Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1018 от 19.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1348/2019
Вид
Решение № 1018
Подписан
19.11.2019
В сила
16.06.2020
Състав
ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
  • чл.36,ал.2 · Закон за насърчаване на заетостта
  • чл. 270,ал.3 · Кодекс на труда

Р

Е Ш Е Н И Е

№І-133 19.11.2019 година, гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова

2. мл.с.М.

Мавродиева

При секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Агенция по заетостта, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“№3,БУЛСТАТ *********, представлявана от Изпълнителния директор Драгомир Джованов Николов чрез Иванка Танева Иванова-главен юрисконсулт в Дирекция „Регионална служба по заетостта“-Бургас със съдебен адрес: гр.Бургас,бул.“Янко Комитов“№3,ет.6, против Решение № 1504/13.06.2019г., постановено по гр.д.№ 5004/2018г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на въззивника-ищец против „ПРИНСХОРН“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Ген Вл.Вазов“№11, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 14988,62 лева, получени по силата сключен между страните договор № 202-0641-16-51363 от 09.11.2016г. за изплащане на трудови възнаграждения, допълнителните такива и осигурителни вноски за безработни лица, наети на разкрити от работодателя-ответник работни места, ведно със законната лихва за забава върху горната сума от затата на подаване на исковата молба на 02.07.2018г. до окончателното й изплащане;присъдени са разноски в размер на 115 лева в тежест на Агенция по заетостта.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила.Сочи се, че по делото безспорно било установено наличие на облигационно правоотношение между страните, както и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество, като се изтъкват доводи по правата и задълженията на страните по процесния договор.БРС приел, че клаузата по т.10.4 от договора по своята същност бил клауза за неустойка, която била нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като страните уговаряли връщане на всички получени по договора суми при частично неточно изпълнение на задълженията, който извод на съда обаче бил неправилен.В случая чрез клаузата за неустойка страните уговорили размера на обезщетението,което ще заплати неизправната страна при неизпълнение на своите задължения като в случая тази санкция била с цел гарантиране на изплащането на трудовите възнаграждения на наетите по договора безработни лица. Моли се постановяване на решение, с което обжалваното решение бъде отменено и иска уважен.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание юрисконсулт Иванова като процесуален представител на въззивника Агенция по заетостта поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.

Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на насрещната страна, която в законоустановения срок не депозира писмен отговор по същата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален представител на въззиваемото дружество не се явява; не се ангажира становище по въззивната жалба.

Правното основание на иска е чл.79 ЗЗД.

Въззивният състав при Окръжен съд-Бургас, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответника и взе предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящия въззивен състав за това са следните:

Производството пред РС-Бургас образувано по исковата молба на Агенцията по заетостта с БУЛСТАТ ********* гр.София,бул.“Дондуков“№3,представлявана от изпълнителния директор Драгомир Николов и действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Иванка Танева Иванова, против „ПРИНСХОРН„ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Ген Владимир Вазов“№11, представлявано от Тихомир Атанасов/управител/, с която на основание чл.10.4.1 от сключен между страните договор № 202-0641-16-51363/09.11.2016г. се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 14 988,62 лева,представляващи получени по силата на същия договор средства за трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение по КТ и осигурителни вноски за безработни лица, наети на разкрити от работодателя „ПРИНСХОРН“ ЕООД работни места, ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаването на исковата молба – 02.07.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.Твърди се, че по силата на сключения между страните договор/цитиран по-горе/, на ответника в качеството му на работодател, е изплатена сумата от 14 988,62 лева от държавния бюджет, представляваща минимална помощ за заетост, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 г. за трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения по КТ и за осигурителни вноски за безработни лица, наети на разкритите от работодателя по реда и условията на чл.

36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта работни места.

Според договор №

202-0641-16-51363/09.11.2016г.,сключен между страните,възнагражденията е следвало да бъдат изплащани по банков път на наетите лица, а плащането да бъде удостоверено чрез съответно банково извлечение, като ежемесечно до 15-то число на месеца да бъде предоставен и следващия се отчетен комплект документи,сред които е и нареждане за масово плащане за извършения банков кредит по електронните дебитни карти на наетите лица/ т.7.5.4 от договора/. При неизпълнение на тези си задължения Работодателят се задължил да възстанови получените средства по договора, ведно със законната лихва върху тях / т.10.4 от договора/.В исковата молба се сочи, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения, тъй като не е представил доказателства,че трудовите възнаграждения на наетите по договора безработни лица са платени изцяло по банков път,тъй като 50 % от трудовите възнаграждения на наетите лица за месец януари2017 г. са изплатени в брой; за месеците февруари, май и юни 2017г. в отчетните документи, представени от Работодателя, са представени РКО , от които е видно, че трудовите възнаграждения на всички наети по договора лица са изплатени в брой, което съставлява нарушение на т. 7.6.1 от договора.

С писмо с изх. №

20-02-02-1095/10.08.2017 г. на ДБТ - Бургас работодателят „ПРИНСХОРН“ ЕООД е уведомен, че поради неизпълнение на поетите от негова страна задължения договорът се прекратява, като му е определен срок за възстановяване на получените средства в размер на 14 988,62 лева и 749,43 лева /последната представляваща 5% лихва върху главницата/. Писмото е получено лично от представляващия търговското дружество на 10.08.2017 г., като определеният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 11.09.2017 г., но сумата не била възстановена.

