатели, социални партньори, общини и райони на общини, центрове за информация и професионално ориентиране, неправителствени организации. Осъществяването на дейностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ се съфинансира със средства от ЕСИФ.

3

Към настоящия момент в страната е приета и действа Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от ЕС. Част от програмите за насърчаване на заетостта е Национална програма „Помощ за пенсиониране“.

С процесния договор за заетост №**********/31.08.2021 г., сключен между Агенция по заетостта (възложител) и „Кендипо“ ЕООД (работодател), се предоставят от възложителя на работодателя средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ (помощ „de minimis“) съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 от 18.12.2013 г. за прилагане на чл.107 и чл.108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis и с регламентите, които го изменят, допълват и заменят, общо в размер на 18529 лв. за едно работно място.

Този договор разкрива съдържанието и белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а – чл. 19ж АПК.

Съгласно цитираното решение на ВКС, правната фигура на административния договор е въведена в българското позитивно право с разпоредбите на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., сегашно наименование ЗУСЕФСУ/ и чл. 19а - 19ж АПК /обн. ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г./, съдържащи легално определение. Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон, а след изменението от 01.01.2019 г. /ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г./, само когато е предвидено в специален закон.

Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации /ал. 2/, сключва се в писмена форма и съдържа страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон /ал. 3/.

Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ „административен договор“ е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ /сега ЕФСУ/, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект.

Следователно съществените белези, характеризиращи договора като административен по смисъла на чл. 19а – чл. 19ж АПК, са следните: 1/ договорът да бъде сключен в производство пред административните органи или една от страните да бъде административен орган, респективно орган на изпълнителната власт; 2/ договорът се сключва в обществен интерес; 3/ сключването на такъв договор да е предвидено в закон. Характерни черти на административния договор са също възможността една от страните да изготвя предварително условията по договора, съдържанието на договора или част от него да бъде определено от специален нормативен акт, както и използването на публични средства за обществен интерес. Договорната свобода е 4 ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори. Посочени са и конкретните белези, определящи договора като административен.

В настоящия случай договор за заетост №***********/31.08.2021 г. разкрива основните елементи на административния договор. На първо място е сключен между субект на публичната власт (административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК във връзка с чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта) - Агенцията по заетостта, от една страна, и непубличен правен субект – „Кендипо“ ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (редакцията, действала към момента на сключване на договора – 31.08.2021 г.) за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, е създадена Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика. Агенцията е публичноправен субект, част от системата на институциите на изпълнителната власт, които осъществяват управлението на държавата, и в това качество тя изпълнява активни политики по заетостта, прилагайки националното и европейското законодателство.

Въз основа на договора е възникнало правоотношение за осигуряване на едно работно място за насочено от възложителя безработно лице, за което трудовото възнаграждение, допълнителни възнаграждения, възнаграждения за платен годишен отпуск, по чл.40, ал.5 от КСО и дължимите осигурителни вноски се изплащат ежемесечно в рамките на определените средства за реализация на програмата до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Сключването на договора е предвидено в специален нормативен акт – чл.30б, ал.1, т.2 от Закона за насърчаване на заетостта.