Определение № 5797 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5797 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ю. П. от гр. Габрово, ул.

„Хризантема“ №10, ет.4, ап.10, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Р. М., против Решение №143 от 16.06.2025г. по в. гр. д.

№183/2025г. по описа на Окръжен съд- Габрово, с което е потвърдено Решение № 555 от 29.11.2024г., постановено по гр. д. № 91/2024г. на Районен съд- Габрово, с което са отхвърлени предявените от П. Ю. П. против „Санара Булфест 97" ЕООД, ЕИК 121507545, искове с правна квалификация, съответно: чл. 74. ал. 1 КТ за обявяване за недействителен на трудов договор № 1036 от 30.11.2022г., евентуално на клаузата на чл. 7.2 вр. чл. 7.1 от трудовия договор; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 545, 45 лева- неизплатено трудово възнаграждение за периода от 25.11.2022г. до 30.11.2022г. и сумата 58, 75 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023г. до 15.11.2023г.; сумата 127, 64 лева- неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 25.11.2022г. до 31.12.2022г. и сумата 12, 69 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023г. до 15.11.2023г.; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 857, 38 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.11.2022г. до 31.12.2022г. и сумата 92,35 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 1

01.01.2023г. до 15.11.2023г.; чл. 262 вр. чл. 150 вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 526, 64 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и сумата 945,72 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023г. до 15.11.2023г.; чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 672 лева- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка и сумата 20,24 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.05.2023г. до 15.11.2023г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Санара Булфест 97" ЕООД, със седалище и адрес на управление тр. Варна, ***, ет.2, ЕИК 121507545, представлявано от управителя Росица Рачева Димитрова, чрез процесуалния му представител адв. М. Й., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Според настоящия състав на съда в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта му за произнасянето по исковете с правно основание чл.74, ал.1 и ал.4 от КТ; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД касационната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Доколкото посочените по- горе искове не попадат в изключенията на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, то постановеното по тях въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, независимо че в същото съдът е посочил, че може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Предвид горното касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се 2 остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено.

В частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 262 във връзка с чл. 150 и чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен трудов договор № 1036/30.11.2022 г., по силата на който ищецът П. Ю. П. е изпълнявал при ответника „Санара Булфест 97" ЕООД длъжността „управител хотел" с място на работа хотел „Свети Георги Ски енд Холидей“- гр. Банско, на пълно работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 3 000 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж. Съгласно т. 9 от договора служителят се задължил да постъпи на работа на 01.12.2022г. и да изпълнява, считано от тази дата, задълженията си по договора. На 28.11.2022г. ищецът депозирал заявление до Агенция по заетостта за ползване на средства по чл. 42, ал. 3 от ЗНЗ за наем на жилище, на 30.11.2022г. му бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве и било подадено от работодателя уведомление до НАП по чл. 62 от КТ. Видно от представения по делото протокол за встъпване в длъжност, ищецът постъпил на работа на 01.12.2022г. С писмена молба от 31.12.2022г. до управителя на ответното дружество ищецът поискал прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.326 от КТ, като заявил, че няма да осъществява трудова дейност в срока на предизвестието. Със Заповед № 295/31.12.2022 г. на управителя на "Санара Булфест 97" ЕООД, на основание чл. 326, ал.1 КТ, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.01.2023г.

Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода 25.11.2022г. – 30.11.2022г. Изложил е съображения, че ищецът твърди, че е престирал 3 труд при работодателя в посочения период преди сключването на писмения трудов договор, но не е посочил съществените елементи на твърдяното от него трудово правоотношение– място на работа, времетраене, длъжност, възнаграждение, за периода от 25.11.2022 г. – 30.11.2022 г., нито същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства. За недопустими предвид разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 ГПК са приети показанията на свидетелите Преслава П.а и Мирослав Колев за установяване съществуване на трудово правоотношение в посочения период. Съдът е посочил и че ищецът, започвайки работа при работодателя само при устна уговорка, не може да бъде счетен за добросъвестен, защото е знаел, че заобикаля изискването на чл. 1, ал. 2 КТ за сключване на трудов договор с работодателя в писмена форма. Приел е, че в случая на разположение на ищеца е възможността да предяви иск за неоснователно обогатяване по ЗЗД, какъвто не е предявен с исковата молба, но не и иск за заплащане на трудово възнаграждение по КТ.

По предявения иск с правно основание чл. 262 във връзка с чл. 150 и чл. 143 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за полаган от ищеца извънреден труд, съдът е приел, че в случая в сключения трудов договор страните са уговорили пълно работно време с продължителност от 8 часа. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства- график и отчет за явяване на работа за м. 12.2022г., Правилник за вътрешния трудов ред от 01.09.2022г. и заповед от 01.10.2022г. на управителя на ответното дружество, и показанията на свидетелите Д. С. и Здравка И.а, съдът е установил, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, включително за длъжността, заемана от ищеца– управител на хотел, и графици за работа. Видно от графика и отчета за явяване на работа за м. декември 2022г., на ищеца са били определени 8 почивни дни за месеца, като той е работил в два съботни дни– 17.12.2022 г. и 31.12.2022г., както и в три официални празнични дни- 24, 25 и 26.12.2022г., но доколкото те са били определени по график, то положеният от него труд в тези дни не може да се приеме за извънреден, както се иска от него. За работата в празничните дни, когато същият е работил по график– 24, 25 и 26.12.2022г., му е заплатено и съответно възнаграждение съгласно чл.264 от КТ. За ирелевантно е прието обстоятелството, че работодателят е декларирал пред НАП отчитане на труда на служителя с код на подневно отчитане на работното време, тъй като същото 4 не оборва събраните доказателства за сумирано отчитане на работното време.

За недоказани са приети твърденията на ищеца, че е полагал извънреден труд след договореното работно време, а именно- по 4 часа след работното делнично време и по 12 часа в почивните дни в периода на трудовия договор.

По отношение на периода от 25.11.2022г. до 30.11.2022г., съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд е неоснователна и тъй като за този период не се установява ищецът да е полагал труд при ответника по трудов договор. По изложените мотиви предявеният иск за заплащане на извънреден труд е отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за валидността на трудов договор, сключен без надлежно пълномощно /Решение № 184/28.06.2012 г. по гр. д. № 1406/2011 г. на IV ГО на ВКС/ и по въпроса дали при наличието на писмени доказателства за реално престиране на труд и уговорка за възнаграждение съдът следва да признае съществуването на трудово правоотношение /Решение № 907/02.05.2011г. по гр. д. № 3725/2008 г. на І ГО на ВКС/. Твърди се и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като въззивното решение било в противоречие с Решение №7 от 19.06.2012г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело №2/2012г. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че с него въззивният съд е разрешил следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Допустимо ли е съдът да откаже да признае трудово правоотношение при доказано реално полагане на труд, когато липсва писмен договор, но има писмени индикации и престиране? 2. Може ли трудов договор да бъде признат за валиден, когато е подписан от лице без изрично пълномощно, но по-късно действията му са потвърдени? 3. Как следва да се тълкува чл. 1, ал. 2 КТ, когато работодателят не сключва писмен трудов договор, но работникът е допуснат до работа?

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност.

5

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a102a189-7abd-4fef-9d9e-f6311face7e8