В срока по чл.131 ГПК от „ПРИНСХОРН“ ЕООД е предявен отговор на исковата молба, с който се излага становище за допустимостта на иска, като се сочи обаче, че същият е неоснователен.На първо място се твърди, че поради грешка в програмния продукт на "Инвестбанк", част от заплатите за месец януари 2017г. не могли да бъдат платени по банков път, поради което на петима от работници възнагражденията били платени в брой, за което били съставени и съответните касови ордери.По тази причина и заплатите за месеците февруари, май и юни 2017г. били заплатени с РКО, за което били изпратени съответните уведомителни писма до Агенция по заетостта. Отделно от това ответното дружество сочи, че ако ищецът е считал това за нарушение на договора, е следвало още първия месец да прекрати договора и да поиска връщането на сумите и като не е направено това, следвало да се възприеме, че не е налице неизпълнение на задълженията по договора. Сочи се също така, че КТ не забранява плащането на трудовото възнаграждение да се извършва в брой. При условията не евентуалност се заявява нищожност на клаузата на т. 10. 4 във вр. с чл. 10, т. 4. 1. и чл.7.5.4 от договор № 202-0641-16-51363/09.11.2016г., която клауза сама по себе си съставлявала неустойка за договорно неизпълнение, без обаче изрично да има уговорена клауза за неустойка. Възприета като договорна неустойка, същата противоречала на добрите нрави и се явявала нищожна. Отделно от това заявява, че липсва виновно поведение от страна на ответника, поради което и не следвало да носи отговорност. „ПРИНСХОРН“ ЕООД сочи, че ответното дружество не следва да отговоря, тъй като е добросъвестно и следва да се приложи принципа на защита на легитимния интерес.

Бургаският районен съд е счел, че процесната клауза от договор

№ 202-0641-16-51363/09.11.2016г.,сключен между страните, предвиждаща връщане на всички получени суми по същия договор при частичното му неизпълнение е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради което е отхвърлила иска като неоснователен.

Бургаският Окръжен съд намира този извод на районният съд за незаконосъобразен,което прави обжалваното решение неправилно, по следните съображения:

Не се спори, че между страните по делото е възникнала облигационно-правна връзка възоснова на сключения между тях договор №

202-0641-16-51363/09.11.2016г., по силата на който Агенцията по заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда" – Бургас като възложител предоставя/възстановява на ответното дружество-работодател „ПРИНСХОРН“ ЕООД средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ за заетост съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 г., в общ размер от ЗЗ 841 лева за допълнително трудово възнаграждение на наставник за 10 работни места.

Съобразно уговорките между страните средствата се предоставят по реда и условията на чл.

36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за всяко насочено от възложителя лице, наето по трудов договор, на пълно или непълно работно време, за срок не по-малък от 18 месеца, като средствата се заплащат ежемесечно за всяко наето от работодателя лице по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта , за времето, през което е било на работа, но за не повече от 9 месеца/точка 2 от договора/.

От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от никоя от страните по договора, се установява, че общата сума по договор № 202-0641-16-51363/09.11.2016г., приведена от Агенция по заетостта по банкова сметка с титуляр ответното дружество „ПРИНСХОРН“ ЕООД, е в размер на 14 988,62 лева, като няма забава в плащанията по договора, единствено за месец април 2017г. имало забава за 25 дни за сумата от 140,25 лева/срокът за тази сума бил до 05.06.2017г./

Между страните няма спор и видно от представените от ищеца писма, изходящи от ответното дружество, а именно:уведомително писмо изх.№ 39 от 16.03.2017г.-л.22 от делото на БРС, с приложени 5 броя РКО;придружително писмо изх.№45,постъпило в Дирекция „БТ“-Бургас на 18.04.2017г.-л.34 от делото на БРС, с приложени 6 броя РКО и уведомително писмо от 12.05.2017г./л. 42 от делото на БРС/ с приложени 4 броя РКО, работодателят заплатил на служители трудови възнаграждения в брой, а не по банков път, както следва: за месец януари

2017година- 1 550,72 лева; за месец февруари 2017г. – 1 763,94 лева и за месец май 2017г.-1550,72 лева.Изложеното безспорно се установява и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ценена от съда като обективно и компетентно дадена.Видно от заключението на в.л. Паскалина Бангеева, общата сума , заплатена като трудови възнаграждения на служители от

„ПРИНСХОРН“ ЕООД не по банков път ,е 4 865,38 лева.

С оглед правозащитното възражение на

„ПРИНСХОРН“ ЕООД- че за конкретно посочени в исковата молба месеци трудовите възнаграждения на служители били заплатени не по банков път, а с разходни касови ордери поради срив в системата на обслужващата ответника банка, по почин на ответното дружество пред БРС е разпитан служител на „ИНВЕСТБАНК“АД клон Бургас, финансов център-ул.“ Стефан Стамболов“№47-свидетелката М. Я. Същата свидетелка категорично заявява, че през периода месец януари 2017г.-месец юни 2017г. не е имало грешка в програмния продукт на банката.